Трудно проговаряне - тема 25

  • 97 797
  • 974
# 705
Притеснението е нормално явление.
Моичкия като тръгна градина бях направо пощуряла от притеснение. ( а хем преди това няколко месеца вече беше терапевтиран - логопед, специален педагог. Верно че занятията само при логопед бяха без мое присъствие, при специален педагог седях отзад без да участвам ( невидимо присъствие )за да виждам какво правят та да си правим домашното у дома ) .Та като тръгна на градина ходех да го гледам през оградата. Скрита в храстите. Някой може да ме помисли за луда но само вие можете да ме разберете. Гледам гледам. По едно време ме забелязва учителката приближава оградата и ми шепне - вървете майче, вървете,  не се притеснявайте . синковеца пък в това време отвеян, нещо свое си мисли, подскача,  рита камъчки,  нула комуникация с децата. Като се замисля през какво преминахме ... Но да така е, трябва детето да се отдели от майката макар и тя да се притеснява. Не е полезно детето да я възприема все едно е негов крак или ръка, придатък без който не се живее. Това отделяне е болезнено но както казах изключително много полезно за децата.

За занятията подкрепям Андариел че е такава практиката и мислех че важи за всички градини . Ние имахме занятия в ДГ и сутрин и след обед но не всеки ден а с нещо като програма. Затова и терапиите бяха нагласени според нея. В дните които можехме бяхме преди 9 на терапии от 8:00 , в дните в които нямат след обед уроци го вземах веднага след сън и го водех където трябва.
Виж целия пост
# 706
re_ge (и всички, които са минали по тоя път), синът ти като тръгна на градина говореше ли поне малко? И на какво ниво говор и комуникация започна да се включва в груповите занимания? Например рисуване, оцветяване, рязане с ножичка и изобщо работа по тетрадката. Участваше ли в тържествата с някаква изява?
Дъщеря ми вече говори дотолкова, че да каже какво иска и като я питат нещо (по учебния материал), да отговори. Но няма още тази лекота, с която да започне разговор, различен от желанията ѝ. Седи при децата, разглежда си книжката, забавлява се, но не иска да прави това, което правят другите деца. Плаха е и несигурна. Като че ли усеща, че няма да се справи добре. Вкъщи правим заедно нещата и ѝ е интересно, но там...все още удряме на камък. Мислех, че фината ѝ моторика е добре, тъй като от съвсем малка хваща с лекота дребни предмети, пуска стотинки в касичка, реди пъзели, на 2 годинки рисуваше затворен кръг (рисуваше по чорапите на кака си усмихнато лице), но сега разбирам, че не е съвсем добре в това отношение. Или по-скоро ѝ е трудно. Но работим и задобрява, полека-лека...
Виж целия пост
# 707
Моята тръгна с памперс гащи и 20 думи. Аз си знам какво ми е било. Беше на 3. Между другото, ние попаднахме на изключително отададени учителки и цял живот ще съм им благодарна. За 2 години я научиха на самостоятелност, а и с говора доста дръпна. Така пе всичкото притеснение беше за хубаво.
Виж целия пост
# 708
Моето тръгна на 2г.10 м на градина. Знаеше около 5 думи: да, не, името си ,тате, мама и какви звуци издават животните. Беше ходила почти година на логопед. Включваше се в занимания, разбираше какво да направи, но и беше трудно да изреже, сгъне и подобни, както и дума не изговаря. Лоша фина моторика, много добра обща. Без памперс. В тържества не участваше, освен всичко се притесняваше и от многото непозната публика там. С децата играеше.
Виж целия пост
# 709
re_ge (и всички, които са минали по тоя път), синът ти като тръгна на градина говореше ли поне малко? И на какво ниво говор и комуникация започна да се включва в груповите занимания?
Моето хлапе като тръгна на училище още не говореше. Имаше няколко ключови думи и знаци дето ползваше (тоалетна, храна, вода, не, да, и подобни), и то не системно използване.
