За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 76

С първото дете, според мен, промяната е голяма и трябва известно време на майката да свикне, че вече не тя е най-важна. С първото ми дете, изобщо не се насладих на ранния период, защото само мислех кога ли ще порасне, кога ще се наспя, кога ще имам време за себе си и т.н. Бях и доста неорганизирана и някак бях под напрежение, вместо да го карам по-лежерно. С времето свикнах и нещата се подредиха от самосебе си. Сега с второто нещата ги усещам по коренно различен. Не правя излишни неща, страшно организирана съм и знам, че бебешкия период минава страшно бързо и можем да се наслаждаваме, вместо само да чакаме да отмине. Така че решаваща е нагласата на майката за това как ще протече майчинството. Сега ми е много по-лесно, макар че гледам новородено, което е по-неспокойно, отколкото кака му е била, има и колики, и едновоременно имам и 2 годишно вкъщи. Но някак вече децата са част от мен, и то най-важната част от живота ми, и искам да правя всичко с тях, а не въпреки тях. Сега, да не излезе, че съм супер и с всичко се справям. Напротив, недоспиването все така ми тежи, просто съм много поспалива и 6-7 часа прекъснат сън далеч не ми стигат. Лесно се изнервям, особено когато каката се затръшка и зареве, което в тази възраст й се случва много често, а малкия едновременно с това го хванат коликите. Без значение с колко деца си, трудни моменти има винаги, но за мен вече е важна цялостната картинка, а не моментното състояние на трудност. Според мен, най-важна е положителната нагласа и добрата организация. А ако майката усети, че не може да се справи с домакинската работа, по-добре е да намери кой да я върши или поне да й помага, отколкото да бъде изнервена и нещастна, защото децата усещат настроенията на майка си и пряко се влияят от тях. В крайна сметка детето е по-важно отколкото всичко останало.

И аз се пъна да минавам с прахосмукачката цялата къща всеки ден, че моите две са прохождащи, но все още много пълзят и се търкалят по пода, ама не успявам. И парочистачка взех за тая цел, ама хич не стигам до нея. И наистина децата са различни. Имам приятелка с близначки, супер кротки деца, всичко сама прави, че и още едно дете имат по-голямо. Да ама моите докато се обърна и единия се е качил на ръба на дивана да зяпа през прозореца, другия на стол и се чудя по кого да тичам пръв да не се пребие. За тях готвя всеки ден, рано сутрин, за нас- когато както се оправя. Таткото ни също работи почти всеки ден, физическа работа, вечер той ги оправя миене и приготвяне за сън.
Долче, аз бих те посъветвала да не се товариш с тежки диети, защото освен цялото натоварване, допълнително стресираш организма и липсата на нещо може да ти влияе допълнително. Вземи си някакви комплексни витамини, ще се почувстваш по-добре. Ще мине мрънкащия период на бебето, пробвай с дентокинд за успокоение на зъбките. Намирай минутка време за чаша вино вечер или нещо друго за отпускане.  

Здравейте, аз съм с първо детенце вече е на почти 8 месеца, а вече ми липсва, толкова бързо растат. Оставила съм таткото да чисти, ако остане време да стигна дотам понякога и аз чистя, че друго си е жена да изчисти. Гледам да съм с малкия максимално и се наслаждавам колкото мога, после само ще гледам снимки и ще се сещам. Незнам как ще го пускам и на градина и аз на работа да ходя, само като се сетя и ми се насълзяват очите уфф.. Ноо като тръгне да лази или ходи, ще чистя сигурно по 20 пъти на ден, че имаме и куче. По скоро се напрягам и притеснявам от захранването, че май доста изостанах, а и ония ден четох за глутена,ако се закъснее да се вкара можело да получи алергия и се притесних.  Към по опитните мами, вярно ли е и кога сте го вкарали, тъй като сега ще имаме ваксина и след това смятам да вкарам месото и жълтъка и трябва царевицс и елда и чак след това да почвам с глутена

Не знам какво си чела, но са пълни простотии. Подбирайте си източниците. Има уважавани здравни организации, които публикуват постоянно информация, а не някакви си измислени статии из измислени сайтчета без източници даже в тях. Има и книги, достъпни и онлайн и в книжарници.
Глутен може да се въведе след 6ти месец. Ако детето има непоносимост и алергия, ще има независимо дали глутена е въведен на 6 или на 12 месеца. Алергията към глутен - целиакия е адски рядко срещана. Глутенът трябва да се натрупа в тялото, за да се наблюдава дали детето реагира по някакъв начин. Тоест да хапва тестени продукти примерно месец, за да се забележи дали му предизвикват стомашен дискомфорт.
Относно какво трябва да се въвежда - трябва е в твоята глава. Аз ечемик и ръж не съм давала, не го ям и готвя, толкоз. Предпочитам просо, овес и елда. Не виждам проблем на детето да се дава хляб веднъж на ден и да се дава елда също.

Лима, вземи си робот, родих се с него , пенсионирах си Ровентата. Пускам го и той си чисти, поне това ще ти отпадне.

Хепи мама, и аз съм на това мнение, ама като никой не се съгласява да помага. И при мен никой не идва, такива са ми роднините, кои работят, кои ги мързи 😃... Ама какво да правя, каквото мога правя, каквото не мога или си чака, или мъжът ми като се прибере, макар че и той е до късно. А при братовчедка ми беше супер тегаво, не само че нямаше физическа подкрепа, ами и морална, майка й й беше казала, че ако се скарат, тя няма да може да ходи при нея . А в интерес на истината, мъжът й изглежда супер приятен и добър мъж, ама явно да ме ти е в къщата, по едно време имахме съмнение, че си има друга, за да така да се държи с нея... Както и да е, никой не знае на какво ще попадне и какво ще стане след време.

А и тези 6-7 часа сън за мен са мираж, събирам 4-5 максимум на денонощието, ама здраве да е

Представих си как пълзят около робота хах. Добра идея е, мерси На мен и майка ми ми помага с каквото може, най-голямата ми помощ е да ги пази докато напазарувам или платя сметките.
За глутена съм на същото мнение като littlecactus, някаква страшна истерия е около този глутен. Не съм спазвала никакви схеми на въвеждане аз.

Благодаря за отговорите. Сега като се замисля надали и едно време също са давали по някакви схеми ама всички са живи и здрави. Баба ми даже вика кви са тия захранвания едно време направо от манджата даваш. То почвам да мисля вече  с тия нови неща май само ги изнежваме децата

Упражнения за отслабване, вместо да се занимаваш с детето 🤣 WTF 🤣 А защо яде толкова като за двама докато беше бременна. Това с търпченето по време на бременност и кърмене е пълна глупост.

Аз също мисля, че е доста трудно. Моето бебе е на 2 месеца, беше със силни колики, приспиваме се с часове, люлки, шезлонги и всякакви такива не й харесват, а пък да си седи в креватчето просто забрави. Изкарах супер трудна бременност, 9 месеца в леглото, ставане само за хапване и до банята. Всички мускули са ми атрофирали, всичко ме боли и при най-малкото натоварване, ама чак толкова оплакване ми звучи леко преувеличено. Вярно е и че моя мъж помага с всичко, свикнал е още от бременността, златен ми е. Ама като сме се хванали на хорото, ще си го играем. Като решихме да имаме дете ни беше ясно, че няма да е лесно. Ние също чистим всеки ден, защото имаме куче, което в момента сменя козина. Взехме робот и се родихме, излизаме с бебка и кучето в парка и като се върнем робота е изчистил целия апартамент.

Аз съм на мнение, че майката трябва да запази доза егоизъм и да се грижи както за бебето, така и за себе си, за да се съхрани. Тук говоря за грижа - не за глезотии. Здравето, съня и храненето на майката са важни толкова, колкото и тези на бебето, защото ако майката се срине психически и физически какво правим?! За щастие моето бебе е от спящите и благите, но има моменти, в които и аз не мога да се обърна от грижи по него, не ми остава време да ям понякога. Готвенето почти съм го зарязала, откакто съм родила, готвя когато и ако имам време и енергия, тук таткото се включва. Всеки ден не успявам да чистя, но се старая на 2-3 дни поне. Стараем се да не си правим мърсотия, но има домашен прах, който не е ок за бебето, сигурно се вдига от дрехите и завивките. С куче и дете ми е немислимо - това значи да включа към другите ангажименти минимум 2 разходки дневно, миене на лапи и постоянно чистене на косми (гледала съм куче!). Наистина е въпрос на приоритети и отборна работа с партньора.

Долча, аз те разбирам напълно! Същото е вкъщи. ММ го мързи за всичко, затова често си отива гладен на работа или си готви за себе си (под готви разбирай изпържи едни яйца или наденица...), пък аз, когато мога върша домакинска работа, когато не мога да се оправя хич не ми пука вече.
Мога да те успокоя, че като проходи детето ще е малко по-лесно. Просто гледай себе си и детето, не си майка и на мъжа ти, той може и сам да се гледа!

Ужасно трудно ми беше първите близо 5 месеца. Сшнът ми не спи.аше да реве денонощно! Проблем след проблем те нижеха, сънят беше мираж. Не бях готвила първите..... 8-9 месеца от раждането, може би. Майка готвеше и носеше храна, или мм купуваше, или поръчвахме. Мм много ми помагаше и все още го прави. С течение на времето си намерихме помощници - взехме си прахосмукачка робот, взехме и робот подомиячка. Така се чисти непрестанно вкъщи, а аз имам и свободно време. Пералнята, сушилнята работеха на макс.
Та така, аз лично си подбирах битките с домакинската работа. А и нямаше кога, защото малкия беше, и все още е залепен като гербова марка за мен. Не мога да си помисля да го оставя.

Хепи, каква е разлиата между нецата ти?

Оляхте се.
Кой колко ял по време на бремеността и защо правел диети - е грозно да се обсъжда. Мисля, че всички сме наясно, че бременността променя фигурата на една жена, независимо колко е яла или не, ако жената има нужда да се чувства във форма, няма лошо да тренира и яде балансирано. 30 мин са достатъчно на ден за да тренира. Обвинения кай колко ял, ами откровена липса на тактичност, товорете си така с приятелките...
С куче било немислимо. Аз с две големи кучета сигурно мистър Пропър ми идва на помощ 😂
И аз съм майка за първи път, помощ нямам и не съм искала,поддържам къща, не апартамент, малко множко ми дойде тръшкането тука. Има жени с 2 и 3 деца и не са се тръшнали.
Въпрос на приоритети и възгледи - само, че за мен грим, прически и винце никога не са ми били приоритети. Не веднъж сме обсъждали,че като си сложиш детето в раницата или слинга и прахосмукачка можеш да пуснеш и манджа да сготвиш, а и има и мъж в цялата схема, който помага.
Хубаво е деца да се правят, когато си емоциално готов. Да възприемаш детето за "зъл характер" ми говори за липса на такава готовност. За детето, майка му е целият свят, спокойствие, утеха и защита. То не реве, за да я кара да се чувства зле, а защото има нужда от нея.

Мхм. Самата истина. За съжаление килограми през бременноста се трупат и на хормонална основа. Аз нито съм яла за двама, нито съм качила 20 кила, ни година по-късно още не мога да сваля едни 7-8 кила. Като спра да кърмя ще му мисля.

При мен пък беше обратното още на 3-ия месец след раждането си върнах кг, но аз кърмех( цедях). И сега от януари когато спрях да се цедя качих 8 килца и немога да ги сваля.

Е и аз кърмя. Това е един голям мит, че с кърменето се сваля. Да, може да се сваля, но при определени условия. При положение, че гледам през повечето време две деца някак си нямам необходимото време да си правя пилешка пържола и лека салатка два пъти на ден.