Как се справихте със загубата?

Публикувана: 15 май 2019, 21:54 ч.

Последно мнение: 17 март 2024, 18:22 ч.

3 462

# 15 24 септ. 2019, 18:01 ч.

Ние сме гледали доста животинки и логично, всеки край беше тежък, но ще пиша за най-голямата загуба за мен самата:
1. Немска овчарка, почина на 5 години. Казаха, че в резултат на крипторхизъм е развил тумори. Не знам как, от бебе всеки месец беше на лекар. Имахме до последно надежда. Операция, вливания, но нищо не помогна.
2. Кремирахме го. Дори болен беше 40 кг.
3. След година взехме нова овчарка. (трета по ред)
4. Още не съм го преодоляла. Той беше непрекъснато до мен. Минаха 6 години, нищо не помага.
5. Беше невероятно, интелигентно и спокойно куче. А и не бих излъгала, ако кажа, че беше най-красивата немска овчарка, която съм виждала.

Виж целия пост

Петя Иванова9710

# 16 7 март 2022, 16:57 ч.

Здравейте , днес загубих моето котенце мъжко на две годинки. Немога да опиша колко ме боли. Беше лекарска грешка. Имаше камъни в бъбреците а доктора не го видя и каза че е добре. Всичко беше наред два дни , след два дни почна да вие от болка и се скри няколко часа по късно го намерихме и го закарахме уж му сложиха обезболяващо и трябваше да пренощува. Днес когато отидохме да го вземем беше починал. Предполагам не съм единствента която си пати от лекари.

Виж целия пост

Dorry88

# 17 8 март 2024, 22:04 ч.

Никак. Още се "събирам". В рамките на две седмици загубих изключително любим котарак и разбрах, че кучето ми е болно от нелечима гадна болест. След това започна предварително изгубена битка в продължение на около 2 години. Знам, че сега, когато те се събраха там някъде, където не мога да ги гушна, когато домът ми опустя, трябва да продължа. Но сърцето ми е счупено.

Виж целия пост

Поми

# 18 16 март 2024, 18:54 ч.

Аз съм автор на темата. Защо я вдигнахте?
Загубих котето от първия пост - Бегинс. Лекарска грешка и години.

4 години след това съм с две котки - различни като възраст, пол, характер, окраска. Обичам ги, грижа се за тях - храна, лекари, кастрирани и обезпаразитени. Но те не са Бегинс - първия, единствения, безценното. Той нямаше ваксини, ядеше от чиниите ни, не беше кастриран. Но ни обичаше всички. Само да ни погледне и вече знаехме какво иска.
Мъже, работа, квартири сменях. Бях на 16 години когато го взех. Той все ме чакаше. Почина на моите 32 години.

Липсва ми ...

Дали в тая тема да не споделим за следващите?

Кокорчо

Феликс

Обичам ги но не са него ....

Виж целия пост

Dorry88

# 19 16 март 2024, 22:53 ч.

Съжалявам, ако не е трябвало. Търсех някаква утеха, намерих темата, писах. Не исках да притеснявам някого. При мен е така също: " сега съм с две котки - различни като възраст, пол, характер, окраска. Обичам ги, грижа се за тях - храна, лекари, кастрирани и обезпаразитени. Но те не са Той - първия, единствения, безценното"
Всеки, който е преживял подобна загуба продължава нататък, когато си даде сметка и приеме, че просто живее друг живот; загубата е също и загуба на част от теб, от същността ти, от това, как се познаваш самия ти, ежедневието ти е друго и не ти е ок, не си ти. Но да даваш обич и грижи на други, които имат нужда, е единственото смислено нещо.

Виж целия пост