Бърза анкета - в какви отношения сте с половинката?

  • 2 225
  • 27
Здравейте. Всяка тема, независимо колко сериозен е семейния проблем, избива в категорични обвинения към половинката и съвети за развод. Болшинството коментиращи се изявяват като открили вечната тайна на семейното щастие и често заявяват, че не биха търпели или вярвали на половинката от конкретната тема.
Искам да помоля да си направим едно искрено проучване, за да видим доколко сме отстранили бурените в нашата градинка, за да сочим с пръст тези при съседите.
Темата не е с цел заяждане, просто мисля, че на всички ще ни е любопитно.
Виж целия пост
# 1
Като цяло съм резервирана към всички,да речем ,че имам донякъде доверие на половинката си.
Отношенията ни са ту бурни,ту романтични,ту страстни...!

Виж целия пост
# 2
Ние сме си ок. Естествено, не си представяйте, че сме идеални и връзката ни е идеална, караме се, правим си напук и какво ли не, но той си е моят човек. Да си с човек, на когото не вярваш за мен не е опция. Не съм ревнива, не следя телефони и каквото и да е било и става много неприятно когато съм предизвикана да имам съмнения. Голям човек е, сам да си се следи.
Виж целия пост
# 3
Не съм половин човек, съответно нямам половинка. Имам съпруг.
Анкетата е доста непълна, не мога да отговоря.
Виж целия пост
# 4
Хармонични! Разбираме се и без думи , щастлива съм !
Виж целия пост
# 5
Ние сме вече на 35+, тоесто като емоции доста улегнали. Да не говорим, че сме бивши зубрачи, адски интелигентни и аналитични, така че голяма част от драмите се прекъсват още на ниво анализ и дискусия. Просто не ги приемаме лично, а като проблеми за решаване. За някои неща сме на фазата "съгласни да сме несъгласни" и открито си казваме кое не ни харесва. И двамата имаме зад гърба си предишни дълги връзки - аз брак, той съжителства и гаджета със сериозни намерения.

Така че наясно съм, че някои двойки в 20-те години имат друг опит. Обаче що да не си кажа своята позиция.

А иначе вечно брачно щастие няма, има ежедневна работа. Да си припомняш, че за повечето неща не следва да се приемат лично, а може да се подходи прагматично.
Виж целия пост
# 6
И на мен ми е странна анкетата.
Аз на мм съм му вярвала винаги.
Сега сме в супер отношения.
Виж целия пост
# 7
От така предоставените отговори, първият е моят-хармонични.Иначе не виждам как бихме откарали повече от 30 години заедно, че и още обичайки се....Smiley
Постоянна и перманентна хармония не съществува обаче.Има спадове, има отдръпване, има анализиране....Благодарна съм на мъжа ми, че не е конфликтна личност, не обича скандали и разправии, та така е туширал моите "истерии" и сме успявали да решаваме умно и разумно възникнали поводи за напрежение.
С него ми е спокойно, уютно, лесно, щастливо, мога да карам така до смъртта си.
Доколкото съм го опознала и сме говорили по такива теми, и на него му е добре, щом все още бърза след работа да се прибере у дома...
Виж целия пост
# 8
Аз с ръка на сърцето си казвам, че с първия ми мъж отношенията бяха по-хармонични и интуитивни. Сега за някои неща не се свеним да подходим открито конфликтно - не злонамерено, но има противопоставяне. Тайната е, че се стремим да търсим решение. Докато при първия ми брак някак приемах, че хармоничното е даденост и малко като се развали, развалих всичко.
Виж целия пост
# 9
Безгранично доверие нямам на никого, вкл. и на себе си, отношенията ни са добри.

П.П. Защо си сложила доверието като единствен фактор? Двама човека могат да се обичат, да си имат доверие и въпреки това да не са правилният избор един за друг.
Виж целия пост
# 10
Това е просто тема, а не научен труд или изследване, за да поствам двайсе подробни отговора.  Въпрос с три кратки отговора. Който не му допада, не отговаря.
А забелязвате ли, че и тук както останалите теми - има тема с конкретен отговор - петдесет процента са отговорите по темата, останалите са чесане на езици и отиване в съвсем други посоки.
Радвам се, че болшинството от мамите тук са в хармонични връзки.
За съжаление за пореден път се убедих, че тук, ако търсиш помощ трябва да се заредиш с големи нерви, защото половината ще се опитат да ти помогнат, а другата ще ти разводнят абсолютно безсмислрно темата.
И за да не започнат пак захващанията тип буквализъм - под търсене на помощ нямам предвид тази тема - помощ не търся. Исках да си отговоря за себе си доколко би ми бил полезен този форум в случай на нужда. Отговорих си.
Виж целия пост
# 11
Ако някой търси помощ, по-добре е да гледа спорните мнения, а не такива, дето му казват, че всичко е ОК.
Виж целия пост
# 12
Мдааа, къде го чукаш, къде се пука...
Виж целия пост
# 13
Гласувах с отговор 1, но и според мен е малко подвеждащ. Имам приятели, които са разделени и категорично не са точния човек един за друг, просто са толкова различни, че няма как да си паснат. Но си имат пълно доверие един на друг като човек, на когото можеш да разчиташ.
Не съм половин човек, съответно нямам половинка...
Хм, не се бях замисляла за това тълкуване. Винаги съм си мислила, че под половинка се има предвид единият човек от двойката, т.е. семейството няма как да бъде един цял организъм, а е съвкупност от 2 отделни, самостоятелни половинки Rolling Eyes
Виж целия пост
# 14
В крайна сметка след едни години заедно семейството си става организъм, ако ще да се пишеш независим и отделен човек. Другият понякога се грижи и за твоите въпроси, поема част от нещата - не сте просто съквартиранти. Имате някаква независимост в малки аспекти, но приоритетът е да действате като "трето нещо", не просто двама човека, на които по някаква случайност им съвпадат целите. Няма двама толкова еднакви, че без компромиси да действат като "трето нещо".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия