Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

  • 111 627
  • 952
# 285
Лейс, усещам те!! Детето ти няма диагноза и се страхувате да ви поставят такава. Ходите на терапевт, който ви уверява, че е напълно наясно със състоянието и способностите му и, че работи с него по най-добрия начин. Това си е ваше право, детето си е ваше! Но помислете, ако нямаше нужда от диагнози и едноседмично обследване в Св. Никола, то те със сигурност щяха да са безработни, а клиниката - закрита.
Не се хващайте за словореда или изказа ми! Само казвам, че родителите трябва да получат цялата възможна информация и мнения на различни специалисти, за да вземат информирано решение.
Виж целия пост
# 286
Аз пък драпам за диагноза и 2 години сме още в листа на чакащите.... това обаче не пречи в училището да са наясно какво му е на 100% и казаха, че за тях е все тая, било добре за него диагнозата с оглед на пари, които може да получи ( нещо като нашия ТЕЛК ), както и аз като асистент, ако искам. Било добре и за специализирано училище, ако реша, ресурсен ( той сега няма такъв ) има само помощник учители в самото школо, но общо взето все едно си има ресурсен с тях. Поне тук не е толко важна диагнозата, а специфичните нужди на всяко дете.... имаме си такива срещи в които си ги обсъждаме и работят по тях уж.

Аз по-скоро искам да се допитам до вас как върви с ученето..... моя е на 5 и тук четатвече книжки с родителите си, тоест идеята е да почват да четат и пишат по нещо. С четенето сме точно за 2 мин.... след което вика, че не искал и толкоз. Даже днес му направих видео как бързо се отказва. Учителката казва, че трябва някак да му стане интересно, понеже по задължение не е склонен да прави нищо, ама как....????
Виж целия пост
# 287
Лейс, усещам те!! Детето ти няма диагноза и се страхувате да ви поставят такава. Ходите на терапевт, който ви уверява, че е напълно наясно със състоянието и способностите му и, че работи с него по най-добрия начин. Това си е ваше право, детето си е ваше! Но помислете, ако нямаше нужда от диагнози и едноседмично обследване в Св. Никола, то те със сигурност щяха да са безработни, а клиниката - закрита.
Не се хващайте за словореда или изказа ми! Само казвам, че родителите трябва да получат цялата възможна информация и мнения на различни специалисти, за да вземат информирано решение.
Не, всъщност съм терапевт. Simple Smile И да, диагноза е нужна в някои случаи, но диагнозата сама по себе си не рамкира терапията. Бих казала, че диагнозата ми е помага в случаи на неврологични заболявания, определени редки синдроми.
Именно защото съм терапевт и съм работила с десетки деца с аутизъм, мога да кажа че няма едно с едно еднакво. (изключвайки самите маркери за аутизъм, макар че и те не винаги се проявяват еднакво). И да дойде с тази диагноза, и да я получа след 1 г., за мен не би имало огромно значение при изборът ми на подход.
Съгласна съм, че диагнозата е важна за родителите. Simple Smile Но постът ми беше насочен към това, че терапевтите имат нужда документ за да "им кажат" какво и как да работят.
Както е отбелязала и Катрала - за ТЕЛК, ресурсно подпомагане и други помощи си трябва диагноза. Ако в терапевтичен център ви изискат такава, защото иначе нямало как да работят с детето - бих сменила центъра. Успех!
Виж целия пост
# 288
Моето дете има диагноза, но не мисля, че с нещо е променила работата на терапевтите с него. Свърши ми работа единствено за явяването пред ТЕЛК. Дефицитите и преди нея, и след нея са едни и същи, и видими. А "обследването" беше пълна порнография - никакви насоки за конкретна терапия, само общи писаници.
Виж целия пост
# 289
Лейс, усещам те!! Детето ти няма диагноза и се страхувате да ви поставят такава. Ходите на терапевт, който ви уверява, че е напълно наясно със състоянието и способностите му и, че работи с него по най-добрия начин. Това си е ваше право, детето си е ваше! Но помислете, ако нямаше нужда от диагнози и едноседмично обследване в Св. Никола, то те със сигурност щяха да са безработни, а клиниката - закрита.
