Липсващият биологичен часовник

Хм,наистина ли има такъв мъж?Малко прекалено ми се струват всичките му действия.То и аз се омъжих на 24,на 25 родих,но решението беше добре премислено.В началото и ММ повече искаше бебе,а аз не,но тогава бях само на 22.Като видях,че имам проблем веднага почнах да драпам със зъби и нокти за дете.Успях от втория път.Сега съм почти на 36,а ММ на 41 и тепърва ще ставаме родители за втори път.Пък тази мисъл,че не му се ставало баща след 30-ало, мъжът може и на 60 да го направи това...Според мен ти трябва добре да помислиш дали изобщо някога ще искаш дете,защото ако нищо не ти трепва сега има вероятност никога да не го поискаш,а щом твоя човек иска дете по-добре изобщо да не сте заедно...

😂😂😂 Точно така. Именно жена-бохемка според мен е супер вървежна. Авторке, не се притеснявай, сама няма да останеш.

Защо той не си настройва алармата и не учи песнички?
Приятелят ти не е в час, сериозно. С такъв като него биологичният ми часовник ще е вечно липсващ.

Здравейте отново и искам да ви благодаря за бързите отговори.
Работата е там,че аз не искам да напускам човека когото обичам.Въпреки неговото бързане,аз не съм взела решение никога да не раждам,за деца мога да мисля след време.Говорила съм,обсъждали сме много пъти темата,но никога не стигаме до консенсус , било то и алтернативен.

Задай си следния въпрос: ,Ако по някаква причина не можеше да имаш деца, ти щеше ли да си с него и той щеше ли да е с теб ?
Оставам с впечатление, че си подложена на огромен натиск, от негова страна, но това което ме впечатли е, че и приятели, рода също те натискат 😕
Има нещо, което не споделяш, много си млада, за да те притискат така, от 1 година сте заедно, не от 5-6, странно е.
Аз родих първото си дете на 30 години. Приятелите ни всички бяха с деца, изобщо не са ни нито притискали, нито подхвърляли нещо.
Май нещо обкръжението... от малък град ли си, село нещо ? Или пък той е подложен на натиск от родители и на свой ред юрка теб.

Имай си едно на ум, че може да те забремени нарочно.

Ами, нареди си приоритетите.
На 26 си, дори и сега да забременееш, на 27 ще родиш.
Не е рано, точно в силата си си, а защо не можеш да узрееш, че си вече голяма и нищо ново по дискотеките няма да намериш, не знам?

Мен друго ме притеснява- виждането му, че само ти трябва да си гледаш детето, а той да си кара по старому.
Ей тая постановка би ме спряла въобще да планирам каквото и да било с него.
Остава да кажеш и че вечер седиш до масата права, за да му сипваш ракията.....

Верно е, като се замисля, щом е толкоз обсебен от темата.... купи си едни противозачатъчни , върви на гинеколог да ти предпише, за всеки случай 😕

Ще ти споделя опит. Аз се намирам в подобна на твоята ситуацуя. Не искам дете, но приятелкта ми, майка ми, баща ми и т.н. искат. Освен това и някой лични мой/наши прятели също подмятат "Хайде", "Какво чакате" и т.н.
Приятелката ми много иска да имаме дете. Тя е на 30г и биологичния часовни я застигна. Въпреки това с няколко тежки разговора между нас, успяхме да стигнем до следния консенсус:
1. Дете се гледа от двама родители - баби и дядовци е добре да има, но не те носят големия товар.
2. Едно дете е добре да е желано от двамата родители - или насила хубост не става.
3. Ако появата на детето е компромис от страна на единият родител, то е доста вероятно малко след раждането  да се скараме/разделим и т.н.

След като достигнахме до разбирателство по тези 3 точки - неща се успокоиха. На нея определено не ѝ е готино, но такова е положението. За мен ключово е да взаимно да достигнете до въпросните 3 точки. Важно е да сте наясно със себе си. Оптимизмът не е дорбе дошъл. Т.е. неща от типа: "Ти каро родиш, ще се промениш и т.н." не са добри предположения, на които да се базира това решение. По-дорбе си мисли, че ще си останеш такава, каквато си.


Няма как, защото не е в твой контрол. Все пак може да намалиш или тотално да елеминираш времето прекарано с хората, които ти отказват въпросния натиск. Например, ако родители ти го правят при всяко виждане, просто почни по-рядко да се виждаш с тях. Обясни им, че не ти е приятно така да ти говорят и затова ще разредиш срещите. Ако приятеля ти, често подмята нещо по-темата, казвай му, че не ти е приятно и да си трае.

На твое място, бих се опитал да разбера, защо мъжа ти иска дете толкова скоро. Демек, за къде бърза ? Какво го притеснява ? Ако си отговориш ( или по-скоро той ти отговори ) на тези въпроси, може да се окаже, че има и други решения на притесненията му.

Ама на всеки три часа ли е алармата през нощта или...?
Ако темата е истина, по-добре си намери нов годеник

И при мен липсва такъв. Омъжих се на 23, на 25 г. родих (1 месец преди да навърша 26), 7 г. след като бяхме под един покрив. Мъжът ми беше инициатор - просто предложи, не е правил циркове. Реших, че така или иначе ще имам някога дете, затова по-добре да  отметна задачата и да ми минава от главата. Не съжалявам, че го направих, продължихме живота си спокойно, без да се чудим кога, защо и т.н.

В ситуация като вашата и тази на dnes_sum_888 не бих стояла, уважавам и обичам прекалено много човека до мен, за да го карам на живее по чужди правила. Особено ако искащият е жената и е над 30 г. За съжаление тялото търпи промени и после нещата не винаги са възможни. Или има недиагностициран проблем, но ако човек е млад има време да го лекува, ако е по-нагоре, годините на възможност намаляват. Да, да, знам, че много забременяват лесно, но има достатъчно хора със заболявания, включително аз, които не съм ги мислила на млади години, ама добре, че не чаках.

С една дума, за мен биологичният часовник не е фактор. Не съм разгонено животно, еволюирала съм достатъчно, за да взема решението си трезво, като оценя разумно ситуацията спрямо отношенията с човека до мен.
Да съм до голямата си любов, да имаме нормална връзка, другата страна да иска и да са минали над 5 г., а аз да се правя на ощипана, за мен е откровена глупост. Подчертавам, ако аз съм в това положение, да не се припознае някой.

По принцип 25/26 не е лоша възраст за дете. Все някога ще трябва да родиш и да го изгледаш - освен ако не си се заклела, че не искаш деца изобщо, но тогава защо се омъжваш...

Обаче всичко останало в темата е тотална психарийка. От начина, по който се поднася въпросът до тия лудости с това, че майчинството трябва да те преизпълни. А това са много силни червени лампи. На тоя като му се роди дете, тогава ще видиш купон и радост. Може още рога да извади.

И ако ти си бохемски настроена и имаш нужда да си заредиш душата с музей, пътуване...и ако си се омъжила в рода с леко дебелашки подход към живота...дупе да ти е яко. Ще ти изпият душата, накрая може и да се разведеш, ама с дете е трудно.

И наистина си е стресово, на 25 искаш още да летиш, да изпитвате емоции за двама, а той е тръгнал в заплодителен режим, при това не романтично, а психарски.

Купи си противозачатъчни и пий тайно, да видим какво ще излезе. И си води записки.

Абсолютно. Това прозира от всяка дума.

Леле, този е смахнат ... Дете не бих му родила дори да ми е претиктакал часовника.

Е, не е единственият. Ако и нейните разбирания са същите, не виждам проблем.