Някой ме попита какво очаквах от горското стопанство и как обясних на нашите, че искам да прекъсна медицина:
1.Още преди да кандидатствам мама се притесняваше как ще успея, предупреждаваше ме,че е много трудно, но въпреки това вярваше в мен.Тя си очакваше, че е възможно да се откажа, но въпреки това беше на мнението, че трябва да опитам.И мен ми беше мерак да разбера какво е чувството да учиш нещо, знаейки че след 6 години ти ще бъдеш отговорен за толкова човешки животи.
2.За медицината беше лесно да ѝ кажа, че прекъсвам защото от първия ден още ѝ разказвах, че не е каквото го очаквах и ,че наистина е прекалено трудно.Тя ме разбра.Също така ѝ казах, че е факт,че лекарите нямат право на грешки, но и те грешат.И никога няма да си простя ако заради моя грешка се изгуби един човешки живот.И за това ме разбра.
3.Лесно беше да й кажа също че не понасям този живот 500 км от близките си в общежития с някакви непознати и да съм далеч от близките си.Тъй като учех в МУ Варна.Кандидатствах в медицинските университети на най-различни градове тъй като не се знаеше къде ще се класирам.В Медицинския в София не бях класирана за жалост.
За това си имах добро извинение да прекъсна освен че да си отговорен за човешки живот не е шега работа чувствах голяма носталгия към близките си, нямам никакви роднини или приятели във Варна и ми се наложи да съм на общежитие.И ми беше толкова самотно...и за това мама ме разбра и стигнахме до извода че е по добре да си уча нещо в София, където ме приемат там.Че на нея също много ѝ липсвам като уча в друг град.
