За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 76

Мислех да не се включвам в дискусията, ама наистина някои потребители прекалиха с тръшкането... Работя две неща (да, едното е от вкъщи), които изискват много време. Гледам си детето сама (бабите идват по веднъж седмично за 2 часа), което е на 11 месеца. Мъжът ми също работи вкъщи, но в 90% от времето не мога да го занимавам, ако искам да имаме доход в края на месеца. Килограмите ми са същите от преди бременността, всеки ден съм с маникюр и ако излизам, имам грим. А щерката реве. Ама реве за всяко нещо, което не ѝ е по вкуса. И колики имаше ужасни, и зъби 6 на брой се появиха с крясъци.

Помислете си дали проблемът не е в липсата на организации и дисциплина у самите вас. Кому е нужно ежедневно миене на баня? Майтапите ли се......

Казах аз,организейшън на дейностите требе.И малко да си над нещата или много като мен.

Ма как така?! Не миете банята еври дей?! Вие сте срам за ССФ! 😂😂😂

Аз си гледам бебето, баткото е на изчакване, защото е по-голям и може да се обгрижва сам. Всичко останало е когато ми остане време и енергия, включително чистене, пране и готвене.
Но си спестявам много неща, които намирам за излишни - не гладя дрехите на бебето, стерилизирах с таблетки за студена стерилизация и вече спрях да го правя като навърши 3 месеца.
За сметка на това се разхождаме повече на открито. Така и аз, и бебето се чувстваме по-добре.

2г. и 6м.

Момичета, понеже се спомена слинг, той наистина е спасение срещу неспокойни бебета и колики. Бебето ми често е неспокойно и за моя изненада започнаха колики още от 7мия ден след раждането. Малко се шашнах в началото, защото се случва да се дере по час и нещо. Започнах да го слагам в слинга, който незнайно защо с каката почти не съм ползвала, и се преродих. Хем му е топло на коремчето, хем е до мама, хем заспива. Така имам възможност и да се занимавам и с дъщеря ми или да свърша нещо. Иначе трябва да го държа на ръце и да го друсам. Друго, което ме спасява е кърменето на поискване. Давам му да суче, когато е неспокоен, без значение колко време е минало от последното кърмене. Е, вярно, че голяма част от времето ми минава в кърмене, но опитът ми показва, че постепенно ще започне да съкращава времето за сучене. Сега е на още няма и 20 дни и суче между 20 и 40 мин. Така че има начини да се справим с неспокойните бебета, просто трябва да се приспособим максимално към нуждите им.

Долче, на колко е бебето ти? Може наистина да опиташ да го носиш в слинг(не знам той до колко кг може да се ползва)или раница. Както и други те посъветваха, ограничи чистенето до най-необходимото, без да се вманиачаваш. Относно килограмите и прическите, постепенно ще имаш възможност да отслабнеш и да си правиш прически. Всички жени сме суетни, но чак толкова няма нужда. След първото ми раждане бях доста закръгленка и след 6тия месец започнах умерена диета с ограничаване на въглехидратите и без ядене вечер след 18-19ч и до 12тия месец бях свалила 13-14кг. Не съм спазвала строга диета, защото кърмех, а по време на кърмене не трябва да се сваля рязко, а от порядъка на макс 2-3 кг месечно.

И монимум тристепенно меню.

Аз да кажа относно килограмите така се бях шашнала, че няма да отслабна, но ето че свалих 15 кг., ям всичко до 18 часа  без диети, без нищо. А за излизането косата на опашка без това ми пречи и един фондьотен на бързо и това е, който ме харесва харесва, който не много му здраве.

Аз донякъде разбирам Dolca, защото имах период, в който се изнервях на бебо много. Всички деца покрай него спят, а той и като новороден не е спал колкото в момента спят някои 12-14 месечни покрай нас. Изнервях се на това, че съм вързана да чакам - кога ще огладнее, кога ще заспи, кога ще стане, изнервях се, че животът ми няма да е вече както преди. Пределно съм наясно, че с появата на бебето всичко се променя, не съм случайно и нобмислено забременяла тийнейджърка, нито съм повърхностен човек, но човек не е застрахован срещу себе си и човешката си същност, липсва ми работата ми, макар че реално не съм работила само 1 месец, когато родих, но сега не работя като преди 50 часа, а само десетина и все пак не е същото. Обичам детето си, но разбирам как за една жена майчинството може да е най-натоварващият, най-хаотичният, най-ужасният период.
За килограмите пък мога да ви кажа, че никога не съм имала проблем. А през бременността качих 23. Ей така от въздуха!!! Не съм ядяла "за двама", храня се здравословно, но и сега - година и 3 месеца по-късно още имам 7 за сваляне. Кърмя, нямам време за спорт но сме активно навън всеки ден по 3-4 часа
 Е... коремът не се смъква просто така.
На жената и е трудно! Защо да не се оплаче!
Съветвам, не е нужно толкова чистене и готвене (по дяволите!), а е нужно 1 час поне на ден твое си време! За да балансираш, за да не се побъркаш, за да си обичаш бебето, а не да мислиш, че е "зъл дух". Промени нагласата - твоето бебе е такова. От тук нататък си ти! Направи най-доброто и за двамата!

За един ден сте изписали 77 коментара, пак съм изпуснала, к'ва е драмата този път:) Я да позная, на някой не му стига времето или нещо пак с кърмата...Аз пък да се похваля с беба, на 10 месеца вече си е човече, опитва се да ходи, много е борбена, май ще прохожда вече, сега обикаля дивана, яде почти всичко макар и без зъби и лятото сме двете Сами на море за 10 дни ( тате ще работи)...

Почти позна, липсва само за или против секциото

Всъщност цялата работа е там, че Долча се жалва из темите от момента, в който е родила. Тук не сме се събрали някакви злодеи, а хора, които десетки пъти сме ѝ давали съвети. За съжаление едно си баба знае, едно си бае. Изсипва нещо, момичетата я съветват и после пак старата песен на нов глас. Ако човек сам не си помогне, не може и Господ да му помогне. Та такъв е и нейният случай.

Относно следродилната депресия - аз също се бях докарала до такова положение и ми е много добре познато за съжаление... Само че, оправия има.

Toni - мамини вълнения заради 'зло бебе', което не оставя мама да почива..нищо ново.
Но може ли и аз да се обърна към Долча - ако за пръв път в живота си изпадаш в емоционална дупка -кофти момент, съжалявам за теб.Но ако имаш минали стресови ситуации ще знаеш, че това е просто период, който изглежда безкрайно дълъг и изморителен вече.Имам позната,според която следродилната депресия продължила почти година при нея-случва се, не си единствена, нито ти е най-трудно от всички останали.Взимаш се в ръце и късмет

Много задълбочихте темата, но искам и аз да се включа, на 21 години съм, малката е на 4 месеца, много ревливо бебе е, постоянно се носим, но аз никога не съм се чувствала зле, това си е период и ще мине, аз си се наслаждавам на всеки момент с бебка, никой не ми помага, освен мъжа ми де, просто трябва да го научиш да помага повече, и успявам да се гримирам всеки ден, и чистя всеки ден, и 2 кучета имам, много са ми странни такива майки които се оплакват постоянно от децата си, който не е готов да не ражда според мен, то е ясно че е трудно няма лесни неща в живота, имам една приятелка детето и е на година и половина и все и крещи, винаги е бясна, ядосана вина косите ми падат от стрес, какъв стрес бе хора това са едни малки деца , колко пък стрес могат да вкарат, на мен всеки друг може да ми вкара стрес, но не и детето ми, то носи само радост, трябват си здрави нерви и всичко минава

Момичета, малката от няколко дни е много нервна и отказва да яде. Кърмя я само в просъница иначе почва да пищи. Днес я загледах, че си бута пръстите по-усърдно от едната страна на устата и видях нещо подуто и зачервено. На снимката не си личи толкова иначе е по-зачервено. Какво може да е това?

Леле, Диди231,
много верни неща пишеш, ама слагай по някоя точка от време на време. Без дъх останах да прочета това изречение от 15 реда.
Не се сърди, без лоши чувства, просто е трудно за четене, а наистина пишеш хубави неща.

Диди, почакай и твоето да стане на 1,5-2 години, и пак ще си говорим дали децата не могат да те стресират и изнервят. Аз затова никога не съдя прекалено строго, защото не се знае какво ще ми дойде до главата. Затова ми е странно да чета крайни изказвания като твоето, че чак да се правят заключения коя е готова да бъде майка и коя не е.