Здравейте!
Моля бременни жени или със слаба психика да не четат!
Ще започна с описание на първото ми раждане, за да разберете дилемата ми сега. В началото на 38 гест. седмица, след цяла нощ силни болки тип менструални, но търпящи се, сутринта отидох до водещият ми женска консултация, за да ми потвърди ще раждам ли или не. Прегледа ме, каза, че съм на половината път с 4 см. разкритие и ме прати в родилното. Аз усмихната, щастлива и спокойна отидох. За съжаление тогава не знаех много неща и сляпо се доверих на лекарят на смяна (нямах избор на лекар). Прегледаха ме, казаха, че ще е голямо бебе, потвърдиха 4см. разкритие, вързаха ме легнала за следене на тоновете, хакнаха ми системата с окситоцин и се започна. Не се смятам за лигла, уж търпя на болка, но изживях кошмарни 5 часа със зверски непрекъснати контракции, а бавно разкритие. , Мисля, че с този окситоцин раждането ми стана прекалено форсирано, без организма ми да е готов... Самото изгонване също се проточи, може би наистина съм много тясна и не съм напъвала добре, както ме обвиняваше израждащия (въпреки, че сега вярвам, че баш добре съм напъвала, щом успях на два пъти от зор да се изпусна по малко, въпреки клизмата
) Както и да е - родих доста смачкано бебе, "голямо" 3кг и 50 гр., важното е, че е живо и здраво, и вече порастна страхотно момченце:) За шиенето без упойка, разкъсванията, броя шевове и последващите инфекции няма да говоря...
Така, всичко мина и замина и сега след почти 7. год се решихме на второ дете.Терминът ми е 07.05., а от началото на април (откакто спрях магнезия) имам нерегулирани контракции. При преглед на 12.04 споделих това на гинеколога, който ме следи, той ме "бръкна" и откри с изненада, че имам 4 см. разкритие.(откога е така не се знае). Бебето беше 3400кг. по ехограф. Той ще ме изражда (работи в родилното) и ми каза, че раждането ще е скоро и като зачестят контракциите да му се обадя. На същия и по-следващия ден на два пъти ми изтече слуз, която мисля, че е тапата (или поне части от нея). Имам контракции всекидневно с поносими болки по 1-2 часа поне, но излизат фалшиви, защото преминават. Така си чакам 2 седмици... Вчера пак бях за запис на тонове, всичко е наред, бебето вече е 3,870кг. по ехограф, главата е 97,6 мм. Лекарят ми предложи да отида в петък предпразнично (тогава е на смяна) и да индуцираме раждането с окситоцин - за един час съм щяла да родя... Казах му, че и предния път бях със 4см. разкритие и не се получи добре с окситоцина. Тогава щял да ми пукне мехура и да изчакаме 2 часа да тръгнат сами контракциите, което също отхвърлих, мисля, че е допустимо такова пукане чак при напреднало 6-7 см. разкритие. Той знае, че искам да е естествено раждане, без намеси, но го притеснявало, че бебето расте бързо и да не стане много голямо, а аз съм 1,58см и тясна. Каза, че и аз, и бебчо сме готови (то отдавна си върви с 2 - 2 и 1/2 седмици по-голямо от гестационната възраст)... Сега вече и аз се притеснявам колко ще порастне, защото четох, че дори с разкритие и паднала тапа можело даже да пренося и тогава вече не знам как ще го изкарам това голямо бебе...
За себе си почти съм взела решение как ще постъпя, но се притеснявам да не направя грешка и искам да чуя различна гледна точка - Вашата. Ако бяхте на мое място какво бихте направили?
Виж целия пост
Моля бременни жени или със слаба психика да не четат!
Ще започна с описание на първото ми раждане, за да разберете дилемата ми сега. В началото на 38 гест. седмица, след цяла нощ силни болки тип менструални, но търпящи се, сутринта отидох до водещият ми женска консултация, за да ми потвърди ще раждам ли или не. Прегледа ме, каза, че съм на половината път с 4 см. разкритие и ме прати в родилното. Аз усмихната, щастлива и спокойна отидох. За съжаление тогава не знаех много неща и сляпо се доверих на лекарят на смяна (нямах избор на лекар). Прегледаха ме, казаха, че ще е голямо бебе, потвърдиха 4см. разкритие, вързаха ме легнала за следене на тоновете, хакнаха ми системата с окситоцин и се започна. Не се смятам за лигла, уж търпя на болка, но изживях кошмарни 5 часа със зверски непрекъснати контракции, а бавно разкритие. , Мисля, че с този окситоцин раждането ми стана прекалено форсирано, без организма ми да е готов... Самото изгонване също се проточи, може би наистина съм много тясна и не съм напъвала добре, както ме обвиняваше израждащия (въпреки, че сега вярвам, че баш добре съм напъвала, щом успях на два пъти от зор да се изпусна по малко, въпреки клизмата
) Както и да е - родих доста смачкано бебе, "голямо" 3кг и 50 гр., важното е, че е живо и здраво, и вече порастна страхотно момченце:) За шиенето без упойка, разкъсванията, броя шевове и последващите инфекции няма да говоря...Така, всичко мина и замина и сега след почти 7. год се решихме на второ дете.Терминът ми е 07.05., а от началото на април (откакто спрях магнезия) имам нерегулирани контракции. При преглед на 12.04 споделих това на гинеколога, който ме следи, той ме "бръкна" и откри с изненада, че имам 4 см. разкритие.(откога е така не се знае). Бебето беше 3400кг. по ехограф. Той ще ме изражда (работи в родилното) и ми каза, че раждането ще е скоро и като зачестят контракциите да му се обадя. На същия и по-следващия ден на два пъти ми изтече слуз, която мисля, че е тапата (или поне части от нея). Имам контракции всекидневно с поносими болки по 1-2 часа поне, но излизат фалшиви, защото преминават. Така си чакам 2 седмици... Вчера пак бях за запис на тонове, всичко е наред, бебето вече е 3,870кг. по ехограф, главата е 97,6 мм. Лекарят ми предложи да отида в петък предпразнично (тогава е на смяна) и да индуцираме раждането с окситоцин - за един час съм щяла да родя... Казах му, че и предния път бях със 4см. разкритие и не се получи добре с окситоцина. Тогава щял да ми пукне мехура и да изчакаме 2 часа да тръгнат сами контракциите, което също отхвърлих, мисля, че е допустимо такова пукане чак при напреднало 6-7 см. разкритие. Той знае, че искам да е естествено раждане, без намеси, но го притеснявало, че бебето расте бързо и да не стане много голямо, а аз съм 1,58см и тясна. Каза, че и аз, и бебчо сме готови (то отдавна си върви с 2 - 2 и 1/2 седмици по-голямо от гестационната възраст)... Сега вече и аз се притеснявам колко ще порастне, защото четох, че дори с разкритие и паднала тапа можело даже да пренося и тогава вече не знам как ще го изкарам това голямо бебе...
За себе си почти съм взела решение как ще постъпя, но се притеснявам да не направя грешка и искам да чуя различна гледна точка - Вашата. Ако бяхте на мое място какво бихте направили?
И 5 часа след приема ми в болницата не тръгнаха изобщо. Родих 1 час след окситоцина, с 3 напъна. Не исках така, но съм доволна. 
Общо взето място не мога да си намеря с този огромен корем, от скоро ми се подуват и ръцете и краката, като на слонче са... 