Не се хващайте за словореда или изказа ми! Само казвам, че родителите трябва да получат цялата възможна информация и мнения на различни специалисти, за да вземат информирано решение.
Не, всъщност съм терапевт. Simple Smile И да, диагноза е нужна в някои случаи, но диагнозата сама по себе си не рамкира терапията. Бих казала, че диагнозата ми е помага в случаи на неврологични заболявания, определени редки синдроми.
Именно защото съм терапевт и съм работила с десетки деца с аутизъм, мога да кажа че няма едно с едно еднакво. (изключвайки самите маркери за аутизъм, макар че и те не винаги се проявяват еднакво). И да дойде с тази диагноза, и да я получа след 1 г., за мен не би имало огромно значение при изборът ми на подход.
Съгласна съм, че диагнозата е важна за родителите. Simple Smile Но постът ми беше насочен към това, че терапевтите имат нужда документ за да "им кажат" какво и как да работят.
Както е отбелязала и Катрала - за ТЕЛК, ресурсно подпомагане и други помощи си трябва диагноза. Ако в терапевтичен център ви изискат такава, защото иначе нямало как да работят с детето - бих сменила центъра. Успех!

Лейс, и аз съм на това мнение. Не само ми поискаха диагноза, а ме и насочиха от къде да я получа.... Повече няма да ги посетим със сигурност. Хареса ми изказването на моя мъж: "Тази психоложка от гората ли е хваната?".
Виж целия пост
# 290
И  аз още и още се лутам в морето от информация и терапии и все още не съм открила ''нашият''психолог или център където да си ходи регулярно,а много ми се иска да има такъв. Макар да знам за проблема от почти 4години и диагноза да имам, навсякъде където съм питала и ходила искат пак да го обследват и да преценят от какво имал нужда,но реални резултати ,освен от логопеда в детската градина(частна фирма ) от друго нищо нямаше. Та ще помоля ,не за първи и няма и за последен най-вероятно път за конкретно име или място където има подходящи,добре подготвени психолози ,които работят с деца от спектъра,защото само с четене на имена в нета не се получи поне при нас или аз не знам как точно се избира такъв човек.
Виж целия пост
# 291
Здравейте, баща съм на дете от спектъра- на 12 години е. Високофункциониращ, вербален, гледа в очите. Въпреки това проблемите си ги има. В масово училище е, не е отлаган като тръгваше първи клас и не е повтарял.Проблемите в училище са от 1 клас и продължават и до сега. Аз самият съм детски учител (в друго училище) и знам колко е трудно да имаш такова дете в клас. Благодарен съм, че попаднахме на добри и разбиращи учители-и началната и сегашната. При нас проблемът е следният:част от децата не го приемат, съответно той реагира и започват кризите. Има и такива, които се отнасят добре с него, уважават това, че е различен и с тях никога е нямал проблем. Явно всичко идва от родителите. Класната ми сподели, че на родителската среща една част от майките го,, плюли,, и искали да го махат от класа(въпреки, че е с телк), а друга част казвали, че нямат против него. Той ходи с желание на училище, с него работи логопед и психолог, пише, чете и говори, но не разбира някои неща, буквалист е. По-скоро иска да общува, но не знае как. Това е накратко нашата история. Аз съм детски учител, жена ми е лекар. Единствено дете е в семейството ни. Имахме наскоро сериозен разговор с жена ми дали да не го прехвърлим на индивидуална форма, но не сме много наясно дали може примерно 2 срок да се случи това или трябва да се чака края на учебната година.Всмисъл да ходи пак на логопед и ресурсен учител, но да не влиза в клас. Той в момента е на комбинирано обучение. Но май ще е по-добре за него да не посещава учебните занятия с другите деца,а да се учи индивидуално. Нали това е индивидуалното обучение? Бихте ли ми разяснили?
Виж целия пост
# 292
При нас индивидуалното обучение се случва в къщи, защото детето физически е възпрепятствано да ходи на училище.
