Кое ни провокира да заставаме нащрек? Защо го правим? Дори и без причина търсим някой скрит факт, момент или реплика?
Прокоба ли е това, че точно когато си мислим, че всичко е идеално отнякъде "изниква" проблем, или ние сами си го търсим?
За себе си мога да кажа, че имам доверие на мъжа си, дори граничи с безразличие. Не ровя в нещата му, телефонът и имейла са си негови и не ги пипам. Не искам, не желая да си ангажирам ежедневието и мисленето с такива неща, отказвам да си представя, че това може да се случи (а то със сигурност все някога ще стане), така ми харесва. Имам му безрезервно доверие и съм на принципа, че когато лъже мен, всъщност лъже и унищожава себе си.
Кажете Вие как разсъждавате и се обосновете защо и как се стига до там да ставаме мнителни и да ровим до безумие?