Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 13

Точно същото изпитвах и не само в първите 15 часа. Яд ме беше на себе си, кракът ми изтръпваше от притеснение, гасях колата поне по веднъж на кормуване. Все някакви елементарни грешки, но ги имаше. Накрая си взех още осем допълнителни часа. И пак ме скъсаха първия път. През цялото време си мислех колко съм смотана и тъпа. После се заслушах в разговорите на другите, които чакаха пред школата сутрин за изпити. Даже втория път се познавах с трима от тях, за пореден път късани. Еми, при едни хора се получава от първия път и по-бързо схващат, при други не чак толкова бързо. Разбрах, не само , че не съм само аз така, а и доста други хора...Че имало даже и по-зле от мен. Имаше едно момче на изпита, смееха му се, че им е на късмет, като е там.Редовен бил всяка седмица на изпитите. Представям си колко пъти са го късали и колко пъти се явява. И днес беше на линия. Това, което разбрах за него по-късно е, че това момче карало камион с дини някъде в провинцията. Но  с кола в пустия му център на София не може явно да се справи. Даже идвал до София с камиона. Последното не одобрявам, разбира се. Просто останах втрещена. При мен огромен фактор играе стресът. Забелязах по време на курса, че като направя някоя простотия и после се чувствам гузна и тъпа, влизам директно в серия от простотии. И всеки път карах различно - веднъж добре (според моите виждания), друг път толкова зле, че все едно сега се качвам на колата за първи път. Чувствах се мега зле и се чудех дали не съм изтеглила късата клечка и просто не ставам за шофьор. И дали наистина има такива хора? Спомням си първото каране в града (защото започнахме с извънградко по стария път за Перник със завоите) - цялото внимание ми беше насочено към това какво правят ръцете и краката. Нито пешеходни пътеки виждах, нито към огледалото можех да погледна. После свикнах да гледам и пътя. Понякога пропусках нещо. Понякога пропусках и много неща. И може би все още го правя. Обещала съм си, че хич няма да излизам сама на пътя в началото. Плътно с ММ, нека си мърмори. И, да, ще карам бавно и в началото само по познати места. Въпреки, че не ме е страх от настъпването на газта. И мога да управлявам колата, когато е бърза при нормални ситуации. Но съм сигурна, че  нямам все още тези бързи реакции, ако изскочи нещо непредвидено. Затова съм се приготвила да ме освиркват, защото съм охлюв. А охлюв ще бъда, защото ще си го налагам насила. Докато се опозная добре с колата и почнем да си говорим наистина на "ти".

Благодаря ти за това мнение. Поуспокои ме, защото изглежда около мен (хората с които говоря) са все отракани шофьори, родени с волан в ръка. Хич не помагат коментарите от рода на "О, аз го взех от първия път", "На 10-ти час вече ми беше втора природа" и т.н. хвалебствия, които те карат да се чувстваш като бавноразвиващ се. Съдейки и от това, което ми каза инструктора, много хора лъжат колко им е било трудно и колко пъти са ги късали. А защо - не знам...
Да не говорим че огромна част от нещата, за които ми се кара инструктора, хората на пътя изобщо не ги правят, т.е. не е като просто да гледаш какво правят другите и да се учиш от тях...

Защо лъжат ли? Просто ги е срам да си признаят. Не искат да изглеждат едва ли не бавноразвиващи се в очите на другите.
През август 2018 година, за първи път седнах зад волана на камион с полуремарке-т. нар. ТИР. Бяхме двойка с мой "познат"-карахме заедно курса С+Е категория. Като всеки начинаещ, почнах да допускам грешки. Той обаче почна да се изнервя, ядосва се, че и мен ядосва в същото време. Все си мислех-толкова ли съм смотан и тъп, че не мога да карам перфектно, както искаше той?

Един ден, в момент на слабост ми призна, че и него го е било страх в началото, и че също са му са се потели ръцете, както на мен ми се потяха. След това обаче отново пееше старата песен-аз съм перфектен, а на мен ми мачкаше самочувствието, като ми казваше: "Ти не ставаш за шофьор на камион". Успях да карам 10 часа. След това бях пътник, докато се приберем в България.

Към днешна дата знам, че ставам за шофьор, но пътят, който трябва да извървя е дълъг, а фирмите не подават ръка на хора без опит.

НеПоКоРнА, взе ли си изпита днес? Не разбрах от написаното...

Даааааа! Добавих с черен цвят пост-а, за да не се дублира.

Бравоооо!!!! Поздравления!

Браво "Неопитомена" , "опитоми" колата, хаха.

Айде след месец ще имаш "свидетелството", втората лична карта, ако си пуснеш нормална поръчка, 30 дни е, и чакаме първите ти карания и случки . Пожелавам отсега безаварийно.

Аз имах 2 чуквания и едно жулване, но нищо кой знае колко сериозно, всеки ми вика "нормално".
Е, наложи се да сменя единия ксенон, че му изгоря крушката и задния десен светлоотрaзител, но както казах нищо сериозно.
Сега си я "опъвам" здраво любимката и си я обяздвам пичовски .
Oбожавам й звука.
Bitmad ще потвърди колегата, това е една от причините да караме и харесваме Алфи - спортния дух, аеродинамиката и звука, от който и да е двигател, въпреки че аз предпочитам бензинки.
Колега, проучвам възможността да си взема GTA Busso, но обмислям как точно да стане. В Германия се намират запазени.
Говоря с хора и всеки, като ми види машината и как върви, се опитва да ме отказва. Да, много си харесвам Twin Spark-a, пипнат е, успокоява ме, върши ми работа, релаксирам с него също, но сякаш един път в живота трябва да имаш, притежаваш, поддържаш и "глезиш" Busso V6.

Непокорна, ти си нашата гордост! Успя защото не се отказа. Не се отказвай и занапред.
Още по - забавно става като тръгнеш сама да караш.

Благодаря!

Веси, пускам ти една статия с усмивка   и за успокоение (взелите изпит от първия път да не ми се обиждат!   ):

https://www.dnes.bg/akoshtete-vqrvaite/2017/07/22/faktite-govori … mat-knijka.348112

Иначе и около мен има доста хора, които взеха изпита от първия път. И не лъжат. Но са предимно млади хора, аз се оправдавам с възрастта си (40!)  . Не бях тръгнала да се конкурирам с някой, но определено се сдухвах, че при мен нещата стават бавно и трудно. Пътуваме много със семейната кола и съм се нагледала на пътища и ситуации от предната дясна седалка. Отстрани изглеждаше доста елементарно и лесно и нямах никакво съмнение, че ще се справя и аз. После жесоката истина направо ме повали! Интсрукторът ми е познат и допълнително ме беше срам от него. Идваше ми просто да сляза на някой светофар и да си тръгна пеша...

И да питам - кога мога да отида в КАТ и да си подам документите? Има ли срок за обработка на информацията след изпита или направо ставам и отивам, като имам свободен ден? Мисля бърза поръчка да я пусна, кой ще ти чака един месец?! То снегът и ледът идват...

Непокорна, честито! Мисля, че 2-3 дни трябва да минат, ако си взела и БЧК. Но пак питай в школата.

Непокорна, след 3 дни най-рано иди, или в петък, за да си сигурна, или ако си толкова нетърпелива. Аз също веднага действах, за да отметна бумагите по-бързо.
А твоето нетърпение е още по-голямо, защото веднага се качваш на семейното возило.
Късмет и успех още веднъж!

Не трябва и да се спазват, понеже се създава възможност за ПТП. Моят мъж например се изнервя, когато някой на хубав път кара бавно и сякаш му идва да изпреварва и без добра видимост, но не го прави, и като задмине колата гледа кой е зад волана и обикновено казва: "Жена, с очила!"


Браво Непокорна!
Успешно шофиране в реалния свят!

Моята курсистка още няма назначена 2-ра дата. Вече месец след първия изпит. Не е нормално това. Аз я натискам пак да се обади в школата, понеже са я забравили, тя нещо прави пас. Страх ме е, че ще забрави да кара.

Непокорна, честитоооооооо! Видя ли, че няма изрази като "не мога да се справя", "не съм роден/а за шофьор", "никога няма да взема книжка". Бавно, но славно, всичко ще си стане както трябва.
И аз я пуснах бърза поръчка моята книжка - беше готова за пет дни, но я взех на десетия, че в КАТ иначе отказват да я дадат преди крайния срок, отбелязан на листчето, което ти дават при поръчката.
Чакаш поне 3-4 часа за подаване на документите. После я взимаш макс за 20-30 минутки. Аз като я взех, си я гледках една седмица и не вярвах, че вече я държа в ръцете си. Предполагам, че и ти ще си така.

Здравейте! Някой да знае колко време е валидно медицинското?

5 години. Но за всеки случай звънни в БЧК и питай.