Мисля, че може индивидуално да се обучава и в училище, но щом е високофункциониращо не го лишавайте от общуване с връстниците и това което училищния живот предлага като преживяване. Можете да смените клас, училище докато намерите подходящите за него съученици. Помолете училищния психолог да работи не само с него, а и с класа му. В краен случай го вземете във вашето училище където вашите колеги ще са по-ангажирани откъм адаптация на детето и ще ви съдействат с родителите. Успех!
Виж целия пост
# 293
Мен не би ме притеснявало това, че една част не приемат детето. То аз съм възрастен човек и аз не приемам една част от хората, просто защото съм възрастна не го показвам, а понякога го и показвам. На мен ми се вижда нормално и за деца в нормата, аз бих работила с детето над реакциите му когато не го приемат и не бих го вадила в никакъв случай от средата, нали трябва тренинг социален да има. И моето дете една част не го приемат. Неприемането се изразява в игнориране или присмех, но те и тези конкретно деца са такива, че аз имам желание да огранича контактите на моето с такива деца, но не го правя, тя сама да си стигне до изводите. Например иска да покаже какви цветя е засадила в градинката и хихикат и гледат все едно е извънземно. Те и родителите на тези деца са същите, беден ми е речника за меки думи. Та според мен заради така да кажа нюансите и различните цветове в природата на хората, не бива да се вади едно дете от средата му заради неприемащите. Тези деца ще станат възрастни неприемащи ама под прикритие и тогава той като възрастен как ще се справя с тях ако се протектира с индивидуално обучение.
Виж целия пост
# 294
Здравейте, не съм писала от месец, искам да споделя какво се случва с нас сега. Когато започнахме училище, първите 2 седмици беше цветя и рози, той си седеше в час макар да не пишеше нищо, но след това до сега въобще не иска да седи в час и излиза при мен в коридора. Има някой час когато с някой е седял в час(ресурсен, психолог) , но му е давано да пише, рисува и така минава часа. Но той предпочита техните кабинети, защото там има и игра. Надявам се да свикне че е на училище, и в училището се учи. Познаваме числата и буквите(печатните големите) само това. Те първа ще учим срички и смятане, което се надявам до края на 1-ви клас да стане.
И да споделя нещо да се посмеете с моя малчуган, преди седмица учим и го карам да пише и каквото пише и свързва да повтаря(примерно голямо мече свързвам с голям стол) , минава вече 20-30 мин, и изведнъж ми казва
УЧАСИЕ
Аз: какво искаш мамо
Той пак: УЧАСИЕ
АЗ зацепих и му казвам, а
Междучасие.
😁😁😁😁😁
Това е от нас. Чао ви и хубава вечер. 🙂
Виж целия пост
# 295
Лучия ТасковаПрочети още на: Лучия Таскова: Серотонинът е важен невротрансмитер и 97 % от него се произвежда в червата, така че е логична пряката връзка с мозъчното развитие | Puls.bg - https://www.puls.bg/liubopitno-c-70/luchiia-taskova-serotonint-e … -razvitie-n-35989

Здравейте,
споделям това за тези, които проявяват интерес и ДЕБЕЛО подчертавам, че любовта, приемането и подкрепата в семейството заедно с психолога и логопеда СА от изключително значение за развитието на децата ни.
Ефектът от тези жизнено важни ресурси  би бил в пъти по- голям ако се съчетае и с биохимичен терапевтичен план, базиран на по- новите открития в областта на детското здраве и проблемите в развитието.
Виж целия пост
# 296
Здравейте, искам да се допитам до вашето мнение за детето ми на 1 год и 3 мес, тъй като в нашия град няма детски психолог и логопед /по-нататък ще посетим такъв, но се притеснявам/. Първо да дам разяснения - грешката ми е че не съм го събирала с деца до сега, освен на детската площадка и нямам мн познати с деца. Някъде до 8-9 мес се усмихваше много на непознати и случайни деца, беше мн социален, но сега когато някое дете се опита да общува с него извръща глава или вика сърдито ако детето се опита да го погали. ще опиша какво прави и какво не        -- не сочи с пръст и не гледа къде соча
- не ходи още, макар че пристъпва след подвижна опора, а също проседя стабилно чак на 10 мес, макар че се изправяше на 9 и пропълзя на 8
- не казва съзнателно думи, освен да повтаря мамама, бабабаба, папаппа и прочие, но май не знае значението
- не дава боц, чао, не имитира
-не ме прегръща, но дава да го галя и обикновено ми хваща усмихнат ръката и я хапе като проява на радост
Какво може
- разбира някои неща и изпълнява някои команди
-мисля, че разбира емоциите на близките си, много е усмихнат и обича да се смее
-търси зрителен контакт с близките си и обича да играе на куку
-обича да разглежда книжки, а и аз много му четях, но сега не ме оставя и дума да кажа и обръща страницата, заглежда се предимно по някои картинки, другите май ги игнорира
-често ми носи книжка да му я чета
-обича да си играе с празни бутилки, топка, музикални играчки
-не се усамотява
-обича да ме чува да общувам позитивно с непознати хора и често се ,,намесва,, в разговора като писука радостно или си бърбори
-понякога ако стои в мен и някой непознат много настоятелно му се усмихва, се усмихне и той.
Никога не съм го оставяла да гледа тв или екрани, говоря и обяснявам много, играя си с него, чета му още от както беше на 2 мес. Но виждам че изостава от връстниците си и се притеснявам много. Първо се бях психирала да няма дцп, но невролог категорично отхлърли това. Да, ще посетя психолог и логопед, но на прима виста според вашето непрофесионално мнение доколко е голяма вероятността да е от спектъра. Пиша от компютър  и се извинявам за грешките, ако има въпроси, ще опитам да отговоря, когато малкият ми позволи. Много благодаря!
Виж целия пост
# 297
На мен лично не ми звучи на аутизъм. Освен това детето е много малко още.
За синът ми също казаха преди няколко месеца, че е с аутизъм (тогава беше на 1г. и 7м.). Обаче той напредва все повече и повече, макар и по-бавно, започна да проговаря, всичко, което му е лесно го повтаря. Не съм го водила никъде, нито на логопед, нито на психолог. На невролог повече не го заведох след като ми казаха, че е аутист.
Ако ще ви успокои - започна да сочи с пръст на 2г. Още не гледа всеки път къде му соча. Започна да имитира животни на 1г. и 7-8 м.
Обаче пък седна стабилно на 7м., изправи се на 10м. и проходи самостоятелно на 13м.
Всяко дете е различно и се развива индивидуално. Не се притеснявайте още от сега, просро е много малко детето Ви и никой няма да се изкаже категорично.
Желая Ви всичко да е наред! Бъдете здрави!
Виж целия пост
# 298
Здравейте, моето дете е на 4 г. и 4 м. Преди няколко месеца започна да говори, но не може да се води диалог с него. Напоследък много често в поведението му, забелязвам някои от симптомите на аутизъм, като например, че не може да се води никакъв диалог с него, когато му задаваме въпроси, не отговаря, а в случаие, когато го прави след 10 - 15 мин. Иначе се мъчи да задава въпроси и командори доста. Също така напоследък много повтаря, различни неща, които са се случили преди седмици, даже месец, започва да говори, за тях когато се сети. Напоследък, предпочита навън да играе сам, избягва децата. Другото нещо,  което притеснява мен и логопедката е зрителният контакт, използва го само когато иска, пита или се тръшка за нещо.
Имаме запазен час, в клиниката "Свети Никола", но е час за месец март 2020, можете ли да ми препоръчате добър детски психиатър, по възможност в София, който може , да ни постави диагноза и да ни даде някакви насоки за работа с него, тъй като не ми се губят 4 месеца в чакане.
Виж целия пост
# 299
Здравейте. Моля ви за кординати на добър детски психолог от Варна. Диагнозата ни е елективен мутизъм. Благодаря ви. Може и на лични
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия