Здравейте,
Пиша тук защото искам да чуя мнения на хора които не ме познават.
Става въпрос за родителите на съпругът ми.
Изключително много се месят в нашият живот.Понякога директно,понякога го правят по заобиколен начин и пак става на тяхната.
Историята е такава,че със съпругът ми бяхме състуденти в УНСС.Той е от София,аз съм от Бургас.След завършването,останах да работя в София,но прекъснах контакти с една част от състудентите ми.Година след завършването си направихме събиране на групата и тогава цяла вечер той не спря да говори с мен ,да танцуваме ,но нищо повече не е станало.Никога не сме били и в обща компания в университета и никога не е имало някакви искри между нас.
После доста често ме търсеше,канеше ме на кафе и да излизаме.Започнах да си падам сериозно по него,прекарахме няколко бурни нощи заедно ,но до влюбване от моя страна не се е стигало.Самото влюбване се случи на малко по-късен етап.
Още в началото на самата ни връзка,аз го предупредих,че не смятам да оставам повече в София и искам да се върна във Бургас.Казах му че връзка от разстояние ,не е опция за мен и че може би ще е добре да се разделим.Той обаче беше категоричен ,че е лудо влюбен ,че няма да ме остави да си тръгна и си събра багажа и се измести с мен да живее във Бургас.
Съответно неговите родители не бяха съгласни и се опитаха по всякакъв начин да го задържат в София.
Лека полека започнахме да уреждаме живота си,купихме си жилище,което разбира се свекърва ми и до ден днешен не одобрява.
Забременях много трудно след доста направени изследвания и ходене по лекари и болници.Оказа се тогава че проблемът е във мъжът.Свекърва ми обаче не вярваше в това и насаждаше чрез думи,че проблемът е в мен,че лъжа,нейното момче няма как да има проблем.Не вярваше и на изследвания които и показвахме ,смяташе че съм ги фалшифицирала,само и само да изкарам синът й неспособен да има деца.През цялото това време мъжът ми беше изцяло зад гърбът и много пъти се е карал с майка си заради мен.
После когато забременях,се опитваше да убеди съпругът ми че лекарят който съм избрала за следенето на бременността е некомпетентен,че трябва да се насочим към Еди кой си лекар,нейн познат.
(Само искам да вметна че свекърите ми са заможни хора,паралии,имотни.Но според мен са много самотни,нямат приятели,нито се разбират с роднините си,самодостатъчни са си.В тяхната къща гости не ходят,нито те ходят на гости на някой.
Моите родители са точно обратното.Хора от народа,селяни(според свекърва ми).Пари нямат,но пък са богати на приятели,домът им е отворен за всеки,почти всяка седмица през почивните дни,са в компания,веселят се.Ходят на барбекюта,на походи в гората или по забележителности.)
Продължавам за бременността,когато се разбра че има проблем с бебето и трябва да родя секцио,свекърва ми вдигна страшен скандал на лекарят ми,как ме лъжел и искал да ми вземе парите,че нищо му няма на детето.Влязох да раждам ,без тя да разбере,спешно секцио.
След това имаше претенции за името на детенцето.Остана изключително обидена от факта, че не е кръстено на дядо си или на нея.Не знам ако го бяхме кръстили на някой от моите родители сигурно щеше да стане трета световна война.В крайна сметка детето не е кръстено на никой.
Преживях доста трудни първи месеци след раждането.Изпаднах в депресия,още веднъж казвам ,че мъжът ми беше изцяло до мен и ме подкрепяше.
В един слънчев ден обаче,скъпата ми свекърва дойде в домът ми и ми вдигна страшен скандал.Обиждаше ме,изкараме неспособна да се грижа за детето си,дори ме заплаши,че ще извика да сменят входната врата и повече няма да стъпя в това жилище.И всичко това защото съм била в депресия.
От тогава обаче се обърнаха и отношенията със съпругът ми.Постепенно започна да се отдръпва от мен и детето.Сякаш майка му му пълнеше главата и той вярваше на всичко.
Един ден се прибра ,а вкъщи чиниите не бяха измити и ми вдигна страшен скандал,заплаши ме че ще ме изгони ,че повече никога няма да си видя детето.
Цялото това държание продължи около два месеца,на няколко пъти бях готова да си тръгна.
Постепенно аз излязох от депресията с помощта на психолог,детето се успокои и започнах да се срещам с други майки.Отново да се чувствам себе си,а не роб на детето си.
Нещата между нас се нормализираха,дори година след раждането заговорихме за още едно детенце.Решихме че сме готови да имаме деца с малка разлика ,правихме опити,не се получаваше,но знаехме че не ни е фикс идея и че попринцип си имаме доказан проблем.
Съпругът ми винаги е имал много приятели,точно обратното на неговите родители.Вкъщи често канехме гости,играеха карти,той излизаше по-мъжки,както и аз по-женски.В една пиянска вечер преди няколко години ми сподели,че много се радва че си е тръгнал от София,че майка му преди години системно е изневерявала на баща му и че той до ден днешен страда от това ,че няма да допусне той да направи същите грешки като нея.
Само че постепенно започна да се отдръпва от приятелите си,започна да се кара често с тях,да ги обижда ,да не ги търси.Ако те го търсеха,не им вдигаше телефона ,не им връщаше обаждания.Започна да се превръща в родители си.
Аз съм на 37 ,той е на 39 ,решихме че след две години опити за второ дете ,може би е време за инвитро,както и ни съветваха лекарите.Забременях,но загубих синът си в края на четвъртият месец.Още се възстановявам от загубата,мъжът ми също.Посещавам психолог ,съпругът ми категорично отказа да се срещне с него.
Затвори се в себе си,виждах че много трудно го преживява.Започна все по-често да излиза по барове.
Преди 5 дни ми каза че е срещнал друга жена и че иска да се разделим.С другата се чувствал жив,нямало го досадното ежедневие.С нея забравял грижите си.
Съответно всичко на мен ми дойде като гръм от ясно небе.Няколко пъти се опитвах да говоря с него,да се опитаме да продължим живота си заедно.Аз дори съм готова да простя за изневярата,защото наистина го обичам.
Посветих се изцяло на семейството след раждането.Работя и ужасно много се изморявам,обаче вкъщи винаги блести и никога масата не е празна.
След първата ми бременност,сякаш тялото ми се прероди,имах ужасно голямо сексуално желание,правехме секс доста често.Хубав секс,разнообразявахме дори и със секс играчки и разбрахме,че ни харесва и на двамата.През последните няколко месеца малко бяхме по-забавили нещата поради ред причини.Не може да се оплаче че след като съм станала майка,сме спрели да сме интимни и не е задоволен.
Той е съобщил вече на родители си,че е взел решение да се разделим.Днес свекърва ми, доволна, се обади по телефона,да ми каже как синът й най-накрая се усетил,как години наред тя му била говорила ,че аз не съм подходяща за него.Колко била доволна от решението му и как чакала с нетърпение да се разведем и да ме види какво съм щяла да правя сама ,как съм щяла да се оправя.Заплаши ме, че дори ще направи всичко възможно да ми вземе детето.А тя е способна,има връзки,има пари,знаете в нашата държава как ще случват нещата.
Вмомента съм изключително объркана и не знам какво да правя.Знам че доста голяма заслуга за случващото се има майка му,тя видя че той е психически слаб и му е напълнила главата.Знам че и изневярата е плод и на точно това ,че вмомента е много уязвим.
Да се боря ли за този човек,как да се опитам да си го върна??А изобщо има ли смисъл?
Според моя приятелка на която споделих не си заслужава,да си продължа живота,да се боря за детето си.Той щял да съжалява когато се осъзнае.
Виж целия пост
Пиша тук защото искам да чуя мнения на хора които не ме познават.
Става въпрос за родителите на съпругът ми.
Изключително много се месят в нашият живот.Понякога директно,понякога го правят по заобиколен начин и пак става на тяхната.
Историята е такава,че със съпругът ми бяхме състуденти в УНСС.Той е от София,аз съм от Бургас.След завършването,останах да работя в София,но прекъснах контакти с една част от състудентите ми.Година след завършването си направихме събиране на групата и тогава цяла вечер той не спря да говори с мен ,да танцуваме ,но нищо повече не е станало.Никога не сме били и в обща компания в университета и никога не е имало някакви искри между нас.
После доста често ме търсеше,канеше ме на кафе и да излизаме.Започнах да си падам сериозно по него,прекарахме няколко бурни нощи заедно ,но до влюбване от моя страна не се е стигало.Самото влюбване се случи на малко по-късен етап.
Още в началото на самата ни връзка,аз го предупредих,че не смятам да оставам повече в София и искам да се върна във Бургас.Казах му че връзка от разстояние ,не е опция за мен и че може би ще е добре да се разделим.Той обаче беше категоричен ,че е лудо влюбен ,че няма да ме остави да си тръгна и си събра багажа и се измести с мен да живее във Бургас.
Съответно неговите родители не бяха съгласни и се опитаха по всякакъв начин да го задържат в София.
Лека полека започнахме да уреждаме живота си,купихме си жилище,което разбира се свекърва ми и до ден днешен не одобрява.
Забременях много трудно след доста направени изследвания и ходене по лекари и болници.Оказа се тогава че проблемът е във мъжът.Свекърва ми обаче не вярваше в това и насаждаше чрез думи,че проблемът е в мен,че лъжа,нейното момче няма как да има проблем.Не вярваше и на изследвания които и показвахме ,смяташе че съм ги фалшифицирала,само и само да изкарам синът й неспособен да има деца.През цялото това време мъжът ми беше изцяло зад гърбът и много пъти се е карал с майка си заради мен.
После когато забременях,се опитваше да убеди съпругът ми че лекарят който съм избрала за следенето на бременността е некомпетентен,че трябва да се насочим към Еди кой си лекар,нейн познат.
(Само искам да вметна че свекърите ми са заможни хора,паралии,имотни.Но според мен са много самотни,нямат приятели,нито се разбират с роднините си,самодостатъчни са си.В тяхната къща гости не ходят,нито те ходят на гости на някой.
Моите родители са точно обратното.Хора от народа,селяни(според свекърва ми).Пари нямат,но пък са богати на приятели,домът им е отворен за всеки,почти всяка седмица през почивните дни,са в компания,веселят се.Ходят на барбекюта,на походи в гората или по забележителности.)
Продължавам за бременността,когато се разбра че има проблем с бебето и трябва да родя секцио,свекърва ми вдигна страшен скандал на лекарят ми,как ме лъжел и искал да ми вземе парите,че нищо му няма на детето.Влязох да раждам ,без тя да разбере,спешно секцио.
След това имаше претенции за името на детенцето.Остана изключително обидена от факта, че не е кръстено на дядо си или на нея.Не знам ако го бяхме кръстили на някой от моите родители сигурно щеше да стане трета световна война.В крайна сметка детето не е кръстено на никой.
Преживях доста трудни първи месеци след раждането.Изпаднах в депресия,още веднъж казвам ,че мъжът ми беше изцяло до мен и ме подкрепяше.
В един слънчев ден обаче,скъпата ми свекърва дойде в домът ми и ми вдигна страшен скандал.Обиждаше ме,изкараме неспособна да се грижа за детето си,дори ме заплаши,че ще извика да сменят входната врата и повече няма да стъпя в това жилище.И всичко това защото съм била в депресия.
От тогава обаче се обърнаха и отношенията със съпругът ми.Постепенно започна да се отдръпва от мен и детето.Сякаш майка му му пълнеше главата и той вярваше на всичко.
Един ден се прибра ,а вкъщи чиниите не бяха измити и ми вдигна страшен скандал,заплаши ме че ще ме изгони ,че повече никога няма да си видя детето.
Цялото това държание продължи около два месеца,на няколко пъти бях готова да си тръгна.
Постепенно аз излязох от депресията с помощта на психолог,детето се успокои и започнах да се срещам с други майки.Отново да се чувствам себе си,а не роб на детето си.
Нещата между нас се нормализираха,дори година след раждането заговорихме за още едно детенце.Решихме че сме готови да имаме деца с малка разлика ,правихме опити,не се получаваше,но знаехме че не ни е фикс идея и че попринцип си имаме доказан проблем.
Съпругът ми винаги е имал много приятели,точно обратното на неговите родители.Вкъщи често канехме гости,играеха карти,той излизаше по-мъжки,както и аз по-женски.В една пиянска вечер преди няколко години ми сподели,че много се радва че си е тръгнал от София,че майка му преди години системно е изневерявала на баща му и че той до ден днешен страда от това ,че няма да допусне той да направи същите грешки като нея.
Само че постепенно започна да се отдръпва от приятелите си,започна да се кара често с тях,да ги обижда ,да не ги търси.Ако те го търсеха,не им вдигаше телефона ,не им връщаше обаждания.Започна да се превръща в родители си.
Аз съм на 37 ,той е на 39 ,решихме че след две години опити за второ дете ,може би е време за инвитро,както и ни съветваха лекарите.Забременях,но загубих синът си в края на четвъртият месец.Още се възстановявам от загубата,мъжът ми също.Посещавам психолог ,съпругът ми категорично отказа да се срещне с него.
Затвори се в себе си,виждах че много трудно го преживява.Започна все по-често да излиза по барове.
Преди 5 дни ми каза че е срещнал друга жена и че иска да се разделим.С другата се чувствал жив,нямало го досадното ежедневие.С нея забравял грижите си.
Съответно всичко на мен ми дойде като гръм от ясно небе.Няколко пъти се опитвах да говоря с него,да се опитаме да продължим живота си заедно.Аз дори съм готова да простя за изневярата,защото наистина го обичам.
Посветих се изцяло на семейството след раждането.Работя и ужасно много се изморявам,обаче вкъщи винаги блести и никога масата не е празна.
След първата ми бременност,сякаш тялото ми се прероди,имах ужасно голямо сексуално желание,правехме секс доста често.Хубав секс,разнообразявахме дори и със секс играчки и разбрахме,че ни харесва и на двамата.През последните няколко месеца малко бяхме по-забавили нещата поради ред причини.Не може да се оплаче че след като съм станала майка,сме спрели да сме интимни и не е задоволен.
Той е съобщил вече на родители си,че е взел решение да се разделим.Днес свекърва ми, доволна, се обади по телефона,да ми каже как синът й най-накрая се усетил,как години наред тя му била говорила ,че аз не съм подходяща за него.Колко била доволна от решението му и как чакала с нетърпение да се разведем и да ме види какво съм щяла да правя сама ,как съм щяла да се оправя.Заплаши ме, че дори ще направи всичко възможно да ми вземе детето.А тя е способна,има връзки,има пари,знаете в нашата държава как ще случват нещата.
Вмомента съм изключително объркана и не знам какво да правя.Знам че доста голяма заслуга за случващото се има майка му,тя видя че той е психически слаб и му е напълнила главата.Знам че и изневярата е плод и на точно това ,че вмомента е много уязвим.
Да се боря ли за този човек,как да се опитам да си го върна??А изобщо има ли смисъл?
Според моя приятелка на която споделих не си заслужава,да си продължа живота,да се боря за детето си.Той щял да съжалява когато се осъзнае.
Последния път аз като звъннах на нашите беше да питам кво слагат в боба, че да няма вкус на вода. Не мога да си обясня просто как възрастен мъж ще оставя майка си да му дава наклон в живота. Бащата да беше, по- бих го разбрал, ама.. майка си да слушат на 40 и то относно неща като "да се оженя ли за Лилито или за Мимито". 
