Как се отнасят с мен ли?
Все едно, че не знаят, че съм болна.
Върша цялата домакинска работа и печеля повече от двама здрави мъже. Факт.
Почти през цялото време е било така. Преди да се разболея влачех всички на гърба си. Като се разболях, настана Второ пришествие. Парите взеха да свършват катастрофално бързо и не ми оставаше нищо, освен да започна да работя отново. В началото по-малко, но колкото повече време минаваше, видях, че ако не печеля достатъчно, все ще я караме да си броим стотинките.
И ето че пак се върнаха старите времена. Ако не свърша работата у дома, никой няма да я свърши. Пак аз плащам за всичко. Миналия месец платих данъците. За апартаментите и за колите. Аз книжка нямам и не шофирам, обаче плащам данъци. Непрекъснато чувам: дай пари за еди какво си....
Като ме стегне някоя криза, никой не се интересува от мен. Чакат да ми мине и питат кога ще сготвя, работя ли през деня и кога ще започвам, ако не работя...
Пък тези грипове и други подобни вирусни,ако ме хванат, никой не го отчита. Викат, че не било нищо.Работя си с температура, главоболие и когато ми е лошо. Понеже съм работела от вкъщи. Все едно, че е по-различно, ако се у дома.
Болест и здраве са малко абстрактни понятия, зависи кой и как ще погледне, и разбере От една страна, отношението към хронично болния, като към здрав, мотивира и държи духа във форма, за да поддържа и тялото и изобщо целостта човешка. От друга - много лошо си ги научила. Не знам как ти харесва на теб да бъде. Здраве желая, въпреки всичко!