В МАЙската група настана оживление-всички се стягат за родилно отделение!

  • 37 832
  • 726
# 285
Преди 2рото секцио щях да ти кажа спинална.. След гореописаните перипетии, които ми се случиха и явно и на теб, бих ти казала пълна. Да, ще си парцал целия ден, но по-добре от жив кошмар 30 минути.
Autumn magic, преминаваш през голяма трудност Cry Надявам се поне се утешаваш с това, че се грижат добре за бебеъо, раздялата е временна и е за добро. За кърмата - както е казала NewBграбвай помпите. Може и да ти олекне малко на душата от това, че се храни с твоята кърма. Heart
Честито на новородилите мами и бебчета! Да сте живи и здрави! ❤️

На мен ми предстои секцио след 2 седмици и след опита, който имам с първото много ме е страх. От упоиките от, самото чувство по време на операцията... От всичко. Към мамите които са раждали с пълна анестезия дали са ви интобирали? Чудя се каква упойка да избера до вторник трябва да съм решила, тогава имам консултация с анестезиолога. Предния път раждах с коктейл от епидурална+спинална беше най-големия кошмар... Сега незнам какво да избера..😥
Виж целия пост
# 286
Момичета, страх ме е и мен да не се сблъскам с депресията. Пламен е мъничък все още и неонатолозите го държат при себе си, което мен ме съсипва просто. Имам голямо желание да пробвам да кърмя, да си го гледам, но те не ми го дават - трябвало време да се адаптира..

Колко се роди и в коя седмица? Станаха доста бебчета и започнах да се обърквам. Дъщеря ми се роди в 36та седмица 2,800. Беше в кувьоз 4 дни и ни изписаха на петия. Аз веднъж я кърмих на втория ден (тя трябваше да стои на много топличко и ми позволиха да отида в стаята с бебетата, където държат много топло, отколкото при родилките). После започнах да се изцеждам и бях казала на акушерките, че държа да си й дават от моята кърма. Те идваха и взимаха от мен, като дойдеше време за хранене, а аз се изцеждах постоянно, за да имам прясна кърма за детето. Като се прибрахме, засука сякаш не е била на шише 5 дни.
Знам и колко се притесняваш, защото бебето не е при теб. Но ако докторите казват, че е ок и трябва да постои още, ще трябва да слушаш и да се довериш. Още малко и ще се приберете вкъщи, и ще се гушкате спокойно! Hug
Роди се в 37+1, но 2.500 поради стареене на плацентата. Днес ни е третия ден в болницата, предполагам в понеделник ще ни изпишат. Още не са ми го давали да пробвам да кърмя, а пробвах с ръчната помпичка и имам коластра, но само сълзи още. Кърмата ми не е слязла и го отдавам на стреса, понеже това, че не е при мен много ме притеснява, плюс че и кърмата ми не е слязла още, а много искам да го кърмя. Успокоява ме това, че е под лекарско наблюдение. Стои на топличко, дават му АМ, увеличили са му милилитрите и пълни памперсчета активно, което много ме радва. Опитвам се да стимулирам кърмата с помпата или на ръка, но още нямам особен успех. Иначе и на мен ми казаха като тръгне да се цедя и да им давам, но още чакам. Определено хормоните ми бушуват много.
Виж целия пост
# 287
АUrumqi magic, и при двете секцио кърмата ми дойде на 4-я ден. Нормално е да се забави след операция, но ще дойде, няма къде да ходи. Както ти е казала и NewB те после си засукват независимо, че са яли от шише. То си е инстинкт. А и като гледам моите деца, явно е и истинско удоволствие 😁
ВК11,
Явно всичко е относително, но моят избор е спинална. С нея проблеми не съм имала(2 пъти). За съжаление имам опит и с пълна(2 пъти), втория мислех, че ще пуклясъм- тресях се от студ, сълзи ми течаха без да мога да ги спра, абе ... А и знам, че пълната е най-вредна и За теб, и за бебо. Но в крайна сметка лекарите знаят кое е най-добро в конкретен случай
Виж целия пост
# 288
И аз съм така, но ще съм още по-скоро...
Ужасена съм от първото секцио - едвам дишах от ужас по време на операцията ( имам силна фобия), в реанимацията виех от болка, едвам се раздвижих, обезводних се много от очистителното и въобще - пълна ужасна картинка. Казват, че се забравяло - бях забравила, но сега ежедневно си спомням и съм в ужас.

Пълната упойка стига до бебето и не се препоръчва освен в много краен случай - не бих я избрала! Стискам зъби и се моля този път да мине по-леко, но едва ли Sad проблемът си е в моя организъм - много нисък праг на болка и страшна фобия от игли, кръв и т.н аз съм припада от ваксина - толкова съм зле Sad

Честито на новородилите мами и бебчета! Да сте живи и здрави! ❤

На мен ми предстои секцио след 2 седмици и след опита, който имам с първото много ме е страх. От упоиките от, самото чувство по време на операцията... От всичко. Към мамите които са раждали с пълна анестезия дали са ви интобирали? Чудя се каква упойка да избера до вторник трябва да съм решила, тогава имам консултация с анестезиолога. Предния път раждах с коктейл от епидурална+спинална беше най-големия кошмар... Сега незнам какво да избера..😥
Виж целия пост
# 289
И аз съм така, но ще съм още по-скоро...
Ужасена съм от първото секцио - едвам дишах от ужас по време на операцията ( имам силна фобия), в реанимацията виех от болка, едвам се раздвижих, обезводних се много от очистителното и въобще - пълна ужасна картинка. Казват, че се забравяло - бях забравила, но сега ежедневно си спомням и съм в ужас.

Пълната упойка стига до бебето и не се препоръчва освен в много краен случай - не бих я избрала! Стискам зъби и се моля този път да мине по-леко, но едва ли Sad проблемът си е в моя организъм - много нисък праг на болка и страшна фобия от игли, кръв и т.н аз съм припада от ваксина - толкова съм зле Sad

Честито на новородилите мами и бебчета! Да сте живи и здрави! ❤

На мен ми предстои секцио след 2 седмици и след опита, който имам с първото много ме е страх. От упоиките от, самото чувство по време на операцията... От всичко. Към мамите които са раждали с пълна анестезия дали са ви интобирали? Чудя се каква упойка да избера до вторник трябва да съм решила, тогава имам консултация с анестезиолога. Предния път раждах с коктейл от епидурална+спинална беше най-големия кошмар... Сега незнам какво да избера..😥
Какво да ти кажа, чак забравила не съм, но колкото повече наближава толкова повече се спичам..Раждала съм преди 11 год. Бях на 18 сега ...🤐😏
Пак ще мине всичко, но ще се озориме. Успех на теб,  дано мине леко ❤️
Виж целия пост
# 290
Ами, аз родих естествено, но вече явно слиза кърмата, усещам страшно напрежение в гърдите и от днес започваме опитите с кърменето и да мине изцяло на кърма. Всичките му изследвания са перфектно чисти, искат още 1 - 2 дни адаптация при тях и ми го дават, за да започнем да се опознаваме и да се гушкаме. 💓
Виж целия пост
# 291
Аз момичета приключих с кърменето 😣 Толкова много исках ,но така и не тръгна кърмата и детето отслабна 400 гр 😭 от снощи сме на адаптирано мляко,чакам днес да видим как му действа и дали ще качва 🤷♀ Измъчи се детето . Стимулирам се и с помпа и нито капкааа 😲🤦♀🤷♀ Дано качва детето,че иначе ще се побъркам 🥺
Виж целия пост
# 292
Аз пък още съм в болницата и той все още не е при мен. Даваха му адаптирано мляко, но кърмата ми започна да слиза, гърдите ми са напрегнати и болезнени. Бебчо още няма сила да ги изпразни напълно, яде 10грамчета от мен и 20адаптирано мляко. Аз обаче искам да е само на кърма дори и в болницата и реших да се цедя преди всяко хранене и да му давам като преди това му предлагам гърда. На това хранене, отказа гърдата, спеше и ме ползваше за залъгалка, а си изяде всичко изцедено. До тук добре, но ме притеснява като се приберем как ще го откажа от шишето и ще минем само на гърда, като аз виждам че се изморява на гърда и суче малко, а и ми се струва, че вече е свикнал с шишето, защото е лесно. Също така дали с това изцеждане и гонене на 30 милилитра кърма на хранене няма да си докарам хиперлактация? 4 дни от раждането са минали и успявам да ги изцедя и това ме облекчава много също.
Виж целия пост
# 293
Не се отказвай, стимулирай я, и го слагай дребосъчето и то да дърпа. Мойта тръгна нада петия ден. А първите седем дни в болницата свали 400 грама, казаха ми че е нормално. После така засука, че за месец качи две кила.
Виж целия пост
# 294
10% oТ теглото е нормалното физиологично отслабване при новородено.
Знам, че ще прозвуча Като лудите лелки от лалече лигата, но в повечето случаи майките се отказват, а не бебетата от кърменето.
Но пък не всичко е на всяка цена. По-добре е да сме спокойни. Няма да е нито първото, нито последното дете на адаптирано мляко 😄
Виж целия пост
# 295
И нашата девойка отслабна с 300гр през първите 3 дни, по принцип казват, че е нормално бебето да изгуби до 10% от рожденното тегло преди да започне да качва.
С кърменето при нас върви добре, даже вече не са ми разранени зърната и гърдите ме болят по-малко. Ама бебето не е пробвало от шише - тук в болницата са много строги с това (даже може би прекалено)- по -добре бебето да реве от глад в началото,  но да стимулира гърдите отколкото да му дадат и 20мл. Имат мляко, но дават само в екстремни ситуации.  Аз даже една нощ си поисках, но ми казаха че това е нормално, бебето има запаси (в моят случай все пак става за дума за доносено бебе родено в 38гс) и трябва да бъде на гърда. Тогава им се ядосах, но сега съм им благодарна.
Виж целия пост
# 296
След 10 минутен напън и отказ за упойка (за нула време стана 8 см разкритие и нячаше време) се роди и моя човек. 49см, 2840 грама. Засука веднага.
Виж целия пост
# 297
Аз също имам проблеми с кърменето, детото иска, активно е, а аз нямам. Зърната са ми безформени и тя не може да засуче, слагам силиконови, но й е трудно с тях. Взех да изцеждам и да давам. Понеже е малка е добър вариант да съм сигурна колко мл приема. Цедя на всяко нейно хранене - 8 пъти. Но нищо. 20-30-40 мл макс общо... а днес е 9-ти ден от раждането. Особено нощем е много зле добива, 10 мл. Просто май няма да стане...
Виж целия пост
# 298
Момичета, родих в сряда. Малката кукла е 2560кг 46 см.
Споменавате упойките. Тук е важен специалиста, разбрах го. Трябва да ви кажа, че самата ми операция беше все едно ми вземат вагинален секрет. Професионалисти, действащи бързо. Анестезията беше спинална. Нищо общо с първия път. Преди години анестезиолога явно ме предузира и беше ужасно. Да не говорим за главоболието десет дни след това. Този път си свършиха работата и въобще не съм имала проблем, ама грам. Пях на масата и си лафих с екипа.
Обаче... Възстановяването ми разказа играта. Направо ако имах пистолет щях да се гръмна. Причината е, че съм имала сраствания и неправилно позициониране на органите от предния път. Оперираха ме и ми направиха основен ремонт. Не ме питайте. Пети ден боли. До четвъртия ми идеше да вия. Блъскаха ме с обезболяващи. Ако не бяха те щях да се гръмна. Първият ден бях на морфин.
Идея си нямам какво е живот без болки. Дано скоро разбера.
Успех на всички!
Виж целия пост
# 299
ditmade, lilita1213,
Честити рожби!!! Бъдете здрави 🍼😃🍀
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия