Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Özcan Deniz&Hatice Şendil~Истанбулска Невеста~198

Не стига това, че съм  претоварена с  работи от  сутрин до вечер,  не стига,  че  всяка  вечер  готвя  нещо прясно за съпруга ми и   все го  боли язвата.  Казвам му, че го боли от  хапчетата, които  пие  от  20  години насам  сутрин  и  вечер  но....както и да е.
Та...да  изплюя  камъчето.  Знаете,  че  задължително  всяка  година  първата събота от  месец  юни  имаме среща съучениците от  гимназията - сега е  на  1 юни.  И аз,  разбира се се  топя  навсякъде -  аз организирам  вечерята,  аз  търся по телефоните съучениците си,  аз  изготвям   списъка  кои  ще  дойдат от цяла България,  ресторанти и ала бала.
Сега  търся  в Гугъл  нещо  оригинално  като  мото,   като  реплики,  като  спомени от училище,  като смешки  и  хуморески......  нещо  като  мъдри  мисли...търся  нещо ,  което  да  им  донесе  усмивки  от   моите  думи.
Мисля си  да не е  по-дълго  от  около  една  минута.  Хората няма да дойдат  на тържеството, за да слушат  дългите  ми  текстове или  пък   стихове.  Това е  много отегчително.  Но  за  1  минута  мисля,
няма  да  им  е  банално.
Моля ви -  помогнете  ми,  любими мои  -  подсетете ме с  нещо  да направя  по-разнообразна  вечерта.
А имаме и  доста починали,  ама  няма да ги  изброявам,  защото  ще  прескоча  някого. Но ми дойде на ум това -  ресторанта се казва "Ривърсайт" т.е  "Край  реката"  и  ние  ще  бъдем  точно  над  реката,  но  преди  да влезем в ресторанта  над   реката  минава  панорамен мост само за  пешеходци и си  мисля :
ще купя 20 карамфила, ще ги помоля да  минем  10-15  метра  над  водата,  ще  кажа  2  или  3  изречения да си  спомним за починалите  наши  съученици и   ще  дам  на които искат да  пуснат  във   водата  по един  карамфил.  Това ще  бъде  символичен  спомен  за  всички. След  това  ще  влезем  в   ресторанта.
Учителите ни почти са измрели  или  са   стари  и  ще  сме  без  тях. Дори  и  директорката  на  гимназията  ни  е  жива,  ама  днес  като  я  гледам  колко  е  стара в  Данъчната  служба - няма да ги  каним.
Хайде надух  ви  главите. Моля  за  прошка.
Ама ще ми  бъде  много  приятно и  интригуващо да споделите  с   мен  нещо  от  вашите  срещи.
Ани,  скъпа,  ти си завършила в твоя  град Кюстендил,  а  пък  и  живееш  в Бароковия  ни  град  Русе, Лу,мила, ти  пък си от Столицата на красотата  и културата  Пловдив,  Златинче,  златното момиче - ти  от  Бургас  и  морето, а си и  учителка и имаш  опит, ами  Морското  ми  Бризче  от  Варна -  и  при  теб  има  нещо  интересно,  а  и  ти  си  учителка.
Ще чакам да ме подсетите  за  разнообразие  на  вечерта.

Идеята с карамфилите е отлична  Съжалявам, че не мога да помогна за краткото завладяващо слово - аз съм човек на точните науки - мога да кажа нещата с едно изречение без емоция и вълнение.

Сега прочетох молбата ти!Така бързам,че нищо не мога да измисля!С  цветятя е добра идея!Животът продължава....и т.н.