Трудно проговаряне - тема 25

  • 97 601
  • 974
# 780
poppy-fairy И децата в другите държави боледуват доста. Просто при тях не се изписва антибиотик за един запушен нос. Там някак си го карат по през пръсти и не товарят децата с лекарства постоянно.
Виж целия пост
# 781
poppy-fairy И децата в другите държави боледуват доста. Просто при тях не се изписва антибиотик за един запушен нос. Там някак си го карат по през пръсти и не товарят децата с лекарства постоянно.

Да, боледуват, не съм казала, че изобщо не боледуват. Само че за боледуване се смята температура, разстройство и повръщане. При кашлица и сополи не се смята, че детето е болно, дори в момента с Короната само тестват и детето продължава да си ходи на градина или училище без да се изписват лекарства.  Обаче никой не си навлича детето с 5 ката дрехи и не търчи на доктор заради сополи. Докато в бг сакън да не простине и да не подсмръкне.
Виж целия пост
# 782
Там обаче няма вятър няма сняг си ги извеждат от градината. За децата в Дания съм чувала, че  спят в количките навън (като са по-малки де). Докато тук едва чак в градинска група се добрахме до двора на нашата градината. Както и да е културата ни е такава, че вън вали ли сняг и стане ли студено детето не бива да се извежда особено пък ако е болно (съвет от лекари предимно стара школа или пък някоя баба).
Виж целия пост
# 783
Не бих казала,че детето ми е болнаво.Преди да тръгне на градина изобщо не е боледувал.И при -10 сме излизали,никога не е настивал.Но ако има вятър задължително с шапка.Ако играят децата навън и да без шапки те се сгряват и не им е студено,но моето не е било част от играта а е стояло на пейката.Които плачели ги слагали там да стоят.Дори е наизустил реплики от сорта на"Сядай там и си мрънкай сам да не те слушаме".Постоянно разиграва сценарии и наизустени реплики от това,което чува през деня.И определено има неща,които не ми харесват.
А относно самостоятелността съм съгласна и се опитва да ги прави нещата сам,но му е нужно повече време.Там едва ли ги изчакват,защото всичко е по график.
Виж целия пост
# 784
Моля, пуснете нова тема.
Виж целия пост
# 785
Здравейте! Виждам, че няма все няма нова тема за това ще пиша тук.
Нормално ли е сина ми на 1 г и 2 м да не сочи все още. Не сочи като го питам кое е това, не сочи и да ми покаже, че иска нещо. Например, ако е гладен- гледа храната, гледа мен и почва да мрънка или да реве.Така се разбираме. Сякаш не знае как да изрази, че иска помощ за нещо от мен, само ме гледа и мрънка. Иначе казва целенасочено 5-6 думички, които свързва с обекта. Като го питам къде е тате, мама, патето, бебето и още няколко такива- винаги се обръща и с поглед ми показва. Обръща се на името си, но не чак всеки път. Весел е, общителен, имитира ни много, показва колко голям ще стане, показва къде са му ушите и т.н. Но за това сочене, чета навсякъде, че било супер важно.
Виж целия пост
# 786
Здравейте моето дете е на 7 и половина и изостава не говори както трябва за възрастта си и не разбира така много се притеснявам нямаме точна диагноза какви изследвания сте правили вие отхвърлят диагноза аутизъм и умствено изостанал. Скоро се разбра, че не чува добре дали е възможно от това да е изостанал имали някой с такъв проблем и след операция евентуално оправили ли са се нещата
Виж целия пост
# 787
Здравейте! Виждам, че няма все няма нова тема за това ще пиша тук.
Нормално ли е сина ми на 1 г и 2 м да не сочи все още. Не сочи като го питам кое е това, не сочи и да ми покаже, че иска нещо. Например, ако е гладен- гледа храната, гледа мен и почва да мрънка или да реве.Така се разбираме. Сякаш не знае как да изрази, че иска помощ за нещо от мен, само ме гледа и мрънка. Иначе казва целенасочено 5-6 думички, които свързва с обекта. Като го питам къде е тате, мама, патето, бебето и още няколко такива- винаги се обръща и с поглед ми показва. Обръща се на името си, но не чак всеки път. Весел е, общителен, имитира ни много, показва колко голям ще стане, показва къде са му ушите и т.н. Но за това сочене, чета навсякъде, че било супер важно.
По принцип пишат че до 15 месеца е диапазона на това умение стимулирайте го като вие сочите всичко, друга идея е пукането на балони сапунени има книжки който са специално направени да се упражнява показалеца като се натискат копчета, всичко което изчетох за соченето е че когато детето започне да има споделено внимание и да разбира жеста ще започне да го прави. Моето е на почти 11 месец от две седмици прави пръста като сочене но забелязвам че единствено докосва предмети с него и по книжка пипа с пръста картинки няма го още соченето към нещо което иска или е на далеч но протяга ръка когато иска нещо. Само да питам а с цяла рака протяга ли към нещо желано това също се води сочене
Виж целия пост
# 788
Според мен за сочене се има предвид соченето с цяла ръка или с пръст към обекта, но сочене не е, ако само се протяга, защото е билзко и за да го вземе. При нас има споделено внимание отдавна, защото той винаги ме поглежда - например аз му показвам книжка и поглежда мен, поглежда книжката или прави нещо смешно и ме поглежда да сподели и се усмихва, прави беля и ме поглежда да види дали ще му се скарам и т.н. Това го считам за споделено внимание. Иначе е обособил показалеца много отдавна, постоянно си човърка нещо с него, дава ми боц и т.н Просто не знае за какво да го използва. Посочва ми само с поглед.Трябва явно да посочвам повече.
Виж целия пост
# 789
Едното е "дай ми" - използване на възрастния като инструмент, защото детето не може да стигне до обекта. Децата обикновено развиват и един специфичен жест на протягане на ръката с длан нагоре и свиване на всички пръсти, но това е преди да се научат да казват дай.
Другото е "разкажи ми за това, кажи ми" - детето проявява интерес към самия обект и иска да насочи вниманието ти да му разкажеш или да ти каже "това е Х, аз го познавам това нещо".
Тръгвате заедно да сочите, ти да сочиш, да му държиш ръката, да наместиш пръстите му така, че да остане показалецът и започваш да разиграваш малко театър - какво е това - кончето, кончето прави ...; къде е тати - ето го тати; а кой е това(и сочиш към себе си) - мама е. И така докато се научи или докато ти вече започнеш и насън да сочиш Wink.Някои деца не се научават спонтанно да сочат, затова трябва ти да го научиш. По същия начин, както си го учила да държи шишето или лъжицата или солетата.
Виж целия пост
# 790
Кога бебето започва да разбира жестовете защото в началото просто копират поведението. Моето например повечето игри който му покажа се справя а като почна да го карам да маха или да пляска или да клати глава за не неиска. Стигам до извода че игрите са му интересни и веднага ги учи но тея другите жестове не разбира за кво са му
Виж целия пост
# 791
Моето дете като беше на годинка и нещо, сочеше с пръстче към обект, който е събудил интереса ѝ (картинка) и се усмихваше. Викам си - ето, сочи, значи няма проблем (тогава много бях чела, за какво да внимавам и я следях от бебе - всичко беше изрядно). После обаче се случваше много рядко да сочи, по друг начин ми показваше, че има интерес към нещо - или вдига ръчички, или плаче и ме дърпа. Чак към 3 годинки се научи да сочи пак (като тръгнахме на логопед), сега е на 5г. и сочи всичко, което ѝ направи впечатление по улиците...и не само сочи, а го и назовава, че ме кара и аз да повтарям. Grinning И ако измънкам тихичко, да не ни слушат хората, то тя ме кара да повторя, като иска да е с по-силен глас. Спираме на 100 места, да посочваме и да казваме какво виждаме (по нейна воля)...та както се казва, компенсираме пропуснатите моменти.
Виж целия пост
# 792
Моето дете не сочеше до много късно. Започна да бърборка и казва думички чак когато започна да сочи. Соченето не е за подценяване и по мое мнение. И при моето дете соченето не беше естествен процес, трябваше да й нагласям пръстчетата в началото и да я "уча" как да сочи.
Виж целия пост
# 793
Соченето и жестовете за здрасти, чао, въздушна целувка и др. са също толкова важни, така че тренирайте ги. В обичайния живот не обръщаме много внимание на тези неща, смятаме ги за интересни "номера", които децата научават, но се оказва, че те са маркер в развитието.
Виж целия пост
# 794
Искам да задам въпрос към специалистите и по - компетентните майки тук .
Детето ми е на 2 години . Когато й чета книжки постоянно ме кара да й дам нещо от книжката . Казва ми дай ,или казва ела ..например някакво животинче да дойде от книжката . Прави го и с телевизора .
Обяснявам и показвам с нейната ръка , че книжката е плоска и не може да се вземе нищо . Нормално ли е да си мисли , че нещо от книжката или телевизора може да се вземе или да дойде при нея ?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия