Темата за смъртта

Синът ми беше около 6-7 годишен,когато се сблъска с този проблем.Тогава окончатолно му се изясни точно какво е смъртта и го преживя много тежко.Дори го водихме на психиатър,който никак не ни помогна.Просто един ден дойде и ми каза:"Мамо,не искам да умра".При нас това трая няколко месеца,говорихме,какво лине,не помога.Той страдаше.Но го преживя.Сега имам малко момиченце,което още не разбира какво е смърт,макар че винаги ,когато гледа Бамби ми казва"Мамо,убиха на Бамби майка му.Ако и тя го преживява после като брат си,не знам какво до правя....

Това е много полезен постинг, защото е извън всичките ни разсъждения и се отнася конкретно до начина, по който децата преживяват смъртта. Аз лично бих завела децата си на погребение, но досега не си е отивал никой близък, не че не сме говорили много за това. Истината е, че за разлика от повечето от вас, аз не пускам на децата си филми като Бамби или Цар Лъв, макар че съм пускала, той е гледал и Цар Лъв (но тази сцена винаги я превъртахме), и Моби Дик, където майката също умира, но не смятам това за правилно, когато те са съвсем малки - трябва да станат поне на около 5-6 и да се е обсъждало това и прочие. Много е трудно.
Ти би ли могла да разкажеш малко повече за това как синът ти се сблъска със смъртта и травмата и как се справихте? И какво точно имаш предвид под "окончатолно му се изясни точно какво е смъртта" - какво точно е смъртта?

Може би е така.

А примерът, който дадох по-горе с прераждането, беше много опростено онагледяване, аз самата не вярвам в това. Мисълта ми беше, че това, че някой няма да се върне, не означава, че го няма по някакъв начин в пространство, което ние не можем да възприемем със сегашните си сетива. Самата аз къде ще бъда не знам. Но се моля за своите мъртви да са на добро място! И съм убедена, че всяко умряло дете е на място, където има светлина!

може би се включвам малко не на място, но нямам време да проследя цялата дискусия.

струва ми се, че евфемизмите би следвало да бъдат избягвани, когато се говори за смъртта с някое дете. вярно, звучат красиво и романтично, но имам чувството, че могат доста да объркат детето по-късно и да му дадат грешни представи. може би е по-добре просто да му се обясни, че починалият си е отишъли повече няма да се върне.

Точно така.При смъртта няма романтика,тя винаги е гадна,тъжна,съкрушаваща.

Моята дъщеря приема смъртта много спокойно. Все още не е виждала мъртвец (имам предвид починал човек), но преди 2 години почина нейна приятелка. Тя ме разпита къде е, защо вече няма да играят, значи ли това че няма никога да се върне и всички въпроси за които се сети. После каза добре и толкова. Преди година и половина почина кучето ни, което тя обожававаше и тя го понесе по- добре и от мен. После едно от котетата на селото на бившия ми мъж бе сгазено от кола - тя просто ми обясни какво се е случило и че котето сега е мъртво.  ...

Явно такъв й е характера.Синът ми беше много чувствителен като малък.Един ден на връщане от морето,ударихме с колата птиче.Той не спря да плаче за птичето докато се приберем.Веднъж настъпи охлюв и охлювът се размаза.Рев голям беше.Сега е вече тийнеджър и нищо не го трогва.Дъщеря ми обаче,която е на 4 и половина е също много чувствително дете и от сега се притеснявам,как тя ще приеме нещата.

Отдавна не е имало толкова съдържателна тема. Благодаря на Анда.

Има и тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=204703.0
Исках да продължа темата, но ми излезе съобщение, че от дълго време не е публикуван отговор и е желателно да пусна нова тема.

Дядо ми почина преди 3м.около 2беше на легло,децата много го обичаха и ги подготвях за раздялата  като им казвах колко е болен и че сега само се мъчи.Накрая всеки ден ме питаха дали е жив,когато почина ги оставихме у една приятелка и им казах,че отиваме в Пловдив.На 5 ден от погребението ги качихме на колата и ги заведохме на гроба му казах им,че вече е тук .Поплака си каката а Криси го прие много спокойно като казва,че той вече не се мъчи.Ходим с тях редовно там и са спокойни.

Астрид Лингрен има специална книга, в която третира въпроса за смъртта
става въпрос за "Братята с лъвски сърца"
въпреки, че има доста фантазия в нея (но кой знае, може и истина да е), авторката сама казва, че целта и е да излезе от "бонбонения свят в детските книжки със зайчета и сърнички" и да покаже една реална страна от живота на децата
аз лично смятам, че е успяла, въпреки, че навремето, когато е издала книгата, страшно много била критикувана
за мен лично тя поднася темата за смъртта по един разбираем за децата начин

Децата ми се още малки, дъщеря ми е на 3, но все още много малко говори и ми е трудно да комуникирам с нея и да й обяснявам дори и по-простички неща от темата за смъртта. Но аз лично водя децата си от бебета на гробищата без никакво притеснение, като нещо съвсем естествено и нормално. Водя ги и на църква. Там дъщеря ми ни имитира какво правим без естествено да осъзнава за какво е всичко това. Но си мисля, че ще разбере постепенно, а не просто изведнъж да трябва да й обяснявам нещата. Снощи я видях застанала пред една икона вкъщи, качила се на столче пред нея и се кръсти. Обясних й, че това е рисунка на светци и пред тях може да се помолим. Тя се усмихна, не ме разбра, но нищо. Преди време пък взе една снимка на починалото ми братче, която държа на бюрото си и пита кой е. Обясних й, че това е братчето на мама. Повече не пита. Моите обяснения за смъртта както се досещате ще бъдат с религиозна насоченост. Но при всички случаи мисля, че тези неща трябва да се поднасят постепенно и темата за смъртта не трябва да бъде табу и да се крие всичко свързано с нея, нито пък да се натрапват нещата с повече обяснения отколкото децата са искали. Спред мен колкото повече се отбягва тази тема, толкова повече децата усещат, че има нещо наистина много страшно в това и се плашат.
Извинете ме, не съм чела темата и може да не съм в час малко. Ще я прочета по-късно, за да видя какво точно сте обсъждали.

ПП Исках да добавя само, че засега децата ми като са на гобищата се чувстват все едно са в парка, а дъщеря ми като е в църквата най-голямата атракция е да пали не знам си колко свещички и да ходи да търси дали някоя баба няма да я почерпи с бонбони за някой помен.  По-късно предполагам, че ще започне да задава въпроси, но си мисля, че преходът би бил по-лесен от един към друг въпрос. Не знам дали успях да обясня идеята си.

аз се извинявам,че ще се вклЮча малко по-встрани в дискусията,но какво е мнението ви за суеверията в тази област.По-конкретно братът на съпруга ми е на смъртно легло той се готви да отиде на погребението, а аз съм чувала че при семейство с дете под годинка,какъвто е нашия случай не е хубаво да се ходи по погребения ,гробища и тн.Не искам да съм суеверна,но много ме е страх да не се случи нещо с малкото ни съкровище,от друга страна той му е брат...Родителите му са починали и само сестра му и по-малкия брат ,който го гледа в момента са насреща.Просто не знам какво да правя.Дайте съвет...мнение,ще се радвам да чуя странична гледна точка

Никога не съм вярвала в суеверия. А това не съм го и чувала. Бях на погребението на баба ми когато Рая беше на 9 месеца. И да го бях чувала- пак щях да отида. За мен това са пълни глупости.

разумната част от съзнанието ми е на същото мнение.Но все пак нещо ме човърка

 bochko и аз го намирам за пълна глупост, аз бременна ходих на погребение за ужас на всички баби.