Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Човечеството като цяло няма единни определения и мерки за добро и лошо. С времето, развитието на обществата тези понятия са се променяли и продължават да се променят т.е. ние не можем да се синхронизираме и да постигнем твърдо равновесие като вид, какво остава за Природа, Вселена, Бог.

Анкетата вкарва тези понятия и темата е формулирана с тях.

Благодаря за разбирането.
Човек съм. Не бягам от тези мерки. Не ми е възможно, даже твърде често се уавям, че отсъждам. Но понякога, дълго след като нещо се  е случило, разбирам, че моята човешка мярка е твърде ограничена и смешна и не особено адекватна. Това имах предвид. И то с оглед  да не се отсъжда прибързано, да не се говори излишно.
Че дори и радостите от "доброто" твърде често са прибързани, а "доброто" се оказва нещо друго.
Въобще, не се отдава на всеки да оцени съвсем адекватно която и да е ситуация, човек или нещо друго. Твърде малко са. Останалите мерим с глупост.

Ама защо веднага презумираш, че нечия оценка не е адекватна само защото аршинът на Вселената и човешкият такъв са различни?
Не мога да приема, че когато става дума за такива случаи- разболяни хора, осакатени деца, смъртни случаи, тормозени хора е неадекватна "смешната човешка мярка".
В друг случай бих ти казала искрено евала за философския и обран начин на мислене или християнското смирение, но ще се въздържа, защото смятам, че в момента си чешеш езика и ако ти си в която и да е от изброените ситуации в темата, дори няма да ти хрумне да говориш тези неща и да се надсмиваш над простата човешка мярка.

Тук, чисто логически включвам невъзможността човекът да знае кое е за добро или зло, това само вселената може да го знае. Защото паралелните реалности все още не са ни познати. Т.е. ако нещо ти се случи, няма как да знаеш дали е за добро, защото ако не беше се случило, а то се е, не знаеш как щеше да се развие животът ти.
Просто хората си обясняват всяко облекчение или положително събитие като функция на предно лошо или тъжно събитие и заключават "всяко зло за добро, не отсъдих правилно". А всъщност може да е продукт на случайността и да няма вселенски порядък. И да са отсъдили правилно.

Засегнаха се доста тежки житейски ситуации. Ще дам пример от моя живот, от 20те ми години. Едно от най-трудните неща, през които преминах.
Моята майка се разболя от рак. Живееше в борба 3 години, не се предаде до края. Месец и малко преди да почине, разсейките бяха навлезли в мозъка й и тя бе на легло. Не разпознаваше никой от семейството ни. Грижехме се за нея вкъщи, вкл. смяна на памперси, почистване на рани. Виждайки страданията й, чувайки стенанията й и неспособността ни да й помогнем убиваше и нас. В един момент, колкото и лошо да звучи, разбрах, че е по-добре за здравите ми баща и сестра, и най-вече за милата ми майка бе да се избави от мъките си. Не ме дочака да й кажа сбогом. Липсва ми безкрайно много и не спирам да мисля защо преживя тези болки.
Но това ми даде урок - да се грижа за здравето си, да не го пренебрегвам, да не се ядосвам.
Понякога е по-добре да вземеш 1 валерианче, отколкото ядовете да се материализират в нещо по-страшно.
Моята майка е най-добрата майка. За съжаление нейните грижи бяха съсредоточени върху нас децата й, и забравяше за себе си...

Прочетох една книга - Колибата. В нея има интересна теза за незаслужените наказания и за прошката.

Колкото до съдбата - сещам се как един ден чаках на спирката. По улицата мина безумно засилен автомобил, който едва не прегази един пешеходец на пътека след спирката. След 5 мин дойде автобуса и пътувайки, видях, че на следващия светофар този безумник бе смазал колата си. Не изпитах съжаление.

Случвало се е да пожелавам лоши неща на хора, правещи лошо. Не съм правила нищо повече обаче, защото не бих могла да живея с последствията от това. Моят приятел от предишния ми пост, ми каза вместо да мисля лошо за някого, да се моля за добро за страдащите от това зло. И е прав.

Лошото е част от живота. Трябва да си помагаме. Човешко е да сме ядосани на някого, но не трябва да материализираме лошите мисли в действия, а да ги контролираме.
Нямаме сигурност и влияние над нищо, затова нека прощаваме и да се радваме на всичко хубаво, което сме получили от живота.

Съжалявам за майка ти, snw. Но постът ти е в друга посока- за независещи от нас неща. Тогава също е много тежко, защото не обичаме да се чувстваме безсилни дори пред това, за което знаем, че е над нас и нямаме контрол върху него. Натъжи ме историята ти. Да, винаги можеш да видиш урок дори в гротескните събития, но не мисля, че всеотдайните хора заслужават такава съдба. Баба ми е с идентична история и майка ми рано е останала без нея. Честно казано, винаги съм го виждала като несправедливост. От друга страна, има логическо обяснение, което да ме/ни приземи. Хората, които пренебрегват себе си, които трошат нерви, е нормално да заболяват от лоши болести. Аз за аебе си съм убедена, че най- прекият път към болестите е именно стресът.

The Catcher in the Rye, когато поживееш повече, когато повечко неща ти минат през главата и живота, ще ме разбереш.

Не ми е приятно такова омаловажаване на непознати за Х събития, сместени в по-малък времеви интервал, но е твое право.

Извинявам се. Исках да дам пример за незаслуженото лошо. Можем да го обясняваме по различни начини, но е факт, че си има своите причини и е последствие от тях. Колкото и да ми е трудно да го призная...
Така че, лошото до някъде е следствие.
Колкото до лошите постъпки на хората може би е добре да намерим начин да помагаме на такива да го преодолеят. Не казвам да помагаме на тея, които правят злини на нас. А на приятелите ни и близките ни, които го правят спрямо други хора...

Както и твое и ти го ползваш,  неосъзнавайки, че го прилагаш.. От твоята позиция не можеш всичко да видиш и знаеш.  , но не харесваш чужди отговори за нещо, невидяно от теб.

Не харесвам чужди предположения за нещо, видяно от мен, а правото не го ползвам, защото адресирайки твоите или нечии други преживявания, изреченията ми са били условни, а не констативни.
"Аргументи", пропити с "ти не знаеш", "ти просто не осъзнаваш" и "не си разбрала" бият много на очи. А едноредни препратки от типа "тоя умрял или се разболял, ама това е просто смешна човешка мяра" на мен лично ми намирисват.
Но пък за по- краткия си съзнателен живот съм усвоила, че няма нужда последната дума да е моя, така че..

То и от темата става ясно колко са различни вижданията за "добро" и "лошо".
Щом продажбата на 2 телета, не убийството им, се приравнява с това да нямаш собствени деца, за какво да говорим?

Аз също споделям теорията на Лазарев за кармата.
Никой не знае какво се е случвало в предишни животи и как то се проявява в днешния.

Само да уточним - здравето невинаги лежи на наша отговорност. Грижа се - здрав съм, не се грижа - болен съм.

Боже, какви глупости на търкалета . Чудех се кога ще дойдат безчувствените гурота
да обясняват как всичко е за добро и за да се възвишиш

Е, какво ми остава на мен, освен да се доверя на капацитетите, знаещи за мен повече и от мен, самата.
Ще помоля само да не ми втъквате собствената си глупост. Като тази, подчертаната. Да не говорим, че въобще не е обект на темата.
Мда, наистина е повсмесетна тая глупост, не ме извинявайте! За втори път тази вече чета гръмки фрази по мой адрес, които тотално противоречат на моето собствено битие и житие.
По-назад прочетох нещо от сорта, че ония прикаки, моите, само на чужди погребения се приказват, демек на чужд гръб кога е болката, мога да плещя. Осъзнавате ли колко бедно ви е въображението и акъла и само на тая база отсъждате и то доста, доста повърхностно и на база тая си глупост, тоест собствената ви, вадите изводи за нещо, което не  сте и помирисвали?
Що не се научите да четете и да вниквате? Може пък да научите нещо отстрани, без да се нагала да изживявате!? И дано не!!

А ти защо правиш това, за което обвиняваш?
"Погледай, да ти минат повече неща през главата, и ще ме разбереш"
Ти пък от къде знаеш на кого какво му е минало, че се изказваш като капацитет?

Не знам кой на какво трябва да се научи освен клишетата за четене с разбиране, но повтори 15 пъти кой друг е глупав, колко му е акълът и каква глупост витае. Много рядко си позволявам епитети към потребители въпреки острия си език и любезно ще те помоля да не скапваме темата.