Вашата история със злоядото дете

  • 19 075
  • 264
# 45
Параход, точно така беше. Родителите биваха заклеймявани, че не си възпитават детето и има правила

Години по-късно аз се молех да не насилват детето ми да яде, само да го подканят, гледаха ме изумено, кой ли пък ще го насилва.
Виж целия пост
# 46
Малката ми дъщеря. На около месец отказа да суче, преди това го правеше бавно и трудно. Започнах да се цедя и да давам кърмата с лъжичка. Сучеше само в заспало състояние, но количествата бяха нищожни. На 3 месеца влязохме в болница. Изследваха, наблюдаваха, нищо  не откриха. Предложиха да я хранят със сонда. Отказах. Изписаха ни, а кошмарът с храненето продължаваше. Взех кантар. Мерех хранене, памперси, всичко и записвах. На 6 месеца отново в болница, отново изследвания и отново нищо. Междувременно чух много подобни истории за изключително злояди деца. Показаха ми как да и давам кърмата със спринцовка, като по-лесно и по- безопасно. Беше далеч от нормалните  количества за възрастта си.Захранването вървеше кошмарно. Една супена лъжица пюре я давах за около час.  Минах през всички известни специалисти в София и решение на проблема нямаше.  Предписаха ѝ перитол. Противоалергичен сироп със странично действие засилване на апетита.  Сякаш от това една идея беше по-добре. На около 8м започнах да давам хомеопатични за апетит и пчелно млечице. На около годинка нещата започнаха мноооого леко да се подобряват или аз бях свикнала с всичко. За този период не знаех какво е непрекъснат сън повече от 2- 3 часа. Абсолютно всяка вечер ставах по няколко пъти да я кърмя докато спи. А иначе беше едно прекрасно, здраво, спокойно, усмихнато, дребничко и слабичко бебче.  На 2 тръгна на ясла. Ядеше малки количества и не всеки път. На градината също. Понякога по цял ден не яде, но вкъщи си хапва неща които обича( предимно банани) . Сега е на седем. Дребна и слаба за възрастта си, но все така здрава. Вече не я определям като злояда, а по-скоро като претенциозна към храната. Има си любими храни и ги яде с удоволствие. Много по- лесно е, разговаряме за това, понякога настоявам да яде определена храна и в последствие ѝ харесва и с времето списъкът с любими  храни става все по- дълъг.
И аз, и мъжът ми сме били злояди деца, но малката е рядък случай. Все си мислех , че у всяко живо същество, апетитът е заложен като инстинкт за самосъхранение,  но уви. Хората сме различни.
Виж целия пост
# 47
Аз бях много злоядо дете. Помогнаха гладни студентски години ))).
Виж целия пост
# 48
Бях злоядо дете. Вероятно детската градина, с насилственото ядене е дала своето отражение. У дома също седях с часове на масата. Майка ми се заинатяваше и казваше: "Ще изядеш поне две кюфтета". А баща ми състрадателно допълваше: "Изяж кюфтенцата, а не яж хляба". Да но аз не обичам мазно от малка. Ядях месо само ако е съвършено сухо и без грам мазнинка, жилка или нещо друго. И си мислех: "Хляба не ми е проблем, кюфтетата са". Всяко мляко се цедеше от каймака през цедка. За мен се отделяше боб и леща само сварени - без мазнина и зарзават. Научих се месото от детската градина да го крия в джобовете на престилката. Каймака от прясното мляко и кожите от супата ги лепях на радиатора (добре, че седях до него). У дома мятах месищата зад традиционния за апартаментите масивен кухненски ъгъл. Пораснах си с предпочитания към храните. На 18-19г. поради гинекологично заболяване наддадох 4-5 кг. от хормони. Реших да пазя диета и още помня загрижеността на баща ми: "Слабичка си като цигулка, как ще пазиш диети" Wink На 20 им заявих, че аз повече с тези месища не мога да се мъча и ставам вегетарианка. Баща ми, така и не успя да го приеме. Все твърдеше, че това е най-полезната храна.
Роди се дъщеря ми. Първите месеци имаше ГЕР - връщаше всичко и не наддаде по план. Това ме уплаши и в 5-тия месец от страх не издържах, зарязах кърмата, метнах се на специално мляко. Детето ядеше добре, но аз исках за 20 дни да навакса 5 месеца повръщане и взех да я гуша като гъска. Естествената реакция - отказа да яде. Захранването беше мъка. Почти се пропих. Сядах с чаша вино и детска каша пред столчето с бебето. Подам лъжичка - тя я изплюе в лицето ми и аз си глътна глътка, за да не изпадна в истерия. Почти психясах на тази тема. Какви глупости съм правила - не ми се говори. И така 3 години, докато се роди малкия. Нямах вече толкова време за каката. Изведнъж и двете се излекувахме като с магическа пръчка. Аз от манията ми, а тя от злоядството. Сега е на 14. Плаши ми се окото, какъв апетит и се отвори в пубертета. И все ми казва: "Много обиам да ям, вкусно ми е". Най-обича месце Simple Smile Аз съм си "заключила" устата, защото научих, че апетита е обратно зависим от това дали ти бутат или дърпат чинията. Дребният стана злояд на година и половина, но при него нещата са от друго естество. Но в момента, в който проговори каза: "Мразя месо". Яде фино смляна кайма, пастет, луканка. Друго месо - не. Не го насилвам. 11години - 23кг., ръст 140. Всичко му виси. Налита на въглехидрати и мляко. Аз пробутвам пресни плодове и зеленчуци или пасирани на крем супа.
Виж целия пост
# 49
Почти на 29 съм, 160  см,48 кг
Ям основно неща, които могат да минат за боклуци.  Мога да живея на шоколади, вафли, сникерс, бисквити..все сладки неща, и доста по-рядко солети или бейкролс, примерно.
Килограмите ми се почти постоянни. До преди две години държах 45- 46
Единствено, когато бях на бригада в Америка за 4 месеца качих 10 - 12 кг, и то защото бях изключила Моите сладки шоколадови изделия от менюто си (тъй като там по една или друга причина ги нямаше или не ги намирах). Бях минала основно на тестени неща и най-вече пица всяка вечер. И доста бързо си пролича видимо Grinning
Обичам И с удоволствие ям всякакво месо, сладките неща, които вече изборих, всички видове плодове, риба и други морски храни, картофи, ориз и почти всичко, което е приготвено в тавичка. Манджи и неща в тенджери мога да ям, но не обичам. Зеленчуци не ям почти никакви, само домати и краставици.  Пиперки (чушки), патладжани, тиквички, кромид, лук, чесън,праз - Не не не не!! Съответно и производните им - лютеници, кьопоолу, бобови салати и разядки - не И не.
Предполагам в някаква степен това минава за злоядо или по-скоро капризно. Трябва обаче да отбележа, че съм много здрава, разболявам се един, максимум два пъти в годината. Грип последните пет години поне не ме е хващал. Най-вече изкарвам една-две настинки. 1-2 пъти годишно имам кожни проблеми като лишеи.
Със съжаление трябва да отбележа обаче, че с моя начин на хранене, страдам от запек доста често. Също имам и разни хормонални неща  които може би са, а може би не, обусловени от храната...  
От дете съм г/д така, почти нищо ново не съм прояла освен спанак и аспержи (които са ми безвкусни и ми е все едно дали ги има или не). Също от дете съм и здрава и неподатлива на настинки, грип, вируси. И също от дете все са ми повратяли каква съм дребна, каква съм слаба
Виж целия пост
# 50
Майки, успокоихте ме! Колкото и ужасно да звучи, радвам се, че моят син не е толкова крайно злояд. Силно се надявам при всички деца, за които сте писали, нещата по-скоро да се подобрят!

