Здравейте, попринцип не пиша по форумите, но днес реших да попитам за мнението на други жени, за моята ситуация, защото Вие можете да го погледнете от страни. Имам връзка от 6 години, с приятеля ми сме от малки градчета, първите години всичко между нас не беше сериозно, но след това на мен ми предстоеше завършване и бях решила да се преместя, като разбира се му предложих и той да дойде с мен, защото когато сме двамата ще се подкрепяме и ще започнем да градим някакви по-сериозни взаимоотношения. Преместих се, намерих си работа, уча, помагам на нашите, когато мога, не се прибирам често, но той не искаше да се мести тогава, защото ми каза, че си имал всичко и не искал засега, но някога ще дойде при мен. Предположих, че му трябва време и започнахме една връзка от разстояние, разделяли сме се два пъти, защото той ми казва, че не може да дойде при мен, не иска. Преди година, точно когато бях решила да продължа напред той дойде и ми каза, че си е намерил работа, жилище под наем и иска да му дам шанс, изглеждаше много сериозен. Трябваше ми малко време да осъзная какво се случва, защото това е нещото, което исках най-много. Събрахме се, опитах да му помогна, разбира се, с каквото мога, той ми е помагал, постоянно повтаряше, че иска да живеем заедно. И така в началото на година започнах да правя планове, започнахме да събираме пари, да мислим за се изнасяме двамата, но той изведнъж започна да се държи както преди. Постоянно беше сърдит, все едно нещо му тежи, казах му, че искам той да е щастлив и, че трябва да поговорим, защо вместо да се радва, той унива. Каза ми, че обмисля да се прибира обратно, което въобще не съм очаквала. Предположих, че е само период, но не. В момента изглежда хем разколебан, че иска да остане, хем иска да се прибере. Там се чувствал по-добре. Лично аз смятах, че може да се прибера с него, защото все пак трябва да се правят компромиси, но там няма работа, няма развитие, знаете как е в малките градове. В момента не иска дори да повдигам темата, все едно му досаждам като питам едно и също. Не си търси работа, дадохме си малко време да си събере мислите, но остава само да си живеем живота и каквото стане. В една връзка не трябва единия да е причина за нещастието на друг, но това, че той знае, че си има някъде там жилище, а не иска да създава, да се нагърби с реалния живот. Не съм предполагала, че е такъв, защото е много добър, работлив.Обичам го и давам всичко от себе си за тази връзка, но не знам дали е достатъчно щом не мога да бъда причина за това той да реши да поеме отговорност. Не се отказвам лесно, защото за това време и двамата дадохме много в тази връзка.Не искам съвети, но все пак някакво Ваше мнение.Благодаря!
Виж целия пост
Сериозното, несериозно
- Публикувана: 14 май 2019, 12:59 ч.
- Последно мнение: 21 май 2019, 14:38 ч.
# 1
14 май 2019, 13:15 ч.
Прекалено много даваш.
За да върви добре една връзка, трябва мъжът да дава повече.Получава ли всичко наготово, става инертен, мързелив, неинициативен.
Ако държиш да продължите заедно, спри се, "отдръпни се" малко, престани да "натискаш" нещо да се случва...
Ако има шанс за вас, той ще се задейства и нещата ще се получат.Ако ли не, значи не е бил твоя Човек.
Виж целия пост
Здравейте,
Скрит текст:
давам всичко от себе си за тази връзка, но не знам дали е достатъчно попринцип не пиша по форумите, но днес реших да попитам за мнението на други жени, за моята ситуация, защото Вие можете да го погледнете от страни. Имам връзка от 6 години, с приятеля ми сме от малки градчета, първите години всичко между нас не беше сериозно, но след това на мен ми предстоеше завършване и бях решила да се преместя, като разбира се му предложих и той да дойде с мен, защото когато сме двамата ще се подкрепяме и ще започнем да градим някакви по-сериозни взаимоотношения. Преместих се, намерих си работа, уча, помагам на нашите, когато мога, не се прибирам често, но той не искаше да се мести тогава, защото ми каза, че си имал всичко и не искал засега, но някога ще дойде при мен. Предположих, че му трябва време и започнахме една връзка от разстояние, разделяли сме се два пъти, защото той ми казва, че не може да дойде при мен, не иска. Преди година, точно когато бях решила да продължа напред той дойде и ми каза, че си е намерил работа, жилище под наем и иска да му дам шанс, изглеждаше много сериозен. Трябваше ми малко време да осъзная какво се случва, защото това е нещото, което исках най-много. Събрахме се, опитах да му помогна, разбира се, с каквото мога, той ми е помагал, постоянно повтаряше, че иска да живеем заедно. И така в началото на година започнах да правя планове, започнахме да събираме пари, да мислим за се изнасяме двамата, но той изведнъж започна да се държи както преди. Постоянно беше сърдит, все едно нещо му тежи, казах му, че искам той да е щастлив и, че трябва да поговорим, защо вместо да се радва, той унива. Каза ми, че обмисля да се прибира обратно, което въобще не съм очаквала. Предположих, че е само период, но не. В момента изглежда хем разколебан, че иска да остане, хем иска да се прибере. Там се чувствал по-добре. Лично аз смятах, че може да се прибера с него, защото все пак трябва да се правят компромиси, но там няма работа, няма развитие, знаете как е в малките градове. В момента не иска дори да повдигам темата, все едно му досаждам като питам едно и също. Не си търси работа, дадохме си малко време да си събере мислите, но остава само да си живеем живота и каквото стане. В една връзка не трябва единия да е причина за нещастието на друг, но това, че той знае, че си има някъде там жилище, а не иска да създава, да се нагърби с реалния живот. Не съм предполагала, че е такъв, защото е много добър, работлив.Обичам го и
Скрит текст:
щом не мога да бъда причина за това той да реши да поеме отговорност. Не се отказвам лесно, защото за това време и двамата дадохме много в тази връзка.Не искам съвети, но все пак някакво Ваше мнение.Благодаря!
За да върви добре една връзка, трябва мъжът да дава повече.Получава ли всичко наготово, става инертен, мързелив, неинициативен.
Ако държиш да продължите заедно, спри се, "отдръпни се" малко, престани да "натискаш" нещо да се случва...
Ако има шанс за вас, той ще се задейства и нещата ще се получат.Ако ли не, значи не е бил твоя Човек.
# 2
14 май 2019, 13:31 ч.
Насила хубост не става. Не си губи времето. Тоя даже няма топки да ти каже какво иска в прав текст, а се цупондри като селска кикимора.
Виж целия пост
# 4
14 май 2019, 14:15 ч.
Един мъж, ако те обича наистина ще ти предложи да заживеете заедно още първите няколко месеца, просто няма как да преглътне да заспивате поотделно дори и за една нощ. Явно ти си по-инициативна, не е искал да се премести, защото му е добре така, може да не му харесват големите градове, може да иска да си живее спокойно и инертно, това си е негов избор, щом си има жилище и работа в малкия град да си намери сгодна женица там и да си кютат заедно и без това само ще спира развитието ти, ако останете заедно. Тъжното в случаят е, че той ще те зареже първи, точно защото ще си намери подходяща за него, а ти с феноменалната си търпеливост и раздаване ще си останеш с пръст в уста. Толкова пък да не разберете за 6 години, че не сте един за друг, дори фактът, че първите няколко години връзката е била ''несериозна'' е показателен. Веднъж съм пробвала подобен сценарий, с човек от по-малък град, който не обичаше големите градове, имаше много хубава работа и доста висока заплата в неговия си град ( аз съм родена и живея в столицата), заживяхме заедно на втория месец, премести се при мен, опита се да потърси и работа с подобна заплата тук, бяхме заедно повече от година, еми избиха си нещата, не беше щастлив човекът, копнееше си за къщата, за природата, за спокойствието, големият град го натоварваше и изпиваше, ден след ден залиняваше, направи много компромиси, в крайна сметка се разделихме и до ден днешен той си живее в родния си град. Аз например никога не бих се преместила в по-малък град заради никого, такъв вариант не съществува, не бих била щастлива в по-малък от София град и не бих била с човек, който ме кара да се местя, също така. В твоя случай няма прав и грешен, всеки е прав за себе си, дори и да сте заедно няма да сте щастливи никога. Незаменими хора няма, личният комфорт обаче е незаменим, както ти е показал и псевдо приятелят ти.
Виж целия пост
# 5
14 май 2019, 14:23 ч.
Може да извадиш човека от малкия град, но по-трудно се вади малкия град от човека. Сега сериозно, на новите реколти мъжленца не им се работи здраво, пресмятат колко кефове ще загубят, ако трябва да налеят пари за истински независим живот на възрастен, с независимо жилище, без дотации...та може да има любов, ама да му идва прекалено висока сметката и да е преценил, че ще живее за кеф.
Зарежи го, влязъл е в непоносим режим, точно за да те накара да го зарежеш, та не удължавай агонията.
Виж целия пост
Зарежи го, влязъл е в непоносим режим, точно за да те накара да го зарежеш, та не удължавай агонията.
# 6
14 май 2019, 14:38 ч.
Вземи си някой по-амбициозен, този го мързи да диша. Такива инертни екземпляри, освен да ги отглеждаш доживотно, друго няма какво да направиш.
Виж целия пост
# 8
14 май 2019, 14:51 ч.
Може би човекът е просто изключително неуверен и това го разколебава за всичко. Това не означава, че е лош, не те обича. Има хора (и мъже, и жени), които се опитват да излязат от обувките си, но не им се получава. Може да си е мислел, че може да живее с теб в голям град, но да е видял, усетил, че няма да се справи.
В такъв случай сте с различни визии за живота и пътя си. Може би за него ще е по-добре да си намери жена със същите като неговите усещания и нагласи, а за теб да потърсиш мъж с твоите приоритети. И двамата сте в правото си, аз не виждам крив/прав, виждам хора, гледащи в различни посоки. Помисли какво искаш за себе си, би ли направила компромис, защото той явно е опитал, но не е успял. Ако не, потърси друг смисъл и мъж.
Виж целия пост
В такъв случай сте с различни визии за живота и пътя си. Може би за него ще е по-добре да си намери жена със същите като неговите усещания и нагласи, а за теб да потърсиш мъж с твоите приоритети. И двамата сте в правото си, аз не виждам крив/прав, виждам хора, гледащи в различни посоки. Помисли какво искаш за себе си, би ли направила компромис, защото той явно е опитал, но не е успял. Ако не, потърси друг смисъл и мъж.
# 9
14 май 2019, 14:54 ч.
Мъж, който наистина иска да е с теб, ще преобърне света, за да стане. Говоря от личен опит, не от тъпи ромком-ки. Това, което ти споделяш, изглежда така: Жената се натиска и дава всичко от себе си, а мъжът казва 'Ми, ще си помисля', фръц. Опитай се да оставиш настрана колко много го обичаш и да помислиш трезво. Животът не е само песни, идва един момент, в който - ако останете заедно, ще се появят деца. Те са сладка мечта, но действителността на имането на деца е разбивала не едно (уж) стабилно семейство. Просто имането им е трудно, уморително и невинаги забавно.
Та, ако оставиш настрана чувствата си, помисли: Искаш ли да се озовеш в подобна трудна, уморителна ситуация с някой, който едвам се е навил да бъде с теб - да се бори с и за теб? Щото рискуваш, ако сега продължиш да натискаш и той отстъпи, след година-две да си отново тук, с тема как да накараш мъжа си да те забележи и да те подкрепи докато си гледаш бебето.
И последно: не си отговорна за щастието на други пълнолетни хора. Точка. Да кажеш на някого ''Искам да си щастлив'', е толкова безсмислено, колкото аз сега да се провикна, че не искам да вали. Ако някой иска да е щастлив, той/тя ще е такъв. И обратното: ако някой е мрънкало и критикар, ако все му е тъпо и недобре, каквото и да направиш, както и да се държиш, няма да го накараш да е хепи. Това е едно от най-важните неща, на които ме научи баща ми - той самият не понасяше хора, на които все другите им бяха длъжни да правят или не правят нещо, за да се чувстват добре. Всеки е отговорен за собственото си щастие и трябва да черпи от личните си залежи на смелост, самочувствие и ум, за да го постигне.
Виж целия пост
Та, ако оставиш настрана чувствата си, помисли: Искаш ли да се озовеш в подобна трудна, уморителна ситуация с някой, който едвам се е навил да бъде с теб - да се бори с и за теб? Щото рискуваш, ако сега продължиш да натискаш и той отстъпи, след година-две да си отново тук, с тема как да накараш мъжа си да те забележи и да те подкрепи докато си гледаш бебето.
И последно: не си отговорна за щастието на други пълнолетни хора. Точка. Да кажеш на някого ''Искам да си щастлив'', е толкова безсмислено, колкото аз сега да се провикна, че не искам да вали. Ако някой иска да е щастлив, той/тя ще е такъв. И обратното: ако някой е мрънкало и критикар, ако все му е тъпо и недобре, каквото и да направиш, както и да се държиш, няма да го накараш да е хепи. Това е едно от най-важните неща, на които ме научи баща ми - той самият не понасяше хора, на които все другите им бяха длъжни да правят или не правят нещо, за да се чувстват добре. Всеки е отговорен за собственото си щастие и трябва да черпи от личните си залежи на смелост, самочувствие и ум, за да го постигне.
# 10
14 май 2019, 18:08 ч.
О, колко познато. Двама такива приятели съм имала. Единия ученическа любов. От по-малък град сме и той дойде във Варна да учи. След година и аз дойдох. Изкретахме една година в някакво подобие на връзка. Аз исках да живеем заедно, да си градим живота, да се подкрепяме, а той... той се прибираше в родния ни град всяка събота и неделя. Вярваш ли, че за 1 година уж живеещи в един град, сме се виждали броени пъти. Така и не му понесе „голямата” Варна, както казват селото не можа да извади от себе си. Разделихме се и се върна в родния град, там си живее. Даже сам ми е казвал „ По-добре пръв на село...”.
Другия пък беше от Варна. Две години сериозна връзка не можаха да го накарат да се махне от мама и тате. Цитирам „ За кво да плащам наем като си имам апартамент”... ( в който живееха 5 човека и животно).
Зарежи го, просто няма смисъл. Ти гледаш напред, а той към лесното и удобното. Нямате бъдеще с този човек, не се мъчи.
Виж целия пост
Другия пък беше от Варна. Две години сериозна връзка не можаха да го накарат да се махне от мама и тате. Цитирам „ За кво да плащам наем като си имам апартамент”... ( в който живееха 5 човека и животно).
Зарежи го, просто няма смисъл. Ти гледаш напред, а той към лесното и удобното. Нямате бъдеще с този човек, не се мъчи.
# 12
14 май 2019, 22:56 ч.
Хората са различни. Не всички са непременно щастливи в голям град. Животът в малък град има съвсем различен вкус, цветова окраска, аромат... динамика. Чувство за общност, за съпричастност, за принадлежност. Големият град предлага анонимност. Нито едното е лошо или хубаво, нито другото - просто са различни и не е задължително всеки да се чувства щастлив и "себе си" и в двете коренно противоположни среди. Пак подчертавам, това не означава, че едните хора са по-добри, просто, че двата типа имат коренно различна емоционалност и темперамент. И винаги ще бъдат като в чужда кожа на неправилното място.
Виж целия пост
Хората са различни. Не всички са непременно щастливи в голям град. Животът в малък град има съвсем различен вкус, цветова окраска, аромат... динамика. Чувство за общност, за съпричастност, за принадлежност. Големият град предлага анонимност. Нито едното е лошо или хубаво, нито другото - просто са различни и не е задължително всеки да се чувства щастлив и "себе си" и в двете коренно противоположни среди. Пак подчертавам, това не означава, че едните хора са по-добри, просто, че двата типа имат коренно различна емоционалност и темперамент. И винаги ще бъдат като в чужда кожа на неправилното място.
# 13
15 май 2019, 08:11 ч.
Аз лично не съм много съгласна с нападките по адрес на приятеля ти. Особено пък с коментари, че мъжът трябвало да дава повече. Всеки трябва да допринася ПОРАВНО.
От една страна, ти не си го карала да се мести с теб, доколкото разбирам имало е разговори (което е напълно нормално), но финалното решение си е било негово. Донякъде го разбирам, аз и приятелят ми също идваме от малък град, като в последствие се преместихме в голям и не ме е срам да призная колко ми липсва спокойствието и чистотата в родното ни място, но предпочитам финансовата стабилност и възможността да съм една крачка по близо до постигане на целите си.
Според мен трябва спокойно да поговорите. Просто да разгледате гледните точки, плюсовете и минусите, дори и да се дърпа, наистина го помоли да поговорите, но не с караници, а спокойно. Вие сте двамата срещу проблема, а не един срещу друг, както се казва. 6 години са много време, значи наистина се обичате и имате основа върху която да градите. Тръгне ли си сега, не мисля, че имате шанс, а и не виждам защо да си длъжна да чакаш пак да реши да се връща (и то евентуално). Просто му сподели твоята гледна точка, че тук получавате по-високи заплати, по-лесно се намира работа, ще е по-добре и за децата ви един ден, ще имате възможността да пътувате повече, да си купувате по-хубави неща и т.н. Ако толкова му е мъчно за родното място, опитайте се примерно веднъж месечно да се прибирате за уикенда, така ще разбере, че всъщност не се намира на края на света. Много е важно обаче да си намери работа и то такава, която поне малко да му носи удоволствие.
Успех и с отлагане няма да стане по-добре, най-много да вземе необмислено решение. Не го оставяй да реши сам за общото ви бъдеще!!
Виж целия пост
От една страна, ти не си го карала да се мести с теб, доколкото разбирам имало е разговори (което е напълно нормално), но финалното решение си е било негово. Донякъде го разбирам, аз и приятелят ми също идваме от малък град, като в последствие се преместихме в голям и не ме е срам да призная колко ми липсва спокойствието и чистотата в родното ни място, но предпочитам финансовата стабилност и възможността да съм една крачка по близо до постигане на целите си.
Според мен трябва спокойно да поговорите. Просто да разгледате гледните точки, плюсовете и минусите, дори и да се дърпа, наистина го помоли да поговорите, но не с караници, а спокойно. Вие сте двамата срещу проблема, а не един срещу друг, както се казва. 6 години са много време, значи наистина се обичате и имате основа върху която да градите. Тръгне ли си сега, не мисля, че имате шанс, а и не виждам защо да си длъжна да чакаш пак да реши да се връща (и то евентуално). Просто му сподели твоята гледна точка, че тук получавате по-високи заплати, по-лесно се намира работа, ще е по-добре и за децата ви един ден, ще имате възможността да пътувате повече, да си купувате по-хубави неща и т.н. Ако толкова му е мъчно за родното място, опитайте се примерно веднъж месечно да се прибирате за уикенда, така ще разбере, че всъщност не се намира на края на света. Много е важно обаче да си намери работа и то такава, която поне малко да му носи удоволствие.
Успех и с отлагане няма да стане по-добре, най-много да вземе необмислено решение. Не го оставяй да реши сам за общото ви бъдеще!!
# 14
21 май 2019, 10:45 ч.
За него е важно да е в дома си - там се чувства добре - не можеш да го обвиняваш. За теб е важна кариерата и развитието ти. И те май са по-важни от връзката ти с този човек. Защото ако обичаш някой и трябва да избираш него или кариерата, ще избереш това, което усещаш, че ти е по-важно. Щом кариерата ти е по-важна защо се оплакваш че на него му е по-важно да си е на село. По равно сте с претенциите. Щом любовта ти към него не стига да се преместиш на село с него значи това не е твоя човек. А като гледам и при него положението е същото - избира селото си пред теб. Тази връзка явно мъчи и двамата. Аз бих го пуснала да си иде на село и времето ще покаже дали ще трябва да сме заедно или не - или ти или той няма да издържи и ще се премести при другия.
Виж целия пост
Препоръчани теми