Шумен - 8

Срещи?
Я разкажете повече за това.
Макар, че аз едва ли ще мога да присъствам, малкия е на 4 години вече.Ветеран.
А и съм на работа, но нищо.

Добре дошли на новите мами илона и danibaby   

илона, всяка последна неделя в месеца си правим среща на някое заведение за хапване и пийване. Но явно сега няма да се хапва а само ще се пийва.  Заповядай с нас тази неделя. Дечко въобще не ветеран. То дори срещата е за първи път с деца.  Та като стана въпрос за срещата в неделя, аз съм за 5-6 часа от така посочените.

Рале, егати и ужаса! Докато четях ме заболяха и краката и ръцете , а ти просто незнам как си понесла всичко това.

Ама много готина тема сте заформили за лекари - гинеколози! Аз съм за Димов  Направо съм влюбена в тоя човек (уф, Дидо пак ще прочете) И Дамянов много ме кефи, заради тях двамата пак ми идва да родя.  Та телефоните  на Димов са 800 806 и 0899912880. А от тоя Давидков ми писна вече. Интересно ми е колко ли още момиченца ще зариби с лъскавото си кабинетче и дар словото си че с 3Д работел.

Олеее, аз да лягам че "Голяма уста,иска яде" след малко ще гракне.

То аз да не се каня много много, защото днес чак до Детско отделение стигнахме. С Дани хванахме вируса който незнайно докога ще върлува в града. В понеделник вечерта и двамата се надпреварвахме кой повече да повръща. Аз дори и от друго място го изкарвах. На другия ден не ми беше добре, а той бягаше около мен. И когато аз се оправих, той отново започна да повръща. Съвсем се беше обезводнил, връщаше дори и вода, не яде не иска нищо само си лежи в креватчето. Много ме уплаши, един такъв отпуснат заспал, дори като вървеше залиташе. На всичкото отгоре и Т вдигна. 
Заведох го при педиатърката и тя му изписа лечебна Хумана HN за разтройство и диария.. Ех и нея не ще да яде това дете. Ужас.  Накрая майка ми се обади от ДО да го заведа да му прелеят една банка глюкоза. Заведох го и там беше големия ужас.  Надупчиха детето докато намерят вена. А то крещи ли крещи. Направо ми се късаше сърцето.    След половин часови мъки го изкараха от манипулационна, главата му беше мокра, изпотил се от рев, целият зачервен, с абукят на крачето. Включиха системата а тя... не върви. Като му се наду крачето ........ вече бях на ръба на търпението си. Прободоха и другото краче - и то така се наду.....
Накрая го оставиха да спи. Трябваше да му давам глюкозата с шишето, ама той и нея не иска. Като се наспа си го прибрах. 
Нищо не искам да кажа за лекарите и сестрите, но просто ужасът за мен беше наистина голям и не искам да се повтаря. За мен това дете се стресира и шокът ще остане дълго време в чистото му детско съзнание..
Сигурно с много майки така се е случвало, но на мен ми беше за пръв път и ми се искаше да си излея мъката пред вас...
[/quote]
Това,което си преживяла много ми напомня за първото разболяване на Мими.Беше на около 2г. и направи бронхит.Заведох я на известен педиатър,светило,по препоръки и т.н.,нали се разболява за пръв път,дотогава само при консултациите е била преглеждана от лекар.И така отиваме,а тя много дружелюбна,не знае какво следва милата,доктора и той нали беше любезен,преглежда я и и изписва един антибиотик,но на капсули като за възрастни,като подробно ми обяснява как да ги отварям и да изсипвам прахчето което е вътре,представете си и да го слагам в една лъжичка примерно с компот или мляко итака да и го давам.И аз нали съм си послушна и най вече неопитна мама,правя каквото ми е казано.Бре това дете като усети горчилката която му понасям с лъжичката,като затвори тая уста и неще и неще.Това остави ами като последица реши и да не се храни,нали си мисли,че пак ще и дам от горчивото.И тогава започна кошмара.Температурата висока.кашлицата денонощно и ние пак на лекар.И пак при същия.И той реши инжекции-3 пъти на ден за пет дни.И какво да ви кажа,държах я веднъж и не издържах на гледката и помолих майка ми да я държи,тя пищи,а аз рева в другата стая,не ми се спомня просто.После когато всичко попремина година ми трябваше да си възвърна доверието и,че не и давам нещо горчиво,не ме питайте как стана.Това са големи травми за децата,да знам че са тяхното оздравяване,но нещата можеха да протекат по друг начин,но нали се доверяваме на специалисти за тяхното здраве.След случая говорих с доста хора и медицински лица и други майки,всички се чудеха защо не е изписал сироп антибиотик,все пак за деца са създадени тези сиропи,но и до днес не мога да си отговоря на този въпрос.А аз понеже ми се случваше за пръв път му се доверих изцяло.Но едно е сигурно повече не стъпихме при него.И все пак така порастват децата с всичките им тревоги и радости.Пожелавам ви да оздравявате бързо[smilie=smile3540.gif]и никога да не преживявате този кошмар отново

Рале, Кари, я ми пратете един сайт от където ги взимате тия готините картинки!

Аз точно от такава промяна се опасявам... Много, много майки споделят същото за децата си. Че тя ако ми се затвори в себе си или се залепи като марка за мен, ебахти и яслата... Много мисля по въпроса. Смятам след 1-2 седмици да я пробвам за по 1-2 часа, колкото да играе с децата, ама 

Ох тези яслиии.Аз днес да ви кажа малко се успокоих.Сашо дойде с мен и той го заведе.Говори му и той не плака.Само лелята като го взема се разплака.Но после слушахме пред варата и вече не се чуваше.Стоя си аз ,но не мога място да си намеря.Викам свеки и двете отиваме по-рано.Слушаме под прозорците тихо е.Влязохме вътре и слушаме на вратата пак тихо.Идва една леля и ни видя.Питахме я как е Дани и тя вика- ох горките,защо се притеснявате толкова елате да видите как е Дани.Влизаме ние вътре и какво да видим играе си човека,но като ме видя и така ревна.Обаче забелязвам че плаче без сълзи и много бързо се успокоява вече.Мед сестрата е позната на свеки и каза че днес е бил много добре.Изобщо не плакал.Всяка сутрин ги извеждат и той си играел.Ох Цвети дано до някъде те успокоявам. Надявам се че ще свикнат бързо.Иначе и аз съм на мнение че ако наистина много се разстройва ще го спра.Засега вървим добре.Моля се да става още по-добре
Рали много гадно.Дано Дани бързо забрави неприятната случка.Аз по същата причина не разреших да преливат глюкоза на Дани само го прегледаха.Не се притеснявай че не яде.Като се почувства по-добре ще почне да се харин.Давай водичка на често по-малко.Ако не сте се управили ми пиши на кюто да ти кажа едно прахче и схемата по която се пие.Много помага.

Къде стигнахме ... хормоните виновни  да бе да, сигурно така ще да е 
Димана, НЕ възнамерявам да коментирам изказванията ти ВЪОБЩЕ  , за по- прозорливите те са достатъчно красноречиви 


What ever 

1. По никакъв начин не съм искала да те засягам на тема бременност!!! Всичко беше казано с шеговита нотка 
2. Не е необходимо да крещиш някои думи- всички сме прозорливи и чуваме 
3. Откога трябва да се чувствам виновна за изказване на собствено мнение по някакъв въпрс?! Най- малкото, че някой друг не ме е разбрал?! Аз си казвам, каквото имам, който разбрал- разбрал 
4. Пийс

Раличке, Ани ме е изпреварила с телефона на д-р Димов Така е, аз днес докато квесторя я гледай колко се е изписало...

Ще свикнат то е ясно!Аз в началото като започнах да оставям Алекс при баба й още докато сспрем пред къщата и долната устничка увисваше-един рев едно чудо...като отивах да си я взема не се отлепяше от мен,а сега...Днес отивам да си я прибирам,а тя дори не ми се зарадва.Видя ме ,че влизам отиде при баба си и започна да я целува.Неможете да си представите как се почувствах.

Сега аз да попитам за педиатър.Препоръчайте ми моля ви някого.
Имате ли мнение за д-р Божилова?

Аничка не ти я препоръчвам.Тя ни е петка ама за нищо не става.Какво и има на малката