"Като направих беля, пак ли ме обичаш?"

А що се отнася до разказаните трагични случаи - и в двата от тях се питам къде са били възрастните. Никой ли не ги е чул тези деца, че се карат, та да отиде да види какво става, преди да се избодат с вилицата? За втория случай emem направо си казва, че майката излязла нанякъде си. Да не му идва на човек до главата наистина, но при две момчета на 6 и 4 годинки мене все още ме е страх да вляза да се изкъпя, ако баща им не е у дома.

по никакъв начин не изразявам съмнение, че историите са истински, не това исках да кажа. А че би ми се искало да не са истински, понеже са ужасяващи.  Но такъв е животът  и такива неща се случват. Не съм съгласна да се търси вина на възрастните, които са ги оставили сами.

Тинкърбел, вдигнах една тема на първа страница ... не си спомням заглавието, но тя истински ме докосна... Много хубави неща има казани там. Ако не си я чела, силно я препоръчвам...

По себе си знам, че като объркам нещо с моята дъщеричка, после дни наред го премилам в главата си. Постоянно в мен се борят две неща: "Тя е още малка" и "Тя разбира". Балансът между тези две неща за мен е най-труден.

Стига, какви са тези ужасии, изправиха ми се косите.
Абсолютно подкрепям мнението на блажка.

Еми, честито!!!       Страхотна новина!

За моята история не гарантирам, че е автентична - чула съм я от бабите наоколо преди доста време, но много ме впечатли тогава. Но си е съвсем достоверна, човешка драма. Но исках само да покажа, че и майката може да зауби контрол и да се стигне до трагични последици. Все пак са единични случаи.

Тинкърбел, много хубава си стана темата с твоята история с дъщеря ти. Като пусках темата, се чудех дали някой изобщо ще отговори, а то виж каква стана. Мисля, че си от родителите, които мого се вслушват в децата си и правят максималното за тях, така че съм сигурна, че ще намериш пътя. Успех с новата бременност - и наистина може хормоните да се шегуват с теб.
Моето кърмене приключи съвсем наскоро, не беше лесно - хич не беше готова Ирина и все пита има ли пак мляко, но чака да дойде бебето, за да има отново и за нея  . Благодаря за интереса! 

"Уместен въпрос, уместен въпрос", както казва барон Мюнхаузен.

блажка   , много искрено ти завиждам за онези работи с изразяването на чувствата в градината. Колко е хубаво системата да работи  за децата, а не просто за леснината на възпитателите, но това е една друга, болна за мен тема...
Нещо се отклоних, извинете.

emem, честито, страхотна новина!! И много хубава тема, в която да я споделиш!

Тинки, казали са ти вече повечето неща, които аз бих искала. Как е Цвета днес/вчера? Катето определено по-малко от Вики разбира последствията от яда/агресията си, съответно по-лесно ме изкарва мен от нерви. И не е от възрастта, мисля, че си е някаква момическа черта. Дано е успяла да разбере "вината" си и факта, че вече си й простила, че ти и коремчето, както и бебчето сте добре. И на теб, и на нея са ви са се събрали повечко емоции и напрежение. Аз винаги съм в невероятен стрес при заминавания, раздели и т.н. и искам просто момента да мине. Като добавиш твоите хормони и нейните емоции, че остава далеч от теб - ето ти ситуацията. Тя все още ли е така привързана към теб?
Колкото до случките, които разказахте, ужасяващи са и сигурно са верни Затова повтаряме хиляди пъти за последствията от всяко действие, за опасните предмети в ежедневието ни, затова уж все сме наблизо... Но уви, и такива трагедии се случват 

Деметра, радвам се да те "видя". Даааа, мнооооого болна тема. Последните дни съм в голяма депресия по отношение на градините ПАК, добре, че си поговорих със Злати. Хайде да се видим скоро, на куп, или по женски, да си поговорим  (сори за офф-а)

Тинкърбел, не знаех за бебето, честито!
Искам само да ти напомня, че на 4 години е много трудно да овладееш емоциите си. Всъщност ми се струва по-важно да говорите с адашката не за разкаянието и прошката, а за начините на изразяване на негативните чувства. Обясни й, че тя има право да бъде ядосана, гневна, бясна дори, но да го изразява с думи, а не с агресия. Много е важно да се научи да го прави. Моят Бобо е много мълчалив и таи чувствата и в себе си и е моя грешка, че не успях да го науча да ги формулира и отреагира словесно. Преди време стана жертва на улично нападение, нападателят беше заловен и осъден и аз останах с впечатлението, че Бобо е преживял случката. Да, ама не. Преди около месец той се нахвърлил да бие фалшив слепец, задето мамел хората. Та си го прибирах от полицията. След всичките разговори разбрах, че при вида на измамника моят син се е почувствал отново като при нападението и е реагирал с агресия. И сега се опитвам да направя това, което не успях до този момент - да се научи да говори за чувствата си, да анализира и формулира вербално това, което го кара да се чувства зле. Разбира се, сега е много по-трудно, но пък от друга страна той е по-голям и се опитва съзнателно да работи в тази посока. Та искам да кажа, не търси толкова решението по линията вина-разкаяние-прошка, колкото в посока на градивно поведение.

емем, радвам се, че и ти си решила да имаш още едно дете!

Не съм решила, Цвета, поне не на този етап - то само си реши, аз само се стреснах и ревнах в началото, но сега му се радвам и го очаквам  .

Случката със сина ти е доста неприятна, но ми харесват изводите, които правиш, за нуждата от вербализиране на негативните емоции. Дано да се справите и двамата, а аз ще опитам да последвам съвета ти от рано - имам едно доста темпераментно дете и като е ядосана, хвърля неща, вместо да казва какво иска.

Тинкър, и Цвети е везна и се извинява много трудно. Когато все пак го прави, не звучи искрено /в смисъл, че съжалява/, а по-скоро "Омръзна ми да сме сърдити, давой да приключваме". Има гневни изблици, няколко пъти ми е посягала, но по-скоро символично. Понякога ме притеснява, че не е съпричастна към проблемите и болката на другите. Друг път пък си мисля, че го преживява дълбоко в себе си и просто не дава външен израз.
Онзи ден се скарахме, защото се държеше неуважително към храната. След като 15 мин. слушах колко е гадно яденето и изнудваници от сорта, че ще яде само ако аз я храня, просто прибрах храната и казах, че тази вечер няма да се вечеря. Последва една истерия...не ти е работа. Но ми стана смешно защото по-едно време откъсна крайче от една книжка и каза, че ще яде хартия. Ама на краставичяр краставици продават ли се - и аз съм ги правила същите. Казах й, че едва ли ще й навреди, да действа и разбира се не го направи. Та всяко с номерата си. Но винаги и повтарям, че я обичам каквото и да е направила и независимо колко съм ядосана.
От известно време започнах да се опитвам да използвам "техниката на отразяване на чувствата" на Дотсън и наистина има ефект. Направих го, когато й казах, че най-вероятно няма да ходи на Зелено училище /все пак отиде, макар и със закъснение/. Прие го много тежко, но нямаше истерия, нито пък ме обвини мен, както очаквах. Опитвах се да я гушкам и да и говоря, че знам колко е сърдита и разочаравана, че наистина много лошо се е получило с тоя конюнктивит, че и мен много ме е яд и т.н. Това е добър начин да я научиш да говори за чувствата си и да ги анализара, както ти е писала Цвета. Когато ти й казваш какво тя чувства и тя започва да допълва, а ако бъркаш те поправя.

Не само, че и обяснявам колко я обичам въпреки щуротиите, които прави, но и винаги когато усетя че започвам да се ядосвам много и нещата отиват към скандал я предупреждавам за това. Тя вече знае, че като полудея става лошо и обикновено си избира да не се стига до там:)

Просто и казвам "Елина, нервно ми е, защото днес ми се случи това и това, не съм се наспала сега започвам вече много да се ядосвам и след малко ще започна и да викам, а може и да си отидеш в стаята накрая....и дай да направим така, че това да не се случва".

Гледам да не прекалявам с това и да го използвам наистина като последна спирачка.
Колкото до обикновените бели..като разливане да разни течности и подобни сме се обяснили, че не е страшно да се случи, на всички им се случва да разлеят или счупят нещо и единственото което трябва да се направи е да се почисти след това.

С хапането, удрянето и подобни  ПОКАЗВАМ колко е гадно и обяснявам до полуда, че такива неща не се правят защото......бла-бла-бла...според случая:)

На мен ми казва, че като направи беля трябва да я гушкам, а не да й се карам. Толкова са сладки.

Миленче,    Със сигурност ще има за какво да си говорим   

Емемче - коремче, съвсем ти оплИескахме темата     


Не, че ми е съзодийка девойката ти , но така, както го разказваш, тя усилено и като че ли съвсем успешно се опитва да преработи възникналите чувства и ситуации, вместо да се затормозява с чувството за вина, което обикновено съпровожда трайните "искрени" съжаления  (последният да затвори вратата на това изречение  . Днес май съм една Везна в добро настроение и не мога да си сложа точката  )



Цвете, вербалният начин за изразяване на чувствата не е универсално средство, подходящо за всеки темперамент. Някои хора се изразяват чрез по-активни движения (например спорта) или чрез определен вид дейности (рисуване и т.н.) Мисълта ми е, че ти можеш и трябва (мразя този израз) да говориш за чувствата и да обръщаш внимание на емоционалните преживявания. Другата страна обаче може да се окаже, че не е от "вербалиня" тип и да не ти върне "жеста", а да продължава да търси друг начин за изразяване.
Може и Бобо да е от тези хора и изказването на глас да не му помага да се почувства по-добре и да продължав да търси друг начин. Ако е така, помисли каква дейност си забелязала, че го е ратоварвала досега. Като му назоваваш чувствата го поощри да си помисли за тях и да отиде да потича в парка или каквото там го кара да се чувства добре.
Често пъти тези хора въобще не си падат да говорят за чувствата си (в повечето случаи мъже като че ли), но това не значи, че не могат да си мислят, да преработват негласно и да се разтоварват невербално.     

До този момент си мислех, че не е проблем, че не говори за чувствата си, ако аз говоря, а той поне слуша. Но се оказа, че не съм наясно с това, което става. А както се оказа, и той не е наясно. И в критичната ситуация, в която попадна, прояви някакво желание да говори за това. Затова сега се опитвам да го разприказвам. Но ти благодаря за информацията, от полза ми е.

   А моята маймунка от първия си съзнателен период ми излиза след някоя беля с номера:"Е,и като съм лошичка пак ме обичаш,нали?".