Виновни има - най-често това са родителите. Дали умишлено или от глупост, какво значение има, когато вече си възрастен индивид? След един момент нататък трябва сам да се осъзнаеш, да разпознаеш грешките, които допускаш и да поемеш живота си в ръце.
Виж целия пост
Защо избираме неподходящи партньори?
- Публикувана: 27 апр. 2019, 12:39 ч.
- Последно мнение: 3 май 2019, 16:47 ч.
# 90
29 апр. 2019, 14:50 ч.
# 91
29 апр. 2019, 14:51 ч.
Даже и с перфектно детство, травмите при възрастните не са на шега и не може да "отскочиш" понякога лесно. А и ефектът от детството е до едни години, след това просто си друга личност, с много повече натрупвания от опита си като възрастен, не като дете. Пък и това с детската травма се преекспонира до степен, че според някои теории ако майка ти е имала система с окситоцин при раждането, то твоите емоции и способност за бондинг са прецакани за цял живот.
Сега пак ще ме обвинят, че говоря за себе си, но след развода имах кофти период във всеки възможен смисъл - и това хич не се отрази добре на отношението ми към търсене на партньор, буквално саботирах себе си. Е, не съм почвала връзки, но при по-добър житейски период тия хора нямаше и да ги погледна. Не говоря за мъжа си, а за една злощастна серия срещи преди това.
Щото не само млади момичета с кофти детство се нахендрят на кофти мъже- ти да видиш и старите моми на 35+ какви компромиси правят...
И има една способност, която се трупа само с повече опит: ако нещо е дразнещо и неприятно, спри да го правиш. За съжаление повечето сме тренирани ако нещо не ни харесва, да не се махнем, ами да "се стараем" и да го направим на инат. Това важи за домашното по география примерно, но не и за връзките - там може да кажеш, "не искам повече да правя това".
Виж целия пост
Сега пак ще ме обвинят, че говоря за себе си, но след развода имах кофти период във всеки възможен смисъл - и това хич не се отрази добре на отношението ми към търсене на партньор, буквално саботирах себе си. Е, не съм почвала връзки, но при по-добър житейски период тия хора нямаше и да ги погледна. Не говоря за мъжа си, а за една злощастна серия срещи преди това.
Щото не само млади момичета с кофти детство се нахендрят на кофти мъже- ти да видиш и старите моми на 35+ какви компромиси правят...
И има една способност, която се трупа само с повече опит: ако нещо е дразнещо и неприятно, спри да го правиш. За съжаление повечето сме тренирани ако нещо не ни харесва, да не се махнем, ами да "се стараем" и да го направим на инат. Това важи за домашното по география примерно, но не и за връзките - там може да кажеш, "не искам повече да правя това".
# 92
29 апр. 2019, 15:02 ч.
Моето лично мнение за токсичните връзки не е особено популярно, затова и си трая в повечето случаи, не ми се влиза в спорове. За мен, жените, които стоят с насилници и не ги напускат с години и десетилетия, изпитват извратено удоволствие от това, което им се случва. Вечните жертви са по същият начин, сами се докарват до там да плачат в ъгъла, самотни и неразбрани. Това е някакъв оргазъм за душата им.
Виж целия пост
# 93
29 апр. 2019, 21:19 ч.
Защото имаме комплекси.
Защо имаме комплекси? --> Детство.
Класиката в жанра, няма нужда да се омаловажава.
Всичко това обаче е лечимо.
На много от нас не са раздадени добри карти - факт. Това не значи, да се изживяваш като жертва. Просто това са фактите. Когато не си бил обичан, ти се изкривяваш (в някаква посока). Компенсираш. Избираш определен тип партньори, често не си добър в изборите си и т.н.
НО!
Когато осъзнаваш, че имаш този проблем (комплекси, трудно детство и т.н, и т.н.), вече не можеш само да стоиш със скръстени ръце и да плачеш ли, плачеш.
Трябва да се поеме и ОТГОВОРНОСТ. Да поемеш отговорност за лечението си, за да може занапред да правиш по-добри избори. Това е ключово и за да излезеш от ролята на жертва.
Това не значи да си безчувствен, или да отричаш, че върху теб е имало насилие. Или пък да отричаш грешките на вашите.
Но все пак да поемеш отговорност, че ще си различен, че ще лекуваш травмите си. Че ще отстояваш личните си граници, за да не попадаш вече в отношения на злоупотреба.
Сложно е... но не е невъзможно.
Виж целия пост
Защо имаме комплекси? --> Детство.
Класиката в жанра, няма нужда да се омаловажава.
Всичко това обаче е лечимо.
На много от нас не са раздадени добри карти - факт. Това не значи, да се изживяваш като жертва. Просто това са фактите. Когато не си бил обичан, ти се изкривяваш (в някаква посока). Компенсираш. Избираш определен тип партньори, често не си добър в изборите си и т.н.
НО!
Когато осъзнаваш, че имаш този проблем (комплекси, трудно детство и т.н, и т.н.), вече не можеш само да стоиш със скръстени ръце и да плачеш ли, плачеш.
Трябва да се поеме и ОТГОВОРНОСТ. Да поемеш отговорност за лечението си, за да може занапред да правиш по-добри избори. Това е ключово и за да излезеш от ролята на жертва.
Това не значи да си безчувствен, или да отричаш, че върху теб е имало насилие. Или пък да отричаш грешките на вашите.
Но все пак да поемеш отговорност, че ще си различен, че ще лекуваш травмите си. Че ще отстояваш личните си граници, за да не попадаш вече в отношения на злоупотреба.
Сложно е... но не е невъзможно.
# 94
30 апр. 2019, 12:43 ч.
В контекста на бащата, а и като цяло, по отношение на идентификацията с родителите, има два етапа, като се има пред вид, че [условно] 90% от хората не искат да се идентифицират с родителя, когато настъпи момента за самоопределяне в тийн годините
В първия, действаме реакционерски, и избираме да сме (или да се сближим с) противоположност на родителя, което ни прави бунтовници, нестабилно състояние на бунт срещу нещата, които не харесваме
Във втория се помиряваме, че сме деца на родителите си, научаваме се да ги приемаме с техните дефицити и тогава настъпва хомеостаза.
Тоест, ако бащата е бил алкохолик, във фаза 1 една жена се жени за скучен, но стабилен мъж. Възможно е обаче, след 20г заедно да се разведат, защото причината да се съберат на първо място е реакционизъм, бунт, пълно отрицание и отвращение от родителя. Като това състояние попремине и човек си даде обяснение, примерно, че баща му пие, но е бил добър математик с тежко детство [примерно], тогава е по-склонен да допусне, че подходящия партньор е някъде по средата, между НИКОГА и ВИНАГИ.
Важно е човек да се отърве от реакционизма си, за да направи по-правилен избор на партньор, това знам аз
Виж целия пост
В първия, действаме реакционерски, и избираме да сме (или да се сближим с) противоположност на родителя, което ни прави бунтовници, нестабилно състояние на бунт срещу нещата, които не харесваме
Във втория се помиряваме, че сме деца на родителите си, научаваме се да ги приемаме с техните дефицити и тогава настъпва хомеостаза.
Тоест, ако бащата е бил алкохолик, във фаза 1 една жена се жени за скучен, но стабилен мъж. Възможно е обаче, след 20г заедно да се разведат, защото причината да се съберат на първо място е реакционизъм, бунт, пълно отрицание и отвращение от родителя. Като това състояние попремине и човек си даде обяснение, примерно, че баща му пие, но е бил добър математик с тежко детство [примерно], тогава е по-склонен да допусне, че подходящия партньор е някъде по средата, между НИКОГА и ВИНАГИ.
Важно е човек да се отърве от реакционизма си, за да направи по-правилен избор на партньор, това знам аз
# 95
30 апр. 2019, 13:03 ч.
Решенията се взимат не само на база информация, много хора ги взимат първосигнално, без дори да се замислят. Това пак ли е късмет, а?
Преди това писах "решенията, взети съзнателно или несъзнателно", ама това явно си го пропуснала...
Да, рискуваш с връзките, но рискуваш с нещо, за което нямаш информация или информацията ти е недостатъчна. Как така хем взимаш решения, за които имаш информация, хем след това рискуваш...
И не, в темата не става непременно дума за малтретирани хора, това е един от възможните резултати.
То това никой не съм видял да го отрича, но това не е обекта на темата. Обекта е причината за избора, а не следствието от него.
Виж целия пост
Казваш това сякаш е неоспорим факт, а не е, това е само твоето мнение. Решения се взимат на база информация, а за непознатите и не добре познатите хора ние нямаме достатъчно информация. Няма и как да я имаме преди да ги опознаем и то във връзка с нас, ние не знаем ние самите как ще бъдем в дадена връзка, защото има твърде много неизвестни и твърде много фактори, които са извън нашия контрол. Това наричам късмет, т.е. случайност. И темата е за избор, ясно, аз казвам, че често това изобщо не е наистина избор, а стечение на обстоятелствата. Ако говорим за малтретирани хора, за връзки със зависими или нещо друго, то не съм разбрала темата.
Преди това писах "решенията, взети съзнателно или несъзнателно", ама това явно си го пропуснала...
Да, рискуваш с връзките, но рискуваш с нещо, за което нямаш информация или информацията ти е недостатъчна. Как така хем взимаш решения, за които имаш информация, хем след това рискуваш...
И не, в темата не става непременно дума за малтретирани хора, това е един от възможните резултати.
За просто неподходящите връзки говоря, между нормални, обикновени хора. Ми, случва се. Няма да намерим рецепта да не се случва, защото дори най-умните и рационални хора могат наистина да вземат решения само ако имат нужната информация. С връзките решението е да рискуваш.
# 96
30 апр. 2019, 13:17 ч.
AgentProvocateur, решения се взимат само съзнателно. Плуването по течението на живота не е решение, макар човек да носи отговорност и за това, но то е избор за плуване по течението, което прави всичко останало просто стечение на обстоятелствата, а не решение и избор. Повечето хора живеят така. Случват им се някакви неща и просто реагират. Да дълбаем защо ми се струва излишно. Такава е природата им и така стигаме пак до късмета. И до това колко неопитни за хората, както някой каза по-назад, но често и с опит средата и стечението на обстоятелствата не са от най-добрите и неуспешните връзки се нижат една след друга.
Има смисъл да се дълбае при повтарящи се наистина ужасни връзки тип такива с алкохолици, наркомани, насилници. Там вероятно има нещо за намиране, но това не са просто неподходящи партньори и неуспешни връзки, поне от моя гледна точка. Също има смисъл да се дълбае ако човек изобщо няма връзки, но в ерата на дълъг живот и приемлива смяна на партньорите най-честото обяснение за неподходящите партньори е, че човек има избор. Преди са хващали някой и са го търпели цял живот, та този проблем не е съществувал, той е нов.
Виж целия пост
Има смисъл да се дълбае при повтарящи се наистина ужасни връзки тип такива с алкохолици, наркомани, насилници. Там вероятно има нещо за намиране, но това не са просто неподходящи партньори и неуспешни връзки, поне от моя гледна точка. Също има смисъл да се дълбае ако човек изобщо няма връзки, но в ерата на дълъг живот и приемлива смяна на партньорите най-честото обяснение за неподходящите партньори е, че човек има избор. Преди са хващали някой и са го търпели цял живот, та този проблем не е съществувал, той е нов.
# 97
30 апр. 2019, 15:51 ч.
Според мен, не ги избираме ние, случват ни се, пращат ни се за да учим уроци. 
Виж целия пост
# 98
30 апр. 2019, 15:55 ч.
Някои имат възможности за избор, недей така, че безизходно звучи.
Виж целия пост
# 99
30 апр. 2019, 16:32 ч.
Главата на раменете е, за да не приемаме всичко, което ни се "праща".
Виж целия пост
Според мен, не ги избираме ние, случват ни се, пращат ни се за да учим уроци.
Главата на раменете е, за да не приемаме всичко, което ни се "праща".
# 101
2 май 2019, 15:15 ч.
Уроци се дават на тези, които не са си научили още материала 😉
Виж целия пост
Според мен, не ги избираме ние, случват ни се, пращат ни се за да учим уроци.
# 102
3 май 2019, 15:28 ч.
Има лош избор на партньор ... когато си избереш за партньор лош или нестабилен човек и вкараш себе си и децата си в големи проблеми... има и лошо разбиране на себе си и на живота изобщо ... защото кой ти каза, че ще бъдеш по - щастлива с някой подскачащ като пудел и радващ се на всичко? отколкото с някой по-затворен? Това, че не си щастлива при един осигурен и добър живот на партньора ли се дължи или на несигурността в себе си и на непрестаннот отърсене на @нещо друго@ и на @другите са по-щастливи @ и пр. Да идва от родителите и от израстването , но ... е личен проблем, не на половинката .
Виж целия пост
# 103
3 май 2019, 16:47 ч.
А, варианта.да избереш човек.противоположен на бащата и в последствие да го "проектираш", несъзнателно върху мъжа....за да се чувстваш,така както в детството.?И мразейки мъжа си,всъщност мразиш баща си.Същото е и обратното..майка и син.Защото ми се струва до някаква степен вероятно това.
Виж целия пост
Препоръчани теми