Големите загадки

НИЕ живеем в удивителни времена, каквито не е имало досега. Новите открития в космоса принуждават астрономите да преразгледат възгледите си относно произхода на вселената. Много хора са заинтригувани от вселената и задават древните въпроси, които се пораждат поради факта, че живеем в нея — как и защо са възникнали вселената и животът?

Дори и ако погледнем в другата посока — в самите себе си, — неотдавнашното разшифроване на човешкия генетичен код повдига въпроса как са били създадени множеството форми на живот. И ако някой ги е създал, кой е той? Изключителната сложност на генетичната ни конструкция подбуди един американски президент да каже, че „учим езика, на който Бог е създал живота“. Един от главните учени, които участват в разгадаването на гените, скромно отбелязва: „За първи път зърнахме нашата собствена книга с инструкции, която преди беше известна само на Бога.“ Но остават въпросите как и защо.

Някои учени твърдят, че всички процеси във вселената могат да бъдат обяснени чрез разумен анализ, който не оставя място за божията мъдрост. Много хора, включително и учени, не се задоволяват с тази гледна точка. Те се опитват да разберат реалността, като се обръщат както към науката, така и към религията. Те смятат, че науката се занимава с това как сме започнали да съществуваме ние и вселената около нас, докато религията се занимава главно с въпроса защо.

Като обяснява този двойнствен подход, физикът Фрийман Дайсън казва: „Науката и религията са два прозореца, през които хората гледат, опитвайки се да разберат огромната вселена навън.“

„Науката се занимава с това, което е ограничено, а религията са занимава с неограниченото“ — смята Уилям Рийс–Мог. Той казва: „Науката не може нито да докаже, нито да отхвърли съществуването на Бога точно както не може да докаже или да отхвърли някоя морална или естетична идея. Няма научна причина да обичаш ближния си или да уважаваш човешкия живот. ... Да твърдиш, че няма нещо, което да не може да бъде научно доказано, е най–грубата грешка, която ще унищожи почти всичко, което ценим в живота, не само Бога или човешката одухотвореност, но и любовта, поезията и музиката.“

Теориите на учените изглежда често се основават на предположения, които изискват своя собствена вяра. Относно произхода на живота например, повечето привърженици на еволюцията поддържат идеи, които изискват вяра в определени „учения“. Фактите са смесени с хипотези. И когато учените използват влиянието на авторитета си, за да налагат сляпа вяра в еволюцията, те всъщност намекват: „Не носите отговорност за моралното си поведение, тъй като сте просто продукт на биологията, химията и физиката.“ Биологът Ричард Докинс казва, че във вселената ‘няма нито замисъл, нито цел, нито добро, нито зло, няма нищо освен безсмислено безразличие’.

За да поддържат подобни вярвания, някои учени предпочитат да пренебрегнат обширните проучвания на други учени, които противоречат на теоретичните основи на хипотезите им за произхода на живота*. Дори да са изминали милиарди години, математически е невъзможно да се формират случайно сложните молекули, които са необходими за образуването на действаща жива клетка. Така че догматичните теории относно произхода на живота, които се срещат в много учебници, трябва да бъдат смятани за невалидни.

Повече вяра ти е необходима за това да смяташ, че животът е възникнал поради сляпа случайност, отколкото ако вярваш в сътворението. Астрономът Дейвид Блок отбелязва: „Човек, който не вярва в Създателя, трябва да има повече вяра, отколкото този, който вярва. Когато заявява, че Бог не съществува, човек прави едно напълно недоказано изявление — една хипотеза, основана на вяра.“

Научните открития могат да вдъхнат една религиозно–почтителна нагласа на някои учени. Алберт Айнщайн признава: „Сред задълбочено мислещите научни умове трудно ще намерите някой, който да не притежава свое религиозно чувство. ... Религиозното чувство приема формата на възторжено удивление от хармонията на природния закон, който разкрива интелект с такова превъзходство, че в сравнение с него цялото систематично мислене и действие на човешките същества е напълно нищожно отражение.“ Но това не подбужда непременно учените да вярват в Създател, Бог, който е личност.

Подходящо е да проявяваме уместно уважение към научните познания и постижения. Но много хора ще се съгласят, че докато науката представлява един начин на опознаване на света, то тя съвсем не е единственият източник на познание. Целта на науката е да опише явленията в естествения свят и да допринесе за отговора на въпроса как тези явления са се появили.

Науката ни осигурява прозрение за материалната вселена, тоест за всичко, което може да бъде наблюдавано. Но колкото и далече да стига научното изследване, то никога не може да отговори на въпроса защо изобщо съществува вселената.

