Уча с нежелание

Учи се в Лесотехническия в София. Като завършиш - отиваш да работиш някъде като лесничей. Или по народному - "горски". Освен ако нямаш вуйчо владика да те вземат в "Министерство на земеделието, храните и горите" на някоя сладка длъжност.

За зимния кога имахте практики?

Криси изобщо не споменава баща си. Все са мама и тя. Да не би майка ти да е много властна и все да те критикува? Че имаш такава крещяща нужда да се доказваш на някого.

И защо за Бога искаш да се доказваш на някакъв гад, от когото са пропищели всички служители, че даже и напускат? С какво си мислиш, че си по-добра от тях, та с теб ще се отнася по-добре? Лъжеш се. Този така наречен "шеф" ми прилича на обикновен комплексар, достигнал най-високата позиция за скромните си интелектуални възможности, с ниско самочувствие. И се чувства голям и важен, когато постоянно подценява и критикува другите, за да се чувства той по-велик. От такива хора се бяга далече със 100+ км/ч. Къде си тръгнала да се буташ между шамарите?

Щото е чела "50 нюанса сиво"

Да де, ама Крисчън Грей беше готин милионер, не комплексирано шефче от Старбъкс.

Taя тема стана "Чета с нежелание'' (когато пише авторката)

То ако мъже се свалят така...ще става кафеджийка да размотава задник покрай прошляк,работещ като шеф на кафеджиите.

То е като сюжет от някаква пародийна комедия. Какви мечти,какви мъже,ум да ти зайде🤣

Е, като няма риба, и рака е риба... Пък и може да е чула от някъде, че в Старбъкс барманите получавали по 3 бона заплата. Ама не е разбрала, че става въпрос за заплата на полугодие, а не на месец

Имаше и още един сън с шефа.Отивам в старбъкса.Шефа е там.По едно време излиза отвън на масичките и сяда да пуши, както и в реалността си прави.Излизам, опитвам се като мина да ме забележи.Но не знам как да му привлека вниманието.Освен ако няма куче наблизо,на което да се радвам, да му говоря и така шефа да ме забележи.И сяда на една масичка една жена с две кучета.Идеален момент.Приближавам се, почвам да им се радвам,да им говоря. Но шефа не го забелязва.Минавам,опитвам се да стигна до масата, където е седнал той.Но когато стигам него вече го нямаше.Определено беше влязъл вътре.Да наблюдава баристите.Влизам и аз.Там е.И моят авер е на работа.И от там нататък през цялото време се опитвам да привлека вниманието на шефа,говорейки с моя авер.Някакви глупости си говорим с него и се надявам шефа да ме забележи, като види,че си говоря с един от баристите там.Времето минава.Почти през цялата смяна на авера аз съм там и правя и се чудя какво ли не.Но уви всичките ми опити да спечеля поне мъничко вниманието на шефа са неуспешни. Но аз не се предавам и стоя до последно там и наблюдавам шефа.По едно време поглеждам часовника и се стряскам, че вече е 18:00 и,че отдавна трябваше да съм си научила по почвознание и ловно стопанство нещата, които имах тогава да си науча.И си викам в съня "вместо да ги уча тука вися цял ден в кафенето с жалките ми опити шефа да ме забележи , които си знам, че ще са неуспешни И си казвам "няма по-голям загубеняк от мен, тц, тц".
Тъжен сън беше.И предсказателен Наистина след този сън, когато отидох в Старбъкса и наблюдавах шефа , всичко от съня се случи.Това с кучетата също.Тогава имах възможността да го погледна по-отблизо най- после.Беше прекалено сериозно гледащ.. Помолех авера,който беше на смяна тогава да му каже нещо за мен, каквото му хрумне, поне да ме забележи.Но той каза, че не му идват идеи и не му е удобно, защото той не е човек,с който да може дето се вика да си лафиш за глупости.Казвам на авера "ама той е много сериозен като го гледам" и той "даа прекалено сериозен".

Поне съня, който имах след този беше хубав

Криси, зарежи сънищата и стъпи на земята. Ти изобщо не познаваш този човек. Влюбила си се в образа, който си създала в главата си за него. Човекът, в който си влюбена, не съществува.

Образа му не съм си го измислила аз в първия ми сън, защото май така прозвучах.Знаех и преди това как изглежда.И преди този сън, и преди да се появят пеперудите съм ходила в кафенето и съм го виждала.И тогава ме привличаше, макар и не чак толкова.Всъщност първия път в който отидох в кафенето беше точно заради него Понеже от това, което аверът ми разказваше за него-как е строг, как се кара на оня разсеяния и т.н. ме пробуди едно любопитство как изглежда.Питах авера кога е на смяна, отидох, видях го.Интересно беше чувството някак...
Иначе си знам,че е тъпо привличане, което е временно.

Това ти казвам. Виждала си го само как изглежда на външен вид. Нямаш и представа що за човек е (като изключим разказите на авера ти, че бил строг и много се карал на служителите си). Изградила си в главата си образа му на лошото момче, което ще е добро само с теб, защото ти си мила, добра, изпълнителна и каквото още там ти е казал в сънищата ти. Но в реалността този човек не е такъв, всъщност нямаш идея що за човек е.

Поздравления, че си се отказала от медицината. Натам не ми е интересно.

Изпускаш най-важния момент - колко е лесна медицината и колко е трудно да правиш кафе. Даже колко е сигурно, че студентите по медицина не са достатъчно интелигентни за правене на кафе.

И сънищата с шефа. Достатъчно 😊