Има ли някое дете, разказвало нещо необикновено на родителите си?

Публикувана: 3 юли 2006, 12:04 ч.
Последно мнение: 15 юли 2006, 22:57 ч.

10 510
121

M

# 45 5 юли 2006, 17:07 ч.

Моят син е още мъничък и не може да говори. Ще ми е интерсно след време какво ще ми разказва Heart Eyes

Heart Eyes

.
Майка ми е детска учителка и децата много си я обичат. От нея знам, че те често и разказват истории, които започват с "Когато бях голям човек...", "Едно време преди много години бях..." или "Когато бях в корема на мама...".
Веднъж едно дете разказвало, че като е било в корема на мама някаква кола се блъснала в тяхната и се чул силен трясък. Майка ми попитала майката на детето дали действително се е случвало нещо подобно. Майката останала изумена, тъй като това било истина, но за случката знаели само тя и бащата (т.е не е възможно някой да го е разказал на детето).

Виж целия пост

Регистриран

# 46 5 юли 2006, 17:50 ч.

Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.

Виж целия пост

S

stanislavchen

Ентусиаст

# 47 5 юли 2006, 21:48 ч.

Цитат на: Alex 1 в ср, 05 юли 2006, 14:28

stanislavchen, Тези разказчета са право в десятката, би ли могла да питаш за повече подробности, Hug

Hug

Ами само толкова знам Simple Smile

Simple Smile

И аз затова искам мойто чадо да проговори

Виж целия пост

M

# 48 6 юли 2006, 10:53 ч.

Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

Виж целия пост

Рамада

Редовен потребител

# 49 6 юли 2006, 11:00 ч.

Цитат на: mi778 в чт, 06 юли 2006, 10:53

Леле хора направо се потресох като ги чета тези истории,просто настръхвам!Дъщеря ми е на 4 г.,но чак такива странни неща не ми е казвала,а може и да е,но да не съм обърнала внимание.Не знам ако аз я попитам за нещо...може и да разкаже нещо интересно.но абсолютно вярвам,че децата може да помнят такива неща, най-вече докато са малки,после сигурно това чувство закърнява и забравят.Наистина е страшно интересно!

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Виж целия пост

M

# 50 6 юли 2006, 11:17 ч.

Моя приятелка ми разказва как дъщеря й, когато е била на около годинка почти всяка вечер гледала към прозореца /пердето/ и винаги се усмихвала и радвала на това, което "вижда". А там няма нищо освен перде. Thinking

Thinking

Виж целия пост

I

Потребител

# 51 6 юли 2006, 13:44 ч.

Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат... Sunglasses

Sunglasses

Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes

Rolling Eyes

/ Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...

Виж целия пост

M

# 52 6 юли 2006, 14:51 ч.

Първо, поздравления за темата, наистина е страхотна bouquet

bouquet

.
Вярвам, не, убедена съм, че децата сами избират родителите си. Избираме и живота, който да изживеем, а може би и кога да умрем.
Вярвам в прераждането и в това, че децата помнят до определена възраст предишните си животи. Преди време преглеждах една книга, чиито автор не помня, но се занимаваше с хипноза и изследване на прераждането. Пишеше за един случай ( дано не се отклонявам от темата) , в който жена загубва съпруга си. Преди да умре той й казва, че ще се върне. След месец разбира, че е бременна. Ражда момченце. Когато то става на 3- 4 год се резболява и вдига много висока Т, започва да бълнува и в треската си казва " Казах ти, че ще се върна. Обичам те." ( цитат по памет). Shocked

Shocked

Shocked

Shocked

Цитат на: blekuta в ср, 05 юли 2006, 17:50

Синът ми е на 3г. С мен е абсолютно всяка минута,тоест аз знам какво евентуално е чул или видял. Речникът му все още не е богат. Не говори свободно и правилно.

Преди две седмици седяхме на масата двамата и обядвахме. Неговият стол е срещу прозореца и гледа към короните на две големи дървета. В един момент спря да яде и се загледа някъде в линията на дърветата и небето,посочи и каза "мама". Аз се обърнах, като мислех, че ще видя някъде отражението си, но нямаше нищо. Погледнах го отново - абсолютно спокоен, топъл и реещ се поглед. "мама" и се усмихва. Настръхнах и го питам спокойно с какво съм облечена - "не знам". каква ми е блузата - червена,синя? - "не знам". какво правя? - "не знам". Сведе поглед и продължи да яде. След малко отново погледна, усмихна се и каза "мама литна към небето"

Отново подчертавам- такива думи,приказки,песни той не е чувал, нито е гледал филмчета. Знае,че само птиците и мушичките имат крила и летят.

Направо настръхнах Shocked

Shocked

. Ако моя син ми каже нещо такова, сигурно ще припадна Crazy

Crazy

.

Виж целия пост

M

# 53 6 юли 2006, 15:11 ч.

Такива тръпки ме побиха,че нямам думи! Чак студено ми стана! Невероятно! Shocked

Shocked

Виж целия пост

V

# 54 6 юли 2006, 15:36 ч.

А колко ли признания и прозрения сме пропуснали, улисани в правенето на нещо... Thinking

Thinking

Винаги съм си мислила, че синът ми е така усмихнато и щастливо дете, понеже е усещал колко сме го искали - и с него, и сега с второто ни бебе, заченах "от раз", говорихме непрестанно на коремчето, смеехме се, сега и той се включва в "говоренето" на братчето... И понеже му обяснявам, че бебето идва, когато много силно се помолиш за него...надявам се никога да не се съмняват, че са направили верния избор със съмейството си... Praynig

Praynig

Виж целия пост

Рамада

Редовен потребител

# 55 7 юли 2006, 01:20 ч.

Цитат на: iviche в чт, 06 юли 2006, 13:44

Цитат на: Amarena в чт, 06 юли 2006, 11:00

Чела съм,че децата помнят миналите си животи,долу-горе до към времето , когато проговорят.

Това сигурно е с цел да не могат да разкажат...
Иначе сега се сещам, че когато отидохме на море за първи път, Марена беше на 10 месеца. Пристигнахме привечер и докато се настаним, стана още по-привечер.Но решихме веднага да отидем до плажа да и покажем морето. И така с количката застанахме зад пясъчната ивица, на тротоара, а Мака се загледа с най-замечтания поглед и само повтаряше : "Мойето...,мойето..." Итака стоя около 15 мин. Имахме чувството, че това, което вижда й е много познато / но това си остава само чувство, непотвърдено... Rolling Eyes

Rolling Eyes

/ Тази година нямаше никакъв страх от морето, вълните, направо се опияняваше, като я потапяхме...Но на следващата вече я беше страх да влиза...

Ами,да!

Peace

Но има и изключения.някои все пак си спомнят и тази тема е потвърждение на това. Grinning

Grinning

Виж целия пост

I

Потребител

# 56 7 юли 2006, 08:50 ч.

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго... Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

# 57 7 юли 2006, 10:18 ч.

Цитат

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

"- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."

- Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен smile3529

smile3529

Виж целия пост

I

Потребител

# 58 7 юли 2006, 15:00 ч.

Цитат на: Alex 1 в пт, 07 юли 2006, 10:18

Цитат

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго...

"- Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е значително по-голям, отколкото се предполага.
Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболяване. Почти същото се случва и с децата.
Специално до шестата си година, те често имат доста добър достъп до миналото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, което пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс.
Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си."

- Това е откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен smile3529

smile3529

Интересна информация, мерси. При нас е точно обратното - става ни интересно, когато разказва такива неща. По принцип не съм привърженичка на забраняването да се разказват истории - измислени, спомнени, видяни....мисля, че е важно за децата.

Когато беше бебе, мъжът ми се майтапеше, че с тая отворена фунтанела Марена си "чати с Господ директно"... Joy

Joy

Виж целия пост

Рамада

Редовен потребител

# 59 8 юли 2006, 00:59 ч.

Цитат на: iviche в пт, 07 юли 2006, 08:50

Amarena, съгласна съм, но представяш ли си колко повече интересни неща можеше да разберем, ако например проговаряха по-рано или пък помнеха по-дълго... Simple Smile

Simple Smile

Тук пак стигаме до един въпрос > Би ли ни помогнало помненето на миналите животи или би ни навредило в сегашния ни живот. Той Господ си знае работата,като ни е устроил така ,да ги забравяме. Wink

Wink

Всъщност аз мисля,че душата ни ги помни,затова и има такива неща като :шесто чувство ,дежаву и прочие.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Случайност или какво?

2 123
43

Актуални теми и общи дискусии

Учени настояха СЗО публично да осъди използването на хомеопатия за лечение на СП

4 329
68

Алтернативна медицина

КРИЗАТА - от един друг ъгъл .

4 747
104

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.