Къванч Татлъту-в "Carpisma-Сблъсък"- Шоу тв/§ минали проекти, партньори/-тема 85

   Видяхме и тези сцени .....все силни ,и незабравими!

     

     

    Приятна вечер на всички



           

Абсолютно съм съгласна, че това не е сериал, който да гледаш повърхностно!!! Така те грабва всеки образ, а и тази уникална игра на Къванч, на Елчин, на Онур, на Алпчи и Мелиса,та дори и на децата, че не можеш да останеш безучастен и се гмурваш по течението! Именно за това ми е трудно да преглътна въпросния финал, нищо че отдавна повтарях, че съм сигурна за смъртта на Зейнеп и това, че единствено Айлин ще задържи Кадир на крака. Някак се надявах да дадат шанс на Зейнеп след всичко преживяно да бъде щастлива с Кадир. Айлин да расте с майка си, Кадир, батко Керем, кака Джемре и другите. Искаше ми се финала пак да е на плажа, но например да дадат една пораснала Айлин, която разказва, как са живели всички, докато тя расте. Да разкаже за братчето си и сестричката си, както и за близнаците на кака Джемре и батко Керем, като в същото време дават и кадри с всички и това, което разказва... Трябваше да покажат нещо по- различно от това, което виждаме всеки ден в новините! Трябваше да има надежда! Защото, докато гледахме всичко през което минаха, всички се надявахме за нещо! Надеждата крепеше и нас ,и героите! И накрая този болен мозък не можа да измисли друго,а ни накара да страдаме с този така изстрадал мъж и едно дете!

Алпчи е отрекъл новината за любов с въпросната дама със стори в инстаграм

Ании , страхотен коментар, много ми хареса, благодаря!!
Себи и на теб
Кикс , готина хрумка с порасналата Айлин, ама не в стила на СЦ А ти след като изгледаш финалната серия, може и да си промениш мнението...
Аз няма да я гледам и тая вечер...и на мен ми трябва съответната настройка.
Тинче
за Бенсу Сорал, вече игра в игрален филм с Киво, за сериал не я виждам

Какво е животът човешки?
Привилегия или низ от грешки?
Нещо, дадено ни на заем,
за което плащаме висок наем?
Защо е животът за всеки,
когато спира след няколко преки?
Не е ли животът възможност
да победим всяка нищожност?
Трябва ли вечно да страдаме
и в клопки на зло да попадаме?
Дали е нужно да бъдем от злите,
за да ни секнат бедите?
Или да следваме вечно доброто,
за да ни окачат на дървото...
Ясно е, че спасение няма
в тази смрадлива помийна яма...
Всеки гледа в нея да ни натика...
Лошите са си лика-прилика.
 

Добър вечер шемети  

Идем да се изкажем компетентно по финалния епизод  

Преди да метна прането искам много, много да благодаря на Айриния и Фенка   за всеотдайността, труда и търпението. Благодаря, че поддържахте духа на темата и че ми търпяхте глупостите. Не че заминавам за Пакистан, но е ясно, че след финала на сериала ще сме по-малко активни тук, а пък ми се иска да ви напомня, че сте ми много специални и двете. И на всички останали благодаря.Припомних си защо обичам Мамата! Беше ми изключително приятно да споделям с вас мъдри мисли и същото количество щуротийки, да разсъждаваме над нещата от живота и да гърмим по тоя и оня.   Надявам се скоро да имаме повод за нова другарска среща! И не на последно място - хиляди благодарности на Мелек тийм и Синан! Без вас щях да гледам тъпо и да си правя съчинения по картинка.

И ся по същество! След като изгледах епизода с буквички мнението ми не се промени особено много. Всъщност серията не беше слаба просто в мен останаха някои противоречия, за които не можах да затворя очи. В никакъв случай проекта не беше повърхностен!Напротив! Неслучайно за един епизод изписвахме 1 тема... И въпреки, че не съм доволна от финала пак ме накара да мисля.
Мисля си какво точно означава да се излекуваш след загубата на някой?! Всеки от нас (предполагам) е загубил близък.Баща ми почина преди 9год... и тогава не ми се вярваше, че си е отишъл завинаги и сега се чувствам по същия начин. И не мисля, че съм се излекувала.Дори не съм и свикнала. По-скоро се научих да живея без него, защото трябва и ще продължи.Та по-скоро Айлин и Кадир се хванаха един за друг и започнаха да се учат да съществуват без Зейно.
След като изгледах превода със сигурност съм съгласна, че диалозите са един път. И пак казвам - играта на целия каст беше върха!Даже Мелиса, която мисля още не се е научила да играе скръб и драма, успя да ме разплаче. Хареса ми, че всъщност ни върнаха в началото, което забелязах още на онлайна, но не разбрах добре разказа на Кадир. И в 1ви епизод пак той ни разказваше.

За мен дупката в сценария беше чичо Пешо. Просто прекалено много се заложи на тоя образ, прекалено много беше афиширан, прекалено много го чакахме. Честно казано не разбрах прословутата му жестокост, не си намерих обяснение защо ми го показват това. Не разбрах защо постоянно ми го навират колко е гаден и как хич не съжалява.Не знам защо сценариста очаква да разбера чичо Пешо.Тая линия с "ти си мой син и трябва да си като мен, ако не те гътам" в комплект с "купувах играчки на децата си преди да се родят" не го разбрах. Другото противоречие, което не можах да преглътна е, че Кадир го уби. Героя на Киво ми беше показан като човек с принципи, който почти не се поддава на провокация или поне не до такава степен, че да убие. Изтрепа и други хора без нужда.Да, вярно, че смъртта на Зейно беше върха на сладоледа, но все пак.

И не мога да пропусна белината! И Велю го забелиха бая, но там ми беше очаквано. Факта, че Айлин го обикна беше показателен, че някъде в ядрото му има нещо добро.Смятам, че децата имат най-добрия радар що се отнася до добро и лошо.И като че ли Велювия образ остана най-константен. Като цяло вярвам в прошката. И не защо ни учат, че така трябва (да простиш), а по-скоро като начин да се отървеш от дадения товар. НО! тва дето Мерал се вееше по плажа и Белма заработи с Джемре ми беше в повече. Да им простиш е едно, да ги допуснеш пак до себе си е друго. Знам, че това беше препратка със записа на Зейнеп, ама пак не ми е ок.
Добре, че Керо е невероятно дърво та се посмях с него.  
И баш финала - прословутото плажно парти. Ами ясно, че живота им продължава. Ясно е, че не са легнали и те да умират. Ама доста банално и някак ми беше не на място.

Вероятно мога да напиша още 3-4 стр, но в момента за толкова се сещам. За 100тен път казвам - невероятна игра на всички! Алперен и Мелиса показаха голям напредък и мисля, че се развиха още и по време на снимките. Станах фен на Елка, която знаете че от начало не харесвах. И открих Онур!С кеф ще ги гледам всичките отново. Киво не го коментирам, щото там е ясно. Поредният му супер стойностен проект. Много уважавам факта, че Киво си подбира работата, а не приема каквото и да е само, за да снима.Ама може и да си го позволи де  


С тва пране се олях   Лека да ви е!  

P.S. Ани  страхотен пост мило! Много красиво си го казала! 

Здравейте,

Много искам да коментирам, ама... Не мога ... Изгледах серията, ревах 180 пъти, не мога нищо да кажа сега.... Знам само, че никога повече няма да я гледам...

Ще си кажа мнението, но просто... В момента не успявам

Ели, и аз не мога... Няма и да мога... И аз ревах и си обещах че няма да гледам пак серията. Не минава, да знаеш, ама се радвам, че не съм сама, щом и ти така се чувстваш.

Добро утро, сладурки ! И хубава нова седмица (първата от много време без нов епизод, но, дай Боже, успешна за всички вас)

Отдавна не съм предлагала кафе, затова...буйрун :



Айре , благодаря, мила! Хайде, настройвай се за гледане, че очаквам коментар !

Кика , Кате , Хелън - разбирам ви напълно, момичета !!! Аз също много се вживявам и страдам, въпреки, че е филм (или книга...). Затова, например, още не съм гледала "Менекше и Халил" и "Сънят на пеперудата", а след КСШ бях разстроена поне две седмици (въпреки, че знаех края...). След онлайна бях потресена... но успях да си наложа да гледам с превод (по-подготвена психически, но пак много плаках...). Много ми е трудно, много ми е мъчно, боли ме от несправедливостта... но се опитвам да го преодолея чрез търсене на посланието и логиката, развитието на героите, красивите им моменти, прекрасната игра, операторското майсторство, силните диалози ... и заради Киво! И да споделя моето тайно и винаги ефикасно лекарство, към което прибягвам често - Джесур! Може да ви изглежда наивно, но на мен винаги ми помага.

Кате , много хубави, но тъжни стихове... надявам се до края на тази седмица да имаш поводи за  оптимизъм и вяра, че на добрите хора им се случват и добри неща !

Сами , Тинче

Фенче , много ти благодаря, мила!
А Киво ми липсва винаги, когато не е на екрана пред очите ми !
Толкова хубаво е в темата, че искам да продължа да си пиша (ако и вие пишете ) - лесно няма да се отървете от мен .
Благодаря за интервюто на Елчин - прекрасна, одухотворена, интелигентна жена! Много ми хареса, а в някои от отговорите познах себе си (нескромно , но искрено...).
Повтарям и този прекрасен клип !

Себи , наистина изумителна игра!


Фиф , благодаря!
Така е, за съжаление няма лечение , а само опит да се учиш да оцеляваш и съществуваш .

И да вметна нещо накрая - Кадир се е грижил за малката Зейно, за Дениз, а сега ще се грижи за Айлин - три малки, невинни, красиви същества, символ на надеждата, доброто и, както казва той, "пролетта" в живота...!

И нещо за красиво начало на седмицата:

https://twitter.com/nazinebieridze7/status/1135236295880585216

Добро утро!  

Фиф   благодаря, джанъм!   Хубав коментар, благодаря !   Надявам се, все пак да не ни забравиш съвсем   А ние с Айрето   сме си тук, Киво не се оставя, дори и да не снима  
Хел   разбирам те. И ние не бяхме в състояние да коментираме веднага след гледането  
Кате  
Кикс   ех, ако ние пишехме сценария ... щяхме да ги удивим с идеи за желан финал
Айре   и утре е ден, няма за къде да бързаш вече, нищо не чакаме  




Голосуем за пару ЗейКад, лучшую актрису, лучшего актёра , музыку и сериал👊
Голосовать можно столько раз на сколько хватит терпения😉
Голосование закрывается 5 июня✨
https://guzelawards.com/?fbclid=IwAR2nCOZynTg7K0TglKV..
Този път мисля да гласувам, защото нашите сладури заслужават  
Хубав ден и успешна нова седмица!  
Ани  благодаря, джанъм!  Ние с Айрето  сме си тук, нали не се съмняваш  и ще продължим да си пишем, дори и да не снима Киво не го изпускаме от поглед  Много ще се радвам, ако и ти си с нас   

Привет! Влизам в темата само да кажа, че мазохизмът надделя над инстинкта ми за самосъхранение, за който вчера мнооого говорих. Изгледах серията на паузи,(не успях да се въздържа, благодарение на простата ми кратуна), а как ще се появя в училище с подпухнала физиономия, не знам. Раздра ми сърцето този Киво! Сега не мога да коментирам подробно и едва ли ще мога някога... Важното е, че открих за себе си посланието на този епизод - "Животът продължава, споменът е в сърцата и в душите ни. Никой, нищо и никога няма да ни го вземе. Никой не е забравен, нищо не е забравено. Светлината в душите на близките ни ще ни пренесе в нова вселена, където са тези, които вечно ще помним и ще обичаме."
Плажното парти го приех точно така - жизнеутвърждаващо, носещо послание - "Ще живеем и заради тези, които изгубихме". Повече не мога да пиша в момента...
Благодаря ви за този сериал, никога няма да го забравя!

Хелоуу!!
Фиф , много ми хареса коментара!! съгласна съм за Джанго/Чичо Пешо и за финала, можеха да измислят нещо по-оригинално...можеха да включат и Зейнеп по някакъв начин, като видение в бяла рокля, което застава до Кадир и Айлин и им показва, че винаги ще е с тях.
и ти така Фифиния
естествено, че след финала ще има много по-малко поводи за писане.
но държа да минаваш от време на време   иначеее

Кате , за стихчето ...ама следващото да е по-ведро!!

Хел ....разбирам те

Ани
взимам си едно от кафенцата
Джесур е добра опция...аз използам и Кузей.

ами супер, щото ако решиш да ни изоставяш, ще ти се разсърдя
с Фенка никога не зарязаваме темата/само да е здраве  / следим новините покрай патрона - къде е, какво прави, когато ни се показват де, двамата с Башак

Фенче , тия награди Гюзелауърдс...извинявай, ама ми звучат ужасно-несериозно

Напомням за другите-
Къванч е номиниран за най-добър актьор за ролята си във филма "Хайде бе сине", на филмовия фестивал в Измир.
Гласувайте !! http://www.izmirfilmfest.org/anasayfa/oylama


И не на последно място, искам да благодаря на Синан за това,че винаги беше на линия с преводите на фрагманите. Беше си незаменим. Синан, да си жив и здрав и много хубаво лято!!!



хубава нова седмица!!

...
Кате браво...и много хубаво си го написала за посланието на серията
Подготвям един страхотен коментар от америк. форум, по-късно ще го постна, след редакцията

Привет, дружки!!! Привет на всички!!!
Благодаря ви за много интересните постове,
пранета, стихове, ревове, клипове, колажи и снимки!!!
Чакам още!
И да си ги нямаме тия - няма да гледам, няма да пиша, ...
На актьорите да не им е било по-лесно да изживеят това.
Много трудни  роли, но всички актьори ги изживяха!!!
Имах резерви в началото, но се радвам, че не излязох права.
При мен, като че ли започва да ми се прояснява /дали?/, да утихва емоцията
и да ми се фокусират очилата между редовете.
Ами много силен - Сблъсък Трясък Удар Вик
Сблъсък на хора и чувства, на идеи и конта идеи,
на справедливост и неправда, на милосърдие и ненавист,
на обич и омраза, на раждане и смърт, на закон и беззаконие.
Да, това са новините. Даваха ги в 24 епизода по два часа и кусур, всеки четвъртък.
Подробният сценарий се пише преди емисия, а иначе се спазва общата рамка и се следи рейтинга.
Та и в нашия случай, като пада рейтинга, се обявява един сезон и рамката се променя в движение.
Пробва се с добро, романтика, гости, песни, спорт ... Не става. Системата не позволява.
Накрая си казват - така и така не се гледа, според рейтинга,  що пък и да не кажем това, което искаме.
Най-болната тема - борбата с организираната престъпност >>>
Бившият полицай Вели Джафер, отново влезе в затвора, след като пое отговорността за убийството
на  босът на подземния свят Ариф Кададжа по прякор Джансъз.
Топ полицаят - гл. комисар Кадир Адалъ, който загуби всички близки от ръката на Джансъз, подаде оставка.
Последното загуби спътницата си Зайнеп Йозтюрк, измъчвана, тероризирана и убита от същия този Джансъз.
За зрителите да припомним, че съпругът на  Зайнеп изчезна при неизяснени обстоятелства
и сега след нейната смърт дъщеричката  Айлин остана без родители.
Впрочем Зайнеп и Кадир са израснали в дом за сираци.
Кадир намери майка си наскоро, но тя беше убита пред очите му от безмилостния Джансъз.
Приживе обаче Зайнеп остави важно съобщение, в което казва  една голяма истина >>>


А ето кой е бащицата - социопатът Джансъз.
Последното му престъпление е отвличането на малката Айлин.
Бащицата Джансъз не се отказа от властта си до последно.
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна.
До там са докарани полиция и правосъдие.
Борбата с организирана престъпност е в оставка.
А как ще върнем усмивките на разплаканите деца,
зависи от рейтинга, който също е контролиран вот.
Накратко - Ирония на съдбата.
Кулминацията за Адалъ  на финала >>>



И последната новина -
 Сиракът Кадир Адалъ стана баща на сирачето Айлин >>>

слагам първата част на коментар от америк. форум на Anna Sirmoglou/въпросното момиче, което прави и страхотните клипове https://www.youtube.com/user/annasirmo/videos/

Carpisma не е лесен за гледане, защото не предлага-бягство от действителността, ето защо той не беше и много успешен в рейтинга. Carpisma беше реален и суров - имам предвид начина, по който бяха предадени емоциите - героите бяха реални и сложни, както и отношенията, връзките. Не говоря за самата история - както при всяко дизи, много нереалистични неща се случват - хората оцеляват, когато те обикновено не биха могли, лошите могат да бъдат изключително мощни и добре снабдени с ресурси, но след това могат удобно да изчезнат. Тези неща са в  норма, като за представител  на този жанр. Но красотата на сериала е в това как се разгръщат темите, последователността на героите, развитието на характерите, както  и автентичността на взаимоотношенията и емоциите. Това беше много символичен сериал и героите, както ги чувствам, бяха като съдове, които служеха за целта и помогнаха да се разгърнат основните послания и теми. И това е нещо, което напълно осъзнах, след като гледах последния епизод и докато обмислях защо - защо трябваше да се случи по този начин? Защо животът е толкова несправедлив? Защо не можеха да получат своето щастие?  Виждането ми през призмата на автора спомага за облекчаването на тази болка.

Този сериал не беше любовна история, не беше полицеско-криминален сериал - да, имаше красива любовна история в сериала (или две), да беше криминален -екшън -драма, но всъщност беше сериал със силни теми относно:

Лечебната сила на любовта (любовта между Зейнеп и Кадир, Вели и Айлин, Джемре и Керем, Кадир и неговата майка, Кадир и Айлин) - всички видове любов, всички форми на взаимоотношения.

Трансформиращата сила на любовта, прошката и вторият шанс. Любовта, състраданието и прошката могат да преобразят хората и да ги направят по-добри - всички ние заслужаваме втори шанс.

Сложността на човешката психика. Хората са сложни, не са черни и бели. Както беше съобщено през първите две минути от премиерата на поредицата, можем да бъдем ангели или дяволи, жертви или палачи, наивни или хитри. И със сигурност по-голямата част от тези герои бяха сложни и имаха дълбочина . (което според мен липсва в много други сериали, които наблюдавах или се опитвах да гледам наскоро).

Това беше история за същността на живота - хората идват и хората си отиват, НИЩО не е постоянно, но тези хора оставят опит и спомени. Някои ви нараняват, някои ви помагат да растете, а други могат да ви тласнат до най-ниските нива. Но животът продължава да се движи, незавидимо дали те присъстват или отсъстват. Прегърнете всички тези преживявания, добри или лоши, запазете добрите в сърцето си, научете се от лошите, „станете на крака“, както Кадир би казал и продължете. Винаги има нещо в живота, за което си струва да се живее. Винаги има нови преживявания, които могат да ви дадат радост и удовлетворение. Чувствах, че това е наистина положително послание.


Това беше и история за важността на пълноценния живот, без страх, като слушаш сърцето си и рискуваш, защото както беше съобщено в първите две минути от премиерата на сериала, „никога не знаеш къде започва въпросът или къде ще свърши ". Кажете на хората, ако ги пропуснете, кажете им как се чувствате, напишете им това писмо, което Кадир никога не успя да напише на  дъщеря си, кажете им, ако се чувствате наранени и какво означават за вас, изразете всяко чувство, защото това са моменти, които не можете да облекчите.. Не оставяйте страха на пътя си и вместо това да натрупате съжаления. Направете го! Ценете всеки момент! Никога не знаеш стойността на това, което имаш днес, докато не си отиде ... Зейнеп остави Кадир от страх… тя съжаляваше за това и реши да не се страхува повече… но беше твърде късно… в последната й сцена с детето Зейнеп казва: “Иди при Кадир и никога не го оставяй сам. И Зейно, не се страхувай, нали?

И накрая, имаше и по-широки обществени / политически послания…. греховете на бащите ни… многократно се повтаряха и бяха основна тема по време на сериала , това беше изразено и от Зейнеп… точно в края ... „всички деца на тази страна са ранени от бащите си. ". Но в младостта има надежда… друга ключова тема в шоуто и друго нещо, което Кадир казва в този последен епизод: „Едно малко момиче означава надежда. Гледайки я как расте, е като да гледаш пролетта. Когато гледаш малко момиченце, виждаш красотата, която тя ще донесе на света, когато порасне. Като моята Зейно в сиропиталището. Като дъщеря ми Дениз. Като Айлин. Моят дълг е да спася Айлин. Какво значение има, ако Кадир Адалъ е в този свят или не? Но Айлин - всеки има нужда от нея, за да порасне и да цъфти. Тя е нашата надежда ”. Последната сцена - предложението на младата двойка, а Кадир е наоколо,   фокусът не е върху него. И последните няколко секунди,  Керем тичаше с малката Айлин в кръг.

Някои хора описваха това шоу като нехуманно - твърде много насилие, твърде много битки, твърде много смъртни случаи. Но за мен Carpisma прецеждаше  човечеството ... това беше една от най-големите предимства на сериала.



очаквайте и втората част.....


Дива , много ми хареса, особено втората част

Фенче , Айре - благодаря ви, с вас съм
Гласувах и в двете класации .
О, да - Кузей също става

Кате - страхотно послание!


Диве - чудесно си го казала !


Айре , благодаря за превода на коментара от Анна . Толкова добре и красиво е описала моето разбиране за сериала !


Повтарям тази прелест !



https://twitter.com/yuliarast/status/1135256950684495872

Ха добър ден по никое време дружки 

Страхотни коментари! Диве  както винаги хронологично подредено!
Айре  много хубав коментар си донесла. Съгласна съм с повечето неща. 

Само искам да запитам - защо приехме на 100% слогана "Всички деца са наранени от бащите си?"
Ако говорим конкретно за Сблъсък, да наистина - Кадко, Керем, Джемре, Айлин та дори и Зейно, макар, че нейният баща я е наранил неумишлено. Но принципно със същия успех може да са наранени от майка си, баба си, тетка си, стрина Миче и т.н. Та аз бих направила изречението само: "Всички деца са наранени."