Защо избираме неподходящи партньори?

  • 5 677
  • 103
# 75
Така е, един и същ човек може да е добър за мен и кофти избор за теб.
Но, тук се пита защо си избираме неподходящи партньори и се търсят външни фактори- късмет, нелюбов към себе си, нагли манипулатори и т. н.

Само че, за да стигнем до "партньорство" с някого нали минаваме през опознаване, което ни показва дали си губим времето с неподходящ или сме на път да открием "сродна душа"?

Ако се нанесем при него два дни/ месеца след запознанството, ставаме партньори / много добре пасва тази дума за действия от такъв порядък/, ама по съвсем осъзнато наше желание, водени от страст, а не от мисъл.
Партньорството предполага договор и доверие, а не гола страст.
Виж целия пост
# 76
Нелюбов към себе си ми звучи като по-скоро вътрешен фактор.

Да срещнеш кофти човек си е наистина случайност, но да се задържиш с него вече си е въпрос на избор и ревизия на целите. Някои хора са по-"всеядни" или имат навика да търпят гадост, защото са приели посланието, че каквото ти се падне, си го сърбаш и търпиш.



Виж целия пост
# 77
Лош късмет е да ти падне саксия докато вървиш по улицата.
Да създадеш връзка с човек, да заживееш, да имаш деца от него - това са решения. С малко или с много информация - все са решения.
Виж целия пост
# 78
Недейте да пропускате, че хората се променят и че няма гаранция, че ще е така цял живот. Особено в по-ранните гидини докато не го/ги е очукал живота.
..Взимаш го чуден, а след 10 г. изведнъж се пропива и става страшно..
Виж целия пост
# 79
Лош късмет е да ти падне саксия докато вървиш по улицата.
Да създадеш връзка с човек, да заживееш, да имаш деца от него - това са решения. С малко или с много информация - все са решения.
Решението е дали да поемеш риска в неизвестното или не. Другото не се знае. Можеш да гледаш семейството му, но и в най-добрите семейства се пръкват всякакви хора. Ако беше толкова просто да предвидиш и да прецениш човека нямаше сред психолозите и психиатрите да има хора с неуспешни връзки, а има колкото и при останалите.
А и хората се променят, случват им се всякакви събития, те променят, отключват разни скрити страни. Дори раждането на дете променя и връзките, и хората по напълно неочаквани начини. Постоянно четем тук за разни сладурчета, които с появата на дете блесват като пълни егоисти, или пък започват конфликти със свекърви, тъщи и прочее. Как да се предвиди това?


Виж целия пост
# 80

Да срещнеш кофти човек си е наистина случайност, но да се задържиш с него вече си е въпрос на избор и ревизия на целите. Някои хора са по-"всеядни" или имат навика да търпят гадост, защото са приели посланието, че каквото ти се падне, си го сърбаш и търпиш.

А, не съм съгласан в 21- ви век, когато се заживява на семейни начала за нула време, някоя да е решила, че посланието е да търпи каквото ѝ се падне.

Тя си го избира, после го сменя с друг, с когото отново заживява, затова обяснението и оневиняването по тази линия не вървят.
Виж целия пост
# 81
Защо избираме неподходящи партньори?
Липса на житейски опит.
С времето трупаме опит за взаимоотношения, самите ние се променяме, научаваме се да разпознаваме кое ни харесва, кое не, критерият ни се променя.
Е, някои хора не се научават с годините, но те минават към граничните случаи – бой, тормоз, депресии, скандали.
Травмата от детството мисля, че като причина е леко надценена и в последно време много се ползва като довод да оправдаем грешните си избори.
Изборите са различни и в различните етапи на живота ни – на 20 съм вземала решения, правила избори на база тогавашния си житейски опит. Сега в същата ситуация, бих направила съвсем различен избор.
Та така.
Виж целия пост
# 82
Реално никой не си запазва "фабричните настройки" от детството след 22г. Тия фройдистките тълкувания стават, ако девойката е на 16-19г. и още кара по детски, ама след това си е само рационализация и извинение. Че то ако още си спомняш детството, като си на 30+...
Виж целия пост
# 83
Абе, д ати кажа познавам такива дето и на 40 са си същите като на 22 на акъл. Така че хич не се подразбира промяната. Някои си зациклят на един акъл и там си и остават.
Виж целия пост
# 84
Siren, тук изобщо не мога да се съглася с теб. Травмите от детството остават като белег в подсъзнанието и много хора дори нямат идея защо се държат по определен начин и защо избират само лоши за тях партньори.

Ако беше толкова просто, никой нямаше да има емоционални проблеми.
Виж целия пост
# 85
На 30 плюс стандартно създаваш семейство, с човек, който е силна или слаба фигура като баща. Факт, Сирено, с рационализации или без.
Виж целия пост
# 86
Защото ги идеализираме в съзнанието си.Защото смятаме, че ще ги променим на подходящи. Защото вярваме, че външен човек може да потуши собствените ни дефицити като личности. Защото,защото,защото...
Виж целия пост
# 87
Siren, тук изобщо не мога да се съглася с теб. Травмите от детството остават като белег в подсъзнанието и много хора дори нямат идея защо се държат по определен начин и защо избират само лоши за тях партньори.

Впрочем травми има и извън детсвото, във всеки момент човек може да се травмира и да си смени необяснимо уклона, решенията и действията. Може да имаш мрачен период в живота, болести, депресия, проблеми с работа и това да те травмира доста повече, отколкото детството - и оттам да произтекат кофти решения.

Като гледам, повечето случаи на кофти партньори са точно при жени, леко неадаптирани към живота или с житейски проблеми. И там вече се отварят вратички за хищници, манипулатори и насилници.
Виж целия пост
# 88
Има травми и извън детството, но ако си имал щастливо и здраво детство, това е добра защита срещу последващи травми вече като по-голям.
Като деца нямаме никаква защита, всичко е емоция, докато като възрастни, това вече не е така - много по-осъзнати сме, има критично мислене.
Една и съща ситуация би се преживяла различно от някой, който вече е наранен и друг човек, който е доста по-стабилен емоционално.
Виж целия пост
# 89
Хем е така, хем и Сирената има право. Всеки има някакви пукнатини в детството. От друга страна, не са всички хора, попаднали на определен тип отношения, травмирани в детството си. Наистина в някои случаи е период от живота на по- късен етап, в който си оставил вратата отворена. Но понеже хората са склонни да търсят виновен, започват да дълбаят и всяка малка травмичка изкристализира с по- голяма сила.
Много е хубаво да си наясно със себе си и да търсиш причините, но в един момент става хоби да се ровиш в подсъзнанието си, а около теб животът си тече. Баланс му е майката демек. Замисли се, потърси, помисли, но не тръгвай по спиралата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия