След развода

Мога да кажа за майка ми: раздели се на 60, на 62 излезе решението за развод (влачи се 2 г.) Ами... не го е преживяла. Срам я е да се върне в родния си град да си вади документи, че щели да я видят, че е разведена (смени си фамилията).

Всичко е до човек, ако искаш да го преживееш, ще го направиш. Ако си жертва, ще продължиш да бъдеш. От теб зависи какво избираш.

Всичко е много индивидуано. Аз се разведох на 45 г с 18 г дъщеря,това беше преди 3....4 години.След 20 годишен брак се чудя ,сега ,защо не съм го направила по-рано. И двете с дъщеря ми сме по-щастливи ,дори и кучето ми се чувства по-добре.Намерих друг човек ,някъде след 7...8 месеца.Ами какво да ти кажа - дъщеря ми ми казва и не само тя - колеги ,познати - изглеждам много по-добре и съм щастлива.
Така ,че пак ти казвам - всеки си го знае и при всеки е различно.Зависи от много неща.Защо си се развел ,ти ли си инициатора и т. н.
А, да не пропусна да кажа.Може би една две седмици след като го напуснах ,исках пак да се върна / с тъпата си глава/.Добре че имах хора около мен,които ми говореха правилно.
С една дума не съжалявам.Трябваше да го направя много отдавна.

И защо трябва ние да споделяме нашите истории, а ти не споделяш. Някакси не е много ок да си разкажем личния живот, а да не знаем защо?

Защото вече съм писала за себе си и за моята история тук във форума, да не досадявам. Аз също съм в развод, пресен бих казала с малко дете на 5 годинки и бившият ми вече си има нов човек, аз съм сама към момента, защото не мисля, че това е най-важното и искам да оттърся напълно от всичко и след това да допусна някого. И просто се искам да чуя от хора минали през същото съвети, истории, гледни точки, това е.

Може да е и по-добре, и по- зле.
Въпрос на критерии и избори.

Дайте си време да свикнете с новата ситуация.Гледайте си детето.
Намирайте си развлечения.Това че, бившия,вече си е намерил нова жена не значи и вие да се хвърляте на врата на друг мъж.Живота не е състезание.
По добре сама,отколкото зле придружена.

На 33 се разведох, с дъщеря на 2 и не съм съжалила и за момент. Аз бях инициатора, не се държеше добре с мен, не ме е бил и не е изневерявал, но имаше вербален тормоз, който доведе до това да не го понасям и вечерите ни основно да преминават в мълчание. Детето не е страдало, като порасна малко, на около 5, ме попшта защо така, отговорих с кратка версия, че не се обичаме повече и при това положение по-добре да не сме заедно, разбра и не е повдигала въпроса повече. Взима я за една нощувка седмично, никога не съм казала лоша дума за него. Той смени няколко приятелки, запознваше я с всяка когато прецени, повечето ги е виждала само по веднъж, не му се бъркам. Сред развода имах 2-3 тъпи връзки, познаваше мъжете, държали са се прекрасно с нея. В момента съм на 40, щастливо омъжена, имам още едно малко момиченце, съпругът ми възприема първото ми дете като дъщеря, включително няколко пъти е казвал, че би я осиновил ако баща й се съгласи, ами и онзи не си я дава. Като тегля чертата, разводът ми се отрази страхотно, но аз винаги съм имала самочувствието, че мога да се оправя сама, че ще се намери кой да ме обича и с 5 деца, че всичко хубаво предстои. Голям камък ми падна като знаех, че след работа си взимам детето от детската и се прибирам в спокоен хармоничен дом, където няма кой да ме обижда. Не помня колко време след развода започнах първата си връзка, скоро беше, но не съм бързала да запознавам детето с мъжа. Не съм била сама за дълго, през цялото време усещах себе си като хубава, самостоятелна, щастлива жена и мисля, че и това беше, което привлича мъжете, всички до един по-успешни и добри към мен от бившия ми.

Аз като във вица
-Как си след развода?
-Вече много по добре.
-????
-В началото щях да се побъркам от кеф.

Аз нямам личен опит, но имам наблюдения над прятелка, която точно покрай ковида се разведе. На кратко мъжа й се записа да учи задочно и се хвана с колежка от университета. Той беше инициатор за развода, остави моята приятелка с две дечица на 5 и на 9 да се оправя сама. Може би месец след като се финализира развода той се ожени за новата и се разбра, че е вече бременна. Моята приятелка доста го преживяваше, реши да му прави на пук и откри тиндър. След поредица от забежки се появи някакъв по-сериозен уж и доста скоро след това заживяха заедно само и само да прави на пук на бившия. В крайна сметка новият се оказа наркоман и се разделиха. Не се отрази много добре на децата, които не стига, че трябваше да живеят с нов човек в къщи, ами и баща им ги водеше в къщата на новата си жена, която също имаше дете от предишна връзка. Моята приятелка сега живее с друг, който пък обича да си попийва, тя го знае, но си затваря очите. Новият също има дете от предишна връзка. Между временно бившия й се раздели с новата си жена и замина за чужбина, където явно му е самотно и прави опити пак да се събира с приятелката ми.

Та като страничен наблюдател мога само да кажа, че е грозно да си правиш на пук с бившия/бившата и децата да са преки свидетели на върховете и спадовете в любовния ти живот.

В така зададената тема не бих си разказала историята. Некоректно е да питаш другите, а ти да се спотайваш. А и какво ще ти помогне моята история? Или лафът да върви?

Супер кеф ми е! При мен, както целия форум знае, историята се проточи хиляда години. Е, три да кажем.
От 4 месеца живея отделно, от 10 дни съм разведена официално, бившия замлъкна тотално, аз съм пълен релакс. Оммм, дзен, вино и сирена.
Децата са големи, фактически едното е под 18, останаха в семейното жилище с него. Виждам ги, винаги когато мога, разбираме се и се обичаме много.

досаждам е думата, а не досадявам

Браво! По-добър ли стана денят ви?

Според мен много зависи от хората и отношенията преди развода.

Обикновено се налага наблюдението, че непукиста/ по-дебелокожия/ по-глупавия/ с по-високото самочувствие/ с по-високата самооценка/ по-дебелоглавия се справя по-добре от по-чувствителния/ по-наранамия/ по-самокритичния/ по-аналитичния/ с по-ниското самочувствие/ с по-ниската самооценка.

И за двата влака пътници ще има. Винаги въпросът е на каква цена.

Много често има опити за завръщане или връщания, но също много често те доказват правотата на развода/ раздялата.

Доверие се гради дълго и трудно, а се губи за секунда.