Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Вашата история със злоядото дете

  • 4 674
  • 194
Здравейте, мами и по - специално се обръщам към мами със злояди деца, които с надежда са вече бивши такива и ако не напълно то са подобрили желанието си за нови храни и вече този проблем отшумява. Имам дете, което е още в ДГ, знам съветите, знам за търпението. Тук не търся толкова съвет как да се соравя (получила съм такива, включително и от форума, старая се да ги прилагам), а по - скоро да чуя от личен опит кога, на каква възраст и как се промениха нещата при вас, ако щете дори за подкрепа, за успокоение на неспокойната ми по този въпрос душа на майка? Умишлено питам майки на по - големи деца, тъй като злоядите деца често се променят в периода 8-12г, така съм чела в статистически данни.
Виж целия пост
# 1
Аз съм била извънредно злоядо дете. И досега съм много слаба, но съм обратното на злояда - по-скоро съм лакомия, кулинар и ценител на добрата храна. Но това го открих, когато започнах да подреждам живота и менюто си сама, сиреч след пълнолетие.
В моя случай "злоядо дете" е означавало, че не кусвам нито хапка гадна храна (в детска градина, училище) и дори от домашната ям крайно ограничен брой ястия (основно пържени картофи, филия с лютеница и суджук, боб, пиле с ориз). Класическите "готвени манджи" със сосове, запръжки, лук и досега са ми no-go, такова нещо в къщата ми не влиза.
Детето ми не е злоядо в класическия смисъл и по-скоро е едричко, но също има изразени вкусове и предпочитания, някои биха ги нарекли "капризи". Често пращаме кутийки за училище, защото тамошната храна не става, при готвене вкъщи се съобразяваме с вкусовете на всички - трима - вкъщи. Това невинаги е лесно, тъй като отгоре на всичко мъжът ми е вегетарианец, но не е и невъзможно. Във всеки случай я научихме да обича и да яде индустриални количества плодове и като цяло на здравословно отношение към храната.
Виж целия пост
# 2
Моят опит е с двама - брат ми и единият ми син. Брат ми навремето (разликата ни е 8 год и почти аз го отглеждах) беше невероятно злоядо чудовище. Като се сетя за храненето му като малък още ме облива студена пот. Не искаше абсолютно нищо да яде. До 12 год една хапка не е изял доброволно. Имаше дълги периоди, в които ядеше само едно нещо. Например едно цяло лято изкара на филии с шарена сол. Не хапваше нищо друго. После няколко месеца на кисело мляко със захар. Имаше много дни лятото, когато излиза сутрин гладен да играе, цял ден кара на шепа джанки (не се прибира да яде) и вечер нищо не яде. Всичките нерви ни беше стопил. Толкова беше кльощав, че му обличах по 2-3 панталона един върху друг, че ме беше срам да го водя по улиците.  ooooh! Като влезе в пубертета, някъде на 12-13 изведнъж се разяде. Ама пак не като нормален пубертет момче, просто в сравнение с това което беше преди ядеше повече. Като му мина пубертета, пак спря. Сега е на 35 г, яде колкото да не заспи. Доста е слаб, а е и много висок. Спокойно може да не яде цял ден или няколко дни. Та не знам реално дали изобщо нещо се е променило. Но пък е здрав.
Синът ми е на 11. Не е толкова злояд, колкото капризен. Има страшно много неща, които не обича и не яде. Които на всичкото отгоре се променят непрекъснато. Тази седмица не яде едно, следващата - друго.  ooooh! Колкото и да е гладен, ако не му харесва това което му предлагам, няма да го яде. Аз например не мога така. Ако съм наистина гладна мога да ям всякакви гадости. Той предпочита да стои гладен, не му пречи особено, отколкото да яде нещо, което не харесва. Като е в стрес не яде. Като е сърдит или притеснен не яде. Като е болен не яде. Вече е влязъл в пубертета и за сега не виждам изглед нещо да се промени. Даже последната година още намали храната, а дръпна доста на височина и в момента и изключително кльощав.
Виж целия пост
# 3
Първо какво значи злоядо - яде малко...или яде 2-3 неща?
За мен е важно детето да е здраво, т.е. имам познато дете, което яде по малко слабичко е, но е много здраво почти не боледува (проверявани са му кръвна картина, желязо са ок) и е жизнено.
Ще разкажа моя опит, който няма да ти е успокоителен но за информаци - моят син от 2годишен започна да отказва храни и накрая менюто му включваше 5-6 неща, основно млечни, плодове и въглехидрати. Зеленчуци и месо отказваше както и готвена храна...бях се примирила и чаках да порасне за да я прояде евентуално...Като количество храната не е била малко, нормална но еднообразна. Винаги е бил здрав и с много енергия.
Развитието на история е - на 7-8г беше когато започна да се оплаква, че е уморен...реших да му проверя желязо и вит.В12 и логично с дефицити, т.е. имаше двойна анемия. Започна се едно тъпчене с добавки, но храненето същото...говоря, говоря не потегля. Лекар казва трябва да прояде иначе ще трябва все на добавки да бъде. На 9г отключи Хашимото (на щитовидната жлеза аз също имам т.е. обременен е), по съвет на еднокринолог пуснахме тест за хранителни непоносимости и се оказа страшно май само към месото нямаше. Такива непоносимости се случват при болни черва, тоест това не са алергии правя уточнение. В крайна сметка стигнахме до гастроотделение от там излязохме с диета - без глутен и млечни и много пробиотици. Още на първия месец след спиране на глутена детето започна да проявява интерес към всякаква храна. В момента храненето му е разнообразно, а всички изследвания в норма а червата му са почнали да се оздравяват.
Виж целия пост
# 4
Mibobo,
твоята история е поучителна и наистина човек е добре да има едно наум, но в 98% от случаите е просто нарушен хранителен интерес.
Радвам се, че сте открили ключа за палатката и детето ти е вече по-добре.
Виж целия пост
# 5
Винаги е бил злояд и ядящ в пъти по-малко. На 16 е почти. Продължава да е злояд и да отказва доста храни, и яде като че ли по-малко от връстниците си.Пример - закуска - палачинка със сирене; в училище е до 14 - дюнер или спагети или нещо там от предлаганите около училището. Обяд - 2 кебапчета, може и едно с някакъв доматен сос или салата без хляб; до вечерта - един два плода и нещо сладко и често си бърка кисело мляко с нещо овесено или ядки- около 50 г. Тренира всеки ден от 4 до 9. Вечер яде по две бъркани яйца със сирене. Но често  само нещо сладко само- като меденка. По принцип не държа голямо количество сладкиши, а и той яде само определен вис и не яде домашни.От малък е доста здрав и рядко боледува. Много добра физика и отлична мускулатура
Виж целия пост
# 6
Аз съм бившо „злоядо“ дете. Злоядо в кавички, защото от сегашната ми гледна точна изобщо не бях злояда, а просто подложена на хранителен тормоз от страна на едната ми баба и майка ми. Странно, при другата баба проблеми с храненето нямах. Не че готвеше по-вкусно или ми угаждаше повече, просто не ме тормозеше и ме оставяше да ям когато, колкото и каквото си искам.  Simple Smile
Проядох някъде в началното училище, след като се роди брат ми и вниманието на майка ми и баба ми се пренесе към него. Мен ме оставиха на мира, започнаха него да тормозят. Simple Smile
В пубертета пък ми се отвори един апетит, та до днес...  Laughing
Виж целия пост
# 7
Mibobo,
твоята история е поучителна и наистина човек е добре да има едно наум, но в 98% от случаите е просто нарушен хранителен интерес.
Радвам се, че сте открили ключа за палатката и детето ти е вече по-добре.

Да, определено е много често срещано при децата и избирателното хранене и по-малкото като количество хранене и аз затова и не се втелявах много. Е не ми беше добре, но и наистина не подозирах сериозен проблем.
Аз самата като дете съм имала периоди в които съм имала някакъв вид "проблемно" хранене.
Всъщност като се замисля, рядко май съм срещала дете което се храни много добре - тоест разнообразно и в задоволително количество.
Виж целия пост
# 8
Да, хранителният тормоз е нещо, което не трябва да се допуска. Брат ми навремето много го тормозеха. Майка ми и баща ми предимно. Изреждаха се на почивки да му тикат насила в устата и да го карат да яде. Понякога имам чувството, че гладуваше нарочно само и само да ги дразни. Което е напълно разбираемо. Но такава фобия беше развил към храната, че като се прибереше първата му дума беше "няма да ям".
За това никога не съм карала моите деца да ядат на сила. Или да ядат нещо, което не искат. Понякога си позволявам дребни хитрости, например да им скрия броколите в крем супа, защото иначе не ги искат, но не ги насилвам. Много е гадно да ядеш на сила. Аз го разбрах чак като забременях. Преди никога не беше ми се случвало да нямам апетит. Много съм лакома по природа. Като забременях учудващо загубих апетит, нищо не ми се ядеше. Белтъкът ми падна толкова, че ме караха на сила да ям месо. Още ми се качва стомахът в гърлото като се сетя.  Sick
Та за това не насилвам. Но пък и не съм толкова смела, че да кажа "или ще ядеш каквото има, или стой гладен". Все предлагам нещо друго и угаждам на капризи, само и само да хапне нещо. Което сигурно не е правилно, но е толкова кльощав, че не смея да го оставя гладен. Докарала съм до там, че готвя за всеки в къщи поотделно.  ooooh!
Виж целия пост
# 9
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.
Виж целия пост
# 10
Първо какво значи злоядо - яде малко...или яде 2-3 неща?

 Имам две злояди и от двата вида по едно. Не насилвам и не тормозя, нямаме баби. Имаме и по-светли периоди, но като цяло храненето е проблем. Пропускането на хранене и липсата на разнобразие според мен води също и до повишена емоционалност и раздразнителност. Рисковете от разболяване също са по-големи, макар че моите са относително здрави, т.е. не боледуват по-често от номално хранещи се деца.
 За жалост сигурно е и до ген, аз също до много късна възраст нямах изграден режим и не си давах сметка, че това влияе много на работоспособност и емоционално състояние. Не че не са се опитвали да ми го изградят. Постепенно със самонаблюдение разбрах, че в някои случаи, когато ми е било криво просто съм била гладна. Научих се да се вслушвам в тялото си и  да не посягам към най-лесното под формата на бързи въглехидрати, когато този начин на хранене започна да ми се отразява и на визията след 35 г.
  При децата обаче няма как да очакваме някаква осъзнатост, а при липса на естественото чувство за глад става доста трудно. Вечно съм на нокти и се опитвам да им втълпя, че трябва да се яде, дори понякога да не си гладен или да имаш по-интересни неща за правене.
Виж целия пост
# 11
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.

И моето дете лъжа само с няколко супи и крем супи. Боб и леща пасирана, между другото открих че така е много вкусно. Правя го защото не й харесв сме са люспести.
Виж целия пост
# 12
Аз открих цаката на моя, като преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впвчатлява. За по- плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.Само леща и други бобови не мога да му пробутам и това много ме притеснява.
Месо яде в компанията на ориз, или супа.

Защо не пюрираш боб/леща и да ги поднесеш така...пак си е крем супа  Wink


Повечето деца се впечатляват от вида на храната ако е оформена някак интересно или забавно....при моето дете не работеше де, но не пречи да опитате.
Виж целия пост
# 13
Пробваша съм да ги пасирам. Веднага ги усеща. По- скоро му е наприятен вкуса, отколкото консистенцията на бобовите. Колко пасирани леща и боб са отишли на боклука, ехее ..
Даже онзи ден купих паста от леща, не я яде, а иначе много обича паста.
Виж целия пост
# 14
От три деца ми се "падна" едно злоядо, първото, момиче. От тия злояди, които всичко ядат, стига да не "усещат", че ги храниш. Т.е. игри, забавления и докато се занимава, "мушкаме" лъжиците с храната. От бебе си беше така. Мляко пиеше, само ако е заспала, иначе стискаше здраво устни. Заспи ли, изцокваше го на един дъх. После, като се захранихме минахме на методиката-забавление, за да се храни. Гладна никога не е била, винаги е била нахранена с това, което трябва да се яде, вкл.плодове и зеленчуци, но ни костваше голеееми усилия. Слабичка и нежничка. И така... до 6-7 годишна някъде. След това започна да се храни нормално. В пубертета дори леко наля и сама реши, че ще се храни здравословно, като набляга на зеленчуци, плодове, ядки, малко мляко и млечни продукти, почти спря месото, освен рибата. Та, това е моят опит със злоядството. Малките са ми ящни, за моя огромна радост. Мечтаех си, да храня дете, което съзнателно да се храни Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия