Втори брак и деца от първи

Не искам да вкарвам излишно напрежение, или да приемаш думите ми за чиста монета, а самоз а недоказана теория - сигурна ли си, че баща ти не е говорил ужасни неща за майка ти и теб, за да се изкара жертва и да извини поведението си, че ви е напуснал. Това би обяснило, защо се смущава да говори с теб и майка ти, а най-вече би обяснило поведението на новата му съпруга.

Косите на Вероника, то не е "само", защото и за всичко друго да е бил отворена книга (поне с такова впечатление сме всички около него), точно лъжата за детето е непростима. Аз също не бих простила най-близкият ми уж човек да крие подобна тайна - това не е някоя луда пралеля от Долно-нанагорнище, а родното му дете. Логиката на съпругата и на децата му е точно тази, че може да му щукне да изтрие и тях от живота си, и всеки един човек, щом е способен да забрави толкова лесно за детето си. Между другото, съпругата му и децата му приеха дъщеря му, децата й, общуват, разбират се, срещат се. Не приеха криенето на съществуването й.


Флейм, браво на майка ти! Относно пастрока ти и баща ти - смятам, че повече уважение заслужава този, който те е отгледал, отделял е от залъка си за теб и е споделял ежедневието ти, а не този, който е забранявал на близките да общуват с теб.

Laureate, възможно е. Не го изключвам, но няма как да разбера реално.
Fever Ray, до усещане е.. На теория звучи правилно, ама на практика - ми, ако не го чувстваш - насила не става...

Аз и на моята майка се учудвам как за толкова много години половин лоша дума не е казала за бившия си мъж. Доста ми е спестила. От други места разбирах какви ги е вършил по време на брака им.
Флейм, аз също бих те посъветвала да си поддържаш добрите отношения, без за влагаш излишни надежди спрямо баща ти. Ето, че имаш свестни роднини от негова страна, дръж се за тях.

"Все нещо си ме привлича към биологичния ми и така цял живот. Интересно е. Как липсва нещо, което не си имал и не помниш?"

Гени, муц, гени. Защо осиновени деца търсят биологичните си родители? Колко по-тежка е травмата при тях? Как са успели да им простят (почти) непростики неща? Колко сила им трябва? Може да почетеш, във форума има достатъчно.

Подозирам, обаче, че освен от емоционални подбуди, ти искаш и някакво изясняване, колкото и да го отричаш. Толкова настоятелно повтаряш, че се надяваш хората да се променят към добро, че, дефакто крещиш "искам татко ми да ми каже, че ме обича". А за любовта не са нужни декларации. В най-честата ситуация си попаднала, да търсиш, дали пък случайно ти не си виновна, дали случайно майка ти не е виновна. Това са нормални неща, но няма да ти донесат покой, дори и закъснели. Моят съвет е да не се пускаш по тази плоскост и да се излекуваш от тази потребност, след като я изследваш каква е точно. Защо ти е важна неговата близост, извън "той ми е татко" и т.н.? Търси си покоя, въпросите са по-важни, отговорите са навсякъде. Бъди щастлива, не ходи да нареждаш на хората как е правилно, приемай ги, такива, каквито са. И, нали знаеш, човек е вселена, не графика.

Ами като се държи дръпнато ти продължавай да му се навираш и да искаш от него да се държи недръпнато. Ако си така и с отношенията ти с другите хора, един вид им се слагаш, а те се държат с теб пренебрежително, това е много лошо за теб. Имай малко достойнство.
Надявам се да не съм груба, ама или си наивна до степен на глупост или реално преиграваш с някаква цел. Неслучайно някои потребителики те попитаха, дали нямаш някакви мераци за наследство. Просто по начина, по който го описваш, изглеждаш като.... да не казвам като какво, който не е желан, а се набутва.
Но аз пак ти казвам, мисля си, че сериозно преиграваш, защото чак пък такова желание, за някого когото реално не познаваш. Хора с родители, с които са живял и цял живот се разделят по-лесно.

Blackbling, звучиш обидно. Чукай на дърво, че си живяла с двамата си родители и не си задавай излишни въпроси. Сипвайки сол в незараснали рани, не им помагаш да зараснат.

Blackbling, наистина не си проследила какво съм писала. Аз се свързах с баба ми, баща ми сам ми се обади в последствие, за да ме запознае със сестра ми.. Тя е на 15, та когато решим да се видим, идва и той обикновено. Онзи ден, когато бях у тях, не се набутах аз, той предложи да ми погледне колата и ми каза да отида. Той не ми е приятелче, не ми е колега от работата, не ми е и гадже, за да му се "слагам", а баща. И реално, и по документи.
За наследство също обясних -  имам каквото ми трябва, от него нищо не искам в това отношение. Единствено от майка знам, че ми е пряк наследник той, докато нямам деца и апартаментът ми ще се дели между тях двамата, ако нещо стане с мен днес например. Казвала ми го е информативно. По-горе написах, че веднъж съм ровила да видя дали има как да се откажа от наследство предварително, за да не съм "заплаха" за сегашното му семейство. Никога не съм искала пари от него през живота си, дори когато не сме имали с майка. Никога не съм мислила, че ми е длъжен от финансова гледна точка. Не мисля, че и майка ми е длъжна всъщност. Затова работя от 17 годишна, сама съм си плащала образованието и тн .
Приемам, че на някои ви е сложно да ми разберете подбудите, затова опитах да обясня всичко възможно най - ясно и подробно, отговаряйки на всеки коментар. Просто предпочитам да го имам в живота ми, ако е възможно. Ако е преиграване и "слагане" - окей, нека да изглежда така. Отдавна е минало времето, в което се притеснявам как изглеждам от страни, важното е как се чувствам.. Склонна съм да поема риска да се поизложа малко, ако има шанс да спечеля нещо хубаво в лицето на тази част от родата. Понякога егото и гордостта вредят...
Темата тук беше пусната, за да видя другата гледна точка, а не само от моята камбанария.
mimimost, всъщност не мисля, че има само една виновна страна. Не приемам себе си като такава, била съм прекалено малка, но няма как само той да е правил грешки. За разпадането на едно семейство са нужни двама. Не ме интересуват причините всъщност. Не съм разпитвала майка, не бих разпитвала и него. Вълнува ме животът ми занапред и че някой ден, като имам мое дете, не искам да му казвам "дядо ти ме изостави и аз го мразя". Това не е пример, който искам да давам. Някога, когато имам дете, искам да обясня на това малко мое човече, че семейството е най-важното, че не трябва да се изоставя, както баба и дядо (по майчина линия) никога не се изоставиха, нито оставиха нас.. 46 години брак, щастлив.
Някога ще знам и ще мога да кажа с ръка на сърце, че съм опитала и съм дала всичко от себе си. И после вече не е зависило от мен, и ще спя спокойно, без да се чудя "какво би било, ако...".
Май се поизчерпа темата, та благодаря на всички отзовали се. Благодаря и за градивните истории, критики и съвети! Предстои много изясняване и на моя хаос в главата, и на отношенията с цялата рода. Времето ще покаже, ще оставя нещата да се случват

И аз имам позната която късно научи за ''тайна'' сестра. Момичето не знаеше как да я потърси и да я търси ли въобще /откри че живее в чужбина/. Обърна агресията към родителите си. И момче което не бе виждало баща си познавам. И той като Тонка си промени решението и накара да му изплатят дела. Каза, че цял живот 2 лева не са му дали, в крайна сметка да не е правил деца. Явно се случва по- често отколкото си мислим.
Но деца се гледат трудно, да си родител е финансово и времево изтощаващо. Безсъние, тревоги, ядове....радостни моменти, незаменими, спомени. Връзка родител- дете. Явно нямаш още деца за да не разбираш, че този  човек не ти е баща.  Когато е трябвало да бъде такъв, той е изчезнал.  Пастрока ти добър или лош е влязъл в тази роля. И  майка ти защитавайки биото цял живот, не ти е направила добра услуга. Да си толкова доволна от един ремонт на кола, а би трябвала да си бясна, че не си достатъчно важна. Или поне напълно безразлична. Не е дал да те осиновят, но и той не те е искал когато си имала нужда от него. Сега си пораснала, нямаш нужда от грижи, знае ли се може пък точно ти да го гледаш?!
Съжалявам, но тези хора нямат оправдание. Да, имам пред очите си примери където втората жена недолюбва детето или пък и е безразлично. Виждат се протоколно и много- много рядко. Но бащата и роднините не са спрели да общуват. Новите деца също. Ако роднините са искали- само майка ти е можела да ги спре. /Едните пътуваха над 200 км да го виждат/ . Общувай с братовчедите. Със сестра ти. Ако можете да се сближите наистина- няма по- хубаво от това! Но възрастните са решили коя си ти за тях още преди години.
Не ме разбирай погрешно, не искам да те обидя! Възхищавам се на добротата ти. Но трябва да се замислиш да не пренесеш това отношение към партньора си, защото дъщеря която ще се радва на толкова малко и ще прости толкова много, утре като жена пренася модела в семейството си. Не му позволявай да те манипулира !

Анонимен, благодаря за мнението.
Майка реално не го е защитавала, но не го е и нападнала пред мен. Тя наистина вярва, че трябва сама да си създам мнение, а не да ми налага нейното, това и опитвам да направя.
Аз не го оправдавам, че си е тръгнал, затова и го нарекох слабохарактерен. Доволна съм на baby steps - да, от някъде се тръгва. Не бързаме за никъде, време има, а каквото е писано да става - ще стане.
По-ентусиазирана съм отколкото е необходимо, то си личи де хаха, ще гледам да си пообера емоциите малко от малко. Не ме бива в това да тая негативни чувства в себе си към хората, деструктивно е, токсично..Може би ми играе лоша шега в определени моменти от живота ми, може и да се променя с времето, но на този етап други емоции надделяват. Сложна е ситуацията, отстрани звучи лесно "тегли му една майна", но реално не е. Вашите мнения ги чета разумно, осмислям ги, препрочитам, анализирам, но на емоционално ниво е малко по-различно...

Ами "държи се дръпнато" и "пусна ме по пързалката" (цитати от първия ти пост) не ми звучат като особено любящ и заинтересован баща. Ти оправдаваш това му поведение с жена му или някой така ти бил казал. Повтарям се, но няма сила на земята, която би накарала един родител да се държи" дръпнато", ако той самия няма желание за това. Ако го прави, за да угоди на жена си, пак не го оправдава, защото поставя дъщеря си след жена си. На мен би ми било обидно и затова казах, че мисля, че има доза преиграване от твоя страна. Ти казваш, че ако се случи нещо с него, веднага би реагирала, обаче ако с теб недай си Боже се случи нещо и жена му му тропне с крак? Той най-вероятно ще седи пасивно. Тогава пак ли ще ти е толкова мило за него?
И не, не е въпрос на високо его, а на някакво самоуважение.

Моят характер, морал и ценности не зависят от неговите реакции. Те са константа. Ще помогна, но не защото ще очаквам същото в замяна, а защото така съм възпитана от баба ми. Самоуважение имам и точно то не ми позволява да съм по-лош човек, отколкото съм принципно, само защото срещу мен седи такъв.. Всеки отговаря за своите действия. Той за неговите, аз за моите. На всеки личните му действия ще му тежат после на собствената съвест. Аз знам точно коя съм и няма да си пренабрегна ценностната система, за да отговоря на някой със същото действие (или бездействие). Не знам дали успявам да си изкажа ясно мисълта..

Ще помогнеш, защото си и млада и имаш сили. Когато имаш деца и семейство, ще видим  дали няма да си пазиш силите за тях.

Реално ли съществуват такива хора, които на шамара отговарят с целувка?
Познавам хора, които са много добри, но дори и те в такава ситуация съм сигурна, че не биха реагирали по този начин.
Хората са си го казали, че нищо прекалено не е хубаво. Твоята "доброта" е някак си крайна. За мен това е поставяне на другите пред себе си. Това понякога не е полезно, колкото и "хай" да звучи. Успех ти желая.

Tук не става въпрос за "другите", за някакви случайни хора, а за баща ми...
Но да, мисля, че ако решиш все пак да помогнеш - просто помагаш, а не го правиш, за да получиш нещо си. Действаш и не очакваш в замяна каквото и да е, това е. Иначе е много порочен кръг от разочарования, които идват от несбъднати очаквания.

_Bianka__, не мога да предвидя какво би било, а и не смея да говоря така за в бъдеще.. Ще поживея, ще видя. Аз си пиша с оглед на сегашната ми ситуация.