Но тук цялостното отношение и система са различни, та не знам до колко е съпоставимо с вашата ситуация. И в училището е като в градината - не взима участие в групови занимания. Фината моторика е добре, но отказва да я прилага (тези дейности ги намира за скучни).
Виж целия пост
# 710
Днес се срещнах с директора и учителките.Свило ми се е сърцето.Утре ще го водя.Директорката не ми хареса особено.От старата гилдия със стари разбирания.Но госпожите изглеждат добри и разбрани.Едната е младичка и много симпатична.Разбрахме се да е до обяд.Предупредих,че не е самостоятелен,че има проблем с храненето,и че не може хубаво да си обуе гащите след тоалетна.Казаха,че ще му помагат щом трябва.Имало и други като него,не бил само той несамостоятелен.Чудя се обаче как ще влезе без мен.Той и при леля си не иска да влиза без мен.Като ваденка е залепен за краката ми.
Виж целия пост
# 711
Просто разделите трябва да са ви по-бързи сутрин. Оставяш го и тръгваш. Ще плаче, ще направи опит за манипулация, вероятно, но не трябва да се поддаваш. Дано му хареса там и дано децата лесно да го приемат. Това зависи най-вече от учителките. Успех и да пишеш как е минало. Simple Smile
Виж целия пост
# 712
re_ge (и всички, които са минали по тоя път), синът ти като тръгна на градина говореше ли поне малко? И на какво ниво говор и комуникация започна да се включва в груповите занимания? Например рисуване, оцветяване, рязане с ножичка и изобщо работа по тетрадката. Участваше ли в тържествата с някаква изява?
Амиииии не. Тръгна на градина на 3 и половина. Имаше 20-тина думи в речника - ползваше основно Мама и Не. Перфектна груба моторика, лоша фина. Лош Сид. Обаче спокоен, без агресия, вечно отвеян и замислен, срамежливо усмихнат ... обаче много лошо разбиране на речта да не кажа почти никакво. Седи си играе си сам. Децата как го обичаха ...необяснимо ... а мацките в групата вечно го обгрижваха...В началото беше като мебел там, учителките на занятията игнор, по празненствата седи си на столчето и толкова. Ресурсната много готина мъкне го натам насам и още вечно  тичаме по някакви терапии логопед специален педагог психолог кинезитерапевт заради повдигнатите пети, все нещо правим.
Когато все пак проговори ( на 4 и 9 месеца почна  с изречение от две думи ), подобри се разбирането, някак нещата на занятията потъгнаха, учителките забелязаха че почна да запомня ( макар че пак къде чул къде не чул ) , почнаха да му дават малки стихчета, включиха го в сценки. а вече в четвърта група имаше пълно участие навсякъде и нормално мина теста за училищна готовност. Но в началото ако има дете със СОП учителките винаги много го делят, не му обръщат внимание, не го включват в представления. Сякаш самото седене мирно вече е всичко което се изисква от такова дете. Майките редовно бучим, но то и бучененто трябва да е деликатно защото ако се настрои учителката срещу детето е край ....
Виж целия пост
# 713
Тръгването на градина е по-стресово за майките, отколкото за детето. Градината много полезна за деца, които закъсняват с говора или нещо друго, защото щат-нещат, започват да подражават на другите и стадното става по-силно. Вярно, че е неприятно, когато някое дете каже "ти си бебе", но в някаква степен е и стимулиращо, детето се "напъва" да догони останалите. С времето всичко ще се нареди, но трябва повече търпение от ваша страна. Учителките, ако са свестни, си знаят работата. Искайте децата ви да бъдат включени активно в учебната дейност и като се подготвят тържествата. Мож една дума да му дадат и то да я премълчи, но да знае, че е с другите.
Виж целия пост
# 714
Чудя се обаче как ще влезе без мен.Той и при леля си не иска да влиза без мен.Като ваденка е залепен за краката ми.
