За сега с моя шеф се разбираме - приятелски. И понеже сме много цапнати всички в устите... плашим новите попълнения на колектива 
Виж целия пост
Дистанция или приятелство стоят в основаmа на отношенията ви с шефа?
- Публикувана: 4 юли 2006, 15:11 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2006, 13:07 ч.
# 15
5 юли 2006, 02:58 ч.
# 16
5 юли 2006, 07:12 ч.
Предната ми работа беше основана най-вече на дистанция с всички висшестоящи - то не бяха шефове и какви ли не - ами държавна работа 
В момента в работата - приятелство с всички 
Виж целия пост
В момента в работата - приятелство с всички
# 17
5 юли 2006, 07:45 ч.
Шефът е готин човек, но не мога да кажа, че е приятел. Имаме професионални отношения 
Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
Виж целия пост
Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
# 18
5 юли 2006, 08:00 ч.
...Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
Де да зная...Това ми се случва изключително рядко, да не кажа почти никога.Изкарах в този офис повече от две години благодарение на колектива
и на колежка, която ме беше взела под крилото си по всички параграфи 
Само дето не я наричах "мамо" - благодарна съм й до дъното на душата ми, защото това беше първото място, на което работих по специалността ми.На нея дължа любовта си към професията ми.И тя ме обичаше страшно много, на рождените ми дни се е просълзявала, а когато не вдявах какво ми обяснява й носех букети на следващия ден. 
Виж целия пост
...Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
Де да зная...Това ми се случва изключително рядко, да не кажа почти никога.Изкарах в този офис повече от две години благодарение на колектива
и на колежка, която ме беше взела под крилото си по всички параграфи Само дето не я наричах "мамо" - благодарна съм й до дъното на душата ми, защото това беше първото място, на което работих по специалността ми.На нея дължа любовта си към професията ми.И тя ме обичаше страшно много, на рождените ми дни се е просълзявала, а когато не вдявах какво ми обяснява й носех букети на следващия ден. 
# 19
5 юли 2006, 08:29 ч.
Аз съм на мнение, че колкото шефа е по-далеч, толкова по-добре 
Моят шеф от Нова Година не съм го виждала.А иначе с управителя се разбирам много добре
Виж целия пост
Моят шеф от Нова Година не съм го виждала.А иначе с управителя се разбирам много добре
# 20
5 юли 2006, 09:04 ч.
И моят шеф е такъв. Що се отнася до "турнетата" из разните му вили, хдим през няколко месеца и си изкарваме страхотно.
Виж целия пост
Той държеше умело тънката граница между приятелството и началничеството.Имало е моменти, в които ме е усещал, че аПсолютно не съм час - физически или психически или съм напълно неадекватна.А когато скръцне нещо да се свърши светкавично или изнедоволства по отношение на работата ми съм си скъсвала задника от бач.
И моят шеф е такъв. Що се отнася до "турнетата" из разните му вили, хдим през няколко месеца и си изкарваме страхотно.
# 21
5 юли 2006, 09:06 ч.
моят шеф умело поддържа тънката граница между слуител и ръководител и, когато се налага, е "строг и справедлив" 
без това да му пречи да е най-ентусиазирания денсър на служебните купони.
В каквито и да е отношения прекалената доброта и разбиране не водят до добро
Виж целия пост
без това да му пречи да е най-ентусиазирания денсър на служебните купони. В каквито и да е отношения прекалената доброта и разбиране не водят до добро
# 22
5 юли 2006, 09:14 ч.
Това би трябвало да са взаимоотношенията във всеки работен колектив, но за съжаление не навсякъде е така.
Виж целия пост
... когато въпросът е професионален има йерархия на компетентности, когато обядваме или пием кафе, или сме на екскурзия, всички се чувстваме еднакво приятелски настроени...
Това би трябвало да са взаимоотношенията във всеки работен колектив, но за съжаление не навсякъде е така.
# 24
5 юли 2006, 09:25 ч.
Кога ли и в BG ще има "училище" за шефове?!?
Сега е по-вярна поговорката "пази Боже сляпо да прогледне" (то май стана поговорка, а иначе е от BG класиците).
Самите "шефове" твърде често нямат никакъв опт като такива, издигнали са се в йерархията в най-добрия случай като специалисти, но не винаги знаят как да "манипулират" подчинените си.
Виж целия пост
Най-лесната работа на света е да бъдеш шеф.
Най-трудната работа на света е да бъдеш добър шеф.
Най-трудната работа на света е да бъдеш добър шеф.
Кога ли и в BG ще има "училище" за шефове?!?
Сега е по-вярна поговорката "пази Боже сляпо да прогледне" (то май стана поговорка, а иначе е от BG класиците).
Самите "шефове" твърде често нямат никакъв опт като такива, издигнали са се в йерархията в най-добрия случай като специалисти, но не винаги знаят как да "манипулират" подчинените си.
# 25
5 юли 2006, 09:28 ч.
Ами тя шефката преди да ми стане шефка, ми беше просто колежка и приятелка.След повишението й си запазихме хубавите отношения, тя е страхотен човек
Виж целия пост
# 26
5 юли 2006, 11:10 ч.
хихи надявам се сега ти го командваш!!
Виж целия пост
Аз пък имах един шеф,който впоследствие ми стана мъж 
# 27
5 юли 2006, 11:37 ч.
Твърдо дистанция! Това не означава, че няма колектив, работата не трябва да се смесва с приятелството! Мисля, че съм добър шеф, вече 4 години няма текучество в моята фирма!
Виж целия пост
# 28
5 юли 2006, 12:05 ч.
И моите с бившия ми шеф.
А в момента е обратното. Настоящата ми шефка, ми е /или по-скоро беше/ приятелка от години. Не бих казала, че вече сме приятелките, които бяхме. Това според мен е неизбежно. Според мен заемайки ръководна позиция, човек повече или по-малко се обрича на самота. Или поне трябва да търси приятели извън работното място, което при сегашния напрегнат ритъм на живот е почти невъзможно.
Виж целия пост
взаимоотношения с шефа ми са предимно брачни
И моите с бившия ми шеф.А в момента е обратното. Настоящата ми шефка, ми е /или по-скоро беше/ приятелка от години. Не бих казала, че вече сме приятелките, които бяхме. Това според мен е неизбежно. Според мен заемайки ръководна позиция, човек повече или по-малко се обрича на самота. Или поне трябва да търси приятели извън работното място, което при сегашния напрегнат ритъм на живот е почти невъзможно.
# 29
12 юли 2006, 13:07 ч.
Шефът ми е страхотен! Лафове и смешки, винаги знае как да ти вдигне настроението
Когато има работа обаче си работим. Много разчитаме един на друг в професионалното естество и много се разбираме.
6 точки за него!!!
Виж целия пост
Когато има работа обаче си работим. Много разчитаме един на друг в професионалното естество и много се разбираме.
6 точки за него!!!
Препоръчани теми