Големите загадки

При наличието на замисъл няма никакво значение какво мислим и искаме ние.
Но има всичкото значение на света ако "замисълът" е проекция на собствените ни страхове и надежди.

След като няма безусловна проверимост, значи е въпрос на лично мнение. Тоест за един е убеденост, за друг е следствие на неспособността на разума да се справи с безразличната към него сурова реалност на физическия свят. Образно казано, моята дума срещу твоята, независимо кой колко се е самонавил, че нещо е "определено" за истина.

Клиничната смърт е състояние, при което сърцето спира да изпомпва кръв и дишането спира, но клетките на организма, особено в мозъка, все още не са претърпели необратими увреждания. Това е периодът, в който човек може да бъде успешно реанимиран.

Основните признаци са:

* липса на пулс;
* липса на дишане;
* загуба на съзнание;
* разширени зеници (след кратко време).

Колко продължава?

Обикновено клиничната смърт трае около 4–6 минути при нормална телесна температура. След този период рискът от необратимо увреждане на мозъка нараства значително поради липсата на кислород.

В някои случаи този период може да е по-дълъг:

* при силно охлаждане на тялото (хипотермия) – понякога до 20–60 минути или повече, защото студът забавя метаболизма и предпазва мозъка;
* ако веднага се започне качествен сърдечен масаж (CPR) и се използва дефибрилатор, шансовете за успешно възстановяване значително се увеличават.

Каква е разликата между клинична и биологична смърт?

* Клинична смърт – потенциално обратимо състояние, при което сърцето и дишането са спрели, но организмът все още може да бъде върнат към живот.
* Биологична смърт – настъпили са необратими увреждания на мозъка и другите органи, възстановяване вече не е възможно.

При човек без пулс и без дишане е важно незабавно да се извика спешна помощ и да се започне сърдечно-белодробна реанимация (CPR), ако човекът, който оказва помощ, знае как да я извърши. Всяка минута забавяне намалява шанса за оцеляване.

Тялото на човека и неговата същност/есенция/ душа живеят в симбиоза докато не настъпи смърт ( спиране на сърцето и дишането). Тогава есенцията/душата на човека се отделя и има собствени изживявания. Съществува праг на живота или смъртта, който ако душата премине по собствена воля, тогава не може да се върне към живот и тялото умира завинаги.
Твърденията по-горе, че клиничната смърт не е смърт е периода когато душата е вече извън тялото, но тялото има още малко минути евентуално за реанимация, но това не си ти, не е твоята същност. Тоест говорим за две различни субстанции, които да тогава са били събрани в едно, но не са едно и също.

Именно понеже мозъчните клетки още не са мъртви, не може да се каже, че душата е извън тялото. Клетките са живи и функционират към 10 Мин. Душата си е в материалния носител.
Спирането на сърцето и дишането означава, че не се внася кислород и хранителни вещ. и клетките карат на запаси. Като свършат запасите, настъпва истинска смърт.

Това би важило ако душата и тялото са едно и също нещо, а те не са. Тялото е материален носител на душата, а душата е квантово, енергийно създание и може да излиза и влиза в материалния носител - тялото.
Иначе как би обяснил хилядите клинични смърти на хора, които напускайки тялото го виждат от високо и се досещат, че това е тяхното тяло като същевременно губят интерес към него. Могат да отидат за миг на другия край на света (документирано и проверено) и да опишат какво са видяли там, което е проверено след това.
Обясни ми това как става ако душата е в тялото.

Понеже го пишеш за пореден път. Предишния път го написа и питах ChatGPT. Не ми се занимаваше да те питам, но сега ще го направя.
Може ли да покажеш данните, за които говориш?

Това е отговорът:
Проучванията AWARE специално се опитват да проверят „излизане от тялото“, като поставят скрити визуални цели така, че да могат да се видят само от позиция „над тялото“, но не и от леглото.
Резултатът: има единични частично верифицирани случаи на accurately описани събития в същата стая по време на реанимацията, но няма сериозни, систематично потвърдени случаи на точни наблюдения „в други зали или други болници на хиляди километри“, както твърди цитираният текст; такива описания са основно анекдотични.

Разказите на хора, които са го преживели с последиците за техния живот и то не един и двама, а е общ феномен, това, което е изследвал, публикувал и споделя доктор по нерво... не помня точно, 17г се занимава с изследване на мозъка при случаи на ЕСМ (клинична смърт) и от сорта. Да искаш да ти дам самите изследвания е много искане.
ЧатGPS не може да ти даде тези данни и разсъжденията му по темата са ограничени и променливи според как задаваш въпроса, затова бях отговорила, че повече вярвам на лекарите занимаващи се години с проблема и не на Чата.
Големия проблем е, че още няма такава апаратура, която да може категорично да потвърди или отхвърли феномена. Приближава се, но не е достатъчно.
Но остават приличащи се преживявания на хиляди хора, които научно още нямат обяснение, но статистически имат тежест.

Сънят също е феномен... Сънищата имам предвид...

Именно. Хиляди хора сънуват едно и също и в точно този момент. Как пропадат, как летят, как се срещат с починали близки....сюжетите не са безкрайни, или и да са, най-малкото имат общо ядро от определен брой еднакви, затова ги има и съновниците, които обобщават най-популярните сънища.  Ако сънуваш това значи еди какво си, пък ако сънуваш онова....
Само че това нито прави сънищата реални, нито тълкуванията им истинни.

Съвсем реално обаче е друго - където има интерес към сензации ще има и кой да ги създава. Когато хората искат да чуят нещо, винаги ще се намери кой да им го продаде, било той и доктор или учЕн.

Според някои сънищата са инспирирали идеята у хората,че има Отвъден свят и Бог...

Това, което трябва да остане скрито, ще си остане скрито, това, което не ни е дадено да открием, ще си остане неоткрито. Всичко е така измислено, че дори и да ни хвърли някой истината в лицето, ние ще я отхвърлим, няма да повярваме, точно защото нямаме нито познания, нито доказателства и точно защото има хиляди теории. Съмнението е част от природата ни и колкото и да са убедителни разни теории и разни доказателства, ние пак ще се питаме - абе, дали не е лъжа, заблуда някаква, то това доказателство доказателство ли е всъщност, не е ли нагласено всичко, за да повярваме. Ей, такива ми ти работи, точно защото си има причина да не достигаме до онова знание за което не сме готови или не ни трябва "лозе на баир", защото сме така устроени, че психиката ни няма да издържи на информацията, която ще ни се стовари на главата. Това обаче не ни пречи да се опитваме да достъпим до тази информация, така се развиваме, имаме стремежи, стимули, хъс за познание.

Тоест усещаме колко много не знаем. И не само не знаем, ами нямаме шанс и да осъзнаем. Което е вярно, но не изисква присъствието на нещо свише, което ни пази от знанието. Толкова си можем в тези черупки, дори и да няма нищо друго след тях.
Но е интересно щом нещо наистина трябва да бъде скрито, по умисъл на по-висши от нас реали, тогава как аджеба всеки трети е просветен в тайните му. Ми не се справят особено с инкогнито режима ония отвъд.

Истината може да ни убие и затова се крие...

Така се създава объркване и се засилва усещането за "конспирации". Някакви "луди" видели/чули нещо, но те са некви замаяни, нямат доказателства и плещят щуротии. Така се градят митове и после иди разправяй, че нямаш сестра.

Аз по-скоро си мисля, че за някои добросъвестно съобщени и осъществили се, но необясними засега факти, а не фантазни манипулации с всякаква цел, следи/доказателства може и да има и щом са се осъществили, вероятно има, но не са от естество, за което имаме технически или друг инструментариум да закрепим. Нещо като живата клетка с нейната морфология - съществувала е огромен период от време, в който не е могло да бъде наблюдавана, човечеството не е разполагало с инструментариума за това, същото е и с други явления, за които днес вероятно дори не подозираме, но си съществуват извън нашето познание и чакат човекът да придобие възможността да ги открие. Не вярвам някой да претендира да сме открили и разбрали всичко дори само от нашия малък свят, да не говорим за големия.
Само така си обяснявам неща, които видях и преживях лично, но не от всички има някакви следи, които мога да представя като доказателство, а за конвенционално обяснение и дума да не става - някои ме човъркат повече от 30 години без отговор. Същевременно всяко от тях е факт, не мога да го игнорирам и да се правя, че не се е случил.   

Преживяла съм го лично. Писала съм и преди май, няма да се повтарям.
Започнах да търся информация след това. По онова време не се пишеше и говореше много за такива преживявания.  Моето преживяване не съвпадаше с описаното в намерените тогава книги. Не съм задълбавала повече.
Ако е трябвало нещо да науча, надявам се да съм. Ако не съм - надявам се да няма следващ опит.

На мнението на Кубратова съм. Хилядолетия е имало светкавици и мълнии, а електричеството като такива е "открито" вчера.