Втори брак и деца от първи

Елислава, нямам точен отговор. Знам, каквото са ми казвали неговите роднини и кръстницата ми. Моята майка никога не се е месила, нито е говорила срещу него. Напротив, много се радва, че комуникираме сега. Баба ми и леля ми по едно време идваха тайно да ме виждат, молеха да не казваме на баща ми, защото им правил проблем и съм била тема табу, не се споменава, че съществувам. Даже, когато започнах да се виждам с баба, леля и братовчедките - той пак не е бил окей да се говори за това нещо, казвал е ,че "си е негова работа" . Кръстницата каза, че жена му не е много окей с мен и от там идвал проблемът. Аз не смятам да го нападам де, не мисля и да го разпитвам защо е било така . По-скоро предпочитам да гледаме напред и ако може да закърпим нещата - да го направим.

Незнам какво ще закърпваш с човек, който изобщо не се интересува от теб и не те брои за жив човек, но щом държиш да опиташ...успех.

На мен пък винаги ми е било странно, когато някой тръгне да търси родители или роднини, които са го отхвърлили. Не ме разбирай погрешно, не те опреквам, но просто наистина ми е странно. Извинявай, че ще ти го кажа, но ако бях на твое място никога нямаше да го потърся този човек. Предполагам, че като не си живяла с него, нямаш някакъв сантимент. Липсва ти чувството да имаш братя и сестри ли? То разбирам, че сте една кръв, ама честно казано в този живот много по-близки могат да ти бъдат хора, с които нямаш нищо общо, отколкото с кръвни роднини. Ако бях на твое място, щях да го зачеркна тотално от живота си, щом той ме е зачеркнал, още когато съм била на тази възраст, а пък той самият един ден ще си получи, това което си заслужава и ще се осъзнае.

Аз пък съм и в двете роли.
Баща си не съм виждала, освен едно разминаване в съда (като стажант се оказах на негово дело) от 20+ години. Не се е интересувал от мен, и аз не съм. Не знам дали е от новата му жена, не знам имат ли деца, нищо не знам. Веднъж се свърза с мен преди няколко години дъщерята на сестра му, поиска да се видим, имаме малка разлика в годините. Видяхме се, пихме по кафе, еми .. не ме сгря тази среща. Момичето не с лошо, знам, ама .. Като дете го преживях много трудно. Мисля, че до ден днешен имам психически травми и страх, че ще бъда изоставена заради него, и това се отразява на всичко в живота ми.
И съм в абсолютното същата история като Estel. Ами, не е хубаво.
Осъзнаваш прекрасно, че детето не е виновно с абсолютно нищо. Особено ако имаш като при нас късмета детенцето да е отворено към теб, и да се разбирате. Моят партньор се грижи за детето си постоянно, независимо от раздялата с майка му. За него той е най - важното нещо на света. Освен ако не се пътува някъде, няма ден, в който да не го е видял. Но въпреки това бащите, бащите са виновни. Много. Защото ако не можеш да се справиш с това, да се грижиш за детето си от първи брак, и да се грижиш за новото си семейство, не трябва да го захващаш изобщо, защото губиш времето и на жената, която уж си избрал, и защото тогава в някакъв момент ще трябва да избереш едното от двете, а този избор е такъв, който не трябва да се прави, защото от него няма ... happy end.

Оффтопик

Липсва ми чувството да имам баща Е, имам си пастрок де, ама все пак не е същото. Е, ако трябва да съм честна - не ме и бива да зачерквам хора от живота си така. Не го усещам като нещо правилно в този случай. И да, харесвам си сестрата, братовчедките, доста се радвам , че комуникираме, искам да съм близка с тях. Има още едно нещо..той имаше възможност да се "оттърве" от мен преди години - пастрокът ми искаше да ме осинови, баща ми каза не. Можеше да прекъсне даже и документално връзка с мен, можеше да спре да плаща издръжка и да ме "даде" на друг, но не го направи..

Аз те разбирам много добре, но това, че не се е отказал от теб И по документи показва само едно - измива си част от гузната съвест с факта, че уж не се е отрекъл от теб. Да, ама не.
Щеше да се чувства като пълен боклук, ако разреши на пастрока ти да те осинови. Но той нито те е "дал", нито се е грижел за теб. Това е егоистично. Крайна съм в мнението си, да, но не одобрявам.

Eva+, е то няма как да одобряваш. Това, че го искам в живота си далеч не означава, че одобрявам досегашните му избори, ами по-скоро, че би ми се искало да ги поправи. Логиката ми е, че ако има шанс да ги имам всичките тези роднини в живота си напред - защо да не? Мисля, че бих съжалявала, ако не им дам шанс и ще се чудя какво би било, ако бях пробвала..

Извинявай, много паля на тази тема и не се изразявам добре.
Готова ли си да понесеш болка от евентуално второ отхвърляне в името на това да си в мир със себе си, че си направила всичко по силите си да му дадеш шанс?

Мили хора, внимателно изчетох коментарите на всички ви.
Долавям твърде силни крайности, предрасъдъци и едностранчиво мислене. Разбирате ли колко прекрасни и чисти възможности могат да бъдат изпуснати в живота само заради ограничени разсъждения и неспособност да приемаме и разбираме отсрещния? Само защото обидата взема превес и егото ни крещи? Точно това имах предвид като казах, че хората обичат да избират лесното - защото гневът е точно това - някой друг да поеме вина. Всяко взаимодействие има две страни, и повярвайте ми всяка страна звучи супер правдоподобно. Всеки един от нас може да изпадне в различни ситуации, да бъде от всички страни, да прави различни избори и да бъде добър и лош.
Едни са взели решение, че не искат да поддържат връзка с бащите си, супер, но прехвърлените предрасъдъци прекъсват потенциално прекрасни взаимоотношения между сестри както при Тонка например.
Предрасъдъци вероятно отново са причината FlameV да бъде отхвърляна, и тя пак няма вина! Виждате ли какво става? Ние не знаем доводите на баща й, нито на жена му. Хората грешат, променят се, отново се провалят и така цял живот. FlameV ми се струва чудесен, чистосърдечен човек, който подхожда с любов и добрина в сърцето. Нима крайното отношение към баща й, омразата, безразличието и отхвърлянето ще й помогнат по някакъв начин? Дори и да почувства успокоение, то ще е фалшиво, временно, дотогава, докато тя не прости, на себе си и на околните, така че да живее в мир, да не съжалява, че някога не е опитала. Независимо какви са резултатите, аз подкрепям стремежа към добрина

Bubulechence, разбира се, на разположение съм

Нямам вашия опит, но и аз смятам, че бащата не става.
Може да има едно наум, че остарява и не се знае кой ще се грижи за него.
Братовчедите и сестрата са друго нещо, контактувай с тях колкото ти душа иска, щом мащехата ти не ги е настроила срещу теб.
Това ще е средно положение между всеобщото опрощаване и всеобщото отхвърляне.

Eva+, мисля, че бих поела риска, пък и не губя нищо, но пък печеля сестра, братовчедка, баба, дядо, леля..
Estel.... благодаря ти, прекрасна си
Cuckoo, те бяха много твърди в това. Директно ми казаха, че не ги интересува нищо - ще си комуникираме. Иначе има кой да си се грижи за него, има още 2 деца все пак, ама той не е възрастен. 69ти набор е. Но вярвам, че хората се променят. Едно е било, когато е бил 25 годишен, друго е на 50..
Но както споменах - аз също съм объркана, не знам какъв подход да поема спрямо него и жена му. Въртят ми се хиляди сценарии в главата. Хем го искам в живота ми, хем не искам да има проблеми..Хем ми се иска да се запозная с жена му, хем знам, че не й е приятно. Сложни са нещата, не са едностранни, не е махване на ръка - айде майната му, чао..

Охоо, че той бил набор.
Под баба и дядо разбираш неговите родители ли? Те досега не са ли комуникирали с теб?
Не се натискай да се запознаваш с мащеха, ти сега си ентусиазирана, но може жена му да е от типа на Тонка и просто да не желае. Кой знае как сте представени ти и майка ти в нейните очи, а може и тя да не е много стока.

Flame, аз се учудвам, че имаш този ентусиазъм. Хубаво е да си общуваш с младите ти роднини, но с баща ти и жена му - явно те не искат. Аз не бих се занимавала изобщо. За разлика от теб точно бих махнала с ръка и не бих напирала никъде, където  не ме искат. Така ще си спестя още глупости на търкалета за в бъдеще.

Да, неговите. Не са, доколкото знам - не им е било позволено. Бабата е питала постоянно за мен кръстницата ми. Все си е поплаквала пред нея, но... Когато се видяхме що сълзи изплакаха тя и леля ми, много..Те плачат, аз плача, братовчедка ми плаче, голям рев му ударихме тогава
Е ..как да съм представена аз, била съм на 3 като си е тръгнал, последно ме е виждал като бях на 10. Много трудно ще изкара дете криво или виновно...предполагам...
Права си, може би трябва да се радвам просто на това, че не спира децата си да общуват с мен.
_Bianka, е, вдига си телефона, както написах по-горе - и сам предложи да ми оправи колата, реално и сам предложи да се видим да ме запознае със сестра ми, но подозирам, че е защото тя е искала де. Аз лично така не мога да махвам с ръка и не усещам, че трябва да се насиля да го направя сега..

Ами тези жени - баба ти и леля ти - заради него как не са се виждали с теб, побърка се народа. Такъв игнор бих му ударила, че.... и на него, и на жена му.