„Има някои въпроси, на които учените никога няма да могат да отговорят — отбелязва Том Ътли. — Възможно е Големият взрив да се е случил преди дванайсет милиарда години. Но защо се е случил? ... Как частиците са се появили там първоначално? Какво е имало преди това?“ Ътли прави заключението: „Изглежда ... по–ясно от всякога, че науката никога няма да задоволи човешката жажда за отговори.“

Без изобщо да отхвърля нуждата от Бога, научното познание, придобито чрез такава любознателност, просто потвърждава в какъв невероятно сложен, умело конструиран и вдъхващ страхопочитание свят живеем. Много мислещи хора смятат за разумно да стигнат до заключението, че както физичните закони и химичните реакции, така и ДНК и удивителното разнообразие на живота показват наличието на Създател. Няма неоспоримо доказателство за обратното.

Ако зад вселената стои Създател, не можем да очакваме да разберем него или целите му, като използваме телескопи, микроскопи или други научни инструменти. Помисли за един грънчар и за вазата, която е направил. Дори и най–щателното изследване на самата ваза не може да даде отговор на въпроса защо е направена. За това можем да попитаме самия грънчар.

Молекулярният биолог Франсис Колинс обяснява как вярата и духовността могат да помогнат да запълним празнотата, която науката оставя: „Няма да очаквам религията да е правилното средство за разчитането на човешкия геном и по същия начин няма да очаквам науката да бъде средството за придобиване на познание за свръхестественото. Но относно наистина интересните и по–големи въпроси, като например защо сме тук или защо човешките същества копнеят за духовност, намирам науката за незадоволителна. Много суеверия са се появявали и постепенно са изчезвали. Но вярата не е изчезнала, което означава, че е действителна.“

Разглеждайки причината и целта на живота, истинската религия предлага и стандарти за ценности, морал и етика, както и ръководство за живота. Ученият Алън Съндейдж изразява това по следния начин: „Не се съветвам с учебник по биология, за да се науча как да живея.“

Милиони хора по целия свят смятат, че са намерили към какво да се обърнат, за да се научат как да живеят. Те мислят също, че са намерили наистина удовлетворителни отговори на въпросите защо сме тук и накъде отиваме. Отговорите съществуват. Но къде? В най–древната и най–широко разпространена свята книга, Библията.

Библията ни казва, че Бог е приготвил земята специално за хората. В Исаия 45:18 относно земята се казва: „Бог ... не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява.“ Той снабдил земята с всичко, от което хората ще имат нужда, не просто да съществуват, но да се наслаждават изцяло на живота.

На хората била поверена грижата за земята, като трябвало ‘да я обработват и да я пазят’. (Битие 2:15) Библията обяснява също, че познанието и мъдростта са дарове от Бога и че трябва да проявяваме любов и справедливост един към друг. (Йов 28:20, 25, 27; Даниил 2:20–23) Така хората могат да намерят цел и смисъл в живота само когато открият и приемат божията цел* за тях.

Как може един модерно мислещ човек да преодолее привидната пропаст между научните разсъждения и религиозните вярвания? Какви ръководни принципи могат да му помогнат да постигне това?

Някои хора приемат, че повечето учени избягват въпросите на духовността и теологията, тъй като не са религиозни или не желаят да участват в спора между науката и религията. Наистина, това се отнася за някои учени, но безспорно не и за всички. Обърни внимание какво казват следните учени.

„Вселената е имала начало, но учените не могат да обяснят защо Бог е отговорът на това.“ „За мене Библията е книга, която съдържа истина и е божествено вдъхновена. Зад сложността на живота трябва да съществува интелект.“ — Кен Танака, планетарен геолог в Американския институт за геологични проучвания.

„Пропастта между различните видове познание (научно и религиозно) е по–скоро изкуствена. ... Познанието за Създателя и познанието за творението са тясно свързани.“ — Енрике Ернандес, изследовател и професор в катедрата по физика и теоретична химия на Националния автономен университет в Мексико.

„Като разработваме цялата информация [за човешкия геном], това ще разкрие сложността и вътрешната зависимост на целия този генетичен материал. Това ще покаже, че произходът е резултат от действията на един интелигентен създател, на причинител, който притежава интелект.“ — Дуейн Т. Гиш, биохимик.

„Няма несъвместимост между науката и религията. И двете търсят една и съща истина. Науката показва, че Бог съществува.“ — Д. Х. Р. Бартън, професор по химия в Тексас.