Привет, хора.Първо-извинявам се за романа,който ще излезе!Никой не е длъжен.Само ако на някой му се занимава да го прочете, ще съм благодарна да каже мнението си.
Като за начало-открих своята мечта.И тя е да работя като бариста в старбъкс.Искам да съм част от екипа им.И точно сега ми се отваря възможността-масово хора напускат и търсят нови и в jobs.bg има обява, която от доста време си стои.Но това, с което се занимавам в момента ме отдалечава от тази мечта и ми пречи да я осъществя.
Когато бях ученичка имах желание да следвам горско стопанство в университет.Вярвах, че ще се справя, защото всички около мен ми описваха студентството като че ли е цветя и рози ако учиш, това което ти харесва и ,че въпреки че се изисква наистина доста учене , щяло да не го усещам ако уча нещо,което ми е интересно.Реших да се ориентирам към нещо свързано с природата, тъй като много я обичам и избрах горско стопанство.Аз си нямах и представа какво е в университетите, нямаше и откъде да знам тъй като всичко, което ми разказваха всички, до които се допитвах, бяха само положителните неща и то доста пресилено казани.Та, кандидатствах, приеха ме.
Още от първия ден се разочаровах и разбрах,че не е това, което очаквам.Но въпреки това предпочетох да не се отказвам , тъй като вече съм го започнала и платената сума за семестъра не се връща...и така целия първи курс го завърших успешно.Примирих се, че ще трябва да уча куп неща, които не мисля, че са нужни за нашата специалност чак с такива подробности,както и че ще ме очакват курсови работи със задания,които с такива термини са обяснени,че чувствам,че трябва да си гений , за да схванеш нещо.Поне бях доволна,че се справям наистина най-добре от всички ,като по чудо.Аз съм единствената от курса, която нито веднъж не е ходила на поправки и си е взимала всички изпити и колоквиуми от първия път.Но този семестър нещата ми дойдоха в много и започна да ми писва...то не са 7 изпита лятната сесия, то не са 3 курсови, то не са 2 практически изпита с разпознаване на 200 вида, то не са купища задачи за заверка.И предвид,че аз съм от редовните студенти,които не оставят нищо за последния момент и винаги започвам от самото начало на семестъра да уча мога да кажа,че това в един момент започва да ти вади душата просто.Толкова много неща има за учене сега ,че просто няма как да успееш ако не учиш по 5 урока на ден(минимум),а отделно за практическите изпити...А за да отделям толкова време за толкова учене трябва да се лиша от всякакъв социален живот... Въпреки това излизам с приятеля си защото не мога да го пренебрегвам заради университета но през всичкото време в което сме заедно аз трябва да уча вместо да му обърна внимание...
той ми е свикнал, ама на мен ми омръзна и честно казано чувствам се емоционално изтощена вече...
Това, което искам да кажа е,че ако имах възможност да върна времето назад нямаше да се записвам никога в университет.Аз просто не знаех какво е както казах всички ми го описваха като нещо прекрасно и се подведох.
Знам, ще ми кажете да прекъсна и,че няма смисъл да си губя времето с нещо, което не ми е на сърцето.Точно това искам.Но де да беше толкова лесно.Изключително неудобно ми е да кажа на наще,че решавам да се откажа от университета, защото ученето е много и не мога да му смогна и предпочитам да работя като кафеджийка.Не знам как ще реагират и не само това, неудобно ми е аз изпитвам огромна съвест от това,че дадоха толкова пари за семестри досега.... Ако им кажа, че прекъсвам излиза ,че толкова пари са хвърлили на вятъра...това да не казвам какви суми са.Много ми е съвестно.Тъжно ми е постоянно и от това,че се заблудих, че щом съм от редовно учещите значи ще ми е лесно.А това ме изтощи отвсякъде.Знаете ли как искам сега да прекъсна университета, да си направя мотивационното писмо за Старбъкс и още сега в този момент да го пусна..и до няколко дни да съм на интервю!Ако ме поканят на интервю сърцето ми ще започне да бие с 300 и по цели дни ще репетирам представянето си там.Смятайте че аз вече си записах на чернова мотивационното писмо, още от сега работя върху него с брейнсторминг, след което подбирам старателно и перфектно точните думи,с които работодетелят да види ,че аз не искам просто така да работя заради парите...а че това ми е МЕЧТАТА!Моята мечта...да дам всичко от себе си за тях и тяхното развитие, да съм част от екипа им...работя над мотивационното писмо, което знам, че така и така няма да пратя Но въпреки това го правя, защото обичам да си го представям..и съм си казала,че ще работя това веднага щом завърша след 2 години.Ще ми кажете какво ми пречи и сега да кандидатствам там и да уча и работя едновременно?Пречи ми това, че аз няма да смогна на двете неща.Като работя вече съвсем няма да имам време за учене 
Не мога и двете,мога само едното.И аз искам да е работата,омръзна ми от това учене, този стрес не понасям повече, искам още сега да се махна и да отида там, накъдето ми казва сърцето.Заради родителите си не прекъсвам, на тях и на цялото ми семейство им е мечта да се дипломирам и не искам да ги разочаровам, защото те правят всичко за мен.Искам поне това да им дам в замяна.Заради което се опитвам винага да намеря причина и смисъл да завърша и ги намирам,просто на това учене но 500 теми вече силите ми са на привършване.И ще се радвам някой, който учи или е завършил специалност с нежелание да ми сподели как се е справил.
И според много приятели,на които съм казвала звучи хипер странно, че предпочитам да работя нещо,от което ще съм на минимална заплата и което го работят предимно студенти временно просто за допълнително парички, вместо да се радвам на ученето а да се развивам за нещо по-високо...
Виж целия пост
Като за начало-открих своята мечта.И тя е да работя като бариста в старбъкс.Искам да съм част от екипа им.И точно сега ми се отваря възможността-масово хора напускат и търсят нови и в jobs.bg има обява, която от доста време си стои.Но това, с което се занимавам в момента ме отдалечава от тази мечта и ми пречи да я осъществя.
Когато бях ученичка имах желание да следвам горско стопанство в университет.Вярвах, че ще се справя, защото всички около мен ми описваха студентството като че ли е цветя и рози ако учиш, това което ти харесва и ,че въпреки че се изисква наистина доста учене , щяло да не го усещам ако уча нещо,което ми е интересно.Реших да се ориентирам към нещо свързано с природата, тъй като много я обичам и избрах горско стопанство.Аз си нямах и представа какво е в университетите, нямаше и откъде да знам тъй като всичко, което ми разказваха всички, до които се допитвах, бяха само положителните неща и то доста пресилено казани.Та, кандидатствах, приеха ме.
Още от първия ден се разочаровах и разбрах,че не е това, което очаквам.Но въпреки това предпочетох да не се отказвам , тъй като вече съм го започнала и платената сума за семестъра не се връща...и така целия първи курс го завърших успешно.Примирих се, че ще трябва да уча куп неща, които не мисля, че са нужни за нашата специалност чак с такива подробности,както и че ще ме очакват курсови работи със задания,които с такива термини са обяснени,че чувствам,че трябва да си гений , за да схванеш нещо.Поне бях доволна,че се справям наистина най-добре от всички ,като по чудо.Аз съм единствената от курса, която нито веднъж не е ходила на поправки и си е взимала всички изпити и колоквиуми от първия път.Но този семестър нещата ми дойдоха в много и започна да ми писва...то не са 7 изпита лятната сесия, то не са 3 курсови, то не са 2 практически изпита с разпознаване на 200 вида, то не са купища задачи за заверка.И предвид,че аз съм от редовните студенти,които не оставят нищо за последния момент и винаги започвам от самото начало на семестъра да уча мога да кажа,че това в един момент започва да ти вади душата просто.Толкова много неща има за учене сега ,че просто няма как да успееш ако не учиш по 5 урока на ден(минимум),а отделно за практическите изпити...А за да отделям толкова време за толкова учене трябва да се лиша от всякакъв социален живот...
Въпреки това излизам с приятеля си защото не мога да го пренебрегвам заради университета но през всичкото време в което сме заедно аз трябва да уча вместо да му обърна внимание... той ми е свикнал, ама на мен ми омръзна и честно казано чувствам се емоционално изтощена вече...Това, което искам да кажа е,че ако имах възможност да върна времето назад нямаше да се записвам никога в университет.Аз просто не знаех какво е както казах всички ми го описваха като нещо прекрасно и се подведох.
Знам, ще ми кажете да прекъсна и,че няма смисъл да си губя времето с нещо, което не ми е на сърцето.Точно това искам.Но де да беше толкова лесно.Изключително неудобно ми е да кажа на наще,че решавам да се откажа от университета, защото ученето е много и не мога да му смогна и предпочитам да работя като кафеджийка.Не знам как ще реагират и не само това, неудобно ми е аз изпитвам огромна съвест от това,че дадоха толкова пари за семестри досега....
Ако им кажа, че прекъсвам излиза ,че толкова пари са хвърлили на вятъра...това да не казвам какви суми са.Много ми е съвестно.Тъжно ми е постоянно и от това,че се заблудих, че щом съм от редовно учещите значи ще ми е лесно.А това ме изтощи отвсякъде.Знаете ли как искам сега да прекъсна университета, да си направя мотивационното писмо за Старбъкс и още сега в този момент да го пусна..и до няколко дни да съм на интервю!Ако ме поканят на интервю сърцето ми ще започне да бие с 300 и по цели дни ще репетирам представянето си там.Смятайте че аз вече си записах на чернова мотивационното писмо, още от сега работя върху него с брейнсторминг, след което подбирам старателно и перфектно точните думи,с които работодетелят да види ,че аз не искам просто така да работя заради парите...а че това ми е МЕЧТАТА!Моята мечта...да дам всичко от себе си за тях и тяхното развитие, да съм част от екипа им...работя над мотивационното писмо, което знам, че така и така няма да пратя Но въпреки това го правя, защото обичам да си го представям..и съм си казала,че ще работя това веднага щом завърша след 2 години.Ще ми кажете какво ми пречи и сега да кандидатствам там и да уча и работя едновременно?Пречи ми това, че аз няма да смогна на двете неща.Като работя вече съвсем няма да имам време за учене Не мога и двете,мога само едното.И аз искам да е работата,омръзна ми от това учене, този стрес не понасям повече, искам още сега да се махна и да отида там, накъдето ми казва сърцето.Заради родителите си не прекъсвам, на тях и на цялото ми семейство им е мечта да се дипломирам и не искам да ги разочаровам, защото те правят всичко за мен.Искам поне това да им дам в замяна.Заради което се опитвам винага да намеря причина и смисъл да завърша и ги намирам,просто на това учене но 500 теми вече силите ми са на привършване.И ще се радвам някой, който учи или е завършил специалност с нежелание да ми сподели как се е справил.И според много приятели,на които съм казвала звучи хипер странно, че предпочитам да работя нещо,от което ще съм на минимална заплата и което го работят предимно студенти временно просто за допълнително парички, вместо да се радвам на ученето а да се развивам за нещо по-високо...
В началото започнах с медицина и още първия семестър на първи курс прекъснах ,защото просто предположих, че само в специалностите, свързани с медицина е трудно,тъй като това си е доста отговорна работа.Сега за втори път да я сменям няма смисъл.И наистина май е глупаво да прекъсна,благодаря ви,че го споделихте!Както казах приемам градивна критика.И знаете ли, замисляла съм се и аз над това, че дори и да започна да работя там и да ми се сбъдне мечтата може да се окаже, че не е розовите облаци, каквито съм си мислела,че е.Замисляла съм се,че ако прекъсна сега ще съжалявам може би след време..при положение ,че професорите са много доволни от мен.Точно този курс бях много хвалена и коментирана от преподавателите колко старателна студентка съм и се трогнах.Това също ме замисля,че е глупаво да прекъсна.А пък от един друг форум ми казаха,че ми изглежда адски хипер невероятно трудно, защото прекалено много се престаравам и че като че ли за мен има само 2 варианта:или да уча до последно,не познавам друго освен 6, или се хвърлям в живота и нищо не уча ,а в живота нещата не са черни и бели, а имат нюанси.И че много хора, които са се дипломирали се лъжа ако си мисля, че са се лишавали от социален живот,забавления и излизане с приятели.И че няма нужда да съм перфекционистка и спокойно мога да си отделям време и за забавления,а с изпитите пак ще се справям дори да не е с много високи оценки.И може би е вярно...
