Трудно проговаряне - тема 25

Това е върхът на тъпотата! Просто нямам думи. Пълен абсурд! То, че учителките си позволяват да слагат диагнози (ей така за себе си) е ясно. Просто толкова им е..........."потенциалът", чели са там нещо, изказват се,... не им се сърдя. Да ми гледат детето и да си мислят каквото искат. Ама психоложка, която се предполага, че трябва да поназнайва малко повече, е направо извратено, да твърди подобни неща.
daniel80, иначе да споделя, че и моята дъщеря, която не говори толкова свободно като връстниците си (далече е още  от тях), но това, което казва е много правилно съставено - звуци, думи - всичко казва както трябва, само ѝ остава едно "р" да доразвие и "в", което е в началото на думата и след него следва "я" (името ѝ). Има деца-връстници, които говорят много, ама толкова граматически неправилно, а вече не са "бебета". Определено имат нужда от логопед, но някои майки го смятат за излишен разход...

Не че нещо, ама прегледа на дъщеря ми при психолог беше едно от най-безполезните неща за последните 9 години. Тя първо психоложкатя не може да преглежда, тя има право само да терапевтира. Вече ако е клиничен психолог, работата е друга, ама тая със сигурност не е, щом лепи така диагнози за грр. Аз щях да вдигна голяма патардия. Не всяко дете, което има нужда да работи с логопед, има разни речеви разстройства и трябва да му се лепят диагнози. Питай я в качеството си на каква я е сложила тая диагноза и каква точно й е квалификацията, да видиш как ще си глътне граматиката.
В предишното училище на дъщеря ми какъв панаир направих, защото директорката се опита да ми каже, че дъщеря ми сигурно не разбирала английски много добре, затова не било вярно, че едно черно лапе я тормози. Сигурно още ме помни много добре и сънува кошмари. Разпечатах им целия гайдлайн на Министерство на образованието, подчертах й с жълто къде се дъни и че нищо не става от нея като директорка и се замъкнах с един представител на агенция закрила за детето. Вдигнах ги във въздуха. Иначе съм много спокоен и неконфликтен човек, обаче става ли въпрос за дъщеря ми, тръгвам на война.

Рядкост е да съм съгласна с Andariel, ама много добре го е казала в случая...

Според мен всички деца, които имат забавяне в разбиране и говор е почти сигурно да имат и поведенчески проблеми, защото разбират, че имат проблем.  Напълно нормално е, то възрастен човек в чужда страна, се изнервя, асоциализира, ако не говори и разбира добре езика, даже се притеснява, пък какво остава за дете.
За съжаление, логопедите не могат да кажат, кога ще има напредък, всичко е психика, не е операция на крак за прохождане. Колкото до коментари и тем подобни, винаги се замислям дали не е прав човека, ако реша че не е, правя игнор, отписвам детето от заниманието и не давам много обяснение и забравяме.

Бих казала,че моето е жив пример дете с 0 думи в речника напълно невербален но с много добро разбиране и без 0 поведенчески проблем.Ами напротив много е разбран та и аз това се чудя да ми е жив и здрав как пък изобщо не говори пък всичко разбира.Те децата в норма по анормално се държат бе хора шашкам се чак моето ли е с проблем или пък тяхното? 🤷🏽♀

Няма как да се кажат срокове, защото детето е жив човек, а не математика. Като цяло е нужно време, за да се натрупат някакви промени, а след това се вижда нещо. При сериозни боледувания или стрес може и да има застой, а при доста сериозни проблеми дори регрес. Понякога е като тангото, друг път е като валс, трети път като рап.

Бризейда7, щом е адекватен, няма поведенчески проблеми, изчаква деца и тн. може да е просто късно проговарящ, след 3 години. Ако го питаш нещо, кима ли ти с глава за да и не, посочва ли, ако иска нещо, логопедите, като го питат кима ли и на тях с глава. Кара ли колело, рисува ли нещо, има ли памперс, реди ли пъзели и тн.
Само ще споделя, моето дете до 5,6 години не можеше да дъвче, гълташе като пате, пюрета ядеше само, веднъж лапна хапка кюфте и направо го глътна, щеше да се задави, та какъв говор съм очаквала при тази моторика на устата, говора е моторика. Моето дете има проблем и с движение-  примерно му беше трудно аз като вдигна ръка и той да зацепи и той да вдигне.  Не разбираше как да го направи. Това пак е свързано с говор.

