amy_n
Скрит текст:
ka, да завършваш първи клас, разбирам, ама какво е това твоето, бе момиче! Едно време по цяло лято ходехме с обелени колена, но ти си почнал още от студените месеци.
Я, направи една баница за прощъпулник и да спират тия каскади и тротоарни екземи.
ПП - за Швепса може и баклава.
Я, направи една баница за прощъпулник и да спират тия каскади и тротоарни екземи.
ПП - за Швепса може и баклава.
Скрит текст:
Ох, направих аз днеска баницата. 
Ласито много я одобри. И с баклава от Турция се сдобихме... Ако имаше как да ви почерпя... Скрит текст:
Ами, аз много интересно паднах... Да ви разкажа... Предната вечер ме болеше много гърлото и реших да пия един Ксизал. В 3 през нощта станах и видях че, гърлото продължава да ме боли... Т.е., цетиризина не беше направил никакъв ефект още. Обаче рано сутринта явно ми е подействал и така съм спала, че сутринта като станах бях със замаена глава. И не само, но и схванат врат - не можех да си завъртя главата нито на ляво, нито на дясно. Викам си, гърлото ми беше малко, че и врата сега... И към обяд много ми се спеше, ама вместо да легна да спя, аз реших да разходя Ласи, понеже по-предната вечер не отидох да го видя. И така полузаспала, със замаени рефлекси тръгнах да тичам с Ласито. Обаче тъкмо стигнахме до булеварда, където има тревни площи, а пред тях алея с разпочупен асфлт, за паркиране, и Ласито тъкмо да скочи към тревата, заграждайки един контейнер, усетих как някаква връв се уви около левия ми крак и ме спъна и аз полетях към асфалта, изпускайки каишката. А той един остър, потрошен асфалт...Ужас, страшен удар... Първоначално като паднах си казах "край" отидоха ми краката и кучето отиде. Не можах да се помръдна от земята и само виках подир Ласи, с надеждата да не побягне към колите. Много пъти е искал да излезе на платното. И си казах "край, каквото стана, стана вече". След като никой не ме чу, все пак понечих да стана, да се изправя, въпреки огромната болка. Да видя поне какво се случва с Ласи. А, Ласито просто стоеше там на тревата и душеше и ме поглеждаше аз какво правя. Той видя, че аз се мъча да стана от земята. Добрах се до каишката и с триста зора го заведох обратно до бърлогата. От там се прибрах и звъннах на мм, че съм се пребила. Той се прибра с детето и промивахме раните. Интересното беше, че след падането си погледнах маратонките, да видя дали са отвързани - не бяха. Погледнах и около мястото където паднах, да видя въпросната връв, която усетих, че ме спъна - никаква следа от връв. Все едно от вятъра някаква връв ми се е изпречила. Поуката - от тук нататък никакво тичане по време на прием на такива лекарства.
Кремчето с арника си го купих, май има ефект някакъв. Благодаря, Билянка!
Ние нашето пуделче го подстригвахме с ножица. Майка ми - фризьорката. Ама Мъника много мразеше ножицата. Още като го видеше тоя предмет почваше да ръмжи и не даваше на майка да го клъцва, особено около опашката. С машинка не сме пробвали, но сигурно ще е по-лесно. Съветът ми е да си купите машинка без кабел. Зареждаща се.
Кремчето с арника си го купих, май има ефект някакъв. Благодаря, Билянка!
Ние нашето пуделче го подстригвахме с ножица. Майка ми - фризьорката. Ама Мъника много мразеше ножицата. Още като го видеше тоя предмет почваше да ръмжи и не даваше на майка да го клъцва, особено около опашката.
С машинка не сме пробвали, но сигурно ще е по-лесно. Съветът ми е да си купите машинка без кабел. Зареждаща се. И Рекс как би ти одобрил баницатаааа, нямаше да остане! Напоследък се улавям, че правя баници не заради нас, а заради него, умира си за баница момчето. Та покрай него и ние похапваме.
От него ми прави компания докато шетам. Иначе си има нормална "спалня". Вечер заспива в щайгата. По някое време се премества в леглото си, а накрая осъмва при нас. 
