До какво водят ревността и безразличието....

Привет и от мен!
Относно посещението му в работата - действително иска да Ви уволнят.
Обаче, пуснете писмена жалба до МВР-то, което обслужва Вашия район. В жалбата упоменете, че мъжът Ви злепоставя пред колеги, говори глупости за Вас пред шефовете и помолете за помощ, тъй като се страхувате за живота си и този на детето Ви.
Това е изпитан метод и ... работи.
Поискайте съдействие от кварталния, за да изнесете "скъпоценното" от вкъщи като напишете, че той е виновен и за инсулта на баща Ви.
Изнесете багажа му ВЕДНАГА, сменете бравите, купете си електрошок или лопата ...
Мили дами, да ви запитам - лопати нямате ли?
Разкарайте го сега ...

П.П. Относно жалбата до кварталния, наистина не се гледа с добро око на посещения в службата от страна на мъжовете, които плюят по жените си. Кварталните си имат начини да сплашат подобни индивиди.
Действайте, утре може да е късно ...
Поискайте среща с шефа на човешки ресурси и изложете фактите относно психопата около Вас, поговорете и с прекия си ръководител, искрено споделете болката си. Всички сме хора, ще Ви разберат.

Без полиция и квартални няма да стане, ще стане по- лошо, а може да изгубите и работата си ...

Боже, този плужек Ви заплашва във Вашия дом, на Вашата маса, на трапезата, която Вие сте сложили и сте се погрижили, и тоз мизерник нямало да се изнася ... нямало да напуща ... ОООО, не бих искала да съм в подобна позиция, но ... го напивам като Донски казак с поне 1 литър домашна ракия, ляга в леглото, сигурно имате възглавница ... задушава се някак си, нали е мъртво пиян (повърнал е докато е спал, нагълтал се е с повръщано и се е задушил) ... и на следващия ден сте вдовица и няма да го извеждате с полиция, само с погребална агенция. Обезателно ще искам да го кремират и ще разсипя прахта му пред гумите на автомобила му и след това ще подкарам и колата ... така съм го сънувала, че иска подобно погребение ...

Сега сериозно, още ли сте с него? Във Вашия дом?
И негово превъзходителство не ще да се изнася от дома на родителите Ви и Вие искате цивилизовано сам да се сети да си тръгне, понеже по друг начин не Ви се иска? Наистина???

Никой не иска циркове, но се налагат по-крайни мерки. Стига си отлагала. Предупреди баща си какво смяташ да направиш, за него също ще е по-добре. Едва ли му е спокойно в момента.

Моя приятелка беше в подобно положение - ревност, психически и физически тормоз, всякакви гадости... След като направи всичко възможно да се измъкне от тази връзка (неуспешно) му заяви, че като негова законна съпруга ще подаде сигнал до прокуратурата с искане за принудително лечение, въдворяване в психиатрична клиника и поставяне под попечителство.
Разведоха се по взаимно съгласие за 1 месец. Лошото е, че при взаимно съгласие се прави задължителен режим на свиждане с детето. Той си го спазва и сега тя трепери всеки път когато детето е само с бившия съпруг...

благодаря на всички за мненията. не съм нерешителна и не съм тук за да изпусна парата, а просто за да събера мнения от хора, които може да са минали през същото. "индивидът" се изнесе след зверски скандал и престой от 1 седмица ( за мен ) в болницата. очаквам да видя какви ще ги надроби сега...

Смени ли патрона веднага? Ако не си, побързай! Да не вземе някой ден да се нанесе обратно и вече няма да можеш да го изхвърлиш без да викаш полиция и да ви гледа целия квартал. Опаковай му всичкия багаж, ако още има нещо негово, и го прати като колетна пратка до новия му адрес, за да не идва у вас повече. Не допускай да стъпва у вас, за да не тревожи повече близките ти-баща ти основно.

Защо си била в болница? Той ли те нарани?

не не, нищо не ми е направил поне не пряко, просто от нерви и разправии получих стомашна криза (имам си болно място там) и се наложи да полежа няколко дни на системи

Ще ти мине всичко, щом дразнителят се е изнесъл. Сменяй патрона и се радвай на свободата си

Радвам се за авторката.
И искам да попитам нещо и ще използвам темата за тази цел.
Каква е тая мания да се угажда на мъжете и то от 3-4 месец на връзката. Масово.
И се започва едно готвене, чистене, пране, изоставяне на личен живот, амбиции, кариера, роднини, близки и приятели и колкото повече угаждаме, толкова повече тоя човек ни измисля кусури и не е доволен. Все нещо не е свършено като хората, все за нещо сме виновни....
След някой друг месец или година започват целенасочените манипулации, я с цел да ни промени в негова полза, я за да ни пречупи, понеже така сме му по сгодни. 🙃🙃🙃🙃

И ние търпим това и се стараем още повече, защото масово жените сме такива, когато се влюбим- Не правим връзка с главния. Нито виждаме червените лампи. А вече е пълно с хора социопати, като изключим факта, че на почти всеки мъж му е интересно до къде може да стигне, когато му се позволява това-онова.

Грубата истина е, че ние сами си позволяваме да бъдем използвани, когато сме влюбени, защото започваме да се раздаваме за почти непозат (за мен познанство под 2-3 години си е направо непознат), водени от надеждата за щасливият край, от собствените си очаквания за бъдещето, от желанието ни да създадем семейство и какво ми още не, без да си даваме сметка, че сами се поставяме в кофти ситуация.

Сами се правим на парцали и слугини, забравяме за себе си, искаме да се раздаваме за някой, да бъдем обичани и ценени. Е как да стане, като не се ценим сами?

Губим независимостта си, защото ставаме емоционално зависими от собствените си илюзии, докато в един момент или не се пречупим, или не се изтласкаме от дъното. Ама въпроса е какво точно изплува на повърхността, след това изтласкване и коя част от нас остава мъртва на дъното.

На дъното остава това, че някога сме били добри хора. А спасилото се- Циничен човек, който много трудно би повярвал в нещо или някой, освен себе си. Ставаме страшни нехилисти, защото не искаме отново да виждаме дъното.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Най-хубаво е човек да се обича и да разчита сам на себе си, понеже вече знае, че с всичко може да се справи и сам и че времето лекува.

Но може ли да изгради връзки без предубеждения след това?
Ами, рядкост е.
А когато започнеш да живееш сам за себе си (и децата си евентуално, ако не си се отказал вече от тая идея),се превръщаш в завършен егоист.
Особено ако си преживял няколко качествени удавяния.

И накрая ставаш на 60 и осъзнаваш, че ще умреш празен като черупка. Понеже, каквото и да си говорим, човек се радва много повече, когато дава, от колкото, когато получава. Поне масово е така. А пък щастието те пълни отвътре и те прави жив. Не знам за вас, ама не познавам не един предубеден, циничен, щастлив човек.
Щото тея хора изглеждат щастливи за пред другите, ама само те си знаят какво им е, като легнат да спят нощно време. Тея мисли разяждат. И след тях остава една черна дупка, понеже храним страховете от минавлто си с тях, дори и да не миболи вече. То като не ти пука, няма как и да те боли, ама няма и как да си щастлив истински, гледайки да се предпазиш от нещо, което евентуално може да се повтори и накрая стигаме до извода- Дай по-добре да не пробваме. И нямам предвид това, че се отказваме и решаваме да умрем сами, а че умираме до някой сами, защото това че си заобиколен от хора, не те прави щастлив и истински обичащ. Защото се водим с партньор/и и приятели, но вече не им се отдаваме истински, тъй като подсъзнателно очакваме най-лошото. Малцина хора успяват да се откъснат от тея гадни, уж спасяващи ни, мисли и чувства.
И така ден след ден се оперираме от чувствата си малко по малко и все повече се отдалечаваме от това да сме хора.

Забравяме да се радваме истински и по "детски",защото в един момент вече не можем.

И в един момент, дори да срещнем добри хора, ние не вярваме и ги разпъваме на кръст, за да им видим кирливите ризи, защото всеки има такива. А те могат да са правилните хора, но те не се занимават с емоционално изнасилени хора. И ни оставят да си търсим кирливите ризи, само че без тяхно участие. Или по-зле.... Те ни се доказват и доказват, докато не се изхабят и не заприличат на нас. И порочният кръг се затваря.

И не говоря дори само за интимните връзки, защото мъжете са както ги научиш, та дори и най-лошите и пак казвам, ние им позволяваме да ни играят хоро на главата, защото търпим.

Говоря за всички видове връзки. Защо позволяваме на хората да ни мачкат и да не проявяват елементарно уважение?

Без значение дали става въпрос за майка, баща, брат, сестра, приятел, партньор или непознатия на улицата.

Никой няма право да ви мачка и да ви кара да се чувствате не достатъчно добри или не достатъчно хора.

А ако пробва, го премазвате като хлебарка с чехала, на пода. И го оперирате от живота си. Преди да е станало късно за вас, защото колкото повече търпите, полкова повече губите от себе си и накрая се превръщате в хората, които са постъпили некоректно към вас. А този процес не е съзнателен. Инстинкт за самосъхранение е.

Неутрализирайте болката, преди да ви е погубила. Това което възкръсва след нея не е никак приятно.
Пълно е с усмихнати хора с мъртви очи. Чак тъжно ми става, като ги гледам. Не бъдете като тях. Има достатъчно такива.

Като прочетох тази история, просто ми се скъса сърцето. Някакси тайничко се надявам да не е истинска и такива мъже да няма, но едва ли ще е така.
Просто покъртително, според такива мъже са просто едни пропаднали личности. Нищо друго. Аз също срещнах такива хора през живота си.
Не няма думи, това не е нормално, не бива да се случват такива неща.

за съжаление историята е съвсем истинска ... по интересното е, че такива мъже не си дават сметка колко е отровно и нечовешко държанието им. страх ме е, че имам дъщеря и някой ден може да попадне на такъв мъж...

Няма как да си дадат сметка какви са, защото са тежко озверели... Звучи да е като за тях... - "В мозъка на психопата тази област съдържа по-малко сиво вещество. Доктор Кил го сравнява със слаб мускул. Психопатът разбира интелектуално, че върши нещо лошо, но не го чувства. Те знаят думите на песента, но не и музиката.". Бъди силна, за да те вижда така и дъщеря ти, тя трябва да вижда точно този образ, за да стане и тя такава, да не се позволява на такива. Агресорите си личат.

А ти защо си мислиш, че тези неща в червено ги е имало?
Готвене, чистене, пране са И за жената, само че дотогава мама и тате са го правили

Това не ми го побира, акъла. Как може такива мъже да има. Просто не е за вярване. Аз поне не мога да повярвам.
Съжалявам за болката ти.