Мъжът или жената трябва да направи първата крачка ?

Никога не съм канила аз мъж на среща, ако това се има предвид под "първа крачка". За показване на симпатии не мога да преценя, тия неща си се случват плавно в общуването, но като цяло ако съм харесала някого, определено не съм правила постъпления. Поглед- да, някакъв хумор- да, но съм ръб и не се лендзя първа.

Да попитам тук от какъв зор да се мори мъжа да прави първи крачки, първи стъпки, първи копки и т.н.?
Какво според жените би го мотивирало? Ама друго, не това, за което всички си мислите в момента.
Особено ако е изпълняващ безбройните ви изисквания. То това последното е вече от сферата на фантастиката, но не пречи да помечтаем, нали?
А по въпроса за основната мотивация - една стара басня.
Султана в Цариград извикал първия си везир и му казал: - Ей, знаеш ли какви работи стигат до ушите ми? На халифа в Багдад в харема му - само умни жени, интелектуалки, 1001 нощ приказки му разказват, а в моя - разни танцьорки, певици и други красавици само. Опичай си акъла и да ми намериш умни, че ще ти хвръкне главата.
Разтичал се везира, след една седмица представя пред султана кастинг.
- Ей тая е с три висши от Йеил, другата - професорка по квантова физика, третата - блогърка с 4х100³  абонати в туитър, четвъртата - номинирана за Нобел по математика (знам, знам че няма такъв  ), петата- ... и така нататък.
Коя ще благоволи да избере моя султан?
Султана погледал, погледал и отсякъл: Ей оная, с най-големия задник.
-----------------------
Султанска му работа. Държа да да се разгранича от такъв просташки вкус 

Човече, сега само стой и гледай какво ще стане.

Аз пък си мисля, че мъжа си избира жената по енергията, която получава от нея. Напълно подсъзнателно..
И това обяснява защо тези, които харесват кльощави - накрая си взимат по-пищна мадама, или обратното - търсещите богатство на формите, накрая си взимат кльощава..)

Ха-ха, значи викаш, както казваше един известен политик-бизнесмен: "When you're rich and powerful, they let you grab them by the pussy"
Феминистките се разплакаха...

Ми... заради честните й черни (сини, зелени...) очи сигурно... И на мен малко в повече ми идват изказвания "Аз само си седя, а пък те си идват и ми се лепят като мухи на мед...".
Най-вероятно все нещо си направила, просто "първа крачка" е някакво много, ама много мъгляво понятие. За една първа крачка е тя да покани на среща. Само че е напълно възможно преди той нея да покани на среща, тя, например, да му е намигнала, или леко да го е докоснала, или нещо такова, което обаче тя няма да сметне за "крачка".
Ако запознанството се случва онлайн, колко пък да е грандиозна първа крачка жената да напише едно "Здрасти"...

Същото,което би трябвало да мотивира  жените да се морят да правят първа крачка/копка/стъпка към мъж.

Готини постове прочетох, разбира се, без плява, не може, но я игнорираме .

Lyam, хаха, нали се сещаш, както жените имат изисквания, така и адекватните мъже имат, и цедката не е никак широка . Прочетох в една от страниците, не се сещам сега от кого, че ако човек (мъж или жена) не среща адекватното за себе си, по-добре да не си губи времето да моделира и да е сам. Аз също така предпочитам.
А повечето с претенциите са с такива без покритие. Такива най-обичам и бързо изчезват от социалния ми кръг. А тези пък, които виждат, че твоето е с покритие от всякакви ъгли, се дразнят най-много .

Angel_Wing, една от най-приятните дами си ми във форума, когато, каквото съм чел от теб. За съжаление, не си ми в таргет групата за длъготрайна моногамна връзка, иначе веднага ти казвам образно "здравей".  .
Изключително ми харесаха думите ти за енергията . Точно така - това, което усещаш, че другият излъчва и може да ти даде, е много важно .

Някой беше споменал по-горе за крачката, и особено, ако е онлайн. Точно така, колко му е да се каже "здравей", по зрял, адекватен начин, а вече кое какво, зависи от двамата, и как се усещат. Тук според мен не става дума за крачки.
Аз лично предпочитам аз да каня и така са се случвали нещата, разбира се, след като видя, че отсрещната страна проявява интерес и й е приятно, иначе е загуба на време, енергия и ресурси.

Ами, точно от този зор- за задника, де......
И точно затова жената не бива да тича и да си го предлага, а да даде "нишан" и да чака да ѝ кацне юнака, че да го попровери колко струва.
И дали си заслужава.

Като размени няколко думи, ще ѝ светнат няколко ламБи.
Или няма да светнат, а ще мине на втория тест- това, в гащите заслужава ли си разгащването или напротив.

Старият начин от миналия век върши работа- пробваш го дали ще се опъне да те изпрати и ако не, му удряш една дълга целувка с пълен контакт.
Ако усетиш, че "се радва да те види", значи стартът е добър.
Ако не, имаш възможност елегантно да се изнижеш.

По ясен сигнал от това да ти обръща внимание и да се интересува от теб има ли Или трябва да те сграбчи като Кобрата репортерка след мач

Много е относително. Изключително грозно ми е когато някой бърка уважителното отношение със сваляне ( случвало ми се е ) и в този ред на мисли ако някой просто се държи добре и с обноски към мен съвсем не ми светва лампата,че ме сваля. Приемам го просто за възпитан Ако прояви лично отношение - тогава вече би ми светнало,да.

Думата ми беше всъщност за статус по-скоро като произход и среда, а не само за пари. Простакът, който бие шамари и гледа лошо от Ферари, за някои жени няма стойност. Отношение, хора - външен вид, отношение, среда.

Вие, мъжете не гледате ли тези три неща и избирате "най" според тях?
Доколкото съм забелязала, все сходни се събират пред олтара.

Mъжете от малки ги възпитават (така де, би трябвало да ги възпитават) да бъдат ловци и да ухажват избраницата си. В това понятие влиза и умението да "не се спихват" от откази, то си е част от играта. Не случайно има мъже, които откровено се хвалят, че някоя мадама им е зашлевила шамар. Счита се веднага, че са били дръзки и са проявили достатъчно смелост, за да се опитат директно да я впечатлят и това върви повече като актив, отколкото като унижение.
Когато бях дете в началното училище имахме един Стефчо - страхотен кавалер. Беше си ме харесал и ми носеше цветя, връзваше ми връзките (хаха) и ми правеше комплименти, опитваше се да ме разсмива. Още си спомням колко бяха впечатлени нашите от това как добре е възпитан. Същият този Стефчо и досега е невероятен мъж, с много хубаво семейство.

Идеята е мъжът да може чрез поведението си и качествата си да впечатли една жена и да я накара да го желае. В това е чара на свалката и това го кара да се чувства мъж.

Жените от своя страна обичат с ушите си и имат необходимост да бъдат приемани за привлекателни, да бъдат ухажвани. Изключително неприятно за една жена е да направи първата крачка и да бъде отхвърлена (по тази причина има и толкова приказки за "презряната жена" и гнева й), но дори като се абстрахираме от неприятно усещане, има и друго - по този начин, натискайки се, тя отнема на мъжа възможността да я свали и да знае, че я е завоювал.
С МП и двамата се харесахме сякаш от пръв поглед, но основните крачки ги предприе той. И досега се кефи, че той ме е "свалил" и очаровал, и смятам, че ако бях по-напориста, част от магията нямаше да я има. 

 Ти ми връщаш вярата в жената с главно "Ж"!

Всичко това звучи много добре, освен ако:
1. В това "обучение" главна роля е играла майката, а такива случаи напоследък станаха много. В масата такива случаи нищо от написаното по-горе няма да се случи.
2. Изключително неприятно? WTF!!! Неприятно, да, ама чак пък изключително? Няма нищо изключително в това, просто част от живота. Много по-лесно е да избегнеш отричането, вместо да се сблъскаш с него. Приемаш и продължаваш напред. Пак идваме на предната простотия как за едните можело, а за другите не, което преди това беше подкрепено само със сексистки аргументи и нищо смислено като цяло.
3. "Презряна жена" има точно толкова, колкото има "Презрян мъж". Гняв? Защо? "Вижте ме, колко съм хубава и умна, а тоя тиквеник ме отряза". Много е просто: тиквеника по една или друга причина просто не те е оценил. Насочваш се към друг. Ако след това тръгнеш да обръщаш внимание на приказки, че си скачала от цвят на цвят, редно е да се замислиш дали всъщност не плащаш данък "Обществено мнение".
4. Единственото качество, което виждаш в самото начало, е, че е напорист. Качествата (множествено число) се установяват на по-късен етап, който не е обект на настоящата тема.
5. С ушите си? Seriously? Това обяснява доста от редицата от лоши решения, взети от доста жени.