Дали ще се навият да направите няколко дни за въвеждане в обстановката? По друга линия, но пак със същия проблем сме. И в градината, и в училище, договорихме да има няколко дни на "преход". Иначе за някои деца си е огромен стрес, и такива като моето е абсурд от ден първи да влязат без да настане ад.
Виж целия пост
# 715
Питах,не можело.Искаха от първия ден по цял ден да го държат,но аз настоях да е до обяд.Плавна адаптация във втора група нямало,големи били,трябвало да си знаят задълженията.Иначе нямало да свикнат.Ако се установят проблеми имало там психолог към когото да се обърнем.Тази нощ от притеснение сигурно няма да спя,но ако сега не го отделя от себе си,после ще ми е още по трудно.Чудя се ако не се пусне от мен и изпадне в истерия,ако не пожелае да влезе и тръгне да бяга.Това ще е огромен стрес за него.Иска ми се да му го спестя и нещата да станат по по-лек начин.Той е с много чувствителна душа.
Виж целия пост
# 716
Ако детето се чувства добре, не го прибирайте на обяд. Така се откъсва от другите деца и те сформират групички без него. Трябва да е на купона. Знаем как е - когато някой липсва на купона хората свикват с липсата му или че си тръгва рано и го забравят.
Виж целия пост
# 717
Стефи , ще напиша неща които няма да ти харесат (за което се извинявам), но по-добре да ти кажа сега аз ,отколкото да ги чуеш зад гърба си някой ден.
Без да се обиждаш но е трябвало вече това откъсване да се е случило. Вече си закъсняла. Приеми случващото се като добро за детето. Децата за различни без значение дали са в норма или не са. Има чувствителни деца , но това не значи да ги държим до полата си докато станат за женене. Няма как да стане без стрес - сега,преди, в бъдеще има деца за които това е стрес който не може да се избегне. Приеми че е добре за него. Мисли за него не за себе си. Мисли че живота е джунгла, а ти го държиш обвит в памук. Ще дойде време когато ще трябва да се оправя сам, без теб . Приеми че този момент на откъсване- отдиране от теб започва сега.  Вече си закъсняла за възможност за адаптация, било е впърва група. Сега за съжаление ще стане с отрязване. Може да има рев, може да има истерия- това не е твоя работа, той е в групата на градината, учителките трябва да създават авторитет и той се създава в такива моменти. Когато  мама я няма. Да, има психолог и той ще помогне на детето да премине през това ако се наложи. Много деца го преминават и без психолог. Да, това е твоето дете, да боли те, но помисли че го правиш непригоден за самостоятелен живот. Това ли е доброто за него...
Там където ти влизаш аз излизам. Преживяла съм го бсолютно същото. и на мен ми казваха така, а си мислех че са гадняри.
Виж целия пост
# 718
Днес раздялата беше много драматична.Малкият много се разтрои.Грабнаха го и ми казаха да излизам по-бързо.Чувах го от другия край на улицата как пищи.Взех го на обяд усмихнат.Бързо се е успокоил,около 20 минути плакал,бил е послушен,разказва за децата.Харесал си е някакво русо момиченце.Не е ял,не е пил вода,не е ходил до тоалетна.Като го взех изпи цяло шише вода и каза,че много му се пишкало но го било срам да каже на госпожата.Каза,че госпожата била добра,но се карала на другите деца,защото викали.Доволна съм,защото много се притеснявах,че през цялото време ще реве,а той надмина очакванията ми.
Виж целия пост
# 719
Видя ли, че не е толкова страшно Smile

Редакция: нормално е за една майка да иска да предпази детето си от емоционална травма и да поеме всичките му страдания и терзания, обаче има неща, които детето трябва да преживее и трябва да премине през това само. Не може ти да му водиш всички битки, а и не трябва. Много пъти вече съм имала такива ситуации в училище с дъщеря ми. Искам аз да й оправя социалните конфликти и проблемите, обаче няма как, или може и да има, но ако го направя, няма да й направя услуга. Недей се шашкай толкова с детската градина, ще видиш, че е за добро. За къснопроговарящо дете, градината е задължителна, по мое мнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия