Бременна на 21

  • 9 497
  • 304
# 45
Това с двете висши едновременно е въпрос на пари главно. Не може повече от един път да си държавна поръчка за една и съща образователна степен, а семестриалните такси за платеното обучение в по-желаните специалности са няколко хиляди годишно. Без другите разходи за обучение, квартира, храна, бебе и пр. Обаче случаят на авторката не е да има излишни хилядарки и да се чуди къде да ги намести.
Виж целия пост
# 46
Той не пътува по морета, а по Дунава и го няма месец след което 2 седмици си е тук и отново 1 месец, не че ще е по-лесно, но 1 месец не е като 6.

Така е по- приемливо, пък и майка ти нали те подкрепя, ще се справиш.
Бих те посъветвала да поставиш въпроса за сключване на брак.
А, сватба винаги може да се направи по- късно.
И аз учих, и дете гледах, че и работех, както и мъжа ми, пък не се повредихме.
И родителите ми бяха разведени, но баща ми стотинка не е ми е дал.
Виж целия пост
# 47
Съвсем инфантилни ги направихме тези млади хора. Откога да имаш дете на 21 е краят на живота?!
И какви са тези съвети за аборт при положение, че бащата иска да се женят. Да завършила, да укрепнела финансово и на 35 да налеят доста пари и нерви в клиника по репродукция.
Виж целия пост
# 48
Аз не видях таткото да иска да се жени. Удобно е казал, че иска да са семейство и толкоз. Нищо по-конкретно.
Виж целия пост
# 49
Половината форумки тук също не са се омъжили, това не им пречи да си живеят и да си гледат децата с баща им, нали?
Виж целия пост
# 50
Той иска да сключим брак, просто и двамата не искаме да правим сватба и да хварляме пари на вятъра.Според мен е по-важно 2-мата човека да се обичат, да си имат доверие и да се подкрепят отколкото една сватба..
Виж целия пост
# 51
Така е, гледай си бебето и живота. Ще се оправите Simple Smile
Виж целия пост
# 52
Вие си сключете брак. Сватбата е съвсем друго нещо, надявам се не ги имаш за едно и също.
Виж целия пост
# 53
Dincho, отново подчератавам, няма предложение за аборт. Казвам, че аз бих направила аборт, ако никога не съм изкарала и 1 лев. Защото детето е отговорност, не само желание.
Какво ще направи друг, това е негово решение, затова съвети не давам.
Отговарям и на темата, като родител посочвам причините, довели до този отговор от страна на баща ѝ. Друг баща/майка, би отговорил друго, тези, които сме като нейния баща, можем да ѝ отговорим защо се държи така.

Да завършила, да укрепнела финансово и на 35 да налеят доста пари и нерви в клиника по репродукция.
Това ли са само вариантите? Не мисля. И сега може да започне да работи, успоредно докато учи, да роди на 26, примерно и т.н.
А за бащата, само празни приказки чух. Лесно се слага подпис и се дават обещания, но не видях дори да се е замислил как ще си поеме бъдещите отговорности. Защото те не се изчерпват с финансовата страна, тя е само една част от тях.
Виж целия пост
# 54
Мизерията си е... мизерия. На никого не я пожелавам. Децата си също не искам да подлагам на мизерия с вяра в светлото бъдеще. Аз на мизерия нося, децата ми дали могат, не искам и да пробвам.
На Вили никой не й казва да си тегли ножа, но трябва да мисли рационално, не емоционално. Да си набележи конкретните стъпки - кое след кое, как ще организира грижите за детето, кога и как ще учи, какви привилегии може да ползва като майка-студентка (напр. перманентна сесия - имаше такава в СУ по мое време; отстъпка от таксите; таткото ще може ли да гледа бебето докато си е тук), а не как ще си държат ръцете.
Виж целия пост
# 55
Пращаха на мен и баба ми, понеже тя не работеше, за да може да ме гледа.Смея да твърдя, че всичко каквото съм искала като малка от тях съм го имала, въпреки, че е имало моменти,когато баба ми се е чудила от къде да вземе някой лев, за да купи нещо за ядене. И въпреки, че нашите са се постарали да имам всичко, това не ме е направило лош и неблагодарен човек-напротив! Както казах не искам да съм в тежест на никой и ще се постарая с майченството, което дават от университета и с помоща на приятеля ми да не занимавам родителите ми с искане на пари и т.н.
Виж целия пост
# 56
Съжалявам, авторке, но летиш в едни розови облаци...

Динчо, искам да попитам защо приемаш за даденост, че на 35 ще налива пари за ин витро? Аз родих на почти 35, детето стана от раз.
Виж целия пост
# 57
Навремето забременях на 20 от човек, с когото към момента бяхме заедно пета година. Също като тебе, студентка, на квартира, разведени родители, баща в чужбина и без един ден трудов стаж. Приятелят ми беше 5 години по-голям, със собствено жилище  стабилни доходи. Искаше да се оженим, да оставим бебето, да прекъсна учението си, нямало нужда да работя, той щял да ме издържа.

Аз тогава просто отидох и направих аборт. И през ум не ми мина да задържа бебето, не съм коментирала с родители и роднини. На 20 години, без доходи, жилище и професия ми се струваше самоубийствено да си окача и бебе на врата. И сега мисля така и, ако мога да се върна назад и пак да избирам, бих направила същото.

Но аз много държа на самостоятелността и подкрепа - финансова и морална от никого не търся и не очаквам. Всички решения - добри и лоши взимам сама и сама си нося последствията. Затова много внимавам в изборите си. Нямам спасителна мрежа да ме подхване, ако падна.


Виж целия пост
# 58
Много добре разбирам баща ти .Разбира се,че ще е недоволен човека.Можеше да не бързаш толкова ,да изчакате да си завършиш образованието и да почнеш някаква работа.
Явно не сте се пазили.
Колкото до брака-можете да сключите брак и без да правите сватба.Не е скъпо.


Виж целия пост
# 59
На 21 съвсем не е толкова рано. Отделно би трябвало да си 3ти курс, дефакто ти остава още година (ако си 4години) .
Аз съм на 22г и съм почти в 6стия месец.
Работя от 2ри курс , но въпреки това майчинството ми няма да е високо. Таткото взима прилични пари, нашите ще ни помагат. Нищо странно не виждам в решението им да задържат бебето. С малко повече лишения в началото, ще се справите. Успех ☺
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия