За доверието в семейството, или какво ни кара да спрем да вярваме.

Не знам дали мен са ме проверявали, но колко дълго може да издържи човек да го "проверяват"?!?

И аз вярвах,докато не се случи.Поводът беше един тел.разговор пред мен,в който той говореше със заобикалки.Последва проверка на телефона и на екрана се появиха и среднощни разговори ,sms- и.От тук нататък и да ми се кълне в най-святото нямам вяра.Винаги имам едно наум.Повече ме заболя,че започна да  лъже и увърта.Но се успокоявам,че всичко се връща под една или друга форма и няма защо да караме,разделяме и т.н.Ще дойде "видьов ден"!

Към тези, които критикуват "ровещите", подозрителните: искам най-искрено да ви пожелая никога да не бъдете разочаровани! Да не ви лъже най-близкия, да не се чувствате омърсени! Да не изпадате в ситуация, да си мислите "Как можах да съм толкота тъпа, да вярвам безрезервно и т.н."!
Винаги се учудвам колко лесно се слагат етикети, правят се присъди, льопва се категорично обобщение - кое е добро и кое лошо!

Аз съм била и двете ситуации - на ровещ и на имащ пълно доверие! Не се гордея изобщо! започнах да ровя, защото почувствах, че някой ме прави на глупак! а и съм "наказана" от съдбата, че щом ме лъже много близък - винаги става нещо и аз разбирам - случайно!
Доверието е най-ценното нещо и се възстановява много трудно! винаги остава едно наум, нещо, което те присвива, когато чуеш каквото и да е обяснение!
мразя лъжците и двуличието.

Ламята, човек пада до там, че да рови, не защото не иска да го правят на глупак, а защото не се обича и е готов да се тъпче с всички сили. А щом се тъпче сам, ще го тъпчат и другите...

п.п. И аз съм била в ситуация на излъган, но винаги съм, се възпирала да бъда "ровещ". Какво загубено доверие, какви 5 лв. В повечето случаи при такива ситуации се реагира като в детската градина.
Затова и анонимните теми на тъпканите, ще се множат... Когато аз се удрям, всеки друг може да реши, че няма проблем да ме удари също.

нали позволяваш, да поразсъждавам? два хипотетични примера:
Човекът, който според теб се обича (защото не рови), си живее в неведение как скъпият/скъпата са това, за което се представят! Околните виждат, хихикат си, подиграват се зад гърба на този, който се обича и всичко е наред! Скъпата/скъпият, лъжейки - също се кефят, че обичащият се си живее в неведение.

Този, съответно, който не се обича, забелязва, че нещо не е наред и се опитва да намери информация, да се увери... да се разтревожи или успокои! Какъв ужас - как не го е срам! Той губи себеуважението си, защото влиза в чуждо лично пространство, но разкрива истината и си носи последствията.

В живота всичко е относително! Както си права ти, така и аз. Всеки решава сам за себе си...
Анонимните теми на "тъпканите", както много смело обобщаваш, се множат, но не по изтъкнатата от теб причина! Не смятам, че има застраховани, нали?

Как си разбирала, че си излъгана? Ровенето не го приемам буквално - свързано единствено и само с влизане в чужди мейли, мобилни телефони.

Много може да се спори на тази тема - и всеки ще бъде прав за себе си.

Какво е правилното решение според теб, Кейси?

Разбира се, че няма застраховани.
Обаче, последното нещо за което ме е еня, е дали ще ми се хихикат разни сеирджии зад гърба, "приятели"...

Всички знаем, че нещата се усещат. Обаче предварителният контрол (под всякаква форма), за мен е дразнещ. Така само остава лъжовното усещане за контрол над ситуацията и връзката и оттам в доста случаи - лъжовната сигурност. Не по-малко ме дразни и разобличителният. Жена, която познава добре партньора си, ще разбере и без да рови. Поне на мен ми се отдаде и няколкото пъти до сега. Изключвам вманиачаването, разбира се...

От една страна имам приятели мъже, които знаят, че жените им ровичкат и няма причина, просто ей така. Тогава идва усещането за емоционално предателство и дребнеене.
От друга страна познавам и такива, които са царе в хитреенето и Пинкертон да му пусне жена му след него, няма да го хване в крачка.

И всичките тези проблеми от семейно естество идват, защото в един момент двойката губи връзка помежду си. Рутинното всекидневие е смазващо, комуникацията е все по-малко, мрънкането е повече.
При такива ситуации, мъжката гледна точка ми се струва по-правдопобна. И когато разберем, защо мъжете стигат до там, поне 50% от тези случаи на лъжа, няма да ги има.

Бракът или връзката не са просто съюз. Те трябва и да се ъпдейтват често между двамата. Темата се измества, но разковничето на доверието и предотвратяване на ровичкането, е съвсем другаде.

Съзнавам, 4е гледната ми точка може и да е малко странна и нелогична. Трудно ми е дори да си обясня всичко, но факт е, че вече 6-та година живея в мир със себе си в това семейство и не параноясвам.

Нагледох се и се начетох на какво ли не. Човек понякога трябва да се учи и от чуждите грешки, но от повтарящите се тук теми-ситуации, оставам с впечатлението, че не е така. Преобладава самосъжалението и търсенето на такова.


п.п. Извинете, увлякох се 
 

Кейси, не се увлече - напротив!

Това, което споделих, съм го преживяла в една и съща продължаваща до днес връзка - лъжата, дебненето, унижението... после прошка - тежка и болезнена и сега съм в пълен синхрон... Той също.
Смятам, че и двамата се поучихме от грешките си! Дори ходих тогава на консултант, който ми вдигна луд, но напълно основателен, скандал - какво съм си мислела, че ще очаквам, когато доказвам на мъж, че се е издънил ужасно! объркано става - не ми се пишат подробности, защото е много лично.
Важното е, че сега и двамата ревностно пазим личното пространство на другия, но за жалост трябваше да минем през онзи гнусен период. най-трудно беше да се признае грешка и да се пристъпят принципи, за да се направи искрената, желаната прошка.

нямам доверие на никого- ни на мъж, ни на роднини, ни на човек,който ми се кълне,че ми е приятел до гроб.
но въобще не ме интересува телефона на мъжа ми и ми е добре, не се тормозя и по-спокойно си живея.

непукистко е,но върши работа!

Ето още нещо, което пропуснах. Доста често се използва клишето "консултирай се със специалист", но реално никой не го прави. Дори тези, които дават подобни съвети, в пове4ето случаи не са наясно с рези консултации.
Психолозите в БГ в това отношение са доста на ниво и никак не трябва да се подценяват. Обаче срамът и притеснението са трудно изкореними, дори когато имаш нужда от професионална помощ или трябва да осъзнаеш нуждата.

Добре де, в момента съм у дома, с двете деца, слушам Давай за на Любе и съпругата ми е ... на работа. И к'во, да се съмнявам ли? Та работното й време е до 17:30 а сега е почти 19:10. Да се обадя за да проверя? къде? в службата? та тя е сама в стая? или в момента е с друг? или на GSM? ама тогава може да е къде ли не и с кого ли не?

Стига глупости. Просто е глупаво. Ако човек желае, винаги може да изневери и ти да не разбереш, ... или поне не веднага. Ровенето няма да помогне да го спреш, само ще си отровиш живота, а и на тези около теб. Има хиляди начини да го усетиш, а кому е нужно да го доказваш? в съда? при развода?

Ето затова не ровя! Ето затова вярвам! Другото ще е самоунижение и самоизмъчване! По-голямо от това да хикикат зад гърба ти! То поне ще е зад гърба ти!

Е? Какво?

Ние хубаво си обсъждаме философски тук, но гледам, че една тема по-нагоре, локумите и психариите продължават 

Какво съвпадение, и аз съм още в офиса
И вчера стоях до късно, прибрах се по малките часове
Предвид безумния работен период, в който влязохме предвидливо изпратих скъпия да гледа мача или нещо там друго, каквото им е интересно с децата. И т.н., и т.н.

Не говоря за такива съмнения и ровеници, толкова сме ангажирани и двамата, че ако стигнем да се проверяваме на всяка минута жълтите книжки не ни мърдат и на двамата. За съвсем различно нещо ставаше въпрос, но явно малко хора биха ме разбрали. И по добре. Забежка, ляв завой... хубаво, нека си остана в неведение. Когато обаче жената от въпросната 'забежка' се вземе насериозно и тръгне да се меси в живота ми какво се очаква от мен - да й постеля червено килимче и да я посрещна с хляб и сол ли? Да стоя и да чакам безмълвно? Няма такъв случай. Няма и да има. Просто следващия път някой ще бъде убит .

Ние сме семейство от 14 години.Никога не сме се следили и никой от нас просто не е давал повод на другия да се съмнява.Защо да му ровя в нещата,като той без мен не иска да излиза,навсякъде ме кани ,няма приятели,които да предпочита пред мен.Защо той да ме проверява,когато аз не давам причина за ревност.Мисля че,когато някой се усъмни в партньора си,рядко е просто от добро въображение.Обикновено женската интуиция "улавя"сигнали на "по-особено поведение",изпуснати реплики,странно изражение и т.н.Ако се появят несъответствия в това "бях еди къде си",пък "ме видели другаде", вече определено има повод за безпокойство.За мен е важно хората да имат не толкова общи интереси,а обща ценностна система в брака.Ние със съпруга ми си говорим често по тия въпроси и знам,че сме на едно мнение относно изневерите.Нищо не се случва просто така.Всичко е до вземане на решение.Ако съм решила,че бракът е завинаги - край,всички останали ги отписвам,без значение кой бил симпатичен или ме гледал приятно.Мъжът ми е на същото мнение.Не виждам как би устоял един брак,ако хората не са твърдо решени да го запазят.А що се отнася до доверието - то се придобива с годините,не можеш да имаш доверие на някого ,с когото си от един месец например.Спираме да вярваме,когато редовно злоупотребяват с вече изграденото доверие,когато ни предават.

И няма да се пита има ли мъже, които не изневеряват, и няма да определя всеки като татко с шарещи очички, и няма да се трови, кои са в адрес листа на другия, няма да чете SMS-ите на другия, и няма ... Просто ще живее по-пълноценно. И на мен ще ми е приятно да си говоря с нея, защотознам, че не търси под вола теле, и със съпруга й ще мога да си пия бирата, без да се дебнем. Изобщо, за мен е безмислено ровенето и постоянното подозрение. То убива теб, любовта ти и живота ти преди появата на третия