Трудно проговаряне - тема 25

Това е класически пример за ехолалия, защото детето не разбира какво го питат. Преди така правел ли е? Посъветвахте ли се с някого дали е готов за тръгване в първи клас?

Оффтопик обобщение: Аз съм тотално обезверена и отчаяна по отношение деца със СОП било в частни или държавни ДГ. Тиха или шумна дискриминация. Липса на специалисти или неадекватни такива.

poppy-fairy, правил е така преди, но рядко: когато не разбира въпроса, го повтаря и гледа към този, който го пита, съответно преправяме въпроса с други думи например и отговоря. Но откакто тръгна на училище, сякаш с една идея се засили ехолалията, повтаря и рекламите като ги чуе, особено има една за: Морето ми е най-черно, сиренето ми е най-бяло и т.н. Като го питам защо повтаря, казва, че му е смешно.
Иначе направихме консултация с детски психиатър, психолог и логопедите, с които работи, и всички бяха на мнение, че е добре да тръгне, въпреки че няма 7години, защото буквално думите бяха: "Ще затъпее и ще дръпне назад" и "Най-добре е да е сред деца, да се научи да комуникира с тях и да изпълнява задачи, заедно с останалите". Защото реално, той може да пише печатни букви, сега ченгелчета, бастунчета, да чете кратки думи, да смята със сметало до 20, упражнения за концентрация и логическо мислене постоянно сме правили и няма проблеми.
Моят извод е, че не случихме на учителки в ДГ - абсолютно бездушни същества, щракащи по цял ден на телефоните си /и други неща, на които съм била свидетел/, никаква заинтересованост да го адаптират с игра към децата, защото е кротък и неагресивен и си го оставяха сам да си се занимава.
А сега тук главната цел на учителите е дисциплината - лично те го казаха, друго не ги интересува - а това, според психолога и логопеда е стар подход, днес е индивидуалното отношение къв децата. Разбира се, далеч съм от мисълта, че с 25 деца ще обръщаш индивидуално внимание всеки час на всяко дете, но може поне през междучасието или през часа да му повтори въпроса - ние сме предупредили, че не винаги разбира, но ако се пита пак с други думи, веднага ще отговори...
Вчера всъщност госпожата от занималнята каза, че повтарял и децата се смеели и той все едно искал да ги разсмива, защото като повтарял, те повтаряли и всички се смеели...


помбер, за съжаление е така...

Между другото, много от психолозите не са влизали никога в клас и не знаят за какво става въпрос на практика. Ще извиняват, но са проспали и часовете по организационно поведение. През първите седмици децата се учат да спазват правилата. Няма как иначе да се получи учебен процес. В детската градина, поне в свестните, е същото - за да се проведе един нормален час от 30 минути трябва децата да внимават, тоест да се контролират. Съвсем от личен опит го казвам, зная какво е да се води час на малките, а при първокласниците е още по-трудно, те още не знаят на кой свят се намират. За една седмица учителят трябва да направи от двайсет деца, събрани на случаен принцип един клас и да си предаде материала така, че като си отидат вкъщи повечето деца, да са разбрали какво са правили в клас. Затова се иска спазване на правилата, не е "стар подход".

Детето повтаря, защото най-вероятно му е трудно да осмисли това, което в момента казва учителката. В клас всичко се развива много бързо, а дори ние когато сме под стрес си повтаряме на ум, а понякога на глас това, което слушаме като инструкция или просто защото искаме да осмислим казаното от лектора, колегата или началника, и не ни е много ясно.

Andariel, благодаря за мнението. Аз също съм преподавала, но много, много отдавна и на по-големи деца и не помня методиката, но общо взето тогава децата нямаха телефони и слушаха всичко с интерес...

Имам въпрос, има ли вероятност учителите да преувеличават някои ситуации? В никакъв случай не казвам, че горкото ми дете е онеправдано и т.н., но има интересни коментари от учителката, например сега ми писа, че пищял и ревал 2-ри час, защото му се счупило ножчето за пластилина, аз съответно казах да даде на друго дете ножчето и ще занеса друго, ако трябва веднага или да ми даде да го чуя по телефона. Като приключат ще питам защо му е дала пластилин, при условие, че имаха математика първи час и български втория. Може би го успокоява... А нали и имат училищен психолог, защо не го повика, да поговорят с него?

И ние не случихме на ДГ, абсолютно същия случай. Искам да го махна оттам и предучилищна да е в у-ще. Ресурсни и психолог симулират дейност. Ходим на логопед, има напредък, но учителките в градината са пас и не им се занимава. Ходих, говорих. Нищо.

Признавам, че съм до голяма степен в привилегирована позиция хем да работя основно индивидуално, хем да погледна и от "другата страна", защото имам и опит с групи. В някаква степен съчувствам на учителите, защото са ги набутали в позицията хем да имат успеваемост, хем да обръщат и внимание индивидуално. Няма как да стане тази работа и те са стресирани и се чудят как да угодят на всички. Училищните психолози не са много в час, сори, че го казвам, те си мислят някакви нафантазирани работи, изживяват се като Фройд, а учителите не обичат някой да им дава съвети какво да правят.

Възможно е дете да възприеме много бурно това, че му се е счупило ножчето, такива драми стават понякога за нищо, а ако учителят не съумее да реагира спокойно, драмата става на квадрат, защото другите деца започват да подклаждат огъня. Детето, не може да се ориентира как да постъпи - хем страда от това, че нещо не му се получава със задачата или си е счупило молива, а и като покаже колко е разстроено другите деца започва да му се подиграват, всеки иска да е в групата на подигравачите, за да не е той жертвата. Тук учителят трябва да реагира така, че да успокои детето и да пресече поведението на другите. Но често не го прави, защото той самият е раздразнен от това, че едно дете му "разваля" часа. И какво да прави детето, още по-зле му става от цялата ситуация.
Като цяло се налага ти самата да си говориш с детето и да го учиш буквално как да реагира, дори с риск да си изпроси порицание от учителката. Малко дебелокожие да развие, но това може да го направи само с помощта на родителите, а учителят едва ли ще си образува проблеми да му го изгражда. Като родител бих предпочела учителката да ми мрънка на мен, но детето да е добре. Всички като родители приемаме всяко нещо, свързано с децата ни съвсем лично, все едно ние сме плакали за ножчето, а учителката на нас ни се е мръщила.

Значи да не съжалявам, че не се съгласих на ресурсно подпомагане в градината. Тоест не е голяма загуба, че не са сложили етикет "СОП" на дъщеря ми. Учителките ме подкрепиха, че е достатъчно да посещава логопед извън градината (всеки ден) и че те самите много обичат детето ми и правят всичко възможно да я адаптират (късно проговаряща е). С поведението вече няма проблеми, научиха я да е самостоятелна (само с храненето още не съвсем, но и това ще стане). Много съм доволна от градината и от персонала на нашата групичка и вярвам, че с общи усилия дъщеря ми, в един момент ще настигне връстниците си. Приета е от децата и обичта им е взаимна. С тяхна помощ се надявам да дръпне още повече в развитието си. Факт е, че късното проговаряне забавя всичко. Тя е едно нормално родено дете, което до 2,5 години се развива като по учебник, само речта се забавя....оттам нататък започват поведенческите проблеми, защото това дете учи чрез общуване. И колкото по-късно проговори, толкова по-бавно се изчистват поведенческите проблеми. Затова, мили родители, които още се чудите, не отлагайте срещата си с опитен логопед. Колкото по-рано, толкова по-добре! (От опит.)

Andariel, благодаря. Ще говоря с него, то ние и не спираме де. Даже вече усещам, че прекалено много му се "караме" - какво да прави, как да го прави... Опитваме се винаги с добро, но често минаваме в крайност на повишаване на тон като не спираме да обясняваме иначе всяко нещо с примери, но имам моменти, в които си мисля дали не прекаляваме. Постоянно му повтарям да е спокоен, да не се притеснява за нещата, ако се изгубят или счупят, да внимава и т.н.
Честно казано никога не съм мислела, че ще преживявам всичко толкова лично, чак... драматично. Дори и баба му, която го взима от занималня, учител с почти 40години стаж, й е трудно да го убеди кое/защо е добро за него, защо е добре да пише в час, защо си пише домашните вкъщи, ако не успее на занималня...

Аз не мога да си обясня как тая образователна система за последендните 20 години не мръдна нито йота в посока гъвкавост и модернизиране. Първите 4 години в училище в Ирландия влиза асистент на учителя, който освен, че помага за овладяването на дисциплината, обръща и внимание на децата, които имат повече нужда и им е трудно. Освен това веднага формират малки групички с деца, които срещат трудности примерно с математика, или език, и ги вадят по 3-4 дечица в група от основния час, за да направят 30-40 минути сесия в малка група и да им обяснят неща, които са правили в час в детайли. И не е да са 1-2 деца в тия групи, в началото има по 10 деца, които ходят на тези занимания, защото започването на училище е стресиращо за децата в норма също.
В Бг ги изплющят на 15 септември на някакво грандиозно и стресиращо за мен тържество, сложат ги да рецитират, те не знаят къде се намират и на втората седмица вече започват оплаквания...

Защото никой от системата не иска тя да мръдне. Не само образователната, а и цялата система, която се занимава с деца с всякакви комуникативни и други трудности. Наливат се пари по разни проекти, а резултатът е да кипи безсмислен труд и да се изпишат тонове мастило.  Затова отдавна не се занимавам с това да ме обучават за нещо, защото ми казват това, което вече зная, а предпочитам да си повишавам квалификацията в университета без да съм обвързана със системата. Реално хората не знаят какво да правят. В нашенската реалност учителите хич не искат някой да им се меси, те смятат класната стая за своя територия и ще има силна съпротива от наличието на помощник или асистент на определено дете да е постоянно в клас. Интеграцията е само на думи. Децата със СОП някъде в трети-четвърти клас се усещат, че не могат да следват темпото, другите деца отдавна доста са ги изпреварили и със започването на пубертата започват да стават очевадни разликите не само в учебните постижения, но и в мисленето.

Забравих да спомена, че на 16.09, първи час, първи официален учебен ден, бяха пуснали тест, входно ниво. Той не е разбрал какво се иска от него и не е написал нищо, а госпожата чак с укор ме пита дали се занимаваме с него, бил ли е на градина и т.н. После в нас правихме подобни тестове и всичко написа, дори 10 пъти си написа името, защото го знае, защото на теста не е писал...
Питах другите майки от другите 1 клас дали са правили дечицата тест, ееее, писали са, но след 3-4 дни, не 1я час.
Сега щяло да му стои като ниска оценка 🤐🤐🤐

Това пък с теста изобщо ще го оставя без коментар...тия луди ли са, не знам.

това не мога да го повярвам. Прочетох го поне 20 пъти.
Зрелостта за тръгване на училище не се измерва само с това дали можеш да пишеш ченгелчета и четеш думички.
Моят син тръгна първи клас тотално обучен за целия материал от първи клас ( четеше пишеше и смяташе. Не е високофункционален да подчертая ) . Нас това ни посъвестваха. и като гледам в ретроспекция бяха напълно прави. Първи клас е важнодетето  да се научи да се организира,да не си забравя раницата и главата, да не оставя бутилката отворена , да внимава, да е дисциплиниран, да чува това онова, да запомня това онова. Все по-скоро организационни  отколкото обучителни. Първи клас не съм сигурна че моят син беше научил нещо при провеждане на самия час. Една част не чул, другата не разбрал.След като казахме на класната още първата седмица че е къснопроговарящо дете и може да има някакви (!) проблеми ( психоложката от училище каза че  теста му който са правили всички първокласници  е чудесен, показва, много добра концентрация, организираност , търпение и анализ )  класната се уплаши и го сложи на последния ред най-накрая. "Заточи го в сибир" както се шегувахме с мъжа ми. Така че след училище всичко минавахме отново и отново, правехме различни упражнения, ако децата правят едно помагало ние правим още едно допълнително. и така... първи клас, втори клас ...трети клас се случи голям пробив. Почна да "чува", да запомня, да показва знания които не съм посадила аз в главата му,  да показва добри резултати на тестовете и изведнъж същата класна го нарочи за отличник и го сложи на първия чин до нея. Това просто показва как работи системата.По принцип.
Та искам да кажа че първо децата със СОП хич не са обгрижвани в училище и второ че само това че детето чете, пише ченгелчета и смята не значи че е готово да тръгне първи клас. Може би децата в норма , да, но децата със СОП са различни. Аз не знам как вашата психоложка е определила че е зрял и то ненанвършил седем години. Моят син тръгна на 7 и 9 месеца и трябва да кажа че този буфер от 9 месеца за него беше от невероятна полза.

Горният пост точно показва как работи
 "системата". Не си в 1 клас да се научиш, очакванията са за послушни, вече четящи момиченца, които слушкат и "материала" се преподава. Няма място за различни или пък по-бавно загряващи. Иначе си на  най-задния чин в класа и в обществото.
Затова ще сменя паспорта и родината.