Beo Детето сочи постоянно така общува чрез жестове.Изпълнява всичко което се поиска от него.Отговаря с ДА може би от 2,5год.Кима глава ако го помолиш иначе казва ДА а за НЕ казва АА тоест не искал.Иначе мисля че и с дъвченето имаме проблем споделих го с логопеда яде твърдя храна но не дъвче ами някак върти в устата си избутва с език споделих го с логопеда аха каза и това беше.Та и аз незнам вече.Иначе от две годишен разбира чувствата и съчувства без да плача само като ме погледне разбира че съм тъжна или ядосана и ме прегръща понякога ако види и че плача идва при мен сяда и той плаче.ЗА сметка на това разбиране нямаме говор никакъв освен Да и той не е съвсем чисто казано ами нещо като ДЯ.Уникална памет има как толкова всичко побира мозъка понякога незнам и аз му се чудя но изобщо неможе да говори.Според психиатъра проблемът е логопедичен изцяло каза че пърха и подскача заради липса на реч  и че тези движения заместват липсата на говор.На невролог го заведох по препоръка на логопеда ни понеже малкия се роди с асфиксия но лека без никакви усложнения и заради нарушен сън от раждането е така често се буди със затворени очи мрънка иска да го люлея за да заспи понеже така съм го свикнала ш си е така до ден днешен.ЕЕГ направи невролога каза че няма проблем чисто е о и асфиксията ти е била лека каза и тя ми изтъкна това че е гледал то бая късна възраст телевизия и по много часове и езиците също три езика чуваше преди три месеца а сега чува два.Памперс не носи като кажа не носи сам си го махна просто реши че е порастнал и иска като тате да пиша в тоал чиния за акото си показва дупето но имаме и инциденти с акото.С пиша НЕ и не сме имали до сега.Изключитерно бързо се адаптира на промени.Преди се успокоявах че ще проговори от само себе си че баща му е проговорил след 3,6 години но съм се заблуждавала разбрах че това няма да стане без намесата на спец.В семейството ми всички ми повтарят че му нямало нищо че узлишно съм го водила разбирал всичко и общувал.Да но това мен не ме удовлетворява той не говори изобщо като кажа да повтори след мен дори срички са му трудни адски много.Няма как да стане от само себе си иначе бих искала много чудо да стане.Но чудеса стават ли майки кажете от личен опит.Как да си мисля че нещата ще станат от само себе си като той е на 3,2години изобщо не говори а връстниците му рецитират вече...
Не обича да се къпя,Не обича да го постригваме Ония ден го постригахме с 300 зора и като спряхме отне му точно две минути да се успокои никога при нас няма тръшкане няма викове няма истерии забравя а и уговорки обича да прави като му кажа ще ти купя това донеси онова.Или пък немога сега след малко изчакай ме имам работа също.Разбира и търпеливо чака.По страхлив е примерно като подреждам чинии ако сложа малко по силно се разплаква и ме прегръща но ще мине но него линейка само ще погледне и ще посочи.Мрази деца които крещят и бяга от тях дори се разплаква обича спокойни деца дори на яслата в Шотландия са ми го казвали.Никога не взима нищо чуждо без да ме пита ако му кажа вземи взима винаги си споделя играчките ако някое дете му каже ще ми дадеш ли играчката си или ако аз му кажа покажи си играчката.Спокоен е послушен е но децата го гледат странно защото пърха и подскача неможе да се изрази.Та така не е лесна и нашата ходим два пъти ерго и два пъти логопед в седмицата като логопедът ни често отсъства и се налага по веднъж което ми се струва крайно недостатънчно

А детето на колко години е?

На 3,2

Здравейте,
Ровейки в Интернет (и по-точно назад в тази тема) попаднах на информация, че забавянето в проговарянето може да се дължи И на различните резус фактори при родителите. Например аз съм 0+, а мъжът ми е А-. Малката ми (късно проговаряща) дъщеря е с неговата кръвна група, а голямата, която нямаше никакви проблеми  - с моята. Малката караше и по-дълга жълтеница, дори ѝ взеха кръв в деня на изписването, дали евентуално да я оставят още в болницата, но се оказа, че не е страшно и я изписаха. Въпреки това още 2-3 седмици леко жълтееше, ЛЛ каза да ѝ давам глюкоза. Има ли някои родители сред вас, които са са с различни резус фактори? Чудя се възможно ли е това да е причината...

d@indi и ние сме с различни кръвни групи и резус фактор. Аз съм А1+, а съпругът ми е 0- . Децата са 0- и А- ; и двете проговориха късно, но голямата сякаш не ѝ се говореше. Тя няма затруднения. Виж, с малката - почти проговори на 4, на 7 установихме, че е с дислексия.
Ред. Сега виждам, че тази с А- е със затруднение, както и при нас се получи.

Lina_n_n, да и при вас майката е (+) а децата са (-). Тоест проблемите може би идват, когато майката и детето са с различен резус фактор.

Аз съм Б отрицателна, мъжа ми е АБ положителна, децата са и двамата с неговата, големия без проблеми, малкия с доста.

Здравейте,
Започнахме 1 клас. По-трудно се адаптира, работи по-бавно, наваксваме вкъщи, защото и на занималнята е бавен.
От днес обаче се оплакаха госпожите, че постоянно повтаря: както техните думи и въпроси, така и на децата. Така, естествено, пречи на децата.
Много тъпо ми стана, така ли иначе се стига сякаш до момента, че искат да го изолират, сложиха му веднага епитет "специален", въпреки, че първите дни си е правил/изпълнявал нещата...
На какво ли се държи това повтаряне? Например госпожата казва: Еми, кажи отговора, той казва: Няма Еми или Еми кажи - и така постоянно, специално днес.
Има ли ли сте подобни ситуации