Ето каква е нашата история: когато големият се роди 2010 г, аз бях изчела, каквото можеше да се изчете в интернет за кърмене и захранване, и имах много строен план: изключително кърмене до шестия месец, бавно и постепенно въвеждане на зеленчуци и плодове, късно даване на животински продукти (това нямам обяснение защо го бях решила, но толкова ми е бил акълът). Планът вървеше сравнително добре, бебчо растеше в нормите, макар и към по-долната граница, а захранването ставаше уж. Сега, когато имам второ дете, си давам сметка, че баткото е изяждал изключително малко количество твърда храна, но понеже някъде бях прочела, че до годинката новата храна е само за запознаване, се успокоявах с това и самоотвержено продължавах да го кърмя. Килограмите му все повече изоставаха, но нали на 12 месеца почтиии беше утроил рожденото тегло, виках си, че всичко е окей.
Обаче на година и 3 месеца отказа всякаква домашна храна за няколко поредни дни. Спомням си го, защото и аз, е мъжът ми безуспешно се редувахме да го храним. Тогава една позната с момиченце на същата възраст предложи да опитаме с детска кухня. От тамошните работи ядеше, но е хапвал примерно половината на порцията, коята се полага.
И в действителност никога не е имало проблем с вида или съставките на храната, а с количествата. Ако беше да е здрав, изобщо нямаше да ми дреме толкова, но още от първия рожден ден насам той боледува често и накрая получи хронична хрема.

Поведението на масата пък е цирк и за жалост поне засега няма изгледи да се промени. Явно и от темперамента зависи, но там му е безкрайно скучно и заради това бърбори нон-стоп, бърза да стане и казва "наядох се" на една трета от порцията. Други пъти често блее замечтано и забравя напълно да дъвче. Или лапва празна вилица и даже не усеща. Абе, ужас. Като беше малък, го увличах с приказки, колко полезна е конкретната храна, но вече не се получава. Може с часове да стои, но пак няма да си изяде.
А избирателното хранене дойде едва преди година и все още не мога да свикна с него. За щастие сме далеч от етап да готвя отделно или да деля настрани, но чувам все повече претенции. Като това, мусаката да е без картофи (?!), рибата да не е сьомга, в салатата да няма сирене, гарнитурата да не е ориз и т.н.

Зимата му се появи проблем - алопеция ареата - и се опитваме и сега да го убедим, че за да порасне бързо здрава коса, е нужно да се храни достатъчно, но дори и това не може да го накара. Пие рибено масло като добавка. Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.

От цялата тази история аз съм с някаква фикс идея какво и колко ядат децата. И ако бебето по някаква причина има лош апетит някои дни, това доста ме фрустрира. А злояда нито аз съм била, нито мъжа ми.
Виж целия пост
# 51
Да ви следя. Синът ми е на почти 4г и живее на сухи филии, мекици, рядко палачинки без нищо, мн рядко кис.мляко. Всеки Божи ден! Никакво готвено, никакво месо, плод или зеленчук, нищо. От 2 години е така и съм много отчаяна. Всичко съм пробвала, но не и не. Витамини, добавки, сиропи, обещания, игнор, 2 дни гладен стоя и залита и пак не се пречупи.
Виж целия пост
# 52
......
 Изследвахме разни неща на кръвта и излезе многократно завишен В12, което отдадохме на Марсианците, които пие уж, за да боледува по-малко.



Многократно завишен В12 (особено пък от мултивитамини в които дозите са минимални  Wink ) най-често говори за неусвояемост и че витамина "плува" в кръвта, изследва се лития ако той е нисък тялото не усвоява В12 и всъщност е в дефицит .
Ако ви интересува тук във форума има тема за В12 на първа страница има много информация  Peace
Виж целия пост
# 53
Моят син на 2-3 години постепенно започна да отказва храни, не искаше да пробва нищо ново и от един момент ядеше 5 неща - хляб, солети, пица без нищо (т.е. с малко дом. сос и кашкавал), пържени картофи и пилешки хапки. Имало е периоди, в които ядеше само хляб. На море с олинклузив - 10 дена е ял само хляб, хората наоколо ни гледаха много странно. Подобни случки (които бяха описани по напред) в ресторанти сме имали и ние.
През годините сме му правили кръвни изследвания, били са в норма, консултирали сме с педиатър, психолог, логопеди. Никой не ни каза нещо конкретно. Детето си беше жизнено и имаше много енергия, но също съм усещала раздразнителност и повече емоционалност на моменти.
Когато стана на 7-8 години и започна да тренира усилено. Постепенно започна да яде повече месо, след което и готвени неща - супи, ориз с месо, мусака, пропи прясно мляко. Все още отказва пресни плодове и зеленчуци, с изключение на краставички и фреш портокал. Аз си го обяснявам с по-голямото физическо натоварване, както и желанието да бъде силен, бърз и физически здрав като останалите му съотборници.
Но като цяло има по-чувствителен стомах, забелязахме, че се влияе и от емоционалното състояние.

Виж целия пост
# 54
Била съм страшно злоядо дете още от 1 ден след изписването от родилното. Майка ми е имала много кърма и е хвърляла огромни количества. От съзнателния ми живот си спомням заплахите да не ставам от масата и да не излизам да си играя с децата, докато не изям поне няколко лъжички. След 1-2 часа престой на масата, без резултат, накрая ме оставяха на мира. Това се повтаряше до безкрай, включително и в училищния стол и по детските лагери, държаха ме до последно. Хвърляла съм храна зад дивана и кухненския ъгъл, в тоалетната също съм плювала.  Майка ми е правила и експеримент да не ме насилва и да изчака сама да си поискам, но 3 денонощия не е имало никакъв резултат. Извеждали са ме на двора да гледам животните и с уговорки за всяко зайче, коте, прасенце по хапка е било работещ метод за известно време. Скоро си гледах ученическия здравен картон, на 11 години съм била 26 кг и 128 см, но с хемоглобин 159. Бях здраво и енергично дете, не се спирах.
Интересното е, че при баба ми и бабата на братовчедите ми си хапвах по-добре,  случвало се е да изям 3 намазани филии с пастет или лютеница. Имаше го и периода с ядене на една и съща храна седмици наред, после сменях с друга. Както някой нагоре спомена, при мен също апетитът се оправи по време на гладните студентски години.
Виж целия пост
# 55
Беше много злояда между 3 и 6-тата година, после се попромени. Никога не сме я карали насила да яде, малоумно ми е храната да се приема чрез насилие. Колкото е искала, толкова е яла. Все още не яде храни като сирене, кашкавал, белтък (яде само жълтък). Месо и хляб - рядко. След няма и три месеца прави 9, тежи 24 кг. Слаба, фина и жилава е, тренира балет, преди това айкидо. Отделно всяка вечер е навън с колелото, а с баща й ходят да се катерят на стена. За количеството храна, което поема, има уникално много енергия. Сама решава какво и по колко ще яде - предупредили сме и в занималнята да не я насилват (с меню са всяка седмица). Лично за мен най-важно е да е здрава и слаба, че като видя по-пълно дете, ме втрисва.
Виж целия пост
# 56
Моят злоядко става все по-зле, откакто влезе в пубертета. Аз се надявах да се разяде като му се разбушуват хормонита, а то съвсем спря да яде. Винаги е бил много капризен на храна, много неща не яде, сменя непрекъснато това, което не яде.  ooooh! Но от 2-3 месеца насам започна изобщо да отказва храна и все по-често. Вчера например беше закусвал геврек в училище, после на обяд нищо не ял (защото не му харесвало) и вечерта му предложих 5 неща, не можах да го убедя да хапне каквото и да било. Вечеря чаша сок.  ooooh! Не знам вече какво да го правя...
Виж целия пост
# 57
А защо трябва да правиш нещо? Като родител на злоядо дете, никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма. Навремето, щерката беше на 3-4 някъде и в разгара на неяденето, питах педиатъра й дали трябва да правим нещо. Той се засмя и каза “Не. Предлагаш храна и толкоз. Не го мислиш, не се притесняваш. Дете, което живее в дом с пълен хладилник няма шанс да се гътне от мъчителен глад”. Та така. Изобщо не се впечатлявам какво и колко яде - дори цял ден да е на една баничка. Виждам, че колкото повече не й обръщам внимание на тема храна, толкова по-редовно се храни. Някои родители - всъщност майки и баби, мъжете по-трудно изтрещяват за глупости, се държат като изкукали със злоядите си деца. Пълна психария.
Виж целия пост
# 58
А защо трябва да правиш нещо? Като родител на злоядо дете, никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма.

В нашия случай- защото непрестанно беше на някакво лечение поради ред причини. Не може да се приемат медикаменти три и повече  пъти дневно и да стои стомахът празен, а моето дете едва говореше, като казваше- "Утл/ре, утл/ре ..."- разбирай- обещава ми "утре" да яде. Педиатърът- много успешна и търсена ме съветваше да търся начини да подобрявам вкуса на храната, малко по-пикантна да е, но не разбира се като за възрастен пикантна.

Това, на което устоях е да не му бутам в устата, като го отвличам, мисля, че няма полза от такова хранене. Отделях време, много приказки и т.н. Когато не беше на лекарства, съм го оставяла, изкарлвал е на по две-три лъжички кисело мляко на ден.
Виж целия пост
# 59
Светкавица, в тази и предишните теми се обсъждат здрави деца.
Твоето имаше определени проблеми, така че не е коректно всеки път да го изтъкваш като пример.
На здраво дете малко глад или еднообразие на храните няма да навредят и е просто етап, който отминава. Проблемът може да се задълбочи само при неадекватното отношение на възрастните. Всяко драматизиране в тази насока дава в ръцете на детето мощно оръдие за манипулиране на родителите. Веднъж осъзнало това, то трудно ще се откаже доброволно, даже напротив – ще издевателства над тях с огромна наслада и ще ги прави на луди калинки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия