Втори брак и деца от първи

Много добър пост!
Връщам се да чета

FlameV, брат и сестра ти са много по-малки от теб и в момента и на двете страни ви е интересно - на тях новата кака (на брат ти би могла дори да си майка), на теб с относително малки деца,  след като години си била сама.
Дано отношенията ви се запазят и след 10 години, когато вече ще са големи хора, отговарящи за постъпките си, и тогава ще ги оцениш като равни.
Но от баща си се дистанцирай, наистина не искай услуги от него. За колата си има сервизи. После току-виж от 1 услуга изкара, че ти е помагал цял живот и да иска същото.
Да простиш не означава да забравиш.

Направи сметка: След 20 години той ще е на 70, дъщеря му ще е на 37, синът на 29. Тя вероятно ще е с малко дете/деца, синът може би без.
Познай кого ще нарочат за грижи, ако се наложи, ти вече ще си на 48 с големи деца и ще се окажеш най-удобната.

Cuckoo, аз не съм искала услугата, той предложи да погледне колата - видя, че има проблем и каза да му я оставя в сервиза, за да я оправи. Майка например подкрепя, защото знаем, че 1. е добър в това, което прави, 2. можем да сме сигурни, че ще си свърши качествено работата.. Не виждам логика да откажа и да ходя при непознати, дето знае ли се, не се ли. Не се съмнявам в подбудите му в този случай.
Много скептицизъм от всички, не знам защо не давате никакво пространство за различен развой ...

Нали ти писах, че сме черногледи лели   Обаче боб не хвърляме и няма как да знаем, че той 1. работи в сервиз и 2. сам е предложил услугата.

Впрочем, сега се сещам, че съм чувала за един мъж, който си живее с друга жена и имат общо дете, но с първата май така и не са разведени (имат голям син), а тя си носи неговата фамилия.  

Cuckoo, сервизът е негов..
Иначе и аз знам 1 такъв случай. Мой познат, който има 6 деца, от 3 майки, а не е разведен с първата си жена хах. Е, поне за всички си се грижи и си ги вижда

Не виждам къде е проблемът, че Флейм е приела предложението на баща си да погледне колата. Все пак е могъл да си замълчи.
Флейм, това за наследството не си го и помисляй. Остави нещата такива, каквито са. Не ходи да се отказваш, няма нужда чак от такъв героизъм. Ти си му дете точно толкова, колкото и другото му. С тая разлика, че на теб принципно дължи много повече, но карай.

Ако трябва да съм напълно честна,аз пък не разбирам твоята логика,а по думите ти излиза,че си на 27г.?Т.е.очаква се някакво адекватно мислене,но такова липсва.
Вместо да търсиш под вола теле и да се чудиш каква майка е втората жена на баща ти(най-вероятно за нейните си деца,жената е добра майка),то вземи помисли върху това :
Какъв родител и баща е,един мъж,който заради едната *** под чаршафа,се отказва от съществуващото си дете?
Осъзнаваш ли,че има хората ,които водят дела,борби,пътуват хиляди километри,за да бъдат макар и броени часове с децата си?
Ама според теб,видиш ли,втората му жена  е виновна,за това,че безхаберния ти баща е мекотело,което те е зарязало на времето,а сега продължава да се крие под полата на жена си.
Вместо да тропне по масата и да заяви,че в неговия дом ти имаш същите права каквито имат и другите му деца,и настоява и изисква уважение и респект към теб..

Ами то това 10 човека се опитват да и го кажат, ама файда никаква. Аз затова казвам, че според мен преиграва, защото човек на 28 години да мисли толкова детински, не е нормално. Има нещо инфантилно в това момиче, бих казала дори жена. Дано се прави.

Своето си е свое, по-лесно се оплюва чуждия човек.
Тонка*, отначало не се разбираше, че той си е предложил услугите за колата, нито че сервизът е негов.

Ами както и осиновените си търсят родителите.

Здравейте, точно 1 година по-късно се сетих за тази тема и съветите, които получих тук по повод омешаната ситуация с баща ми и всички роднини около него.
Е, смело мога да кажа, че не съм разочарована (засега). С новооткритите ми братовчедка и сестра ми сме в супер отношения и продължавам да се радвам, че се "намерихме". Искам да се похваля, че братовчедка ми се обърна към мен за съвет за първия път с гаджето й. Бях направо изумена и поласкана. Е, обясних, че най-добре с майка си да сподели, но все пак моят съвет е да не избързва, да е сигурна, да се пази и тн. В последствие леля ми се обади да ми благодари за съвета и че съм я пратила и с нея да говори. Послушала ме е. Бях много приятно изненадана. Да се обръщат за такива съвети към мен ми беше изцяло ново изживяване. Не съм и предполагала, че ми има такова доверие.
Баба и леля - все така загрижени и мили, доста често си звъним и си говорим. Канят ме и на гости - ходя , изкарваме си чудесно. С братовчедката и сестрата повече по заведения излизаме, натам си ги влече тях като тийнове.
Баща ми е все още леко дръпнат, но се чуваме и виждаме, добре си комуникираме. Новото е, че започна да ме гушка . Все още ми оправя колата на свое желание, като чуе, че нещо се е развалило хахах, прегледах, че обсъждахме и това. Преди морето специално мина на свое желание през нас да провери всичко наред ли е за дълъг път. Помня го, защото ми се стори загрижен - въпроси тип "сигурна ли си, че ще се справиш?", "ама, ако нещо стане - да ми звъннеш, ще дойда веднага", "да ми се обадиш, когато стигнеш" и тн. Не сме се убили с него да сме свръх близки, но сме добре и това ме удоволетворява, а и определено е подобрение на фона на никаквите отношения от преди. Изказал се е много позитивно за мен пред леля и баба ми.  Жена му все още не я познавам, но някъде през тази една година осъзнах, че не ми и трябва и няма значение, щом той и сестра ми си комуникират с мен. Разбрах, че жената си е взела някакъв избор, които е правилен за нея си и просто го приех и спрях да го мисля. Доволна съм. Продължавам да не се смятам за инфантилна и сектантка, както ме нарекоха тук някои. Продължавам и да не съжалявам за избора, които направих преди година. Мисля, че беше един много добър такъв. Определено смея да твърдя, че спечелих от него
Благодаря още веднъж на всички отговорили и съветите им Сетих се с усмивка за вас година по-късно!

Вината е на,, баща ти,,.
Не на жена му.
Има такива ,,мъже,,-развеждат се с майката,зарязват и детето.Приемат детето като част от майката.
Някои даже забравят собственото си дете и отглеждат чужди деца.
Или като в твоя случай-започват отначало,създават ново семейство и забравят ,че имат и други деца.
Имаше такива теми тук във форума.

Хубаво е ,че поддържаш отношения със сестра си.

Бях я забравила тази тема, но препрочитайки я отгоре-отгоре, се сетих горе-долу за какво ставаше въпрос. Интересен беше казусът.
Поздравления, че нещата са се развили в положителна посока.
Авторке, ти обаче направили си някакви заключения за тази една година? Все още ли си на мнение, че новата съпруга на баща ти е основната причина, той да не комуникираше с теб?

Blackbling, о, предполагам, че повечето сте я забравили, отдавна беше, но реших, че е добре да дам ъпдейт какво се случи.
Оказа се, че може и да е по-комплексно, отколкото го мислих. След 1 разговор с майка разбрах, че всъщност някакво време след като са се разделили  - той е поискал реално да се върне при нея и да са отново заедно, забавил е и развода, но пък тя не е пожелала. Бях споменала, че майка никога не си е позволявала да коментира негативно баща ми, нито позитивно, все някакъв неутралитет си пазеше всичките години, явно просто се премълчава цялата история между тях, но не съм ровила нататък. Видях, че не им е много окей да говорят на тази тема на всички. Вече усещам, че чак толкова важно не ми е да знам всяка една подробност. Крайният ми извод е, че не, не е сегашната му жена основната причина, явно е пакет причини, барабар със слабохарактерността на баща ми,  но пък няма значение на този етап, защото сега съм доволна. Не ме гони желание да се познавам с нея и да разбера какво й е в главата, разбрах, че си е лично и единствено нейна работа това, просто се радвам, че нещата се стекоха добре, а имаше много лоши възможни развития на тази ситуация.

ПС. Оказа се, че баща ми се занимава активно с реставрация на много стари коли. Показа ми някои от тях, когато бях на гости веднъж. Впечатляващо - и най-после разбрах от кой съм наследила моя афинитет към колите..и даже странно - специфично към японските. Винаги съм се чудила, защото няма такива маниаци като мен в родата. Еми..разбрах хахах

Според мен лично, реакцията на майка ти е била напълно оправдана. Най-вероятно е била много наранена и обидена от постъпката на баща ти. И аз бих постъпила така на нейно място, но да, това е минало и няма смисъл да се връщате назад. Било каквото било, важното е всеки да си е взел поука, колкото и клиширано да звучи.