Здравейте, иска ми се да ми дадете мнение по следния въпрос. Споделете своя опит.
Аз съм на 24 години и работя в чуждестранна фирма. В началото на месеца бях на тийм билдин в Чехия. Там се запознах с мой колега от Словакия. Танцувахме цяла вечер, говорихме си, той много ме хареса, цяла вечер ме обсипваше с комплименти. Моето първо впечатление беше, че е малко странен за моя вкус и гледах да съм малко по-дистанцирана (иначе е симпатяга с небесно сини очи
). Прибрах се в България и тук започна всичко. Вече ме беше последвал в Инстаграм и започнахме да си пишем. Което беше грешка, защото се оказа наистина интересен, интелигентен и забавен мъж (той е на близо 30). Пишехме си по цял ден, разказахме си много за животите си, за семействата ни, за хобитата и интересите ни. Говорихме си за музика, изкуство, филми и все теми, които ни вълнуват. Оказа се, че имаме много общи теми, възгледи към живота и т.н. В крайна сметка след няколко седмици писане, обсъдихме това, че и на двамата започва да ни става трудно да си пишем и опознаваме, а да сме толкова далеч един от друг. И двамата започнахме да изпитваме нещо (което на мен ми се случва за първи път, да харесам толкова човек само по чат). Решихме да ограничим малко контакта, защото, ако продължаваме така нещата ще станат още по-трудни. Евентуално ще се видим пак зимата на следващия тийм билдинг. Но не мога да спра да мисля за него, може би драматизирам излишно, като се има предвид, че не е имало нищо между нас, но наистина усетих някаква връзка, повече от физическо привличане. Той ми каза това, че сме се запознали с причина, може би по-голяма отколкото можем да разберем сега.
Та, моля споделете ми мнение, имали ли сте подобни случки? Как постъпихте или как бихте постъпили.
П.С: Моля, без излишен хейт и заяждане, нека се съобразяваме с чувствата на хората.
Виж целия пост
Аз съм на 24 години и работя в чуждестранна фирма. В началото на месеца бях на тийм билдин в Чехия. Там се запознах с мой колега от Словакия. Танцувахме цяла вечер, говорихме си, той много ме хареса, цяла вечер ме обсипваше с комплименти. Моето първо впечатление беше, че е малко странен за моя вкус и гледах да съм малко по-дистанцирана (иначе е симпатяга с небесно сини очи
). Прибрах се в България и тук започна всичко. Вече ме беше последвал в Инстаграм и започнахме да си пишем. Което беше грешка, защото се оказа наистина интересен, интелигентен и забавен мъж (той е на близо 30). Пишехме си по цял ден, разказахме си много за животите си, за семействата ни, за хобитата и интересите ни. Говорихме си за музика, изкуство, филми и все теми, които ни вълнуват. Оказа се, че имаме много общи теми, възгледи към живота и т.н. В крайна сметка след няколко седмици писане, обсъдихме това, че и на двамата започва да ни става трудно да си пишем и опознаваме, а да сме толкова далеч един от друг. И двамата започнахме да изпитваме нещо (което на мен ми се случва за първи път, да харесам толкова човек само по чат). Решихме да ограничим малко контакта, защото, ако продължаваме така нещата ще станат още по-трудни. Евентуално ще се видим пак зимата на следващия тийм билдинг. Но не мога да спра да мисля за него, може би драматизирам излишно, като се има предвид, че не е имало нищо между нас, но наистина усетих някаква връзка, повече от физическо привличане. Той ми каза това, че сме се запознали с причина, може би по-голяма отколкото можем да разберем сега.Та, моля споделете ми мнение, имали ли сте подобни случки? Как постъпихте или как бихте постъпили.
П.С: Моля, без излишен хейт и заяждане, нека се съобразяваме с чувствата на хората.
. 