Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Леле каква прекрасна тема . Бързам без съм я изчела , докато не си забравя мисълта
да се изкажа . Не искаш да даваме примери за възмездие ...обаче аз мога да дам и за двата случая -за наказание от всевишния и за безнаказаност . Аз например съм много противоречива личност -силно любя и силно мразя .
Обичам добрите , състрадателните , и мразя неистово егоистите, свръхбогатите , студенокръвните ....И съм мислила защо Бог наказва така жестоко най кротките , най безобидните , които никому не са сторили зло ..Всеки може да се сети за такива с погубени животи без да имат капка вина и прегрешения . Най ми е мъчно за загубилите децата си хора ...много тежко го изживявам ...и питам бог защо позволява това , защо е толова кръвожаден и несправедлив към едни и толкова щедър към други ...И всеки път , когато го кажа се случва нещо което ми показва да не ругая по Бог, всеки път , всеки път ...всеки път ...Това ми идва да подскаже че може би аз не знам много неща защо се случват . Не вярвам че и някой знае ..Не че това ще ме успокои и ще спра да се бунтувам, но поне да намеря малко спокойствие . Веднъж попитах един "експерт" какъв е смисъла да бъдеш добър , щом се оказва лъжа че ако си такъв ще бъдеш благословен и щастлив според Библията, а всъщност фактите не са такива ...Смисъла се губи .Да кажат тези които заблуждават хора, всичко е измама -мачкайте, пробивайте по всякакъв непозволен начин -няма наказание ...няма втори живот, няма ад, няма рай ..всичко е измама . Обаче има нещо вътре в човека който има съвест , което винаги ми слага спирачки  .

Защо винаги се залита към Стивън Хокинг, когото аз лично много харесвах. Пише увлекателно дори за хора, които не са в тази сфера.
Той е гениален и респективно ценен не само за близките си, както повечето хора. Там има много други фактори, които да съхранят човека и макар и еретично звучащо, неговият принос е главно чрез акъла му, не чрез присъствието му телом на тази земя, нито чрез семейството му. А какво има една майка на болно или увредено дете, за което да се хване и да я направи по- силна. Един средностатистически човек, на когото му се пращат непреодолими беди. Аз съм на мнение, че хората не успяват да задържат това състояние на духа завинаги. В един момент рухват и от "господ ми праща изпитания, за да ме прави по- силен" нещата отиват към първичното на човешката природа, а именно- защо аз/детето ми/близките ми страдат, не искам да страдат, мога да съм силен и без да съм подлаган на такива неща. Философската мисъл е просто теория, когато те касае теб. Дори един Ницше, който застъпва идеята за свръхчовека и страданието като път към това, почитател на нихилизма и т.н., ирл е бил депресар, че не му върви в живота.

vasilena, не че не искам да се дават примери, просто помолих да не забие темата в моите, щото не ми се слуша как ако някой от семейството ми пукне, това ще е щото не съм минала по друга пътечка или не съм визлпзла през комина на блока, нито че приятелката ми щеше да е жива, ако беше го напуснала по- рано и подобни. В този ред на мисли, смятам за кръвожадно да се прокарва тезата, че всеки трябва да живее в анализиране на чуждите постъпки, минали постъпки и чрез трендове да изчислява кой какво би направил, това всичкото, докато се бори със своите проблеми и е зает да.. живее. Аз лично съм крайно предпазлив човек, но това не е достатъчно. Смятам, че първопричините трябва да се разглеждат, т.е. да се секне вредоносното поведение. Звучи ми по- логично.
Иначе биха настанали хаос и всемирно унищожение. Всеки върши неща извън обсега на нормалното и околните да се пазят, но който не се опази, сори. А после някой друг решава, че и той ще си прави каквото иска и нещата теъгват по веригата.
Сега разписвайки се, по темата и чуквайки последните изречения, осъзнах, че явно все още ми е закодирано това, на което са ме учили. Явно не се изкоренява лесно.

Мисля ,че човешкият живот  е без значение в тези философии. В смисъл точно моят примерно , гледа се ефект за човечеството. Другото е стъпкани мравки по пътя, цинично  ,но ...Та разглеждайки лични съдби   въвим по друг път ,който не обяснява нещата. Те са за общото ,   дори не за хилядите, а милионите.

Хората рухват от много и незначителни неща. Не знам защо е този драматизъм. За осемте си години в  контакт с тежко увредени деца, разбирай необратимо инвалидизирани,  и техните майки, нито веднъж не съм забелязала реакции и поведение, подобни на описаните от теб, нито слабост, нито обвинения към някого. Просто нямат време и нагласа за подобни кармични въпроси и отговори.
Ако искаш, продължавай да търсиш, за себе си.

Аз вярвам в баланса във Вселената. Няма как да няма такъв, извън логиката ми е. За съжаление справедливост не съществува, защото всичко е относително. Блюдата на везната се настройват на абсолютно случаен принцип. Един и същи минерален къс, от който може да се шлифова диамант, може да уравновеси 3 пъти три различни буци кал, които ще продължат необезпокоявани по пътя на кръговрата, докато минералният къс ще загуби завинаги свойствата си.

Дренке, ако е към мен, аз пък съм на мнение, че човек, който умее да гледа по цял ден и да работи с инвалидизирани деца, и да говори по начина, по който ти се изразяваш по темите, като цяло е коравосърдечен човек, което пък автоматично те изключва от хората, с които бих желала да имам диалог по чисто човешки въпроси.
Нищо не търся в моя случай, за мен фактите са ясни, както и последиците. Питам се за множеството хора, щото отчитам лошите неща не само когато са на моя задник. Поздрави : )

Мисля, че лошите хора са толкова много, че Бог, съдбата или висшата сила, които раздават справедливост не смогват.

Не виждам  да ти е ясно, от обърканата анкета и лутането в отговори.
Мерси, все пак

Лошо и добро са само понятия, които ние си натаманяваме, както ни е угодно.   Някой се разболял, някой умрял, някой... и хоп, веднага го окачествяваме като "лошо". Според нашите малки, човешки мерки оразмеряваме всичко. Според вселенския баланс може да е "добро".

Забелязала съм, че такива приказки се говорят, когато става дума за други хора и се разглеждат хипотетични ситуации, но още никого не съм чула да казва за детето си "е може би е добре, че умря", щото сигурно ще стори на света кофти неща. Ако го говориш на погребенията на свои родители, деца, братя и сестри, може би просто си израснал доста, достигнал философки нива на мисълта, иначе го смятам за лицемерно.

Лошото и доброто да са крайно субективни величини е много опасна пътечка за човечеството, по която то вече е тръгнало, впрочем. Изобщо, субективизмът, приложен към всяка секунда, през която сме на земята, не е широк кръгозор, а по- скоро зрелищна девалвация и постоянно отворена вратичка за злини.

The Catcher in the Rye, нищо не си забелязала. Даже не разумяваш какво пиша. Нийде не съм се отделила от тези човешки определения "добро" и "лошо". Та не говоря така, но отчитам, че човешките определения са извънредно дребни и незабележими за природата, вселената, Бог... Както искаш, го наречи.

Вярвам в доброто и затова се старая и аз да съм добра.
За щастие - и срещам все по-често добри и свестни хора.

Не че нещо, но не ми казвай аз какво съм забелязала и какво не.
Това, че не съм на твоето мнение, не означава, че не съм те разбрала.
За мен "доброто" и "лошото" винаги са били стълбовете не само на човешкото съсловие, а и такива, които се простират и в другата равнина. Така ми се струва да е логично. Защото иначе би било картбланш за култивиране на безсъвестност. "Това е лошо за някого, но пък е добро за вселенския порядък".

Не, не разбиаш, щом продължаваш да пишеш същото. Човешките определения и мерки - не можем да избягаме от тях, но сме твърде далеч от разбирането на вселенски мерки. Което хич не значи култивиране на безсъвестност.

Аз те разбирам luna. Но тук си говорим и споделяме как е според нас, а не според Бог, вселената, природата и т.н