Кой поставяте на първо място - половинката или детето/децата

  • 8 288
  • 334
# 75
Аз се съобразявам 100% с децата за някои неща докъм 4-5 години, ако ще да са глезотии.

Но от друга страна в дългосрочен план ми е ясно, че те ще си имат свой живот и няма да сме в една посока, това би било патология.
Виж целия пост
# 76
Преди срещата с приятелка, оставям децата някъде. Както казах - те на сигурно, оттам нататък - аз.
Виж целия пост
# 77
При екстремна ситуация почти всеки посяга към детето, дори в самолетите предупреждават при инцидент първо да сложиш своята маска, и после на детето Wink, защото инстинкта казва друго. Но да, познавам майки, които слагат мъж- бащата или нов, на първо място. Много е ...не, нямам думи. Познавам деца, изгонени от майките си, заради мъж. И пребивани, и какво ли не. И майката седи, явно златен ли му е на тоя мъж или какво, не знам. Явно въпросът е сложен и всеки си преценява сам кое му е приоритет.

Ти познаваш, ама тук в тоя форум явно няма такива. Всички, които поставят мъжа наравно с децата, твърдят, че нямало проблем от това. Колко е наравно и колко мъжът е на преден план, няма да разберем.
Е, и тази горната от твоя пример, повярвай ми, също смята, че няма драма, децата си водят техния си живот и нищо кой знае какво не се е случило. Не е длъжна да това, не е длъжна да онова, те си могат и сами и накрая става - мъжа на първо място.

Темата е - ако мъжът реши, че нещо е добро за .. .него си, а то е кофти за децата /по твое мнение и обективно/ и ще им повлияе отрицателно, какво правим? Поставяш децата в клекнало положение, за да стане на неговата, или .. ? Ами ако той твърди, че това е добро за децата, а то е пълен булшит, тогава ...? А, да, вашите мъже не са такива.
Виж целия пост
# 78
А средностатистическият мъж дали си казва "да обърна внимание на съпругата си", "да изведа детето в парка да покара колело". Или по-скоро ще погледне своя кеф Mask
Виж целия пост
# 79
Ако мъжът иска нещо, което е добре само за него, а е в ущърб на децата - абсурд да се съобразя с него!
Какво е толкова странно, че нашите мъже не са "такива" ? Не ти се вярва ли, мислиш, че всички мъже са такива? Ми не, не са.
Виж целия пост
# 80
Ами чакам някой да се включи с реалности. За теб разбрах, за още една дама от форума знам, че и нейният не е такъв, ама ... останалите що си траят?
Моят е такъв, прави избори, които краткосрочно и най-вече дългосрочно не са добри за децата, старая се да му ги 'избия' от главата. От рода на 'Ще си намеря втора работа'. Хайде, да започнем с конкретиката, че никой не иска да го каже.
Виж целия пост
# 81
Ако има едно кексче, кисело мляко или там де да знам, портокал, нито аз, нито мъжът ми ще го изядем . Ще оставим за децата. Ако очаквам обаче мъжът да се сети да ги изведе или там нещо си- няма Simple Smile. Ако мъжът ми е болен, намирам кой да гледа децата и насочваме вниманието към него. Ако си е здрав, съобразявам програмата с децата. Ваканции, почивки, гостувания, концерти и т.н. Ако детето е болно, всичко отпада
Ако сградата гори, спасявам децата.
Конкретно ли е?
Виж целия пост
# 82
Известно време детето беше на първо място. Сега започнах да намирам и време за себе си, но детето си е на първо място и за двамата. Все пак е плод на нашата любов. Но се опитвам по никакъв начин да не пренебрегвам съпруга си. От нищо не лишавам него за сметка на детето - говоря за моето време и вниманието което им отдавам.
Виж целия пост
# 83
Детето ми е на първо място по всички параграфи и ситуации.
На мъжа ми също.
Виж целия пост
# 84
По принцип поставям себе си на първо място, нали трябва аз да съм добре, за да се грижа пълноценно за детето, въпреки че с бебе за момента е трудно да го изпълня. И двамата мъже в живота ми са на първо място, обичам ги еднакво.
Виж целия пост
# 85
Някои деца мрънкат повече от други и как от една такава случка се прави вече грандиозния извод, че майката му ходи по акъла, а то вероятно е невероятно гевезе.

Аз пък си поставям децата преди мен, което не означава, че не си угаждам и не се гледам. Еми преди мен са естествено, поне докато не станат възрастни индивиди, ще мисля първо за тях и после за себе си. Нито ги глезя, нито ги лигавя, строг родител съм, но си съобразявам ежедневието с тях и това е. Не страдам от личностни проблеми, че на дърти години да съм си най-важна. 30 години съм си се гледала и обгрижвала чудесно, сега ми е кеф да си гледам децата.
Виж целия пост
# 86
Добре е да се уточни последно за дребни, ежедневни случки ли говорим като кой да изяде последното парче кекс, къде да отидем на заведение / почивка, кога да излезем и т.н. Или за сериозни житейски ситуации, отразяващи се на целия живот?

Щото за първото мисля, че почти всеки нормален родител се съобразява основно с детето, поне до определена възраст. За мен тия неща са маловажни (кой какво изял, кога излязал и т.н.) и временни и не им обръщам толкова внимание.

Като кажа, че слагам себе си на първо място нямам предвид, че не си съобразявам ежедневието с детето. Разбира се, че го правя до някаква степен (с порастването на детето тази степен намалява).
Но и не бих направила огромни жертви и компромиси със себе си, които няма да ме карат да се чувствам добре само заради детето.
Това, че си пия кафето на площадката, а не в заведение, това че през уикенда ставам в 7, а не в 10, че не обикалям кръчмите до полунощ или че ходя на почивка на места, подходящи за деца НЕ го броя за компромиси! Това са нормални дефолтни неща за мен, за хора с деца, и дори не подлежат на обсъждане...
Виж целия пост
# 87
И за дребни и за едри, все детето ни е на първо място.
Виж целия пост
# 88
Не знам какви примери от живота да дам, защото според ситуацията си планирам ежедневието. Като цяло се съобразяме и с нас си и с децата. Просто те са ми приоритет в живота, което не означава, че не се грижа за мене си или за мъжа ми. Занемарих си кариерата, ето неща за което се сещам, ако нямах деца сигурно щях да работя друго. Сега гледам заплатата, отпуските, локацията и работното време, другото е на заден план.
Виж целия пост
# 89
Напълно споделям мнението на Стардъст. Темата май различно се интерпретира и всеки си пише спрямо това, което е разбрал като зададен въпрос. Няма начин мъжът ми да е с приоритет пред детето. Което не значи, че той не ми е важен. Просто дъщеря ми е на най-горното стъпало. За мъжа ми - също. Допреди няколко години ме слагаше мен на първо място, докато не си пререди приоритетите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия