Моето мнение, че не трябва да има 1-во, 2-ро, 3-то място или поне да не отглеждаме в такава среда децата си, т.е те да нямат това усещане докато растат. В живота никой не е по-важен от другия, било дете или възрастен. Децата се възпитават с примера, който виждат около себе си най-вече. Когато станат 1-ви клас, как ще им обясним, че не са центъра на вселената и защо другите хора не изпадат в умиление, като ги видят. Да не говорим, че в света навън на никой не му пука за техните желания. В нашите сърца те може да са на 1-во място дори пред нас самите и е нормално, защото майчината любов е безгранична, но нали трябва да отгледаме устойчиви хора.
Виж целия пост
Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата
- Публикувана: 1 май 2019, 22:48 ч.
- Последно мнение: 15 май 2019, 19:19 ч.
# 90
3 май 2019, 10:35 ч.
# 91
3 май 2019, 10:41 ч.
Не е сложно, ако картите са поставени на масата от самото начало. При нас е така - детето е преди всичко и ММ го знае отлично. Дори не стои като въпрос.
Виж целия пост
Въпросът май е по- сложен, ако съпругът не е баща на детето, нали?
# 92
3 май 2019, 11:25 ч.
Онова което ми се е откъснало от пъпа,то е с най-висок приоритет в живота ми,и не само спрямо половинката,а спрямо целия свят...
Партньорът може и да се окаже нещо временно,но майка на детето си ще бъда до гроб.
П.п.А мъж да се съревновава с детето си за вниманието на съпругата,ми е отвратителноотвратително и гнусно..
Категорично не бих правила компромис и не бих продължила съжителство с толкова неуравновесен и комплексиран човек,дори ако съм имала неблагоразумието да си омешам гените с такъв..
Виж целия пост
Този въпрос много ме вълнува. Има различни тези - например децата ще напуснат семейството и после оставаш с мъжа си. И ако не си полагала грижи за връзката си.....между вас е едно голямо нищо.
Или пък детето си е дете...с мъжа може да се разделиш, но детето ти остава най-скъпото.
Майка ми беше такава - мъжът е най-важен и въпреки всичко се разведоха наскоро. Не издържа, въпреки толкова усилия през годините. Сега съм й казвала, че съм имала нужда като дете да чуя от нея критика към баща ми, когато се е държал много неправилно с нас. Тя си мълчеше и не се застъпваше, за да не се "руши аторитета му". Ненапразно го споделям.
Ще са ми интересни мненията ви.
Или пък детето си е дете...с мъжа може да се разделиш, но детето ти остава най-скъпото.
Майка ми беше такава - мъжът е най-важен и въпреки всичко се разведоха наскоро. Не издържа, въпреки толкова усилия през годините. Сега съм й казвала, че съм имала нужда като дете да чуя от нея критика към баща ми, когато се е държал много неправилно с нас. Тя си мълчеше и не се застъпваше, за да не се "руши аторитета му". Ненапразно го споделям.
Ще са ми интересни мненията ви.
Онова което ми се е откъснало от пъпа,то е с най-висок приоритет в живота ми,и не само спрямо половинката,а спрямо целия свят...
Партньорът може и да се окаже нещо временно,но майка на детето си ще бъда до гроб.
П.п.А мъж да се съревновава с детето си за вниманието на съпругата,ми е отвратителноотвратително и гнусно..
Категорично не бих правила компромис и не бих продължила съжителство с толкова неуравновесен и комплексиран човек,дори ако съм имала неблагоразумието да си омешам гените с такъв..
# 93
3 май 2019, 11:32 ч.
Съпругът ми е приоритетен, защото като майка вече знам, че не мога да огрея навсякъде за децата си и доста от нещата ще се делегират - няма как да съм учител по всичко, подробен готвач и други роли и това с години. В живота на детето без проблем доста от задачите могат да се заменят от друг, и колкото повече расте детето, толкова по-лесно.
Обаче някои неща спрямо съпруга ми няма на кого да ги делегирам, без тотално да пострада връзката. В смисъл - не ревнувам децата ми да се забавляват някъде без мен и с друг, но виж за таткото...та така, за някои дейности възрастните биха били с приоритет, а децата да се оправят.
Виж целия пост
Обаче някои неща спрямо съпруга ми няма на кого да ги делегирам, без тотално да пострада връзката. В смисъл - не ревнувам децата ми да се забавляват някъде без мен и с друг, но виж за таткото...та така, за някои дейности възрастните биха били с приоритет, а децата да се оправят.
# 94
3 май 2019, 12:04 ч.
Аз не говоря за моментни приоритети,а по принцип как стоят нещата в ума и сърцето ми.
Инак то е ясно,че в някои мигове и ситуации,детето ще отиде на заден план..
Но дори тогава когато избирам да "огрея "партньора си,го правя с ясното съзнание,че връзката между нас двамата рефлектира върху детето,и в този ред на мисли,огрявайки партньора си,всъщност огрявам и детето си.
Виж, обратния ред,не е наличен:)
Виж целия пост
Инак то е ясно,че в някои мигове и ситуации,детето ще отиде на заден план..
Но дори тогава когато избирам да "огрея "партньора си,го правя с ясното съзнание,че връзката между нас двамата рефлектира върху детето,и в този ред на мисли,огрявайки партньора си,всъщност огрявам и детето си.
Виж, обратния ред,не е наличен:)
# 95
3 май 2019, 12:23 ч.
Никой не говори за детето като център на вселената и 100% разположение на дете за сметка на съпруг. Точно за разположение в ума става въпрос и в сърцето естествено, просто любовта към детето е безусловна, а към половинката не е такава, каквото и да си говорим.
Виж целия пост
# 96
3 май 2019, 12:47 ч.
Безусловна ми е любовта към детето, ако то не твори огромни простотии в отношенията си с мен или други хора. Тогава и тя ще стане условна. Не може децата да вършат безобразни неща и пак да си ги обичаме от сърце и подкрепяме 
Говоря по принцип, моите засега са малки и съм далеч от тези проблеми.
Виж целия пост
Говоря по принцип, моите засега са малки и съм далеч от тези проблеми. 
# 97
3 май 2019, 12:49 ч.
Няма как любовта ми към мъж да е безусловна. Към детето е точно такава.
Какво означава таткото да не може да се забавлява с други хора!? Той само с теб ли излиза, на каишка ли го държиш егати.
Ние излизаме и се забавляваме и заедно, и поотделно. Понякога не съм в настроение за кръчма или концерт, но трябва да съм ебаси тъпата кифла, за да тропна с краче и да го накарам да стои с мен. Или пък обратното - на мен да ми се излиза, на него не, и да ми прави сцени. Това беше една от първите ни уговорки и я спазваме вече 10+ години. Двойки, които не могат да мръднат и до кофата за боклук един без друг ме задушават - играла съм го тоя филм, по принуда, с лепка-мъж. Няма такава досада. Той и приятели нямаше и все се вреше с моите..пълен ужас.
Виж целия пост
Какво означава таткото да не може да се забавлява с други хора!? Той само с теб ли излиза, на каишка ли го държиш егати.
Ние излизаме и се забавляваме и заедно, и поотделно. Понякога не съм в настроение за кръчма или концерт, но трябва да съм ебаси тъпата кифла, за да тропна с краче и да го накарам да стои с мен. Или пък обратното - на мен да ми се излиза, на него не, и да ми прави сцени. Това беше една от първите ни уговорки и я спазваме вече 10+ години. Двойки, които не могат да мръднат и до кофата за боклук един без друг ме задушават - играла съм го тоя филм, по принуда, с лепка-мъж. Няма такава досада. Той и приятели нямаше и все се вреше с моите..пълен ужас.
# 98
3 май 2019, 12:52 ч.
Това вече в една по-късна възраст - ако детето се държи кофти и твори драми, а партньорът се държи хармонично, познай кое прасе с коя тиква ще се бори...детето си има живот, да си чука главата, няма да съм вечен диригент.
Таис, да, в тоя период главно само с мен излиза, просто защото имаме малко време да се видим като възрастни. И ми е малко кофти в малкото останало време да фукне нанякъде за свои планове. А и все още всичко е планирано, няма прозорец за спонтанни излизания, нито за мен, нито за него.
Виж целия пост
Таис, да, в тоя период главно само с мен излиза, просто защото имаме малко време да се видим като възрастни. И ми е малко кофти в малкото останало време да фукне нанякъде за свои планове. А и все още всичко е планирано, няма прозорец за спонтанни излизания, нито за мен, нито за него.
# 99
3 май 2019, 12:56 ч.
Таис, вие сте с едно дете на добра възраст вече да е самостоятелно, можете да излизате както решите. Ние сме с три, едното малкото дето се вика ни се води, ни се кара, вечер се борим с нея за всичко, което трябва да върши, понеже не иска. Затова излизаме поотделно, но рядко. Заедно излизаме с децата или поне с малкото. Това е положението
Виж целия пост
# 100
3 май 2019, 13:02 ч.
Бианка, дребната и по-дребна като беше, пак се излизаше и заедно, и поотделно. Иначе съм съгласна с теб, с три деца е друго.
Сирен, а ти нямаш ли нужда да излезеш с приятели? Оставяш му децата и толкоз. Не е тъп, ще се справи. Зет ми се оправяше с 4 броя в един момент, не е имало проблеми.
Спонтанно - всеки има различна представа що е то. На мен одеве ми предложиха бира довечера, ако искам. Писах на ММ във вайбъра, той обаче иска да кара колело с щерката и да си дочетат после книгата. Та ето, ще съм с френдс за бира, като всичко се уговаря за няма и десет минути, кротко и спокойно.
Виж целия пост
Сирен, а ти нямаш ли нужда да излезеш с приятели? Оставяш му децата и толкоз. Не е тъп, ще се справи. Зет ми се оправяше с 4 броя в един момент, не е имало проблеми.
Спонтанно - всеки има различна представа що е то. На мен одеве ми предложиха бира довечера, ако искам. Писах на ММ във вайбъра, той обаче иска да кара колело с щерката и да си дочетат после книгата. Та ето, ще съм с френдс за бира, като всичко се уговаря за няма и десет минути, кротко и спокойно.
# 101
3 май 2019, 13:04 ч.
Не знам нещо в живота да е "безусловно". Винаги има условности.
Аз излизам обикновено с мъжа ми. Без него не ми е достатъчно забавно.
Виж целия пост
Аз излизам обикновено с мъжа ми. Без него не ми е достатъчно забавно.
# 102
3 май 2019, 13:20 ч.
Аз смятам, че точно домът е мястото, където да се чувстваш обичан и важен, за да можеш после с това самочувствие да се изправиш пред света. Не казвам, че трябва да се удовлетворява всяка една прищявка на детето, но да му се показва, че за вас е важно, че заслужава внимание и любов, защото в противен случай самото то ще спре да се възприема за такова. Ясно е, че в училище е едно от многото, но ако и вкъщи е по-скоро част от пейзажа, на мен ми се струва, че е после по-склонно да влиза в токсични връзки,защото там се чувства обичано.
Колкото до безусловната обич - смятам, че родителската е точно такава и е супер важно да е такава - да знаеш, че си ценен самият ти, а не шестицата в училищш/красивите очи/възпитаната усмивка. Че ще те обичат и с тъпа прическа, и с лоша оценка и с грозните шини, които трябва да носиш. И после няма да попаднеш в капана на "Той ме удари, защото не измих чиниите правилно, заслужавах си го" или "Тя не работи в момента, значи не заслужава да я обичам" (не казвам, че това е единственият вариант, а че ми се струва по-вероятно жертвите на насилие да са срещали точно "условна" любов като деца).
Виж целия пост
Моето мнение, че не трябва да има 1-во, 2-ро, 3-то място или поне да не отглеждаме в такава среда децата си, т.е те да нямат това усещане докато растат. В живота никой не е по-важен от другия, било дете или възрастен. Децата се възпитават с примера, който виждат около себе си най-вече. Когато станат 1-ви клас, как ще им обясним, че не са центъра на вселената и защо другите хора не изпадат в умиление, като ги видят. Да не говорим, че в света навън на никой не му пука за техните желания. В нашите сърца те може да са на 1-во място дори пред нас самите и е нормално, защото майчината любов е безгранична, но нали трябва да отгледаме устойчиви хора.
Аз смятам, че точно домът е мястото, където да се чувстваш обичан и важен, за да можеш после с това самочувствие да се изправиш пред света. Не казвам, че трябва да се удовлетворява всяка една прищявка на детето, но да му се показва, че за вас е важно, че заслужава внимание и любов, защото в противен случай самото то ще спре да се възприема за такова. Ясно е, че в училище е едно от многото, но ако и вкъщи е по-скоро част от пейзажа, на мен ми се струва, че е после по-склонно да влиза в токсични връзки,защото там се чувства обичано.
Колкото до безусловната обич - смятам, че родителската е точно такава и е супер важно да е такава - да знаеш, че си ценен самият ти, а не шестицата в училищш/красивите очи/възпитаната усмивка. Че ще те обичат и с тъпа прическа, и с лоша оценка и с грозните шини, които трябва да носиш. И после няма да попаднеш в капана на "Той ме удари, защото не измих чиниите правилно, заслужавах си го" или "Тя не работи в момента, значи не заслужава да я обичам" (не казвам, че това е единственият вариант, а че ми се струва по-вероятно жертвите на насилие да са срещали точно "условна" любов като деца).
# 103
3 май 2019, 13:31 ч.
И аз не виждам драма другия да излиза чат-пат със своите си приятели. Никой не е длъжен да търпи приятелите на половинката си. 
Виж целия пост
# 104
3 май 2019, 13:36 ч.
Т е.докато са угодни,заслужават обич,но акп сгафят-не?
Това не е безусловна любов.Ама хич.
Безусловната обич диктува,да продължиш да обичаш грешника,без оглед на делата и греховете му,а напротив.Да го обичаш въпреки лошотията му,защото лесно е да "обичаме" едно мило и обичливо същество,но трудно е да обичаш когато насреща имаш негативна същност.
Само,че,това са условности,и поради тази причина,такава любов не е безусловна.
Дори синът ми да стане най-отвратителния престъпник на тоя свят,ще го обичам до сетен дъх.Може да ме боли много заради провала ми като майка,и заради злото което е причинил другиму,може в душата си и да го осъдя дори,но не мога да спра да обичам детето си..
Виж целия пост
Безусловна ми е любовта към детето, ако то не твори огромни простотии в отношенията си с мен или други хора. Тогава и тя ще стане условна. Не може децата да вършат безобразни неща и пак да си ги обичаме от сърце и подкрепяме Говоря по принцип, моите засега са малки и съм далеч от тези проблеми.
Говоря по принцип, моите засега са малки и съм далеч от тези проблеми.Това не е безусловна любов.Ама хич.
Безусловната обич диктува,да продължиш да обичаш грешника,без оглед на делата и греховете му,а напротив.Да го обичаш въпреки лошотията му,защото лесно е да "обичаме" едно мило и обичливо същество,но трудно е да обичаш когато насреща имаш негативна същност.
Само,че,това са условности,и поради тази причина,такава любов не е безусловна.
Дори синът ми да стане най-отвратителния престъпник на тоя свят,ще го обичам до сетен дъх.Може да ме боли много заради провала ми като майка,и заради злото което е причинил другиму,може в душата си и да го осъдя дори,но не мога да спра да обичам детето си..
Препоръчани теми