Дами и господа, повече по същество и по-малко офтопик.
старата тема
Виж целия пост
старата тема
С какво ви дразнят мъжете /тема №3/
- Публикувана: 26 апр. 2019, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2020, 17:38 ч.
26 апр. 2019, 17:08 ч.
# 1
26 апр. 2019, 19:32 ч.
Ха, пу първа в новата тема. А аз имам следния проблем, не знам дали е само дразнене, или вече е на по-горно ниво. Отгледахме две деца, към момента живеем и четиримата заедно. Издивявам! Не искам вече да се грижа за никого. Не искам да готвя, да пера, да чистя, да се трудя заради другите. Смятам за абсолютно нечестно да се налага аз в свбодното си време да правя неща, които другите могат да свършат в тяхното свободно време. Изморих се и това си е. А никой друг не иска да променя ситуацията.
Виж целия пост
# 2
26 апр. 2019, 19:36 ч.
Може би от самото начало си приела, че го вършиш заради другите, то почти нищо не е честно в тоз живот. Можеш да се опиташ да промениш ти, за себе си първо нещо. Малко повече егоизъм, така да се каже, без себичност и авторитарни методи никак не са излишни.
Виж целия пост
# 3
26 апр. 2019, 20:37 ч.
Егоизма няма място в семейството. Ако се налага след толкова време да проявяваш егоизъм, при това сред тези, които а ти най-близки, които са част от теб, това означава че нещо много отдавна е сгрешено. Нещо, на което не му е било обърнато внимание или е било пренебрегвано с идеята след време да се оправи. В семейството трябва да има уважение и толерантност, но не и егоизъм.
Виж целия пост
# 4
26 апр. 2019, 20:45 ч.
А защо не започнеш без прекалено много обяснения да отхвърлиш част от задълженията, които те натоварват? Сядаш си на дивана с книжка и чаша чай, и толкова. Едва ли ще те вдигнат нарочно да свършиш нещо само, защото си там. Ако пък се пробват: "Ех, тъкмо си седнах и чета много интересна глава, защо не си направиш сандвич?" Почивката е важно нещо, дай си я без да уточняваш защо и без да се обясняваш. Почива ти се и толкова.
Колко годишни са децата?
Виж целия пост
Колко годишни са децата?
# 5
26 апр. 2019, 20:48 ч.
Трудно ми е да нарека семейство някаква семейна клетка, където някой вечно се чувства неразбран и потиснат. Дори самата тя казва “четиримата живеем заедно”.
Виж целия пост
# 6
26 апр. 2019, 21:05 ч.
Зелена салата има пълно право. Всеки има право да се чувства свободен. Може би е време да нарита децата, които вероятно отдавна са пълнолетни. Лошото е, че е трудно да се бориш за правата си в рамките на семейството.
Виж целия пост
# 7
26 апр. 2019, 21:21 ч.
Ами, недей. Какво ще стане, ако утре например не сготвиш, не изпереш и не изчистиш?
Виж целия пост
Не искам да готвя, да пера, да чистя, да се трудя заради другите.
# 8
26 апр. 2019, 21:37 ч.
Ставаш и съобщаваш задачите, всеки си избира, ако не ще, разпределяш и повече не докосваш делегираното.
С времето, когато осъзнаят отговорностите си, ще си ги разменяте, прехвърляте според ангажиментите и т.н., но в началото не прави грешката да вършиш несвършеното.
Виж целия пост
С времето, когато осъзнаят отговорностите си, ще си ги разменяте, прехвърляте според ангажиментите и т.н., но в началото не прави грешката да вършиш несвършеното.
Скрит текст:
Ние сме трима, дъщеря ми е почти на 15 г., от 12 нагоре разчитам на нея като на голям човек. Ще видиш и поведението на децата колко ще с промени, обичат да се отнасяш с тях като с възрастни.
# 9
26 апр. 2019, 21:40 ч.
Децата от малки се борят за права, значи трябва да имат и задължения. Друг е въпросът, дали и защо мама смята, че понеже никой не може като нея, ще си върши всичко сама 
Всъщност, оплакването по-горе не от мъжа, а от всички. Типичното българско “семейство”
Виж целия пост
Всъщност, оплакването по-горе не от мъжа, а от всички. Типичното българско “семейство”
# 10
26 апр. 2019, 22:10 ч.
Зелена салата, аз бих събрала домочадието и честно бих им казала, че съм се уморила да едиколкоси години да им осигурявам хотелско обслужване.
Затова, от днес започват те да се грижат, а аз ще отделя време за почивка и за себе си.
Давам им план- график- едната седмица задълженията на всеки по дни.
Другата седмица се сменят и така.
Обявяваш, че ще им помагаш със съвети, ако с нещо не могат да се справят.
И парираш всяко недоволство с факта, че сама си правила нещата, които те тримата ще си поделят.
Най- важното е да устискаш и да не хукнеш да свършиш ти работата, виждайки че се мотаят.
Виж целия пост
Затова, от днес започват те да се грижат, а аз ще отделя време за почивка и за себе си.
Давам им план- график- едната седмица задълженията на всеки по дни.
Другата седмица се сменят и така.
Обявяваш, че ще им помагаш със съвети, ако с нещо не могат да се справят.
И парираш всяко недоволство с факта, че сама си правила нещата, които те тримата ще си поделят.
Най- важното е да устискаш и да не хукнеш да свършиш ти работата, виждайки че се мотаят.
# 11
26 апр. 2019, 22:37 ч.
Дъщеря ми ще е абитуриентка, синът ми се завърна от следване в чужбина, където се оправяше прекрасно сам. Казвам, не върша, разпределям... викам, мърморя, заплашвам. Минимумът щат- не щат, го вършат. Но остава едно количество работа, което се натрупва. Спрях да готвя. Но трябва да се пере, изпраното да се изсуши и прибере, все пак да се разтребва. А всеки от тях има "много важни задачи", никоя от която не е да шета в къщи. И става ужас. Но те са млади, не им пука,излизат си, а аз искам да се прибера и да ми е спокойно и уютно. И на мъжа ми не му пука. И излиза, че съм дребнава, когато мърморя за поредното нещо. И може би съм.
Виж целия пост
# 13
26 апр. 2019, 22:48 ч.
Мъжът ми ... и преди не вършеше кой знае какво, но откак се е прибрал синът ми, заедно си намират много важни неща, които да правят, да обсъждат и т.н. И сякаш са слепи, това че се дразня от разхвърляните дрехи, се посреща едва ли не с присмех. Синът ми ... виждам, че е зажаднял за близки хора, някак се е отпуснал, нали е в къщи "при мама". Дъщеря ми уж "учи" за матурите. Все пак тя най-често се сеща да чисти, нооо ... в нейната стая. Някак и двете деца приемат, че ще изтърпят тоя период, че могат да живеят на походни начала, че "истинският" им живот е след това, в бъдещето. В бъдещето, когато ще живеят някъде другаде и ще се държат като големи. Но моят истински живот е тук и сега. Синът ми си смени плановете и се прибра, с което хаосът стана пълен и за мен чашата прелива.
Виж целия пост
# 14
26 апр. 2019, 22:48 ч.
Не, не си- на чужд гръб и сто тояги са малко.
Предполагам, че всеки си има стая.
Какво става там и колко е изчистено, мен спря да ме вълнува, когато синковеца стана в седми клас.
Защо не се абстрахираш от това кой си изпрал, кой си прибрал дрехите?
Ти си пери своите, а те като закъсат, ще си ги изперат.
Ако си метнат дрехи или нещо друго в хола, просто ги сграбваш и хвърляш в стаите им.
Бъди твърда, но кротка и с непукизъм- мяташ всичко извън мястото ти за почивка и толкова.
Виж целия пост
Дъщеря ми ще е абитуриентка, синът ми се завърна от следване в чужбина, където се оправяше прекрасно сам. Казвам, не върша, разпределям... викам, мърморя, заплашвам. Минимумът щат- не щат, го вършат. Но остава едно количество работа, което се натрупва. Спрях да готвя. Но трябва да се пере, изпраното да се изсуши и прибере, все пак да се разтребва. А всеки от тях има много важни задачи, никоя от която не е да шета в къщи. И става ужас. Но те са млади, не им пука,излизат си, а аз искам да се прибера и да ми е спокойно и уютно. И излиза, че съм дребнава, когато мърморя за поредното нещо. И може би съм.
Предполагам, че всеки си има стая.
Какво става там и колко е изчистено, мен спря да ме вълнува, когато синковеца стана в седми клас.
Защо не се абстрахираш от това кой си изпрал, кой си прибрал дрехите?
Ти си пери своите, а те като закъсат, ще си ги изперат.
Ако си метнат дрехи или нещо друго в хола, просто ги сграбваш и хвърляш в стаите им.
Бъди твърда, но кротка и с непукизъм- мяташ всичко извън мястото ти за почивка и толкова.
Препоръчани теми