Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

🎬ОТКРАДНАТ ЖИВОТ: Любовта лекува 💞 тема 84

  • 19 894
  • 723

Анкета

Ще има ли сватба за Галя и Петър според Вас?

Опции:


ОТКРАДНАТ ЖИВОТ: Любовта лекува 💔
ТЕМА 84



Актьорски състав:
Скрит текст:
Иван Юруков - д-р Деян Табаков, неврохирург
Емил Марков - доц. Петър Захариев, Акушерство и гинекология
Ралица Паскалева - д-р Галя Стилиянова, Акушерство и гинекология
Моньо Монев – доц. Стефан Мазов, съдов хирург
Десислава Бакърджиева - д-р Лора Хинова, съдов хирург
Велислав Павлов - д-р Марио Ковачев, коремна и детска хирургия
Димитър Захариев - д-р Тони Ковачев, рентгенолог
Янина Кашева - д-р Катя Кръстева, педиатър
Милена Живкова-Гераскова - д-р Елена Романова, коремна хирургия
Ернестина Шинова - д-р София Стаменова, травматология
Даниел Рашев - д-р Мартин  Врабчев, анестезиолог
Юлиан Вергов - доц. Виктор Банков, коремен хирург, анестезиолог
Владо Пенев - д-р Асен Цонев, Директор на Св.Кирил, анестезиолог
Никола Мутафов - д-р Пенев, коремна хирургия
Александър Димов - д-р Владов, коремна хирургия
Наум Шопов - д-р Борис Тасев, коремна хирургия
Диана Димитрова - д-р Зорница Огнянова, уролог
Теодора Кулева - д-р Албена Войнова, анестезиолог
Мартина Вачкова - гл. м.с. Магда Жекова
Ангелина Славова - м.с. Ненева
Hеда Спасова - оп.с. Кая Райкова
Мария Каварджикова - Евгения Генадиева, отдел Човешки ресурси
Васил Бинев – Иво Фотев
Ирина Митева – Ина Фотева, съпруга на Иво Фотев, собственик на “Света Анастасия”
Ана Пападопулу - Ева Банкова
Владо Карамазов - Христо Карагьозов, коремна хирургия
Димо Алексиев - д-р Калин Генадиев, коремна хирургия
Дария Симеонова - Наталия Павлова (ПР на болницата)
Александър Алексиев - д-р Александър Василев, коремен хирург
Радина Думанян - д-р Биляна Захариева, анестезиолог
Пламена Гетова - проф. Гочева, майка на доц. Мазов, съдова хирургия
Луиза Григорова - д-р Вяра Добрева, коремна хирургия
Лилия Гелева - д-р Мишева, невролог
Стоян Алексиев - проф. Иван Генадиев, Акушерство и гинекология
Васил Банов - проф. Камбуров, кардиохирург
Йоана Буковска-Давидова - Виолета Захариева
Красимир Доков - Янко Василев
Кирил Бояджиев - Йосиф
Мариана Бонева - Ваня
Гергана Стоянова - Поли Грънчарова, анестезиолог
Мартин Герасков - Орлин Грънчаров, съпруг на Поли Грънчарова
Зафир Раджаб - г-н Темелков, финансов надзорник
Старите теми:
Монолози и цитати от сериала:
Скрит текст:
"Смъртта е само кратка раздяла с нашите близки. Те никога не ни оставят напълно. Те винаги са около нас и ни помагат." - д-р Войнова
"Казват, че когато човек умира, в небето проблясва светлина... Може би това е душата му, която се отделя от тялото, знаейки, че трябва да се отправи към своя път. Там горе няма болка, няма физически недъзи, нито отчаяние и скръб. Тялото прави последни усилия да върне душата от онзи свят, но тя знае, че е безсилно да се справи. Сърцето, дробовете, мускулите всичко угасва постепенно,... Моето време приключва, за да започне на нечий друг. Раздялата е трудна...сбогуването дълго. Оставям най-любимото си същество съвсем само... Детето, което беше майка за мен, а аз за него...просто тежест... Но ти, мило мое момиче, ме научи, че човек, има сила да се пребори с всичко.Знам, че ще се справиш и с това. Гордея се с теб...Ти беше безстрашна и непримирима...Ти беше моят житейски урок,...а аз може би твоя... Обичам те."
„Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот.Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи.Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот. Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи."

"Трябва да гледаш в очите, когато се разделяш с някого. Кога свършва любовта? В кой миг точно? Да, трябва да гледаш в очите този, който си отива от теб, без да мигаш, за да не пропуснеш и последния момент, последната
капчица от това между вас и после...да го пуснеш, да се пуснеш от него. Трябва да се вгледаш в очите на този, в когото се опитваш да се намериш отново. За да си сигурен, че има място за теб в сърцето му. Сърце,което отдавна е забравило да се вълнува и сега неумело се опитва да си спомни какво е да бъде отново живо. Трябва да гледаш другите в очите винаги, защото току виж някой някога някъде види в твоите болката ти и успее да я излекува. Трябва да гледаш право в очите и това, с което се разделяш и това, което предстои да прегърнеш... И това, което те е наранило. И това, което ти е дало крила и в края на деня просто да кажеш “Благодаря “. И за хубавото и за лошото. Благодаря."
"Не очаквах да те срещна, но ти се появи ненадейно и стана моята “артерия на любовта” - тя ме движи напред. Ти ме превръщаш в копнеж и желание. Ти си кръвта във вените ми, която кара сърцето ми да бие. Ти си емоционален хаос, но аз не искам да те променям, защото обичам твоя нестандартен начин да изразяваш себе си. Готова съм да бъда с теб, да те събирам, когато се разпадаш, да те вдигам, когато падаш и да ти давам надежда, когато всичко изглежда безнадеждно. Ти си моето неочаквано щастие - ти си светлината в края на мрака, която ще преследвам завинаги. А аз?... АЗ съм ТИ... защото те обичам."
"Ежедневно имаме хиляди поводи да се мразим и една едничка причина да сме заедно."
"Пропукването идва внезапно, като летен порой, като цунами, което се е събирало капка по капка докато стане
огромна вълна,която те залива изведнъж. Един миг и всичко, което прилежно си подредил в мислите, в сърцето си, в плановете за бъдещето рухва с един жест, с една доза непремерена лудост...Един миг, в който осъзнаваш, че си напълно сам. Със себе си, с мислите си, с празното тихо пространство.Защото не са ти оставили избор...
Или се оглеждаш се в очите на другите и там не намираш своето отражение, а виждаш нещо грозно, което е вече
твоето аз за пред тях.Здравей, мое ново аз, не те познавам, не те харесвам, не те искам, но ще ми се наложи да живея с теб."
"Всеки има някаква много драматична история, обвита в тайни, които рано или късно излизат на бял свят...
Тогава настъпва промяната. Промяната дава внезапен прилив на сили. В такива моменти, човек става решителен и действа със замах. Тъкмо това са миговете, в които осъзнаваш, че в разбулените тайни няма нищо чак толкова страшно. Те означават свобода. Когато мълчим, трупаме гняв. Гневът излиза на бял свят. И от това не произлиза нищо добро. Хората трябва да говорят. Ако не могат, трябва да направят всичко възможно да се научат."
"... и се питам, защо да живея правилно, след като на финала се стига до едно голямо... нищо." доц Банков
"Лекарската професия е най-хуманна, колеги. Не бива прекрачваме границата, не бива да злоупотребяваме с властта, която ни е дадена. Животът на другите хора е изцяло в наши ръце и трябва да даваме всичко, когато лекуваме, независимо от това дали е обикновен пациент или престъпник. професор Цонев
Всеки осъден на смърт има право на своето последно желание. Чудя се, дали така умираме по-леко или животът с жестокост ни помахва за довиждане, за да издълбае в душите ни като наточен скалпел... думичката КРАЙ.
Всички сме осъдени. И едва когато го проумеем, сваляме короните от фалшиво его. Разбираме, че всеки път, когато се опитваме да контролираме нечия съдба, всъщност крещим “страх ме е, че ще си отидеш”. Болезнен момент, в който осъзнаваш, че си човек. Смъртен като всеки друг. Човек, който понякога се нуждае от подадена
ръка. И ако си позволиш да я приемеш с благодарност, кой знае... Може би ще си по-малко сам. Някои от нас отказват да приемат присъдата си. Опитват се да избягат от нея. И не. Най-страшната присъда не е последната глътка въздух или последния удар на сърцето. Тя е онзи момент, в който се срещаш с истината, която винаги
си знаел, но не си имал смелостта да изречеш на глас. Че си напълно сам. Така, както си бил в началото на пътя.
Толкова сам, че оставаш само тяло, заключило духа зад непробиваема броня... Толкова много сам, че си готов да
катастрофираш, но не и да допуснеш някой до тайните на сърцето си."
"Всеки има нужда от достойнството си. Дори и най-болния." доц. Захариев
„Отново заедно. Въпреки чувствата си, лекарите не могат да избират кого да лекуват.“ Д-р Стаменова
"В такива дни човек намразва слънцето защото свети ярко, когато животът на един човек угасва"
„Доктор Ковачев, Вие не сте донор. Ако един орган отказва, има два варианта – или се бориш да го възстановиш, или го пускаш да си отиде. Това е твоята битка и аз нямам нищо общо с нея.“ Доц Банков
„Най-трудните решения са тези, които взимаме за най-близките си, когато те не са способни. Кой може да каже кое е правилно и кое грешно?“ Доц. Захариев
„Тук всичко е ясно от самото начало. Очите, в които си се взирал, няма да те погледнат отново. Не можеш да се надяваш на случайните погледи, изпълнени с любов. Там всичко вече е угаснало. Ръцете, които са те докосвали, никога няма да докосват отново. Пръстите няма да галят. Дланите няма да се преплитат. Никога вече няма да можеш да следваш стъпките й. А времето ще заличи следите, които е оставила. Тихо е. Тъмно е. Тя е красива. Почти като в приказка. Само че, този път принцът е изпреварен. И красавицата е целуната от смъртта. Точка!“
„Всичко в живота си има логика, Врабчев. Само трябва да наредиш пъзела, за да я откриеш. Ева ще спаси това момче.“ Доц. Банков
„Пациентите често бъркат лекаря с Господ. В някои отношения те наистина си приличат – държат живота на хората в ръцете си и знаят къде е границата между живота и смъртта. Но има една съществена разлика – Господ решава дали да отидеш там, лекарят се бори да останеш тук.“ - Христо Карагьозов
„Лекарите са призвани да лекуват. Пренебрегват приятелите и семействата си, за да спасяват нечии чужди приятели и семейства. Но сега се питам... какъв е смисълът да си лекар, ако не можеш да помогнеш на най-близкия си човек? В клиничната картина на живота, болката е нелечимо заболяване, което се проявява внезапно и протича с усложнения. В хода на лечението търсиш начин да вкараш болката в ремисия. И се молиш да няма рецидив. Само при такава съвкупност от обстоятелства, страхът от болката се стопява. И отстъпва място на покоя.“ - доц. Банков
Какво сме ние?... Според лекарите - седемдесет процента вода, и седем системи от органи, които непрекъснато взаимодействат в абсолютна хармония, за да изградят човешкия организъм. Но ако направим хирургически разрез на човешката душа, ще открием седемдесет процента тъга, двайсет процента надежда, и нищожен процент щастие. Почти немислимо е да живеем с тези несъвършени пропорции. Много хора упорито опитват да променят съотношението,... за да сведат тъгата до минимум. Но малцина са тези, които успяват."
„Животът пет пари не струва, ако си позволиш да бъдеш зависим и да го подчиниш на постоянния страх, че някой може да ти го отнеме, разбираш ли.“ – Д-р Стаменова
"Ние сме егоисти, песимисти, циници... Хора, които трудно постигат консенсус. За каквото и да е... Обичаме да се бъркаме в живота на другите, защото сме убедени, че по-добре от тях знаем как се живее. Истината плаши. Защото, ако я погледнем в очите, ще се наложи да поемем отговорност. Хората могат да бъдат всякакви, но само, ако са живи. Истински живи“ Доц. Виктор Банков
Монолози от финала на Сезон 6
Скрит текст:

"Това, което ни разболява, е гневът.
Гневът, заради който сме тъжни,
озлобени, безсилни. Гневът, който
изтощава и превръща душата в гладен за
отмъщение хищник. Гневът, който ни
пречи да признаем, че понякога боли. И
само любовта може да отпрати гнева.
Гневът се превъзмогва само и
единствено с любов. Само тя може да те
изведе до светлината в края на тунела.
...

Ярост. Сърцебиене. Адреналин. Смъртен
грях. Това е Анатомия на гнева."


"- Ще се съгласиш ли да ме последваш...
- Хубава кутия.
- Млъкни и ме гледай в очите!
- Извинявай.
- ...да ме последваш и да ми бъдеш партньор в леки и тежки операции, да консултираш пациентите ми с отдаденост и грижа.
- Какво говориш бе?
- Предлагам ти да започнем работа в нова болница. Сега е моментът да кажеш "да" или "не".
- Ама..., а старата болница, а "Св. Кирил", и аз нали съм на химиотерапия.
- Виктория, научи се да казваш "да"!
- Ми много хубава шапка, цветовете просто не са моите, но...
- Кажи един път "да", да му се не види!
- Добре бе, ДА!
- ДА!
- ДА!
- ДА, ДА, ДА!"


"Когато се превърнеш в призрак. В
човек, прекрачил всички свои граници.
В някой, който отчаяно търси поне
капка опрощение и обич, но дълбоко
вярва, че не заслужава нито едно от
двете...

Тогава, за да си жив, трябва да
избягаш някъде. Там, където можеш да
си създадеш илюзията, че все още има
причина да съществуваш."
...

“Обичам те”. Как е възможно да има
такъм огромен заряд в толкова кратка
дума. “Обичам те” е началото на нечие
щастие. Но ако някой си мисли, че
животът е една възходяща права,
жестоко се лъже. Понякога,
изневиделица, без да очакваш, падаш в
най-дълбоката пропаст. И не знаеш дали
ще успееш отново да се върнеш в
светлото. Не знаш дали дори едно
“обичам те”, ще може да те измъкне от
там...
...

Никой не може да контролира чувствата
си. Опиташ ли се да заглушиш гласа им,
те ще завладеят всяко кътче от тялото
ти и ще ти напомнят колко малък си
всъщност.
...

Казват, че във всяко страдание има
смисъл. И ако устоиш, ако не позволиш
на безсилието и омразата да се
преврънат в единствения Бог, в когото
вярваш, ще се издигнеш над себе си -
по-силен, по-мъдър и по-добър.
Но има уловка. Във всяка голяма битка
губиш нещо от себе си.
...

Мислиш, че си господар на
живота си, а се оказва, че си
марионетка, движена от любов, ревност,
яд, огорчение. Марионетка, управлявана
от чувствата.

...

Може би в някое друго време, в друг
живот, в някоя различна реалност пак
щях да съм с бяла рокля. И принцът
щеше да изглежда точно по този
начин...

Живеем тук и сега. Тук и сега един
друг мъж очаква да чуе своето “Да”. В
този живот ние не принадлежим един на
друг.

Имало едно време един друг живот.
Простичък. Обикновен. Принцът срещнал
своята бяла принцеса, хванал я за ръка
и казал: “Много си красива”. Това било
достатъчно.

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тази приказка никога няма да бъде
разказана. Не и за нас двамата. Тази
просто не е нашата... Сега тичам към
своето щастие, но...
Още малко, още пет минути ще си
представям, че... Има едно друго
време... Един друг живот... Където
всичко е съвършено."


"Пробуждането е болезнено, когато
осъзнаеш, че всичко, в което си вярвал
е било сън. Красив сън. Мираж.
Имагинерно пространство, в което
проектираш въображаемо щастие.
Примамливата илюзия за любов те е
приспала. Пробуждането раздробява
сърцето на малки парчета болка.
...

Понякога трябва да помислиш за себе
си. Имаш нужда от време, за да
излекуваш незарастналите рани. Дори да
не е “правилния” момент. Дори с риск
да нараниш някого. Защото, ако избереш
другия против волята си, рано или
късно ще го намразиш."
 

"Човек трябва да се научи да открива точките от живота си. Няма случайни победи или случайни загуби. (...) Свързвам точките от моя живот и откривам смисъла всичко това да ми се случи."


„Може би просто имате нужда да споделите. Може би иматe нужда да ми кажете нещо, което е важно за вас.
- Да, имам. Направете го щастлив.“

































Благодарение на Mari_Mar линкове към епизодите може да откриете в нейния профил: Благодарение на Donna Paulsen списък на театралните постановки на актьорите :
Скрит текст:














Виж целия пост
# 1
Яни,благодаря за темата Flowers Hibiscus
 Прочетохте ли клюката от друга тема-Христо Петков(Асен) май е двойка с Мишева(Лилия ли беше актрисата?).
Някъде съм срещала ,че той е семеен и има дете,или съм нещо в заблуда.Стана ми интересно каква двойка ли са,не ми стоят като двойка,когато си ги представя Simple SmileНо няма лошо,де,шарен свят.

По темата,наистина искам да се разделят Петър и Галя.Просто тази двойка се насилва,според мен или актьорите нямат химия ли,не представят нещата както трябва ли ,не знам.Не е много ок сама жена с две деца,но...по-добре сам и спокоен,отколкото във вредна среда,и най-вече за децата.

Виж целия пост
# 2
Благодаря за темата, Яни.
Виж целия пост
# 3
Яни, и аз благодаря за темата.
Амбър, пренеси го тук Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Благодаря за темата, ЯНИ Simple Smile
Виж целия пост
# 5
И аз се записвам,да не пропусна купона тук,че по телевизора няма
Виж целия пост
# 6
Яни, благодаря Simple Smile

Аз все пак ще изчакам да видя цялата сцена с целувката и реакцията на Зорница, преди да реша, че ревнува. Още повече, че ревността не е характерна за Зорница.
Виж целия пост
# 7
Пренасям питането за щастието на Галя-разбира се,че не е по възраст и заслуги,но съм написала също,че ми е симпатична и искам да е ок. Всеки заслужава щастие,но в случая пиша за нея,а и не съм написала другите да са сами и нещастни. Мислех,че мога да споделя собственото си мнение без да се налага да давам обяснения. Извинете,че си позволих.
Няма да се намесвам повече с коментари. 😁
Виж целия пост
# 8
Благодаря за темата Simple Smile

Перличке, и аз така, първо да видя кое как е пък тогава ще реша дали тя ревнува или не. Доста често така ги монтират промотата, че накрая посланието е съвсем различно в епизода.
Виж целия пост
# 9
Пренасям питането за щастието на Галя-разбира се,че не е по възраст и заслуги,но съм написала също,че ми е симпатична и искам да е ок. Всеки заслужава щастие,но в случая пиша за нея,а и не съм написала другите да са сами и нещастни. Мислех,че мога да споделя собственото си мнение без да се налага да давам обяснения. Извинете,че си позволих.
Няма да се намесвам повече с коментари. 😁

Че защо да не можеш да си споделиш мнението или да коментираш - тук няма вярна или грешна гледна точка, всеки има възприятия и ги споделя. Така че - Намесвай се с коментари, колкото повече и разноообразни, толкова повече теми за дискусии Hands Plus1

Аз не знам вече какво да очаквам от сценаристите. След всичко, което видяхме, Зорница да ревнува е абсурдно и толква далеч от характера и. Обаче за колко неща казахме, че са абсурдни пък те точно така си се случиха.
Засякох краткото промото със Захариев, който гледа огрижено.
Виж целия пост
# 10
Благодаря за темата!

Следя филма заради Галя, Тасев и Мирослава и евентуално как Зорница отива при Марио Simple Smile /все още някаква доза оптимист/
Виж целия пост
# 11
Благодаря за темата! Със сигурност тук е по-интересно от филма 😀
Виж целия пост
# 12
Засякох краткото промото със Захариев, който гледа огрижено.
И аз вчера го видях, ама огрижено май е меко казано. Grinning По-скоро ми изглеждаше изнервен, все едно всеки момент ще избеснее.
Виж целия пост
# 13
Благодаря за новата тема!

Христо и Лили не знаех, че са двойка. Виждала съм техни снимки заедно, но не съм им обърнала внимание и ги смятах просто за колеги и приятели.
Готини са и двамата иначе.

Този сезон е голямо разочарование за двойките, а уж трябваше да е любовен.

Кая и Христо - никаква промяна от предния сезон, едва в последния епизод ми харесаха и то историята с музиканта спомогна за това.
От анонсите става ясно, че щастието им няма да е дълго, но ние това си го очакваме.

Пешко, Галя, Поли, Орлин и всички останали в този многоъгълник също са слаба история.

Зорница и Табаков - имах очаквания за свежи задявки между тях, разочароваха ме.
Не виждам въобще какво може да излезе между тях. Вече не ми изглеждат подходящи даже и за единия секс.

Табаков с Поли пък абсурд.

Тасев и Ина от край време исках да ги разделят, в този сезон това очаквах при тях, а то какво излезе... тъкмо да ги харесам като двойка и ги разделиха, по брутален начин обаче. Ирония...

Лора и Мазов пълен смях - в лошия смисъл.

Останаха Кръстева с Цонев и София и Врабчев, които поне ги лекува любовта.
Интересна ми е историята с Фотев, дано не я оплескат много.
Виж целия пост
# 14
Кой пък беше този Асен? Някаква епизодична роля?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия