Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

А педиатъра какво казва? Провеждали ли сте консултация с детски невролог, психолог? Има такива ранни скриниращи тестове, има ги и онлайн на английски, които показват дали има място за притеснение и в коя област. АSQ staging и други подобни може да ви ориентират.

Някой може ли да ми каже нещо по специфично как протича детството,може ли да се скрие такова нещо,трябват ли специални грижи.
БЛАГОДАРЯ предварително ❤❤❤

Моето момиченце е недоносено - родено в 30 г.с. и с куп проблеми следствие на това. Сигурна съм, че има връзка. Познавам и други недоносени деца с аутизъм. Но имай предвид, че дори и близнаци, децата се развиват различно.  1г. и 4 м. реалната възраст ми е или коригираната? Ако е реалната, според мен не е необичайно, че не е проходил. Иначе всяко дете с аутизъм е различно. Моята е много миловодна и всички са втрещени, когато кажа, че детето е с аутизъм, но всъщност е много по-трудна за гледане и в тежко състояние от други деца, които още на пръв поглед се вижда, че имат проблем.

Трябват много, много грижи, но първо трябва да се опитате донякъде да си изясните проблемите и да се мотивирате цялото семейство за работа с детето.
В какъв смисъл "да се скрие"? Да скриете различията на детето от околните ли? Нито можете да го направите нито, лично аз, виждам някакъв смисъл.

Имах предвид в училище от децата за да не е слаган в кавички. Не искам никого да обидя просто не съм запозната.
Извинявам се за некомпетентността не искам никого да убидя❤

Andjelika81, в никакъв случай не си ме обидила. Нормално е да не си запозната, нормално е и да си изплашена и много притеснена. Опитай се да се успокоиш и да започнеш да четеш за състоянието. Възможно е, и ти го пожелавам, всичко което научиш да се окаже ненужна информация за теб, защото детенцето ти е още много малко и е възможно проблемите да отшумят. Но ако наистина има аутистични маркери, започнете да работите веднага, не чакайте някаква конкретна диагноза от специалист.

Колкото до това как ще се приема детето в училище имате още много път до там. Ще минете през детските площадки, градината, всякакви случайни и неслучайни ежедневни ситуации. Дори и най-адаптивните аутисти са странни за повечете хора, за децата още повече. Не е лесно, но всички ние тук се справяме, всеки колкото и както може.
Ти имаш още едно детенце, това е чудесно. То може да бъде страхотен пример и двигател за другото ти дете.

Andjelika81, имам и по-голяма дъщеря. Откакво се е родила малката, двете са в постоянно съперничество. От половин година положението вече е направо нетърпимо, защото момиченцето с аутизъм започна да се дразни много (не че е без причина) и когато не е в настроение само като види кака си и изпада в истерия. Покрай това извънредно положение вече трети месец двете са по 24 часа заедно и много им се обтегнаха отношенията. Иначе моята е обичлива, много обича да се гушка, да се целуваме, но и ревнува.

Да зоста бях притеснена в в началото тъ като децата са две и има гоооолямааа разлика помежду им но започнах да му обръщам доста внимани купихме шграчки за развитие на мозака книжки и т.н виждам промяна и се надявам да се далжи на това че е рано роден
Адмирации към всички мами страхотни сте  Бог да ви дава сили👏❤

За детството ето една от обичайните най невинни случки, а такива са постоянно. Голямата е с белези от спектъра, уж компенсира, но подобни неща като тази случка са ежедневие. Едното лято я записвам на занималня сугестопедия с 4 деца и двама учители и след малко ми се обаждат да си я взема и да ми върнат парите. Дали на децата да рисуват по някакво задание, а моята е на вълна котки от много време и рисува предимно котки, обаче не са й дали да рисува котка, защото не е по темата. След това трябвало децата да пляскат с ръце и да казват, че са щастливи, а тя казала, че няма да пляска и не е щастлива заради това, че не са й дали да рисува котка. Другите деца почнали да питат какъв й проблема и защо е такава странна и ми се обадиха да си я взема.  Все съм на тръни като е някъде какво може да се случи откъм социализация. Миналото лято ходи на една занималня, там беше добре, децата я приеха много добре, обаче вероятно има значение, че част от децата там имаха здравословни проблеми и някак средата беше по-толерантна. Иначе за детето според мен не губете време. Дали е с аутизъм или не, за момента не е така важно, по скоро да се работи над това, което има дефицити. Например моето малкото е на 1 година и забелязах, че изостава в грубата моторика. Към момента според мен причината е хипермобилни стави, ама ще видим по нататък. Минах няколко консулта, проведихме някои изследвания, за сега натам върви, че е причината е хипермобилни стави и почнахме специални упражнения и рехабилитация още на 1 година и за няколко дни дръпна много.

Здравейте, имам дъщеричка на 1 г.3 м. От малка е много ревлива и мрънкаща, сякаш по-особена, но допреди месец, не ми е хрумвало, че ще и запиша час при психолог и че ще рева нон-стоп. Забелязахме, че не се обръща на името си (или поне много рядко)и не изпълнява команди - донеси това, дай това..... Но пък "вдигни " крачето, дай ми ръчка прави. Осъществява очен контакт, гушка се в мен, баба си, баща си, в батко си -не толкова. Иначе казва колко голяма ще порасне, играем на "ку-ку" и "дзак", на площадките се катери по съоръженията, кръжи из децата, ако някое я закачи, му се усмихва и го погледне, играе с играчки и всякаква кухненска посуда, бърбори си постоянно нещо (не казва конкретни думички), разглежда книжки.... Толкова много ме е страх от неизвестното, не съм си представяла, че моята прекрасна принцеса може да има аутизъм Как се приема такова нещо? Какво следва след психолога, четох,че за логопед е рано? Кога е удачно/кога се прави въпросното обследване в Св.Никола ?? Има ли  "леки" форми на аутизъм? Терапиите подобряват ли състоянието, знам,че е рано, но посещават ли градина/училище, имат ли въобще приятелчета? Благодаря

Приема се и то като всяко нещо, всичко е странно докато не ти се случи на теб. После става нещо нормално и обичайно за семейството.  

Аз лично най-много мразя някой да ме съжалява..... или да очаква, че това ми е някаква хипер болна тема. Има деца с лефкимия, деца приковани на легло с тръбички. Ние сме късметлии.

За братята!:blue_heart:

https://www.youtube.com/watch?v=_Hwljy1xVjk

Момичета, моля за съвети за махане на памперс. На 2г.8м. е младежа. Изобщо не иска да седне на гърне или ако седне, почти моментално става, а от тоалетната изпада в истерия, макар че се радва на детската седалка (с жабки е). Категорично обаче отказва да седне на нея.
Септември тръгва на градина и директорът ме предупреди, че с памперс няма да го приемат.
Помолих сутринта в яслата да го слагат заедно с другите деца, отговорът беше, че не искал и точка. Не знам какво да правя. Говоря, говоря, говоря...няма и това е.

Моето дете е на 4 години и имаме същия проблем с памперса, реве неистово от гърне или тоалетна. През ноща не се напишква, когато го махна през деня понякога стиска и по цял ден.
Моля някой с препоръки за добър детски психолог в София.

Моята 5 г. мома също не иска да пишка на тоалетната, само ака - отива без да ми каже, слага си дъската, изаква се, избърсва се и си пуска водата. Иначе и за пишкането се контролира идеално - докато не й сложа памперса се стиска. До 16-17 ч. е издържала, затова накрая се предавам и й го слагам. Да си увреди бъбреците ме притеснява повече от носенето на памперс. Голямата ми дъщеря, която е в норма, също беше така до 3,5 г. Водех я на градина без памперс и тя цял ден се стискаше. До деня, в който каза: "Искам на тоалетната", седна и повече не сме имали проблеми. За съжаление, докато не дойде осъзнаването, колкото и да ги притискаме, нищо не става, само се заинатяват повече. Поне моите деца са така.
Против, обсъждали сме го проблема с нашата психоложка многократно. С нищо не може да помогне. Предполагам зависи дали детето е вербално и разбира от обяснения. При моето проблемът е, че сяда така на дъската (с вдигнати крака), че цялата се изпръсква. И това й е неприятно. Всеки опит да й сваля краката водят до това, че спира с пишкането. Каквото и да й обяснявам, не разбира. В задънена улица сме.

За момченцата приучаването с чашка е много успешно, но трябва да си отделиш ексклузивно време само за това. Да е топло, че да е гол, да го следиш като тръгне вече да му се пикае и да му сложиш чашката. Шанса да се зариби и да търси все чашката е много голям, доста майки са ми благодарили за споделеното за чашката.  Моя направо беше почнал да се налива с вода, че да може да ползва все по-често чашката.....после постепенно от чашката се минава на голямата чиния или пък му купи гърне, но по дизайн като чиния за големи със симулиращи казанче със звук, удобни са и по размер за 2-3-4 годишен са идеални.  Бърсането на задник и за нас не е още идеално.....типично по аутиски се решава, че трябва само едно квадратче хартия да се откъсне, та сметнете с тази габровска точност колко си се забърсал хаха. Друга методика, която е леко недобре посрещната като съм я споделяла е насрани гащи да му доближиш до физиономията и да му се развикаш, че така не се прави и тн. И това съм правила като беше на 3.....еми резултат имаше мигновен. Общо взето не сме имали проблеми, всичко стана набързо като навърши 3...., но на 2 бях пробвала и нямахме успех, не беше готов. То си показва кога е и кога не, ако не стават нещата до 5-6 дни оставяш за след месец и пак опитваш. 

За нощното аз след като махнах денния почнах да будя към 00:00 часа да се изпишка и пак лягаше. Тоест бях махнала веднага и нощния памперс и будех 3-4 месеца всяка нощ докато по едно време като го събудех не искаше да пикае и разбрах, че е готов и спрях да го будя. Не сме имали инциденти после.

Мисля, че сега лятото е много ползотворно отучването както и не ходят сега по училища/градини и е топло, събличайте ги голи и се въоръжете с търпение и изхвърлете памперсите, инак няма да стане.